Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

        

67/гр. Варна, 18.03.2019 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ:  Г. ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев в.т.д. №573/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба от „Енерго-Про Продажи“ АД, със седалище гр.Варна срещу решение №46/16.07.2018 г., постановено по т.д. №17/2018г. по описа на ОС – Търговище, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Хил сити“ АД /в несъстоятелност/, със седалище в гр.Търговище, иск за установяване вземане в размер на 51 370,80 лв., по фактура № 0257869889 от 10.10. 2017 г., за задължения на абонатен номер 1270009, касаещи начисления, извършени в корекционна процедура на сметката по чл. 48 от ПИКЕЕ, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, свързан с производството по несъстоятелност по т.д. № 53/ 2013 г. на ТОС.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с процесуалния и материалния закон.

 Насрещната страна „Хил сити“ АД /в несъстоятелност/, със седалище в гр.Търговище е подала  отговор, в който оспорва жалбата.

Синдикът, конституирана като стана по реда на чл.694, ал.4 от ТЗ, признава иска.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ОС - Търговище е предявен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ от „Енерго-Про Продажи“ АД, със седалище гр.Варна срещу „Хил сити“ АД /в несъстоятелност/, със седалище в гр.Търговище, за установяване на вземане на стойност 51 370.80 лв., по фактура № 0257869889 от 10.10. 2017 г., за задължения на абонатен номер 1270009, възникнали по корекционна процедура на сметката по чл.48 от ПИКЕЕ, което вземане е изключено от списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност, с определение на съда от 24.01. 2018 г. по т.д. № 53/ 2013 г. на ТОС.

В исковата молба се излага, че страните са в договорни отношения за продажба на електроенергия в имот, като ответникът  има качество на потребител с клиентски N 71000000253 и абонатен N 1270009 за обект в гр.Варна, м-ст „Кемер дере“, ул. „Мир“ 1. В допълнителната искова молба уточнява, че процесната сума  представлява цена на количество пренесена електроенергия по извършена корекция на сметката на абоната на база извършена проверка досежно измервателната система и изготвен констативен протокол. Твърди, че при извършване на корекцията е спазена процедурата на ПИКЕЕ.

Ответникът оспорва дължимостта на претендираната сума като твърди, че това количество не е било потребено от него. Посочва, че не е извършил нарушение на договорните си задължения, поради което и счита извършената проверка и последваща корекция на сметката му за неправомерни. Твърди, че не са били спазени предпоставките и процедурата по извършване на проверката и корекцията. Сочи, че проверката е направена в нарушение на член 48 от ПИКЕЕ, предвиждаща, че в случай на промяна в схемата на свързване, то протоколът за проверката следва да е подписан от орган на полицията.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                       

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.                                                                           Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението с оглед надлежното конституиране на синдика са допустими.   

Няма спор между страните, че въззиваемото дружество е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с въззивника, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.

От КП №1103731 от 02.10.2017 г. се установява, че на посочената дата от служители на въззивника е била извършена техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на електроенергията в обекта на въззиваемия, в частност на измервателните му системи. Проверката е констатирала наличие на въздействие върху схемата на свързване на средството за техническо измерване, извършено под таблото, като са заголени проводниците на трите токови вериги, които са свързани заедно посредством усукан около тях меден проводник, водещо до грешка в измерването. Това е наложило възстановяване правилната схема на свързване чрез отстраняване на медния проводник. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката, в отсъствие на представител на абоната, както и от двама свидетели.

Въз основа на така извършената корекция по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за периода 05.07.2017  г. – 02.10.2017 г., общо 90 дни, като въззивникът е издал фактура № 0257869889 от 10.10.2017 г. за сумата от 51370.80 лева.

От заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза пред първата инстанция и дадените в съдебно заседание разяснения се установява, че процесното СТИ е тип МТ 830, като отразената констатация в КП означава, че е налице неправомерно вмешателство в схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа, тоест касае се до промяна в схемата му на свързване, като по този начин част от консумираната електроенергия, преминала през трите измервателни системи на електромера, не е отчетена изцяло. Според заключението, изчисленията по използвания корекционен механизъм по член 48, алинея 1, точка 2Б от ПИКЕЕ са аритметично точни.

С оглед характера на предявения иск, в тежест на въззивника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата предмет на иска в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на въззиваемото дружество.

Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт - член 48 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на член 83, алинея 2 от ЗЕ. Към тях препраща и член 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 от ПИКЕЕ проверка.

В случая се касае за неправомерно вмешателство, което води до промяна схемата на свързване, както се твърди в отговора на исковата молба и се установява безспорно от заключението на вещото лице.

За да се позове електроразпределителното дружество на тази правна възможност да коригира сметката за количество пренесена електрическа енергия следва да установи всички факти, които са елемент от фактическия й състав, което следва да е удостоверено по надлежен начин, указан в член 47 и член 48, алинея 2 от ПИКЕЕ, а именно с констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция. КП се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента, какъвто е настоящият случай, поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В случая КП е подписан от двама свидетели,  поради отсъствието на клиента. Когато при проверката на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, се изготвя протокол, който освен на изискванията на член 47 ПИКЕЕ, следва да бъде съставен в присъствието на органи на полицията и да е подписан от тях – член 48, алинея 2 от ПИКЕЕ. От съставения КП е видно, че на проверката не е присъствал служител на МВР.

Тъй като при извършването на проверката и при съставянето на КП не е присъствал представител на дружеството, както и органи на полицията, то КП не е съставен в съответствие на предвидената в правилата процедура и не съставлява годно основание за извършване на корекция и начисляване на процесната сума. Разпоредбата на чл.48 ал.2 ПИКЕЕ е от императивен порядък, като въведените с нея задължителни изисквания да е налице констативен протокол от извършена проверка, той да е съставен по реда на чл.47 ПИКЕЕ, в присъствието и с подпис на органа на полицията, представляват задължителни елементи на основанието, от което възниква правото на оператора на съответната мрежа да извършва корекции, респ. - на крайния снабдител да претендира заплащане на суми произтичащи от упражняването на това право. В този смисъл констативният протокол, съдържащ само подписи на проверяващите и на свидетелите представлява частен свидетелстващ документ, поради което не би могъл да породи целените от енергийното предприятие правни последици (в този смисъл и Решение N 104/16.08.2016 г. по т.д.1671/2015 г. на ВКС, I т.о.). Наличието на този порок е достатъчно да мотивира съда да направи извод за неоснователност на предявения иск, поради което и останалите доказателства свързани с количеството на потребената еле.енергия, не следва да бъдат обстъждани.

С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението с което е отхвърлен иска за установяване на вземането, възникнало по корекция на сметка, следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с решение N 827/16.10.2018 г. на АС при АК – Варна, с което по реда на чл.36, ал.3 от ЗА е определено възнаграждение в минимален размер съгласно материалния интерес, в полза на пълномощника на въззиваемото дружество – адв.Д.Я., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за двете инстанции, в размер на 4142 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №46/16.07.2018 г., постановено по т.д. №17/2018г. по описа на ОС – Търговище, с което е отхвърлен предявения от „Енерго-Про Продажи“ АД, със седалище гр.Варна срещу „Хил сити“ АД /в несъстоятелност/, със седалище в гр.Търговище, при участието на синдика на несъстоятелния длъжник, иск за установяване вземане в размер на 51 370,80 лв., по фактура № 0257869889 от 10.10. 2017 г., за задължения на абонатен номер 1270009, касаещи начисления, извършени в корекционна процедура на сметката по чл. 48 от ПИКЕЕ, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, свързан с производството по несъстоятелност по т.д. № 53/ 2013 г. на ТОС.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажи“ АД, ЕИК 103533691, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.„Вл.Варненчик“ 258 – Варна Тауърс - Г ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Б.Я., адвокат при Адвокатска колегия Варна, с адрес гр.Варна ул. „Цанко Дюстабанов“ 12, ап.12, сумата от 4142 (четири хиляди, сто четиридесет и два) лева, представляваща адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, за защита пред първоинстанционния и въззивния съд.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: