Р Е Ш Е Н И Е

 

                               №42/Варна, 06.03.17 г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 14.02.2017 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА Н.

 

При секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 574/2016 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 386, ал.3 ГПК вр. чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от „ИГРАЛНИЦА ЗАНИМАЛНИЦА” ЕООД против решение № 647/02.08.2016 год., постановено по т.д.№ 657/2015 год., с което съдът

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл. 23 и чл. 37 от Общите условия за работа с деца на детски клуб „Игралница занималница” (организиране на занималня и извънучилищно обучение), предлагани от „Игралница занималница” ЕООД, като неравноправни клаузи, на основание чл. 146, ал. 1,  във вр. с чл. 143, т. 5 и на основание чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143, т. 2, предл. 2 и т. 19 от Закона за защита на потребителите, по КОЛЕКТИВЕН ИСК, предявен от КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ с адрес гр. София, пл. „Славейков” № 4А, ЕИК 121516918, представлявана от Д  М Й – председател, срещу „ИГРАЛНИЦА ЗАНИМАЛНИЦА” ЕООД, ЕИК 127628285, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Роза”, бл. 17, вх. Г, ет. 7, ап. 63, представлявано от И Й Ж и М Р Ж – заедно и поотделно.

ОСЪЖДА „ИГРАЛНИЦА ЗАНИМАЛНИЦА” ЕООД, ЕИК 127628285, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Роза”, бл. 17, вх. Г, ет. 7, ап. 63, да преустановяване прилагането на неравноправните клаузи на чл. 23 и чл. 37 от Общите условия за работа с деца на детски клуб „Игралница занималница” (организиране на занималня и извънучилищно обучение) и да отстрани горепосочените неравноправни клаузи от Общите условия.

ЗАДЪЛЖАВА „ИГРАЛНИЦА ЗАНИМАЛНИЦА” ЕООД, ЕИК 127628285, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Роза”, бл. 17, вх. Г, ет. 7, ап. 63, след влизане в сила на решението да публикува за собствена сметка диспозитива на същото в едни централен ежедневник, както и пълният текст на решението на интернет страницата си. 

Въззиваемата страна КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ  оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в изискуемия преклузивен срок и има за предмет подлежащ на обжалване съдебен акт. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.

Производството е образувано по реда на гл. 33 от ГПК по колективни искове, предявени от КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ с адрес гр. София, пл. „Славейков” № 4А, ЕИК 121516918, представлявана от Д  М Й – председател, срещу „ИГРАЛНИЦА ЗАНИМАЛНИЦА” ЕООД, ЕИК 127628285, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Роза”, бл. 17, вх. Г, ет. 7, ап. 63, за прогласяване нищожността на чл. 23 и чл. 37 от Общите условия за работа с деца на детски клуб „Игралница занималница” (организиране на занималня и извънучилищно обучение 2014 г.), предлагани от „Игралница занималница” ЕООД, за преустановяване прилагането на неравноправните клаузи – чл. 23 и чл. 37 от Общите условия за работа с деца на детски клуб „Игралница занималница” (организиране на занималня и извънучилищно обучение 2014 г.), предлагани от „Игралница занималница” ЕООД, за отстраняване на горепосочените неравноправни клаузи в Общите условия за работа с деца на детски клуб „Игралница занималница” (организиране на занималня и извънучилищно обучение 2014 г.) и за задължаване на „Игралница занималница” ЕООД да огласи по подходящ начин  и за своя сметка решението на съда или част от него.

Ищецът Комисия за защита на потребителите (КЗП) твърди в исковата си молба, че в изпълнение на правомощията си по чл. 148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) с решение, прието по т. 15 от протокол № 40 от 20.11.2014 г., е установил, че в Общите условия за работа с деца на детски клуб „Игралница занималница” (организиране на занималня и извънучилищно обучение 2014 г.), предлагани от „Игралница занималница” ЕООД са налице следните неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 18 от ЗЗП:

1.В раздел III. „Права и задължения на родителите", в чл. 23 е посочено, че „При отсъствие се приспада сума в размер на 50% от дневната такса пропорционално за пропуснатите дни."

Ищецът излага съображения, че текстът представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

3. В раздел V. „Уреждане на спорове", в чл. 37 е посочено, че „Промяна в настоящите Общи условия се извършва по решение на Управителя. За извършените промени родителите се уведомяват писмено. Промяната влиза в сила от датата на подписване на писмено съгласие от родителите за приемане. "

Ищецът посочва, че така представен, текстът представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 2, предл. 1 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон по отношение на търговеца или доставчика. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 147б от ЗЗП.

С писмо изх. № Ц-02-2446 от 08.12.2014 г. КЗП на основание чл. 148 от ЗЗП е препоръчала на „Игралница занималница" ЕООД да отстрани посочените по-горе неравноправни клаузи, да уведоми в писмен вид КЗП, както и потребителите за направените промени и да предостави в КЗП Общите условия за работа с деца на детски клуб „Игралница занималница" в коригиран вид, както и официален писмен отговор от дружеството за начина на информиране на потребителите за направените промени. Писмото е получено на 09.12.2014 г.

С писмо с вх. № Ц-02-2446 от 05.01.2015 г. от „Игралница занималница" ЕООД предоставят становището си и изменението на горепосочените Общи условия, вкл.отказва да промени текстовете на чл. 23 и чл. 37 от Общите условия.

Поради неспазване на направените препоръки по т. 2 и т. 3 от писмо с изх. № Ц-02-2446/08.12.2014 г., с решение по т. 11 от протокол от заседание на КЗП № 3/22.01.2015 г., Комисията е решила да бъде заведен колективен иск.

С писмо изх. № Ц-02-2446/04.02.2015 г. „Игралница занималница" ЕООД е уведомено, че срещу дружеството ще бъде заведен колективен иск.  Писмото е получено на 06.02.2015 г.

Предявените обективно кумулативно съединени претенции са допустими и са предявени при спазването на особените процесуални предпоставки, предвидени в ЗЗП и ГПК.

         I.По исковете с предмет чл. 23 ОУ на „Игралница занималница" ЕООД:

Разпоредбата на чл. 23 е систематично разположена в раздел III от ОУ -  „Права и задължения на родителите" и гласи, че „При отсъствие се приспада сума в размер на 50% / 5 лева/ от дневната такса пропорционално за пропуснатите дни." Неравноправността на клаузата се претендира при твърдения, че  съставлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – чл. 143, т.5 ЗЗП.

„Игралница занималница“ ЕООД осъществява търговска дейност, чиито основен предмет е организиране на занималня за подготовка и извънучилищно обучение на деца на възраст от 5-12 години. Приемът на деца се осъществява при предварително заложени параметри за брой и вид посещения, които са  предмет на  индивидуално договаряне между родителите и детския клуб. Потребителите имат възможността  да възлагат услуги в рамките на месец /месечна такса от 10 лева  на ден според броя на работните дни/; за 5 дни /цена от 55 лева/, за 1 ден /цена 12 лева/ и почасово /4 лв/час/ - така чл. 21 от ОУ.  

Тълкуването на разпоредбата на чл. 23 вр. чл. 21 от ОУ при спазване на правилото на чл. 20 ЗЗД сочи, че хипотезата на чл. 23 от договора касае единствено случаите, при които ползването на услугите се осъществява при заплащане на месечна такса.  Ползването на услугите за 5 дни, 1 ден или почасово включва имплицитно изборно право на родителя да определи в кои дни и часове детето му да посещава детския клуб.  Соченото изборно право изключва хипотеза на отсъствие на детето, съставляваща юридически факт за приложение на чл. 23 от ОУ. Отделно от изложеното, уточнението, че клубът има право да задържи  5 лева - 50% от дневната такса, потвърждава недвусмислено извода, че спорната разпоредба въвежда регулация единствено за потребителите на месечно предплатени услуги /дневната такса при останалите видове услуги е в различен размер/.

В хода на висящото производство детският клуб е приел нови ОУ, в които текстът на чл. 23 е изменен в следния смисъл: „При заплащане на месечна такса, за всяко направено през предходния месец отсъствие се приспада сума в размер на 50% /5 лева/ от дневната такса, пропорционално на пропуснатите дни“.  Новоприетата разпоредба не внася изменение в регламентираното право на клуба да задържи 50% от дневната такса при непосещаемост. Добавката, че разпоредбата касае единствено потребителите с месечна такса, не внася изменение в регламентираните права и задължения. Приложимостта на разпоредбата по отношение на месечните потребители се извлича по несъмнен начин от тълкуването на клаузата, ведно с останалите клаузи от ОУ.  На посоченото основание, новата редакция на чл. 23 е по съществото си идентична със старата, но с прецизирано и уточнено съдържание.

1.За да се прецени дали дадена клауза създава в ущърб на потребителя „значителна неравнопоставеност“ между произтичащите от договора права и задължения на страните по него, трябва да се вземат предвид разпоредбите на националното право, приложими при липсата на уговорка между страните в това отношение. Именно вследствие на такъв сравнителен анализ националният съд може да установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право / в този смисъл и решение на СЕО по дело C‑415/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado de lo Mercantil n° 3 de Barcelona (Испания)  по дело Mohamed Aziz  срещу Caixa d’Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa).

Разпоредбата на чл. 23 от ОУ регламентира част от съдържанието на договор, който има за предмет възмездното предоставяне на услуги по занимание, подготовка и извънучилищно обучение на деца за срок от 1 месец. Дължимата от доставчика престация има за предмет осъществяването на фактически действия, подробно изброени в ОУ- обгрижване, подготовка на домашните упражнения по учебните предмети, посрещане и водене на децата с подходящ транспорт и др. /чл. 25 от ОУ/. Характерната престация по договора е свързана с трайно и продължаващо изпълнение на сочената съвкупност от услуги.

Сключеният особен вид договор се доближава по съдържание до договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следв. ЗЗД. Законовият представител на детето, посещаващо клуба има качеството на възложител /поръчващ/, респ. детският клуб – качеството на изпълнител. Отсъствието на детето /независимо от причините за това/ прави невъзможно изпълнението на поръчката за неприсъствените дни и се приравнява на частичен отказ от срочния договор. По правило, при договора за изработка, отказът от договора /вкл. и по основателни причини/  не лишава изпълнителя от правото да бъде възмезден за направените разходи и печалбата, която би получил от изпълнението на работата – чл. 268 ЗЗД.

Съобразно заключението на ССЕ, приета от въззивната инстанция, размерът на разходите, които клубът прави за обгрижването на едно дете на ден възлиза на 68,85%  от дневната такса, т.е. 6, 88 лева и включва калкулираните дневни разноски за наем, трудови възнаграждения и осигуровки за персонала, ел.енергия, вода, транспорт, междинна и следобедна закуска. Разходите във връзка с леката закуска подлежат на отделно заплащане  съгласно изричната разпоредба на чл. 21 и не се покриват от месечната вноска. По изложените съображения, заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано, но при изключване на месечните разходи за храна - /17 964, 68 – 1343 =16 621,68/. При това положение  размерът на разходите, които клубът прави за обгрижването на едно дете на ден възлиза на 16621, 68. 0,9324/185 дни/ 13,15бр. деца =6, 37 лева. Тази сума би намаляла допълнително при изключване на разходите за транспорт и вода, както претендира Комисията. Същевременно обаче, тя би се и увеличила ако се съобрази действителният размер на наемните вноски по наемния договор от 01.07.2011 год. , вкл. ако се съобрази и очакваната печалба от изпълнителя. Следователно – предвиденото задържане от 5 лв/ден при непосещаемост не надхвърля разходите  на изпълнителя и заложената печалба. 

 Въззиваемата комисия твърди, че  клубът е работил при наличието на вакантни места. Според становището на Комисията, разходите на Клуба биха били в значително занижен размер при условие, че е оползотворен пълния капацитет на занималнята и заетия персонал. На посоченото основание, предвидената в чл. 23 от ОУ компенсация съставлява начин за разпределяне на финансовия риск с потребителя, което е недопустимо.

Занималнята е с капацитет от 15 деца, разпределени на две смени – твърдение на ответника в о.с.з. от 23.11.2016 год., което не е оборено от КЗП. В определени месеци е приемало и 16 деца при условията на месечен абонамент /така ССЕ пред въззивната инстанция, таблица л.35/. Дори и при максималният размер от 16 абоната, доказаните разходи за обгрижването на едно дете на ден възлизат на 5, 23 лева /16621, 68. 0,9324/185/16/.

С  оглед на изложеното, предвиденото в чл. 23 от ОУ право на изпълнителя да задържи 50 % от дневната такса, респ. задължение да върне остатъка на възложителя не поставя последния в по-неблагоприятно положение  от това, което последният би имал по националното право при липса на спорната уговорка.

2. Трайна е последователна е практиката по въпроса, че неравноправният характер на конкретна уговорка може да се прецени едва при всеобхватно отчитане характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, вкл. на всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване. В този смисъл е и изричната норма на чл. 145, ал.1 ЗЗП.

Сключеният договор е за престирането на месечни услуги с абонаментен характер. По силата на същия, доставчикът се е поставил на разположение на възложителя за срока на договора. Естеството на задължението му по необходимост налага планирането и осъществяването на разходи във връзка с готовността да престира. Същевременно, абонаментното възлагане на услугите, по необходимост обуславя и задължение на детския клуб да се въздържа от сключването на договори с предмет вече «заетото» място. Постоянната готовност на доставчика да предостави услугите, обуславя закономерно и уговярането на компенсация в случаите, когато изпълнението на договора е осуетено по причини, свързани с непосещаемост.   В този смисъл, уговорката на чл. 23 от ОУ не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

3. Не на последно място, за да отговори на въпроса дали неравнопоставеността възниква „въпреки изискването за добросъвестност“ по смисъла на чл. 143 ЗЗП, е важно съдът  да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори /решение по  C‑415/11/.

Отговорът на посочения въпрос е положителен. Потребителят на услуги в детския клуб има възможност за избор между месечно възлагане на услугите,  възлагане за 5 посещения, за 1 ден или почасово. Предлаганата тарифа е различна, а цената е най-ниска при месечен абонамент. Срещу посочената най-ниска цена, възложителят резервира услугите на клуба в рамките на месец като основателно може да се очаква, че би се съгласил на 50% компенсация за дните, когато по обективни или субективни причини не би могъл да използва услугите. Това е така, тъй като в противен случай, потребителят би избрал опцията да се ползва от останалите форми на тарифно заплащане, които гарантират свобода в избора за време на посещенията.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че разпоредбата на чл. 23 от ОУ няма неравноправен характер. Предявените обективно кумулативно съединени претенции, основани на сочената неравноправност са неоснователни. Постановеното в противен смисъл решение на ВОС следва да бъде отменено като неправилно.

IIПо исковете с предмет чл. 37 ОУ на „Игралница занималница" ЕООД:

 Разпоредбата на чл. 37 от ОУ гласи, че промяната в ОУ се извършва по решение на управителя. За извършените промени родителите се уведомяват писмено. Промяната влиза в сила от датата на писменото съгласие на родителите за приемане.

Ищецът поддържа, че текстът представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 2, предл. 1 от ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон по отношение на търговеца или доставчика. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 147б от ЗЗП.

Уредбата по националното право:

Според императивната и специална разпоредба на чл. 147б ЗЗП търговецът е длъжен да уведоми потребителя за всяко изменение в общите условия по сключения договор в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство чрез телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция. Потребителят, който не е съгласен със сключването на договора, може да се откаже от същия без обезщетение или неустойка или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението условия  - ал.2.  Правото по ал.2 се реализира чрез писмено уведомление в едномесечен срок от получаване на съобщението.На основание чл. 147б, ал.4 ЗЗП измененията в общите условия обвързват потребителя по договора, когато потребителят е уведомен за тях при условията на ал. 1 и не е упражнил правото си по ал. 2 и 3.

Следователно – съгласно действащата материалноправна уредба, надлежно съобщената промяната в ОУ на търговеца поражда за потребителя 3 групи права: 1/ да се оттегли от облигационната връзка след писмено уведомление и без заплащането на неустойки и обезщетения; 2/ да продължи участието си в облигационната връзка, но по действащите преди изменението условия като уведоми доставчика; 3/ да се ползва от изменените ОУ в случай, че не упражни правата си чл. 147б, ал.2 ЗЗП.

Съпоставката между текстовете на чл. 37 ОУ и разпоредбата на чл. 147б ЗЗП не сочи разминаване, което да е в ущърб на потребителя по отношение изр.1 и изр.2 от оспорената разпоредба. Предвидената в ОУ писмена форма на уведомяване е в интерес на потребителя. Формалното противоречие с чл. 147б, ал.1 ЗЗП по отношение способите на уведомяване не води до недействителност, тъй като правото на потребителя не е ограничено или изключено по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЗП.

 Клаузата на чл. 37, изр. 3 от ОУ предвижда единствено, че променените ОУ ще обвържат потребителя при изрично и писмено приемане. Изградената система от императивни защитни норми в ЗЗП изисква писмено волеизявление на потребителя единствено в случаите, когато не е съгласен с изменението и желае да прекрати договора, респ. да продължи същия по действащия правопорядък.  Законът презумира, че бездействието на потребителя е равнозначно на съгласие с новите ОУ без потребителят да бъде задължаван с нарочно волеизявление при изгодна за него промяна. Предвиденото фингирано приемане на ОУ е и право на потребителя, което не може да бъде ограничавано с допълнителни договорни изисквания.

Соченото противоречие  обуславя недействителността на клаузата на чл. 37, изр.3 от ОУ, поради противоречието й  и ограничаване на правата на потребителя, уредени с императивна материалноправна норма – чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 147б ЗЗП  и чл. 146, ал.1 вр. чл. 3, ал.1 ЗЗП, в каквато насока са и изричните твърдения на КЗП.

Недействителността засяга единствено разпоредбата на чл. 37, изр.3 ОУ, но не и останалите изречения от текста. Основателността на иска в разглежданата част обуславя и основателността на обусловените акцесорни претенции.

Разноски:    С оглед изхода от спора ищецът има право да претендира заплащане само на половината от средствата заплатени пред първа инстанция или 430, 80 лева /вкл. и юрисконсултско възнаграждение/ и половината от разходите за въззивната инстанция – 60 лева. Общо дължимите разноски възлизат на 490, 80 лева 

С оглед изхода от спора ответникът -  въззивник има право да претендира заплащане само на половината от средствата заплатени за държавна такса пред въззивна инстанция или 60 лева. Ответникът има право на всички разноски във връзка с назначената ССЕ пред първа и въззивна инстанция, която  корелира с въпроси относно основателността на отхвърлените претенции или общо  300 лева, както и на половината разходи за адвокатско възнаграждение за двете инстанции или 300 лева /в договора за правна помощ е налице изрично отбелязване, че възнаграждението е платено/. Общо дължимите разноски на въззивника възлизат на 660 лева. По компенсация, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 169, 20 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

  ОТМЕНЯ решение № 647/02.08.2016 год., постановено по т.д.№ 657/2015 год., в частта, в което съдът 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл. 23 и чл. 37, изр.1 и 2  от Общите условия за работа с деца на детски клуб „Игралница занималница” (организиране на занималня и извънучилищно обучение), предлагани от „Игралница занималница” ЕООД, като неравноправни клаузи, на основание чл. 146, ал. 1,  във вр. с чл. 143, т. 5 и на основание чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143, т. 2, предл. 2 и т. 19 от Закона за защита на потребителите, по КОЛЕКТИВЕН ИСК, предявен от КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ с адрес гр. София, пл. „Славейков” № 4А, ЕИК 121516918, представлявана от Д  М Й – председател, срещу „ИГРАЛНИЦА ЗАНИМАЛНИЦА” ЕООД, ЕИК 127628285, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Роза”, бл. 17, вх. Г, ет. 7, ап. 63, представлявано от И Й Ж и М Р Ж – заедно и поотделно.

ОСЪЖДА „ИГРАЛНИЦА ЗАНИМАЛНИЦА” ЕООД, ЕИК 127628285, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Роза”, бл. 17, вх. Г, ет. 7, ап. 63, да преустановяване прилагането на неравноправните клаузи на чл. 23 и чл. 37, изр.1 и 2  от Общите условия за работа с деца на детски клуб „Игралница занималница” (организиране на занималня и извънучилищно обучение) и да отстрани горепосочените неравноправни клаузи от Общите условия и вместо него ПОСТАНОВЯВА:  ОТХВЪРЛЯ предявените искове в разглежданата част.

ОТМЕНЯ решението в частта за присъдените разноски.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 647/02.08.2016 год., постановено по т.д.№ 657/2015 год. в частта, в която е :

ПРОГЛАСЕНА  НИЩОЖНОСТТА на чл. 37, изр.3 от Общите условия за работа с деца на детски клуб „Игралница занималница” (организиране на занималня и извънучилищно обучение), предлагани от „Игралница занималница” ЕООД, като неравноправни клауза, ограничаваща правата на потребителите по чл. 147б ЗЗП, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП,  във вр. с чл. чл. 143, т. 2, предл. 2 и т. 19 от Закона за защита на потребителите, по КОЛЕКТИВЕН ИСК, предявен от КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ с адрес гр. София, пл. „Славейков” № 4А, ЕИК 121516918, представлявана от Д  М Й – председател, срещу „ИГРАЛНИЦА ЗАНИМАЛНИЦА” ЕООД, ЕИК 127628285, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Роза”, бл. 17, вх. Г, ет. 7, ап. 63, представлявано от И Й Ж и М Р Ж – заедно и поотделно; ОСЪДЕНА е „ИГРАЛНИЦА ЗАНИМАЛНИЦА” ЕООД, ЕИК 127628285, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Роза”, бл. 17, вх. Г, ет. 7, ап. 63, да преустановяване прилагането на неравноправната клауза на чл. 37, изр.3  от Общите условия за работа с деца на детски клуб „Игралница занималница” (организиране на занималня и извънучилищно обучение) и да отстрани горепосочената неравноправна клауза от Общите условия и е ЗАДЪЛЖЕНА  „ИГРАЛНИЦА ЗАНИМАЛНИЦА” ЕООД, ЕИК 127628285, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Роза”, бл. 17, вх. Г, ет. 7, ап. 63, след влизане в сила на решението да публикува за собствена сметка диспозитива на същото по уважените искове в едни централен ежедневник, както и пълният текст на решението на интернет страницата си. 

ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ с адрес гр. София, пл. „Славейков” № 4А, ЕИК 121516918, представлявана от Д  М Й ДА ЗАПЛАТИ на ИГРАЛНИЦА ЗАНИМАЛНИЦА” ЕООД, ЕИК 127628285, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Роза”, бл. 17, вх. Г, ет. 7, ап. 63 сумата от 169, 20 лева – разноски по делото за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 386, ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: