РЕШЕНИЕ

   № 290

               гр.Варна, 29.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 15.10.2013 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                    ПЕТЯ ХОРОЗОВА  

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 576  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Въззивникът „Фарин” ЕАД – гр.Добрич обжалва решение № 137/12.06.13 г. по т.д. № 56/13 г. по описа на ДОС, с което е обявена неплатежоспособността му с начална дата 31.12.12 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, назначен е временен синдик, продължено е действието на допуснатите с определение от 09.06.13 г. обезпечителни мерки - обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и е осъден да заплати разноски на молителите. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му и за отхвърляне искането на кредиторите за откриване производство по несъстоятелност на „Фарин” ЕАД – гр.Добрич,  като съображения за това излага в писмена защита.

         Въззиваемите страни Обединена българска банка” АД - София и „Банка Пиреос България АД - София в депозирани писмени отговори оспорват основателността на жалбата. В с.з. молят чрез процесуалните си представители за  потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Оплакването в жалбата във връзка с неспазена процедура по ГПК за размяна на книжата е неоснователно. Производството по несъстоятелност е специално такова по ТЗ и за него не важи посочената процедура по ГПК. Това следва от разпоредбата на чл.629, ал.2 – ТЗ, съгласно която молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание, за което се призоват длъжника и молителя, насрочено най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата. Този кратък срок е предвиден с цел бързина на производството и  от него следва, че процедура за размяна на книжата по ГПК в случая не се извършва. Не е имало формално пречки длъжникът да представи отговор на молбата след получаване на призовката за с.з. и на самата молба.

Молителят „ОББ” АД - София има право да упражни правата на облигационерите на основание чл.100ж ал.2 т.2 б.”д” от ЗППЦК, а и е направено във въззивното производство потвърждаване на процесуалните му действия от последните с нотариално заверени писмени декларации. Задълженията по облигационния заем, сключен с „ОББ” АД са обявени за предсрочно изискуеми и следствие на това те от дългосрочни са се трансформирали в краткосрочни. Задълженията по договора за кредит, сключен с „Банка Пиреос България България” АД, не са обявени за предсрочно изискуеми и са посочени в баланса, в заключението на ССЕ, а и в решението на съда като дългосрочни. Като такива те не са се отразили на изчислените от вещото лице Г. коефициенти за ликвидност. В таблицата на л.776, т.3 вещото лице е посочило краткосрочно задължение на длъжика към „Банка Пиреос България” АД в размер на 229890.82 лв плюс лихви. В таблицата на л.775 оставащите задължения по банковия кредит към същата банка /7183800.71 лв/ са отразени като дългосрочни пасиви. Ето защо неоснователно е оплакването в жалбата, че като задължение на длъжника по този кредит е отнесена цялата оставаща част от дълга, чиято изискуемост още не е настъпила /3860567.37 евро/. Последната сума съдът е посочил в решението си също само като размер на целия дълг по договора за кредит.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че с оглед преценката по чл.631-ТЗ следвало да се има предвид цялото имущество на длъжника, включително дълготрайните му активи. Последните са от значение само при преценка за свръхзадълженост на длъжника. Липсата на опасност за интересите на кредиторите се преценява като съотношение на краткосрочните задължения към краткотрайните активи. Така е постъпило и вещото лице в заключението си на л.780. Видно от таблицата към 31.03.2013 г. краткотрайните активи на дружеството - длъжник възлизат на 2680 хил.лв, а краткосрочните му задължения – на 8631 хил. лв. От 31.08.2012 г. съществува тенденция на влошаване на показателите за ликвидност, тъй като краткотрайните активи намаляват, а краткосрочните задължения се увеличават. Докато към тази дата коефициентите за обща и бърза ликвидност са не много под единица /0.830 и 0.758/, към 31.03.2013 г. те са значително под единица, съответно – 0.311 и 0.293. Незабавната и абсолютната ликвидност са с почти нулеви стойности. Налице е следователно трайна тенденция на невъзможност длъжникът да посреща задълженията си за сметка на ликвидните си активи. Не са налице условията на чл.631 - ТЗ – затрудненията на длъжника не са временни, нито пък той разполага с имущество, достатъчно – за покриване на зъдълженията без опасност за интересите на кредиторите. Следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособнист с начална дата 31.12.2012 г., към която затрудненията му от такива с временен характер са придобили траен и необратим характер.

Оплакванията в с.з. и в писмената защита на въззивника са с оглед не на законосъобразността, а на целесъобразността на обжалваното решение. Обстоятелството, че кредиторите разполагат с учредени в тяхна полза ипотеки като обезпечения за задълженията на длъжника не е пречка те да подават молба за откриване на производство по несъстоятелност на същия. Няма да се стигне и до влошаване положението на длъжника и на кредиторите на несъстоятелността следствие начисляване на ДДС върху активите на предприятието, за които е ползвало данъчен кредит, предвид прекратяване на дейността му и следваща от това задължителна дерегистрация. Разпоредбата на чл.107, т.4, б.а от ЗДДС се отнася за задължителна дерегистрация в резултат на прекратяване на юридическо лице – търговец, със или без ликвидация. Този текст е ограничителен и е неприложим спрямо търговци в несъстоятелност, тъй като това не е изрично предвидено в него и не може да се извлича по тълкувателен път. „Без ликвидация” не означава „несъстоятелност”, тъй като в производство по несъстоятелност ликвидация няма, а има предвиден друг специфичен ред за осребряване и разпределение на имуществото на длъжника. Законът има предвид друго - прекратяване на преобразуващи се дружества „без ликвидация” в случаите на вливане, сливане и разделяне. При несъстоятелност освен това юридическото лице – търговец се прекратява с решението за обявяване в несъстоятелност, а към този момент вече е изтекъл срокът за предявяване на вземанията, така че нито може да възникнат вземания в резултат на прекратяването на търговеца, нито има ред, по който те да се предявят. Нещо повече, след обявяване на длъжника в несъстоятелност спира начисляването на лихви върху задълженията на длъжника и започва осребряване и разпределение на имуществото му, така че е изключено законът да предвижда същевременно начисляване на ДДС върху наличните му активи.

Ето защо, следва да се постанови решение по чл.630, ал.1 – ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на длъжника. ДОС е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, предвид което решението в тази му част следва да се потвърди, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 - ГПК.

Решението е неправилно и следва да се отмени в частта относно постановеното продължаване на действието на допуснатите предварителни обезпечителни мерки – обща възбрана и общ запор върху имуществото на длъжника, както и в частта относно присъдените адвокатско и юрисконсултско възнаграждение в полза на двете банки – молители.

Обща възбрана и общ запор се налагат едва с решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност съгласно чл.711, ал.1, т.2 – ТЗ. Съгласно чл.630, ал.1, т.4 – ТЗ с обявителното си решение по ал.1 съдът допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, а не и обща възбрана и общ запор върху имуществото на длъжника. Предварителните обезпечителни мерки по чл.629а, ал.1, т.2 - ТЗ са мерките по чл.630, ал.1, т.4 – ТЗ. С решението за откриване производство по несъстоятелност действието на предварителните обезпечителни мерки се заменя с това на мерките по чл. 630, ал.1, т.4 – ТЗ, съгласно изричния текст на разпоредбата на чл.629а, ал.9 – ТЗ. Съдът е могъл да постанови обезпечителни мерки – обща възбрана и общ запор, само ако с решението си за откриване производство по несъстоятелност беше едновременно обявил длъжника в несъстоятелност при условията на чл.630, ал.2 – ТЗ. В случая обаче кредиторът – молител и присъединеният кредитор не са правили поначало искане за постановяване на решение по чл.630, ал.2 – ТЗ. Така че незаконосъобразно с решението е продължено действието на  предварителната обезпечителна мярка - обща възбрана и общ запор върху имуществото на длъжника, макар че тя не е била обжалвана, и същото в тази му част следва да бъде отменено.

Неправилно съдът е  присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 151 500 лв в полза на „Банка Пиреос България” АД съгласно Наредба  №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и адвокатско възнаграждение в размер на 31 578 лв в полза на „ОББ” АД, поискани с представени от защитата им списък на разноските. Делото по молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника е с неоценяем интерес. То само се образува по молба на кредитор, но по него се установяват задълженията на длъжника към всички кредитори и в случай на откриване на производството по несъстоятелност решението има действие спрямо всички кредитори. При завеждането на делото по молбата за обявяване в несъстоятелност на търговско дружество кредиторът заплаща държавна такса – 250 лв, т.е. таксата не се определя в зависимост от някаква цена на иска. Не се касае поначало за иск с някакъв материален интерес, а за особено производство за универсално принудително изпълнение. При това положение няма основание за договаряне и присъждане на адвокатски възнаграждения, в т.ч. и за юрисконсултска защита, като при дела с оценяем интерес. Текстът на чл.7, ал.3 вр. ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, има предвид защита по дела за несъстоятелност относно предявените вземания, при които адвокатското възнаграждение се определя на база на стойността на тези вземания. Съгласно чл.685, ал.1 – ТЗ предявяване на вземанията си кредиторите правят в месечен срок от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Делата, свързани с предявяване на вземанията от кредиторите, са исковете по чл.694 – ТЗ, като само по тях адвокатските възнаграждения се формират на база на стойността /размера/ на предявените вземания, които или са били отказани да бъдат приети или пък са били приети, но са оспорени. С подаване от кредитора на молба за откриване на производство по несъстоятелност няма предявени от същия вземания, като кредиторът само установява наличието на изискуемо парично  задължение на длъжника, свързано с търговска сделка /чл.608, ал.1, т.1 – ТЗ/ и неплатежоспособността на длъжника /чл.628, ал.2 –ТЗ/, а предявява вземанията си пред синдика едва след откриване с обявителното решение на съда на производството по несъстоятелност. Ето защо, посоченият по-горе текст на наредбата е неприложим по дела за откриване на това производство. По дела за несъстоятелност служебното начало е изключително засилено, налице са значителни отклонения от общите правила по ГПК, като  цялото производство протича под контрола на съда и той следи служебно да не бъде накърнена масата на несъстоятелността и интересите на кредиторите. Недопустимо е източване на масата на несъстоятелността за сметка на разточители разноски, за които липсва правно основание и които същевременно се ползват със значително по-преден ред на удовлетворяване съгласно чл.722, ал.1, т.3 – ТЗ.  ДОС е присъдил исканото юрисконсултско възнаграждение в полза на „Банка Пиреос България” АД дори не съобразно посочения в молбата за присъединяване размер на изискуемото задължение на длъжника по договора за кредит към 29.03.13 г.– 164 748.04 евро  /л.335, т.І от делото/, а спрямо цялото оставащо задължение по кредита.

Ето защо, въззивният съд определя адвокатско и юрисконсултско   възнаграждение за защитата по делото на банките – кредитори в размер от по 750 лв на всяка от тях, представляващо трикратен размер на заплатената държавна такса за водене на делото, като отменя решението в частта му, с която са им присъдени възнаграждения за разликата над този размер. Искането с писмения отговор по жалбата на „Банка Пиреос България” АД за присъждане допълнително на адвокатско възнаграждение по делото в размер на 26 403.61 лв е неоснователно и не се уважава освен по изложените по-горе съображения и тъй като това възнаграждение е договорено не за защитата по въззивното дело, а за цялото производство по несъстоятелност във всичките му фази и за всички други съдебни производства, свързани с производството по несъстоятелност, в т.ч. искове по чл.694, чл.646, чл.647 – ТЗ, както и заповедни производства, изпълнителни дела срещу трети лица и производства, свързани с предоставени обезпечения – особени залози, реални залози, финансови обезпечения, ипотеки.

Воден от изложеното и на основание чл. 613а, ал.1 – ТЗ и чл. 271 ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

  ОТМЕНЯ решение № 137/12.06.2013 г. на Окръжен съд – Добрич, ТО по т.д.№56/2013 г. в частта му, с която е постановено продължаване действието на допуснатите с определение от 09.06.2013 г. предварителни обезпечителни мерки – обща възбрана и общ запор върху имуществото на длъжника, както и в частта му, с която са присъдени адвокатско и юрисконсултско възнаграждение за защита по делото в полза съответно - на „Обединена българска банка” АД - София и на „Банка Пиреос България АД – София за разликата над сумата 750 лв за всяка от тях до присъдените съответно суми – 31 578 лв и 151 500 лв.

 ПОТВЪРЖДАВА същото обявително решение по чл.630, ал.1 – ТЗ, с което е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Фарин” ЕАД – гр.Добрич, в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК. Същото да се съобщи на страните, а заверени преписи се изпратят за вписване на АВп и ОС-Добрич.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.