РЕШЕНИЕ

   № 47

               гр.Варна, 01.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 21.02.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №574 по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна с предишна фирма „Енерго-Про мрежи“ АД-гр.Варна срещу решение №121/17.07.2017 г. на Окръжен съд Добрич-ТО по т.д.№59/2017 г., с което е отхвърлен искът му по чл.422, ал.1 - ГПК за съществуване на негово вземане спрямо „Бул Аква Фиш“ ООД-с.Славеево, Община Добрич за сумата 28358.26 лв – незаплатени задължения за цена на достъп и цена на пренос на електическа енергия по 12 фактури за периода: м.02-м.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението до заповедния съд – 10.01.2017 г. до окончателното й изплащане, и за сумата 1075.87 лв – мораторни лихви – предмет на издадени заповед за изпълнение №44/12.01.2017 г. по ч.гр.д. №53/2017 г. на Районен съд Добрич, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на разноските за заповедното производство и съдебните разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на  всички разноски по делото и в заповедното производство.

Ответникът по жалбата – „Бул Аква Фиш“ ООД-с.Славеево, Община Добрич, Добричка област,  моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско вазнаграждение.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Ответникът по иска не оспорва, че е присъединен към електроразпределителната мрежа потребител. Сключените между страните договор за достъп до електроразпределителната мрежа от 18.11.2013 г. и договор за пренос на елекрическа енергия през ЕРМ от 18.11.2013 г. доказват доставянето на посочените услуги по отношение на вече присъединени обекти на ответника – трансформаторен пост и електически съоръжения, находящи се в стопанския двор – с.Славеево, от ищеца на последния. Собствеността  върху енергийните обекти няма отношение към претенциите за достъп и пренос. Следователно, ответникът дължи на ищеца заплащането на цена на достъп и цена за пренос съобразно утвърдените от КЕВР цени на мрежови услуги, с оглед както на поетите договорни задължения, така и на чл.104, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.14 от Правилата за търговия с електическа енергия /ПТЕЕ/, на основание на които са сключени самите договори.

Проблемът в случая е, че мястото на присъединяване към разпределителната мрежа е на ниво средно напрежение, докато средството за техническо измерване /СТИ/ е поставено на ниво ниско напрежение /в електромерно табло на южната стена на трафопоста – на входа на табло НН, установено от заключението на СЕТЕ/. Това се налага поради обективна техническа невъзможност да бъде поставено на действителното ниво на присъединяване, което би означавало – на въводните клеми на трафопоста, тъй като към трафопоста са присъединени повече от един абонати и меренето на тази точка не би могло да отчете индивидуалната, а само общата, консумация на ел.енергия. От този факт, потвърден и от вещото лице – електроинженер в заключението му, първоинстанционният съд е направил извод, че не е доказана от ищеца консумираната електрическа енергия от ответника, явяваща се база за изчисляване цената на достъпа и цената на преноса – предмет на фактурите, за вземането по които е издададена заповедта за изпълнение, и на това основание е отхвърлил иска.

Оплакването в жалбата, че изводът е погрешен, е основателно.  

Установено от заключението на СЕТЕ цената на достъп не се влияе от измерената електрическа енергия, а по отношение цената на пренос пък искът е доказан в своето основание и само поради липса на достатъчно данни за неговия размер, той не може да бъде отхвърлен. В този случай съдът е длъжен да го определи по собствена преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.162 – ГПК.

Вещото лице инж.В.Чолаков е дало заключение, че потребителите заплащат цена за пренос през разпределителната мрежа на средно или на ниско напрежение в зависимост от това, на какво ниво напрежение са били присъединени. Ако мястото на измерване не съвпада с мястото на присъединяване,  данните от измерването се коригират съобразно механизма, предвиден в чл.38, ал.2 – ПИКЕЕ. Тъй като тази норма обаче е отменена, е очевидно, че този механизъм не може да бъде приложен. Затова въззивният съд приема, че най – справедливо е  при определяне на дължимата цена за пренос  да се приложат утвърдените от КЕВР за съответните периоди единични цени за пренос средно напрежение /вместо за пренос ниско напрежение/, тъй като на това ниво е фактическото присъединяване към ЕРМ на обектите на ответника, умножени по количеството електрическа енергия, измерено от СТИ на сегашното му място, тъй като и досега страните са извършвали така меренето на ел.енергия, и дори да има неточност следствие на евентуални загуби, тя би била много малка, а и разликите остават за сметка на мрежовия оператор.

Ето защо, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която да преизчисли спорните части от процесните фактури относно таксата пренос по единична цена за средно напрежение, а не за ниско напрежение, като въз основа на така формираните общо остатъци по фактурите /такса достъп средно напрежение плюс такса пренос средно напрежение/ изчисли и лихвите за забава върху тях. Заключението на вещото лице К.К., изслушано в последното с.з., по така поставената задача се възприема от съда като компетентно и обективно дадено.  Въз основа на него във варианта – табл.5, включващ всичките 12 фактури, в т.ч. и две фактури от м.02.2016 г. с установено различно основание /други неплатени задължения/, но доколкото се отнасят за същия абонат и са изрично посочени в заявлението до заповедния съд, съдът приема, че искът е основателен и следва да се уважи за сумите: 14499.27 лв – главница и 553.12 лв – мораторни лихви и е неоснователен и следва да се отхвърли за разликата до предявените им размери, съответно – 28358.26 лв и 1075.87 лв.

Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в отхвърлителната му част до размера на сумата 14499.27 лв  относно главницата и до размера на сумата 553.12 лв относно мораторните лихви, както и в осъдителната му част за разноски в полза на ответника за разликата над сумата 786.63 лв, съразмерна на отвърлената част от иска, като в останалата му отхвърлителна част за разликата до сумите, съответно:  28358.26 лв - главница и 1075.87 лв – мораторни лихви и в частта за разноски в полза на ответника до размера на 786.63 лв се потвърди.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат съразмерни на уважената част от иска разноски  в размер на сумите: 761.15 лв - разноски за заповедното производство и 1248.93 лв - съдебни разноски за първата инстанция, както и 736.56 лв - съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата, като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на изплатеното за защитата на въззивника адвокатско възнаграждение, тъй като от една страна то включва и дължим ДДС, а от друга – съответства по размер на трудността на делото и на положения от адвоката труд.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №121/17.07.2017 г. на Окръжен съд Добрич-ТО по т.д.№59/2017 г. в отхвърлителната му част по иска по чл.422, ал.1 - ГПК до размера на сумата 14499.27 лв  относно главницата и до размера на сумата 553.12 лв относно мораторните лихви, както и в осъдителната му част за разноски в полза на  „Бул Аква Фиш“ ООД - с.Славеево за разликата над сумата 786.63 лв до 1505 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че съществува вземане на „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна с предишна фирма „Енерго-Про мрежи“ АД-гр.Варна спрямо „Бул Аква Фиш“ ООД - с.Славеево, Община Добрич, Добричка област, за сумата 14499.27 лв  – незаплатени задължения за цена на достъп и цена на пренос на електическа енергия и други неплатени задължения по 12 фактури за периода: м.02-м.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението до заповедния съд – 10.01.2017 г. до окончателното й изплащане, и за сумата 553.12 лв – мораторни лихви, за които е издадена заповед за изпълнение №44/12.01.2017 г.  по ч.гр.д. №53/2017 г. на Районен съд Добрич.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част за разликата до сумите, съответно: 28358.26 лв - главница и 1075.87 лв – мораторни лихви, както и в осъдителната му част за разноски в полза на  „Бул Аква Фиш“ ООД - с.Славеево до размера на 786.63 лв.

ОСЪЖДА „Бул Аква Фиш“ ООД - с.Славеево, Община Добрич, Добричка област, ЕИК 200855752, да заплати на „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна, ЕИК 104518621, сумите: 761.15 лв - разноски за заповедното производство,1248.93 лв - съдебни разноски за първата инстанция, 736.56 лв - съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.