Р Е Ш Е Н И Е

№  297/ 16.12.2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.11.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р.

СЛАВОВ  в.т.дело № 576 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното: Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от на ”ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр. София, чрез адв. Д., срещу решение № 571/13.07.2016г., постановено по т.д. № 1463/2015год. по описа на ОС – Варна, с което съдът е отхвърлил предявените от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр. София срещу „МОНОЛИТ У.”*** и Н.В.У. *** положителни установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ за установяване спрямо ответниците съществуването на вземания на ищеца - кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №7538/2015г. на Варненски районен съд, 21 състав, заповед за изпълнение №3850/29.06.2015г., за сумата 179 317,69 евро, представляваща дължима главница по договор за кредитна линия 02.09.2008г. и анекси към него – №1/04.03.2009г., №2/30.11.2009г., №3/01.10.2010г., №4/02.06.2011г., №5/19.08.2011г., №6/03.04.2012г., №7/25.09.2012г., №8/12.04.2013г., №9/29.08.2013г., №10/12.12.2013г., №11/03.04.2014г. и №12/04.09.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда – 26.06.2015г., до окончателното й плащане; както и за сумата 1 313,84 евро, представляваща дължима договорна лихва за периода от 02.03.2015г. до 25.06.2015г. включително.; както и за сумата 7 878,49 евро, представляваща дължима наказателна лихва за периода от 02.03.2015г. до 25.06.2015г. включително; както и за сумата 173,26 евро, представляваща дължими разноски по застрахователни полици.Счита обжалваното решение за  неправилно-постановено в противоречие с материалния закон,  поради  допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради  необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. В условия на евентуалност, моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят главница в размер на 179 317,69 евро, ведно със законната лихва считано от 02.09.2015год. до окончателнот изплащане на сумата. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В законоустановения срок, при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, ответната страна „МОНОЛИТ У.”*** и Н.В.У. ***, чрез процесуалния им представител адв. Д., е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители на страните.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима. Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК и е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК, поради което е процесуално допустим.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното решение:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, със седалище гр. София, с която срещу „МОНОЛИТ У.” ЕООД, ЕИК 813002482, със седалище гр. Варна, и Н.В.У., ЕГН ********** ***, са предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за установяване спрямо ответниците съществуването на вземания на ищеца - кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №7538/2015г. на Варненски районен съд, 21 състав, заповед за изпълнение №3850/29.06.2015г., за сумата 179 317,69 евро, представляваща дължима главница по договор за кредитна линия от 02.09.2008г., изменен и допълнен с анекс №1/04.03.2009г., анекс №2/30.11.2009г., анекс №3/01.10.2010г., анекс №4/02.06.2011г., анекс №5/19.08.2011г., анекс №6/03.04.2012г., анекс №7/25.09.2012г., анекс №8/12.04.2013г., анекс №9/29.08.2013г., анекс №10/12.12.2013г., анекс №11/03.04.2014г. и анекс №12/04.09.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 26.06.2015г., до окончателното й плащане; за сумата 1 313,84 евро, представляваща дължими договорни лихви за периода от 02.03.2015г. до 25.06.2015г., включително; за сумата 7 878,49 евро, представляваща дължими наказателни лихви за периода от 02.03.2015г. до 25.06.2015г., включително; за сумата 173,26 евро, представляваща дължими разноски по застрахователни полици.

Съобразно съдържанието на исковата молба, претенцията на ищеца се основава на следните твърдения: Ищецът излага, че на 30.03.2015год.  е подписан Анекс № 13 към договор за кредитна линия от 02.09.2008г., с който страните се съгласяват да бъде удължен крайния срок на погасяване от 02.03. на 02.09.2015год.,  при услоние, че кредитополучателят е погасил всички просрочени лихви и неустойки, преди подписване на анекса. Кредитополучателят не е изпълнил това условие, поради което Анекс № 13 не е влязъл в сила и всички дължими лихви и просрочени главници са с настъпил падеж 02.03.2015год.  Към 25.06.2015г. са били налице задължения в размер на 188 683,28евро. С писмо палучено на  24.04.2015год.  банката отделно е поканила ответниците да заплатят просрочията в едноседмичен срок, което не е сторено. Поради неизправност на длъжника банката е упражнила правото си да предяви вземането на 26.06.2014г. по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.дело №7538/2015г. на ВРС. Възражението на ответника е в срока по чл.414 от ГПК, поради което предявеният  установителния иск е допустим.

С отговор на исковата молба, ответниците чрез процесуален представител, оспорват иска като неоснователен. Оспорват дължимоста на сумата, тъй като кредитополучателят не е бил в неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, който е изменен с влязъл в сила Анекс № 13 на 02.09.2015год.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства,  че страните са били обвързани с валидно облигационно правоотношение а именно:  „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, със седалище гр. София,е сключила на 02.09.2008г. с ответниците „МОНОЛИТ У.” ЕООД, ЕИК 813002482, със седалище гр. Варна и Н.В.У., договор за кредитна линия за оборотни средства - банков кредит в размер до 300 000 евро, който е усвоен изцяло. Договорът е изменен и допълнен с анекс №1/04.03.2009г., анекс №2/30.11.2009г., анекс №3/01.10.2010г., анекс №4/02.06.2011г., анекс №5/19.08.2011г., анекс №6/03.04.2012г., анекс №7/25.09.2012г., анекс №8/12.04.2013г., анекс №9/29.08.2013г., анекс №10/12.12.2013г., анекс №11/03.04.2014г. и анекс №12/04.09.2014г., в който е уговорена  крайна падежна дата 02.03.2015г. На 30.03.2015г. между страните бил подписан Анекс №13 към Договор за кредитна линия от 02.09.2008г. /стр.98/, с който страните са се съгласили считано от 02.03.2015г. да бъде променен погасителния план и удължен крайния срок за издължаване на кредита от 02.03.2015г. на 02.09.2015г., при условие, че кредитополучателят е погасил всички просрочени лихви и неустойки, дължими преди сключването на анекса (§.5 от анекса).

Съобразно неоспорено извлечение по сметка /стр.164/, на 27.02.2015год. ответниците са заплатили сумата 3 478,97евро представляваща просрочени лихви по договора за кредит.  С писмо получено на  24.04.2015год.  банката е поканила ответниците да заплатят просрочията в едноседмичен срок, които са условие, за да влезе в сила Анекс 13. След получаване на писмото, плащания не са постъпили. Според неоспореното заключението на единичната ССЕ, към 02.03.2015год., задължението по кредита е в размер на 180 631,53евро, от които: 179 317,69 евро-главници и 1 318,84евро. Лихви. Към 30.03.2015год., задължението по кредита е в размер на 182 570,17евро, от които: 179 317,69 евро-главници, 1 318,84евро лихви и 1938,64евро наказателни лихви, за периода от 02.03.2015год. : до 30.03.2015год.

Към 26.06.2015год., задължението по кредита е в размер на 188 681,53евро, от които: 179 317,69 евро-главници, 1 318,84евро лихви до 02.03.2015год., 7876,74евро наказателни лихви: за периода от 02.03.2015год. до 26.06.2015год.: 173,26 евро-по застрахователни полици, с падеж 11.06.2015год.: 7380,65лв.-държавнат такса по заповедното производство.  Допуснатата тройна ССЕ е констатирала идентични стойности на задълженията /стр.303/.

Предвид изложеното, следва да се направят следните изводи:

Правният спор между страните се свеждат до това влязъл ли е в сила и произвел ли е действие сключения между тях анекс №13 от 30.03.2015г., с който се предвижда процесния кредит да бъде издължен чрез еднократна вноска до 02.09.2015г., в обем на 179 317,69 евро. Според ищеца, Анекса не е влязъл в сила, поради неосъществяване на посочените в пар.5 от същия условия за това. Ответниците считат, че същият е влязъл в сила, поради погасяване на задълженията с извършеното на 27.02.2015 плащане /според становище в писмения отговор на ИМ и писмения отговор на ДИМ/.  Този спор е във връзка с издадената в полза на банката - ищец заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК с въведено основание в заповедното производство просрочие по редовен падеж на 02.03.2015год. съобразно анекс № 12, предхождащ анекс №13.

От събраните по делото доказателства, твърденията на страните и съдебно-счетоводните експертизи, както се посочи се установява, че към 02.03.2015год., задължението по кредита е в размер на 180 631,53евро, от които 179 317,69 евро-главници и 1 318,84евро. Лихви.

Относно възражението на ответника, за погасяване на задължението на 02.03.2015год. с извършеното плащане на 27.02.2015год. Както се посочи, на посочената дата кредитополучателят е заплатил сумата 3 478,97евро представляваща просрочени лихви по договора за кредит. Това възражение не се подкрепя от доказателствата по делото, поради което и не се споделя от съдебния състав, поради следното:  По договора падежът на вноските е определен на 2-ро число всеки месец, респективно и на посочената дата се начисляват задълженията за съответния период. За това, извършеното на 27.02.2015год. плащане по кредита не може да погаси задължение, което възниква и става  изискуемо на 02.03.2015год., а чрез същия за погасени възникнали задължения за предходни периоди.  Този извод се установява от една страна от посоченото в представеното извлечение от сметка на посоченото основание за плащане на сумата 3 478,97евро-просрочени лихви, поради което същото не може да се отнесе към още невъзникнало задължение. Този извод се подкрепя и от заключението на ССЕ /стр.194-гръб-т.3 /, според което на 27.02.2015год. длъжникът погасява падежиралите задължения по лихви, но към тази дата лихвите дължими за м. февруари не са падежирали –следователно, с извършеното плащане са погасени падежирани вноски до м.януари /падежа на която е 02.02.2015год./. Впрочем този извод се установа и нагледно от изготвеното приложение № 2 към ССЕ-Просрочия по договора,  /стр.198-гръб/, като от изготвената разчетна таблица се установява, че към 02.02.2015год. дължимата лихва е в размер на 3 478,99евро. Следователно, с извършеното на 27.02.2015год. е погасено изцяло възникналото на 02.02.2015год., като поради идентичност на задължението със размера на сумата с която то е погасево, не е останал остатък за заплащане на възникналото на 02.03.2015год. задължение за плащане за лихви за периода 02.02.2015год.-02.03.2015год. в установен размер от 1 318,84евро. Следва да се отбележи, че и единичната и тройната ССЕ, неправилно са посочили основанието на възникване на сумата 1 318,84лв.-лихви за периода от 28.02.2015год. до 02.03.2015год. Но понеже, размерът на задължението към 02.03.2015год., като краен резултат е вярно определен, тази грешка е без значение. За това, за яснота съдебният състав по горе подробно разясни характера и основанието на сумата от 1 318,84евро.

  При безспорно установеното обстоятелство,  че след 27.02.2015 год. кредитополучателят не е извършвал плащане, следва да се направи извод, че към 30.03.3015год.-дата, до която същият е поел задължение да заплати дължимите суми /1 318,84евро лихви и 1938,64евро наказателни лихви, за периода от 02.03.2015год. до 30.03.2015год./, за да произведе действие сключения Анекс № 13, поради неизпълнение на поставеното в пар. 5 условие, същият не е влязъл в сила, респективно не е обвързал страните. За това, задълженията на страните следва да се уредят от Анекс № 12, който както се посочи, е с падеж на задължението 02.03.2015год. Предвид изложеното, подаденото Заявление за издаване на Заповед за изпълнение е съобразено с настъпилото на 02.03.2015год. неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя, по сключения договор. В допълнение, следва да се отбележи, че дори и да беше установено  влизане в сила, на Анекс № 13, който падежира задължението на 02.09.2015год., това не би довело до неоснователност на иска, каквото е становището на ответниците, възприето и от окръжния съд. Това е така, .понеже, в т.9  ТР №4 от 18.06.2014год. на ВКС, по тълк. Дело № 4/2013год.  ОСГТК, изрично е посочено, че съдът следва да вземе в предвид съществуването на вземането към момента на приключване на съдебното дирене, с прилагане на нормата на чл.235 ал.3 ГПК. Следователно, и при действието на Анекс № 13, при безспорно установеното неизпълнение на задължението по договора за кредит, искът би се явил също основателен, но с променени параметри-съобразно началото на неизпълнението -02.09.2015год.  В допълнение, по повод на изложеното от окръжния съд, относно недобросъвестността на банката, следва да се отбележи следното: Идеята на сключените анекси и конкретно на Анекс № 13 е да се даде възможност и да се спомогне изпълнението на главното задължение, чрез неговото отсрочване. Щом кредитополучателят, без да посочи причина, не е изпълнил поетото задължение да заплати дължимите суми към 30.03.3015год.-1 318,84евро лихви и 1938,64евро наказателни лихви, за периода от 02.03.2015год. до 30.03.2015год., които както правилно е отбелязал окръжния съд са в минимален размер, спрямо основното задължение, от това следва да се направи извод, че той няма намерение да изпълни и основното си задължение-обстоятелство, което не се е осъществило и до настоящия момент. Предвид изложеното, въведеното със съгласие на страните отлагателно условие за влизане в действие на Анекс № 13,  има своето логическо обяснение и не води до неяснота и непредвидимост в отношенията между страните и неговото действие следва да бъде зачетено.С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът на основание писмените  доказателства и ССЕ-зи е доказал възникване и съществуване на парични вземания по издадената в негова полза по ч.гр.д. №7538/2015г. на Варненски районен съд, 21 състав, заповед за изпълнение №3850/29.06.2015г., за сумата 179 317,69 евро, представляваща дължима главница по договор за кредитна линия 02.09.2008г. и анекси към него , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда – 26.06.2015г., до окончателното й плащане; както и за сумата 1 313,84 евро, представляваща дължима договорна лихва за периода от 02.03.2015г. до 25.06.2015г. включително.; както и за сумата 7 878,49 евро, представляваща дължима наказателна лихва за периода от 02.03.2015г. до 25.06.2015г. включително; както и за сумата 173,26 евро, представляваща дължими разноски по застрахователни полици. Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е основателен в претендираните размери и следва да бъде уважен. Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отмеенно. Разноски: На основание чл. 78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на спора,  на въззивната страна следва да бъдат присъдени  направените съдебни разноски –сумата от 10 951,33лв. –разноски пред ВОС и сумата 10 183,11лв. за настоящата инстанция, или общо сумата от 21134,44 лв. за двете инстанции. Следва да се присъдят и направените разноски по заповедното производство в размер на 14 659,24лв.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                                               

 

 

                                           Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 571/13.07.2017 год., постановено по т.д.№ 1463/2015 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

Приема за установено по иска на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959 срещу  „МОНОЛИТ У.” ЕООД, ЕИК 813002482, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ №3, представлявано от управителя Васил Николов У., и Н.В.У., ЕГН ********** ***, че ответниците  „МОНОЛИТ У.” ЕООД, ЕИК 813002482, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ №3, представлявано от управителя Васил Николов У., и Н.В.У., ЕГН **********  ДЪЛЖАТ НА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 0006949 59 СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата 179 317,69 евро, представляваща дължима главница по договор за кредитна линия 02.09.2008г. и анекси към него – №1/04.03.2009г., №2/30.11.2009г., №3/01.10.2010г., №4/02.06.2011г., №5/19.08.2011г., №6/03.04.2012г., №7/25.09.2012г., №8/12.04.2013г., №9/29.08.2013г., №10/12.12.2013г., №11/03.04.2014г. и №12/04.09.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда – 26.06.2015г., до окончателното й плащане; както и сумата 1 313,84 евро, представляваща дължима договорна лихва за периода от 02.03.2015г. до 25.06.2015г. включително.; както и за сумата 7 878,49 евро, представляваща дължима наказателна лихва за периода от 02.03.2015г. до 25.06.2015г. включително; както и за сумата 173,26 евро, представляваща дължими разноски по застрахователни полици, за които е  издадена в негова полза по ч.гр.д. №7538/2015г. на Варненски районен съд, 21 състав, заповед за изпълнение №3850/29.06.2015г,  на основание  чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

ОСЪЖДА  „МОНОЛИТ У.” ЕООД, ЕИК 813002482, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ №3, представлявано от управителя Васил Николов У., и Н.В.У., ЕГН **********  да заплатят на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959 сумата от  21134,44 лв.   разноски за производството пред двете инстанции, както и сумата  14 659,24лв., разноски зае заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                                2.