О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

701 / гр.Варна, 24.11. 2017 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

Като изслуша докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА ч.в.т.д.№ 576 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, образувано по частна жалба вх.No-25669/15.09.2017 година от „У*С*“ ООД, чрез процесуалният си представител срещу определение No-2678/25.08.2017 година, постановено по т.д.321 по описа за 2017 година на Варненски окръжен съд, с което е осъдено дружеството да заплати на „Е** М*“ АД сумата от 4235.53 лева.

Твърди се в жалбата, че определението е неправилно, тъй като съдът е уважил искане за присъждане на разноски по прекратени евентуални искове. Съдът е следвало да направи разграничение между евентуалното и кумулативно съединяване на искове, тъй като евентуалното съединяване на искове за присъждане на една и съща сума представлява форма на защита, с която ищецът предявява взаимно изключващи се претенции, като се позовава на различни основания за пораждане на претендираното право. Разноски по прекратяване щяха да се дължат ако исковете са кумулативно съединени. Отделно от изложеното неизяснено е и по делото как е определен дължимия размер. Моли съдът да постанови определение, с което отмени определението на първоинстанционния съд.

Ответникът по частната жалба „Е** М*“ АД е представил отговор, с който моли да се потвърди определеението.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по т.д.321 по описа за 2017 година на Варненски окръжен съд е образувано по предявени от „У* С*“ ООД срещу „Е** М*“ АД искове за заплащане на сумата в размер на 446533 лева, представляваща обезщетение за пропуснатите ползи в резултат на неизпълнението на „Е** М*“ АД по договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, а в условията на евентуалност поради неизпълнението на задължението му за осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа.

С определение No-2235/18.07.2017 година производството по делото е прекратено, в частта по единия предявен в евентуалност иск.

С молба ответникът е поискал присъждане на разноски за прекратения иск, като се е позовал на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК.

С определение No-347/10.05.2013 година, постановено по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, Върховния касационен съд се е произнесъл по поставения въпрос за дължимостта на разноски, в полза на евентуалния ответник. В мотивите си, съдът се е позовал на постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 82/19.02.2009г. по ч. т. дело № 60/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 89/22.01.2010г. по ч. т. дело № 752/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, съгласно които по реда на чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има и ответникът по евентуалния субективно съединен иск, когато евентуалният иск не е разгледан.Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./, респ. чл. 78, ал. 4 ГПК предоставя право на ответника да претендира направените от него разноски и в случай на прекратяване на делото. Правната уредба на евентуален иск при условията на обективно или субективно съединяване на исковете по ГПК от 1952г. се изчерпва с нормата на чл. 206, ал. 2 ГПК /отм./, съгласно която при отмяна на решението по главния иск от въззивния съд се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. Неразглеждането на евентуалния иск поради несбъдване на вътрешното процесуално условие за предявяването му заличава с обратна сила последиците от предявяването му. Прекратяването на исковото производство има същото правно значение - отпадане с обратна сила на последиците, които законът свързва с подаване на исковата молба в съда. Същото се отнася и до хипотезата, когато вътрешното процесуално условие за предявяване и разглеждане на евентуалния иск е настъпило, но съдът поради пропуск или грешка не го е разгледал и ищецът не е поискал допълване на решението. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Прилагането по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА на нормата на чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./ и при претенция за разноски на евентуален ответник, в случаите на неразглеждане на евентуалния субективно съединен иск, отговоря на целта на закона.

Всички тези съображения касаят съединените, в отношение на евентуално субективно съединяване искове, поради което са неприложими по отношение на евентуалното обективно съединяване, където разноските и процесуалните действия се извършват от един ответник. Няма спор в практиката, че разноски, съразмерно на уважената част на иска, респективно на отхвърлената част на иска, за които говори закона касаят и кумулативно съединените искове, където съдът дължи произнасяне по всеки един от тези искове, при които и правото на защита се определя от различни състави.

Не би следвало обаче това разрешение да намери приложение при евентуално обективно съединените искове, тъй като при евентуалното обективно съединяване на искове ищецът цели да получи един и същ правен резултат т.е. предметът на спора, респективно цената на иска е една. За това държи сметка и чл.72, ал.2 ГПК / в редакцията си преди изменението с ДВ, бр.86/2017 г. /, който определя, че държавната такса се дължи за един иск.

При предявяване на евентуално обективно съединени искове, при които резултатът е уважаване на един иск, на едното основание, изключващо уважаването на иска на другото заявено основание защитата на ответника се осъществява при едни и същи факти, целения правен резултат е един, поради което и не следва да се дължи адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете.

Следва да се отбележи, че съдът е ограничен и от посоченото в договора за процесуално представителство и разноските, които са посочени в него. В процесния случай страната е уговорила дължимо възнаграждение по един иск по неговата цена, съобразно Наредба 1 /2004 година за минималния размер на адвокатските възнаграждения, като е уговорен минималния дължим размер и които следва да се присъдят при крайния резултат на делото.

Съдът не може да присъжда разноски, които не са уговорени, респективно направени. Адвокатско възнаграждение в присъдения размер не е уговорено между страните и не е заплатено от страната, за да може да бъде присъдено.   

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което молбата следва да бъде оставена без уважение.  

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение No-2678/25.08.2017 година, постановено по т.д.321 по описа за 2017 година на Варненски окръжен съд, с което е осъдено дружеството да заплати на „Е** М*“ АД сумата от 4235.53 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Е** М*“ АД за присъждане на разноски по прекратения евентуален иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: