Р Е Ш Е Н И Е

 

9

 

Гр.Варна, 13.01.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 573 по описа на ВАпС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ВИТЯТАНЯБИЛЯД ЕООД гр.Варна против решение № 640/23.06.2014 г., постановено по т.д.№ 1174/2013 г. по описа на ВОС в частта му, с което въззивникът е осъден да заплати на А.А.В. – гр.Владивосток, Руска федерация сумата 19 163 евро, заплатена без основание, на осн. чл.55 ал.1 ЗЗД и съдебно-деловодни разноски в размер на 1 613 лв.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК от легитимирана страна, редовна е и е допустима. В нея се излагат доводи, че решението в обжалваната му част е недопустимо, като постановено по непредявен иск, евентуално – неправилно, поради незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с разрешаването на спора. Моли се за неговото обезсилване, евентуално за отмяната му и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият А.А.В. е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на съдебно-деловодните разноски за въззивното производство.

За да се произнесе по предмета на спора във въззивното производство по правилата на чл.269 ГПК, съдът съобрази следното:

Оплакванията за недопустимост на решението в обжалваната част /постановено по предявен евентуален иск, след като главният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е бил отхвърлен поради липса на действителен договор между страните и решението по него е влязло в сила/ са свързани с доклада на делото, извършен от първостепенния съд по реда на чл.374 ГПК. Твърди се от въззивника, че евентуален иск с посочената правна квалификация – чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД не е докладван и приеман за съвместно разглеждане от съда, поради което не е станал надлежна част от предмета на спора. На това основание съдът се е произнесъл „плюс петитум” и решението му евентуалния иск следва да бъде обезсилено.

Оплакването е неоснователно.

При изисканите от съда на основание чл.129 ГПК уточнения на исковата молба във връзка с нейната редовност, преди пристъпване към етапа по размяна на книжата, е постъпила молба /л.49 от делото на ВОС/, с която е предявен наред с първоначалния и евентуален иск – за връщането на даденото по договора, поради нищожност на основанието /липса на определен предмет на договора за строителство R5 № 64/01.07.2008 г., съдържащ елементи на предварителен договор за покупко-продажба на бъдещ - новопостроен недвижим имот/. Съдът е отразил като част от спорния предмет наличието на предявена евентуална искова претенция, както в проекто-доклада си, надлежно връчен на страните по делото, така и в окончателния доклад в първото открито съдебно заседание. Липсата на изрична правна квалификация на евентуалния иск не представлява съществен процесуален порок, отразяващ се върху допустимостта на постановеното по него решение.

Оплакванията за неправилност на решението се основават главно на становището, че между страните съществува валидна облигационна връзка по договор R5 № 64/01.07.2008 г., който според въззивника е с инвестиционен характер и поради това не е нищожен заради недостатъчна индивидуализация на бъдещия имот.

В раздел І от договора за строителство R5 № 64/01.07.2008 г. – „Предмет на договора” е посочено, че предметът му е инвестиционна дейност под формата на капитални вложения, като възложителят се задължава да предаде на изпълнителя парични средства в определен в договора обем за извършване на строителството на жилищна сграда, а изпълнителят се задължава да използва предадените средства в съответствие с договора, като впоследствие прехвърли на възложителя правото на собственост върху жилищно помещение: апартамент-студио с обща площ от 50 кв.м. в сграда, разположена до 3 км. от брега на морето във Варненска област, България.

Задълженията на изпълнителя са да извърши строителството по уговорения между страните начин, в посочените срокове – до м. октомври 2010 г., както и да предаде на възложителя завършения апартамент след въвеждането му в експлоатация „пред нотариус”, в съответствие с българското законодателство, при пълното изплащане на договорената сума.

Възложителят има задължения да заплаща своевременно и в пълен обем паричните средства по реда, предвиден в договора, а именно – да предаде 1 700 евро като залог в срок до 7 дни от подписването на договора, след което да заплаща чрез ежемесечни вноски по 1 000 евро стойността на апартамента, определена в размер на 61 700 евро, в 5-годишен срок от сключването на договора. Пълната сума следва да бъде издължена до 10.07.2013 г.

При тълкуване на уговорките между страните съобразно правилото на чл.20 ЗЗД е видно, че крайната цел на договора е придобиване от възложителя на право на собственост върху бъдеща вещ – недвижим имот, след изграждането му от изпълнителя и при условие, че възложителят е внесъл пълната уговорена между страните парична сума, представляваща насрещната престация по договора. Следователно, независимо от наименованието на договора и използваната в него терминология, съществените му характеристики се свеждат до предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /прехвърляне на право на собственост срещу заплащане на цена/, съчетан с договор за предварителното изграждане /изработка/ на същия. Водещ е предварителният договор за покупко-продажба, доколкото прехвърлянето на собствеността е обвързано от пълното заплащане на договорената като стойност на имота сума, при липса на разграничение относно цена /възнаграждение/ за предходните етапи на договора. Поетите задължения за извършването на проектиране, строителство, както и подразбиращото се задължение за придобиване от ответника на правото на собственост само подготвят изпълнението на основната му облигационна обвързаност за прехвърляне по нотариален ред на същото обещано право. Във всички случаи за изпълнението на задълженията на ответника е необходимо постигане на съгласие между страните относно конкретната бъдеща вещ, която следва да е индивидуализирана в съответна и достатъчна степен. В договора са предвидени неясни условия за извършване на евентуална индивидуализация на имота след сключването му - избор на етаж и номер на апартамент съобразно списък, какъвто изобщо няма данни да е изготвян като неразделна част от договора.

Следователно, сключеният предварителен договор в настоящия му вид не съответства на изискванията на чл.19 ал.2 ЗЗД, според които в него следва да се съдържат уговорки относно съществените условия на окончателния, като когато се касае за покупко-продажба на недвижим имот, задължителен елемент от клаузите на договора е индивидуализацията на вещта. Няма спор, че бъдещият имот не е индивидуализиран, нито са посочени достатъчен брой негови характеристики, за да се счете за определяем, поради което сключеният между страните договор не е годен да породи целените с него правни последици. Това сочи, че той страда от съществен порок, който обуславя неговата изначална недействителност.

Според изложеното в решение № 16/31.01.2008 г. на ВКС по т.д.№ 649/2007 г. на ВКС, ІІ т.о., условията за действителност на предварителния договор са същите, като условията за действителност на окончателния. В този смисъл, изискването на чл.19 ал.2 от ЗЗД доразвива разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД относно изискването предметът на договора да бъде определен и страните да са изразили съгласие по съществените условия на договора за покупко-продажба на недвижим имот, включително по индивидуализацията на имота, в противен случай договорът е нищожен, на основание чл.26 ал.2 ЗЗД. Според решение № 100/31.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 443/2012 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, липсата на уговорки, индивидуализиращи недвижимия имот в предварителния договор, води до неопределеност и неопределяемост на насрещната престация за прехвърлянето на правото на собственост, т.е. липсва предмет на договора, а липсващият предмет се приравнява на невъзможен, поради което и договорът е нищожен, на основание чл.26 ал.2 ЗЗД.

Видно е от цитираната практика, че липсата на индивидуализация на имота, чието прехвърляне е предмет на договора по чл.19 ЗЗД, се третира като частен случай на невъзможен предмет, респективно такъв, по който не може да бъде постигнато валидно обвързващо съгласие, и на това основание договорът е нищожен.

С оглед формираните изводи съдът приема, че преведените в изпълнение на договор R5 № 64/01.07.2008 г. парични суми в размер на са дадени при начална липса на основание, поради което и подлежат на връщане.

Постановеното в идентичен смисъл решение в обжалваната му част се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемата страна следва да бъдет присъдени сторените от нея разноски за настоящата инстанция, доказани в размер на 3 460 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 640/23.06.2014 г. по т.д.№ 1174/13 г. по описа на ВОС в обжалваната осъдителна част.

ОСЪЖДА ВИТЯТАНЯБИЛЯД ЕООД гр.Варна с ЕИК 103961044 да заплати на А.А.В., р.07.08.1951 г. от гр. Владивосток, Руска федерация съдебно-деловодни разноски за въззивната инстнация в размер на 3 460 лв., на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: