Р Е Ш Е Н И Е

 

№    327

 

  26.11.2013г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

             ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                      КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Кристияна Генковска в.т.д. № 574 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по въззивна жалба на „Г С”ЕООД против решение № 407/08.05.2013г. по т.д. №1896/12г. на ВОС, с което е осъден въззивникът да заплати на В.А.С., сума в размер на 92 854 евро на осн. чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД, във връзка с прекратен на осн. чл. 87  ЗЗД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 29.09.2010 г. на обекти и апартаменти находящи се на четвърти, пети и шести етажи от сграда в едно със земята в изискващата се от закона нотариална форма, находящи се в собствените на ответника недвижими имоти описани в документ за собственост както следва: НА № 59, том I, peг. № 1454, дело № 43 от 20.03.2009 г., а именно: поземлен имот находящ се в село Шкорпиловци, Община Долни Чифлик, област Варна, с площ от 2 382 кв.м., с идентификатор 83404.501.556, находящи се в обект „ВАКАНЦИОННИ ЖИЛИЩА", ПИ № 83404.501.556 по кадастралната карта на село Шкорпиловци, на етажи: четвърти етаж с площ от 733.72 кв.м.; пети с площ от 733,72 кв.м.; шести с площ от 733.72 кв.м.

    С въззивната жалба се правят искания за допускане на доказателства , които в нарушение на съдопроизводствените правила са отказани от ВОС. Излагат се и оплаквания за необоснованост на решението на ВОС и постановяването му при нарушение на материалния закон.

    Въззиваемата страна В.С. оспорва основателността на въззивната жалба и на доказателствените искания.

    ВнАС прецени следното :

    В исковата си молба В.С. заявява , че с ответното дружество е сключил предварителен договор за покупко-продажба на вещно право на строеж върху недвижими имоти – апартаменти на четвърти , пети и шести етаж за сумата от 92 854 евро, чиято левова равностойност от 181 606,64лв. е била изцяло заплатена от ищеца-купувач на продавача в деня на подписване на процесния договор.На уговорения падеж 04.03.2011г. не е последвало изпълнение на задълженията от страна на продавача. Поради което ищецът е развалил предварителния договор. На осн. чл.88 ЗЗД претендира връщане на даденото по договора, а именно заплатената от него продажна цена.

    В писмения си отговор „Г С”ЕООД оспорва основателността на въззивната жалба. Прави възражение, че такъв предварителен договор не е сключван между него и ищеца. Ако е налице оригинал на процесния договор , то същият е неистински , неавтентичен и нищожен. Неавтентични са подписите на посочените за подписали го лица. Не е предавана от ищеца на управителя на дружеството сумата от 92 854 евро, не е и осчетоводявана такава сума. Отделно договорът е нищожен , тъй като не са индивидуализирани обектите на всеки етаж. Уговорените като продажна цена суми са значително по-ниски от реалните пазарни цени за изграждане на 1 кв.м. от средно голяма сграда до степен на завършеност – „груб строеж” / акт обр.14/. Процесният договор инкорпорира два договора – предварителен за продажба на право на строеж и договор за изработка. Не е ясно сумата от 92854 евро по кой от двата е договорена като дължима.

          ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните доказателства , намира за установено следното:

 Видно от предварителен договор за покупко - продажба на недвижими имоти от 29.09.2010 г. между “Г С”ЕООД чрез управителя М М като продавач и В.С. като купувач е сключен договор , по силата на който дружеството се е задължило да прехвърли с окончателен договор в нотариална форма вещно право на строеж върху всички обекти и апартаменти на 4 , 5 и 6 етажи от сграда , ведно със земята, находящи се в обект „Ваканционни жилища” ПИ № 83404.501.556 по кадастрална карта на с.Шкорпиловци. Продавачът се е задължил да извърши строителството до акт 14 и предаде всички обекти и апартаменти на купувача. Договорена е продажна цена от 92 854 евро за обектите , апартаментите и земята, като изрично в чл.1.2 от процесния договор е обективирано волеизявление , че продажната цена е заплатена в деня на подписване на договора от купувача на продавача. В чл.3.4 е поето задължение от продавача да прехвърли имотите в договореното състояние / с акт обр.14/  до 04.03.2011г.

По делото пред ВОС в с.з. на 28.02.2013г. е бил представен за справка оригиналът на предварителния договор. За последният е установена идентичност с приложеното по делото копие.

Видно от разрешение за строеж № 31/27.09.2010г. към посочената дата на въззивника е разрешено да извърши строеж на процесния обект. В разрешението е упоменато наличието на инвестиционен проект от 20.09.2010г. , който е одобрен и съгласуван от Главния архитект на Община Д.Чифлик.

Приложената на л.33 по делото на ВОС нотариална покана , съдържаща изявление на ищеца , сега въззиваема страна за разваляне на договора, не е връчена от нотариуса на адресата „Г С”ЕООД. Следователно исковата молба играе ролята на изявление за разваляне на предварителния договор.

По делото не се установява от въззивника /ответник пред ВОС/, че е налице изпълнение на предварителния договор.

Видно от заключението на СГЕ подписите за купувач и за продавач / положен от управителя на дружеството/ принадлежат на лицата В.С. и М М. Досежно възражението за подправка на документа – предварителен договор вещото лице графолог дава заключение и устни обяснения , че засичане между ръкописен текст и печатен има при положените подписи за продавач и купувач. При изследване на пресечните точки между подпис и текст за „продавач” се установява, че подписът е положен върху листа преди текста на предварителния договор. А предвид пресечните точки между подпис и текст за „купувач”  , подписът е положен след принтиране на текста.

Други доказателства относно начина на полагане на подписите върху документа не са събрани.

Според заключението на ССЕ предварителният договор не е осчетоводяван в счетоводството на ответника, не са осчетоводявани при него и постъпили суми като парични приходи от ищеца по предварителния договор/ по касов или банков път/.

Ирелевантен за спора се явява повдигнатият от ответника , сега въззивник,  въпрос за установяване от ищеца на произхода на спорната сума, евент. за представяне на подадени от него годишни данъчни декларации за предходни години.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно осн. чл.55,ал.1 ЗЗД за връщане на дадено по развален договор.

Същият е допустим. Не са налице основания за спиране на производството , доколкото във връзка с процесния предварителен договор е налице само образувано досъдебно производство, при това срещу неизвестен извършител, а не висящо пред съд наказателно производство. Изискването от ВРП на изготвена за нуждите на досъдебното производство експертна справка е само за съпоставка с депозирано пред ВОС заключение на СГЕ и евентуално при различие за назначаване и служебно от настоящия съд на нова СГЕ.

Преди всичко спорен е въпросът за наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение , породено от визирания в исковата молба договор. При подписан от двете страни частен диспозитивен документ / а в частта , която представлява разписка за плащане– свидетелстващ/ в тежест на страната , която твърди , че в документа има подправка е да установи безпротиворечиво както конкретната подправка , така и  с оглед всички други доказателства по делото на осн. чл.178,ал.2 ГПК и последиците от нея. Ответникът е събрал единствено доказателства, че подписът на законния му представляващ е положен преди текста на самия договор. Само въз основа на това обстоятелство не може да се изгради безпротиворечив извод за механизма на сключване на сделката и най-вече да се опровергае фактът , че изявлението по договора принадлежи на управителя на дружеството. Възможни са повече от един варианта / изгодният за ищеца е, ако установи , че първо той е положил подпис на празен лист , а след това друго лице е прибавило текст , който не изхожда от управителя на дружеството, след което договорът е подписан и от купувача/. Във въззивната жалба се правят оплаквания за допуснати от ВОС процесуални нарушения , но само във връзка с недопуснати писмени доказателства за установяване дали купувачът е притежавал към датата на процесната сделка сумата от 92 854 евро. Последното е без значение за спора дали законният представител на дружеството е изразил воля за сключване на договора.

Не се установява нарушение на чл.19,ал.2 ЗЗД. Предварителният договор в достатъчна степен конкретизира предмета си като отделните обекти на всеки етаж могат да бъдат индивидуализирани по съществуващия към момента на сключването му идеен проект.

С оглед обвързващата доказателствена сила на подписаното от законния представляващ дружеството признание по предварителния договор, че сумата от 92854 евро е платена, съдът намира , че купувачът се явява изправна страна по договора. Без значение е счетоводното отразяване при ответника на сумата , тъй като внасянето й от получилия я управител касае вътрешни отношения между него и дружеството и не обвързва платеца.

Не се твърди и не се установява изпълнение на поетото задължение от страна на продавача в посочения по процесния договор срок, нито в хода на делото.

Поради което с подаването на исковата молба изправната по договора страна е развалила договора и на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД на нея се дължи връщане на даденото по разваления договор , а именно – на сумата от 92 854 евро.

Обжалваното решение следва да се потвърди като на въззиваемата страна се присъдят сторените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 6900лв.

Водим от което , съдът

 

             Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 407/08.05.2013г. по т.д. №1896/12г. на ВОС.

ОСЪЖДА „Г С”ЕООД , ЕИК 103961044, сед. гр.Варна , представлявано от управителя М М ,да заплати на В.А.С.,ЛНЧ № **********, съд. адрес : чрез адв. Кр.Т. ***,офис 1, сумата от 6900 лв., представляваща разноски по спора пред настоящата инстанция , на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: