Р Е Ш Е Н И Е   № 288

 

13.12.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИ. ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 573 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ АЙ ЕНД АЙ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД със седалище гр. Варна, чрез адв. И.Б. от САК, срещу решение № 521/01.07.2016г., постановено по т. д. № 968/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „ УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 121887948, сумата 10 323.46 евро, представляваща част от главница, цялата в размер на 83091.85 евро, по запис на заповед № 83099/12.05.2008г., с падеж „ на предявяване”, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.06.2015г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 535 ТЗ.

Поддържайки доводи за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част, въззивникът моли за неговото обезсилване или, в евентуалност, отмяна и постановяване на друго, с което предявеният осъдителен иск да бъде отхвърлен изцяло. Твърдят се допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Претендират се съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване в осъдителната част, и е процесуално допустима. Същата отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Въззиваемото дружеството „ Уникредит Лизинг“ ЕАД – гр. София не представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 535 от ТЗ, предявен от „ УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД срещу „АЙ ЕНД АЙ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, за присъждане на сумата 41 740.90 евро, претендирана като непогасена част от главница, цялата в размер на 83091.85 евро, дължима по запис на заповед № 83009/12.05.2008г., с падеж „ на предявяване”, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението.

Още с исковата молба ищецът въвежда в предмета на делото твърдения за каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е издадена ценната книга на заповед. Твърди се, че между страните е сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 83099/12.05.2008г., в изпълнение на който ищецът е предал на ответника л. а. „ Мерцедес Бенц” с рег. № В ХХХХ РВ. Излага се, че за обезпечение на всички вземания във връзка с договора за лизинг, включително главница, лихви, такси, комисионни, неустойки и други разноски до окончателното им събиране в пълен размер / чл. 19, ал. 15 от договора/ ответникът е издал на 12.05.2008г. запис на заповед за сумата 83 091.85 евро, в изискуемата форма и съдържащ всички задължителни реквизити. Ответникът не е изпълнил задълженията си да изплаща изцяло и в срок договорените месечни лизингови вноски, поради което, с изявление в уведомително писмо, получено на 16.04.2012г., лизингодателят е развалил договора, като гаранционният запис на заповед е предявен за плащане на дружеството – издател с нотариална покана, връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на 12.11.2013г. Твърди се също, че след връчването на нотариалната покана ищецът е инициирал заповедно производство, като по ч. гр. д. № 6380/14г. по описа на ВРС са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя и авалиста И. М. В. за непогасената част от главницата по записа на заповед за сумата 41 740.90 евро. Поради оттегляне на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК срещу издателя производството по него е прекратено, а заповедта за изпълнение е частично обезсилена по отношение на „АЙ ЕНД АЙ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД.

Въз основа на тези обстоятелства и при допълнителни твърдения, че установителният иск по чл. 422 ГПК е изцяло уважен срещу авалиста И. М. В., но въпреки това не са направени плащания от което и да е от задължените лица по договора за лизинг и по записа на заповед, искането към съда е за постановяване на решение, с което ответника да бъде осъден да заплати процесната сума, при условията на солидарност с И. М. В..

С определение № 3250/18.09.2015г. производството е прекратено в частта по искането за осъждане на „ АЙ ЕНД АЙ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, при условията на солидарност с И. М. В.. Съдът е приел, че в частта относно солидарното осъждане петитумът е недопустим, тъй като авалистът не е посочен като ответник в производството, а ищецът разполага с изпълнителен титул срещу него, издаден по стабилизирана заповед за изпълнение. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК, като не твърди и няма данни за пропускане на срока поради особени непредвидени обстоятелства. В хода на първоинстанционното производство не е спорна връзката между посоченото в исковата молба каузално правоотношение и процесния запис на заповед. Същевременно, до приключване на устните състезания не са релевирани, дори и при условия на процесуална преклузия, абсолютни възражения за липса на реквизити на ценната книга или релативни възражения, основани на каузалното правоотношение, по което ответникът е страна ( лизингополучател).

В първо съдебно заседание по делото, явяващо се единственото, в което е взел участие представител на ответника, е изразено становище за неоснователност на иска с твърдението, че предявяването на записа на заповед е осъществено извън рамките на посочения в него пролонгиран 49 месечен срок за предявяване, т. е. възразява се за прескрибиране на ефекта по отношение на издателя. Релевирани са и неподлежащи на квалификация възражения за липса на правен интерес, свързани с начина на приключване на производството по установителния иск по чл. 422 ГПК срещу издателя – поради оттегляне на иска.

Въпреки че поради липсата на направени от ответника релативни възражения, основани на каузалното правоотношение, ищецът не е бил длъжен да доказва вземането си по каузалното правоотношение, по повод на и във връзка с което е издаден записът на заповед, по негово искане е допусната съдебно– счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че неплатените задължения по договора за лизинг към датата на прекратяване на договора - 17.04.2012г., възлизат на сумата 101 968.88лв., а към датата на завеждане на иска общият размер на каузалния дълг по счетоводни данни е в размер на 142 835.68 лв.

В заседанието, в което е приета експертизата, производството е спряно по съгласие на страните, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. След възобновяване на производството ищецът добросъвестно въвежда в процеса новонастъпил факт във връзка с каузалното правоотношение, който е в интерес на ответника. Твърди се, че след успешно проведен иск с правно основание чл. 208 КЗ (отм.), предмет на т. д. № 6994/2013г. по описа на СГС, „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД  заплатило на ищеца застрахователно обезщетение и лихви за настъпил застрахователен риск - „кражба“ на лизинговата вещ. Сочи се, че на основание чл. 15, ал. 2 от договора за лизинг при получаване на застрахователното обезщетение лизингодателят е удържал от него неплатените от лизингополучателя лизингови вноски, такси и др., като е останало непогасено задължение само за част от дължимото обезщетение за забавено плащане в размер на 11 169.09 евро.

В проведено след възобновяване на производство пред ВОС открито съдебно заседание, ответникът отново не релевира релативни възражения по менителничния ефект във връзка с посочен от ищеца новонастъпилия факт по каузалното правоотношение, респ. не се твърди обусляващо недължимост на абстрактния дълг погасяване на задължения по договора за лизинг, в повече от това, което се признава от ищеца.

Решението на ВОС, с което искът е уважен частично за сумата 10 23.46 евро и отхвърлен за разликата до 41 740.90 евро, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск с правно основание чл. 535 ТЗ от приносител – ремитент срещу издател на ценна книга на заповед.

Неоснователни са доводите в жалбата, че прекратяването на производството в частта по искането за осъждане на ответника „ АЙ ЕНД АЙ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, при условията на солидарност с авалиста И. М. В., се отразило на редовността на исковата молба или на допустимостта на производството срещу издателя. С прекратителното определение е преодоляна именно изначална частична недопустимост на петитум за установяване на солидарно задължение спрямо лице, което не е страна в производството и срещу което ищецът вече разполага с изпълнителен титул. Нормата на чл. 513, ал. 2 ТЗ категорично изключва извод за „ необходимо другарство" в процеса между издателя и авалиста.

Не могат да се извлекат и годни защитни доводи срещу допустимостта или основателността на процесната претенция от обстоятелствата, че в предходно производство между същите страни, образувано по установителен иск по чл. 422 ГПК, за съществуване на вземания по процесния запис на заповед, ищецът е оттеглил иска си срещу издателя, като производството е продължило само по отношение на авалиста – физическо лице и е приключило с позитивно за ищеца решение.

Ответникът не релевира в първата инстанция абсолютни възражения за липса на формални реквизити на ценната книга или релативни възражения, основани на каузалното правоотношение, по което същият е страна. В първо съдебно заседание по делото пред ВОС е направено възражение за прескрибиране на ефекта по отношение на издателя, което, освен че е преклудирано, е неоснователно, тъй като непредявяването на записа на заповед в срока за предявяване не рефлектира върху правото на поемателя за принудително събиране на вземането от издателя.

При съобразяване на задължителна практика по чл. 290 ГПК въззивният съд намира, че при разглеждане на спора, който е за вземане, породено от запис на заповед, следва да извърши преценка доколко представеният от ищеца – кредитор документ отговаря на формалните изисквания на императивна материалноправна норма - чл. 535 ТЗ, които му придават значението на запис на заповед, независимо дали е сезиран с доводи във въззивната жалба.

Ищецът ”УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД – гр. София е приносител на автентичен запис на заповед, приложен в оригинал към исковата молба, по който дружеството е посочено като ремитент. Документът съдържа всички законоустановени реквизити, визирани в чл. 455 ТЗ. Наименованието „ запис на заповед” е посочено както в заглавието на документа, така и в текста на същия. Издателят „ АЙ ЕНД АЙ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД е поел безусловно и неотменимо задължение да заплати сумата 83 091.85 евро, без допълнителни изявления, с които да е разколебана безусловността или неотменимостта. Падежът е уговорен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 537 от ТЗ – на предявяване, определен е срок за предявяване- до 49 месеца от издаването, вписани са дата на издаване, място на издаване и място на плащане. Предявяването на записа на заповед на издателя е осъществено с нотариална покана, връчена на 12.11.2013г., при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК.

Въз основа на посоченото съдът прави извода, че ищецът е доказал валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя – ответник парична сума, с настъпил падеж. Ответникът не твърди плащане по ценната книга или обуславящо недължимост на абстрактния дълг погасяване на задължения по договора за лизинг, в повече от това, което се признава от ищеца и което е прието от първоинстанционния съд.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

По оплакването за неотчитане от първоинстанционния съд на факта, че в полза на ищеца е постановено решение, с което е признато негово вземане по процесния запис на заповед по отношение на авалиста

По силата на нормата на чл. 537 ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. Съответно приложимата норма на чл. 513 ТЗ относно солидарната отговорност между издателя и поръчителя предвижда право на приносителя да предяви исковете си срещу всички задължени лица, заедно или поотделно, без да се съобразява с реда, по който са се задължили - чл. 513, ал. 2 ТЗ. Поемането на менителнично задължение и неговото обезпечаване с менителнично поръчителство са самостоятелни и независими една от друга правни сделки. Въпреки тяхната относителна абстрактност съобразно съществуването на каузата, която покриват, кредиторът не е ограничен да води самостоятелни производства по всяко едно от правоотношенията, а наличието на изпълнително основание по см. на чл. 404, т. 1 ГПК срещу авалиста не препятства възможността на приносителя да се снабди с изпълнително основание и срещу издателя. Извършеното плащане от авалиста би могло да се цени по същество по иска срещу издателя, през призмата на злоупотреба с право и недобросъвестност на приносителя, но в случая адекватни възражения не са направени и няма данни за извършено доброволно или принудително плащане от авалиста И. М. В..

По оплакването, че решаващият съдебен състав на ВОС не е отчел обема на гаранционната – обезпечителната функция на записа на заповед и не е съотнесъл падежа на ценната книга към падежите на непогасените паричните вземания по каузалното правоотношение.

Тъй като ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК, като същевременно не твърди и няма данни за пропускане на срока поради особени непредвидени обстоятелства, всички предвидени в чл. 370 ГПК последици, респ. процесуални преклузии в резултат на неподаването на отговор са настъпили, в това число и по отношение на възможността да се правят релативни възражения, основани на каузалното правоотношение. Основаването на въззивното решение на преклудирани релативни възражения би съставлявало процесуално нарушение.

Въпреки това, доколкото възраженията са неоснователни и разглеждането им не би променило правните изводи, съставът на въззивния съд намира за необходимо да посочи, че основателността на твърденията в жалбата за обема на гаранционно – обезпечителната функция на процесния запис на заповед – само и единствено за главното задължение за лизингови вноски, се отрича от изрична договорна клауза – чл. 19, ал. 5 от договора за лизинг.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Във въззивната жалба са обективирани самостоятелни оплаквания за неправилност на решението на ВОС в частта за разноските, но с молба вх. № 23526/26.08.2016г. представителят на въззивника изрично уточнява, че в тази част жалбата не съставлява молба по чл. 248 ГПК. Тъй като директно обжалване на първоинстанционното решение в частта за разноските не е предвидено в ГПК, въззивният съд не дължи произнасяне по тези оплаквания, по които страната е отказала провеждане на производство по чл. 248 ГПК.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно – деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, отговорността за разноски на въззивника спрямо насрещната страна следва да бъде ангажирана за сумата 1 362лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждения за тази инстанция по договор за правна помощ.

Воден от горното съставът на ВнАпС

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 521/01.07.2016г., постановено по т. д. № 968/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която „ АЙ ЕНД АЙ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 103812335, със седалище гр. Варна, район Приморски, ул. „Карамфил“, бл. 11, вх. А, ет. 10, ап. 46, е осъдено да заплати на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 121887948, сумата 10 323.46 евро, представляваща част от главница, цялата в размер на 83 091.85 евро по запис на заповед № 83099/12.05.2008г., с падеж „ на предявяване”, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.06.2015г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 535 ТЗ.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА „АЙ ЕНД АЙ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 103812335, със седалище гр. Варна, район Приморски, ул. „Карамфил“, бл. 11, вх. А, ет. 10, ап. 46, да заплати на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 40, сумата 1 362лв. /хиляда триста шестдесет и два лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждения за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.