Р Е Ш Е Н И Е

384

                        гр. Варна,29.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 577 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от „СОЧИ СТАР” ЕООД, гр. Варна срещу решение № 775/25.07.2014г. на ВОС по т.д. № 355/14г., с което е отхвърлен искът на въззивника с правно основание чл. 439 от ГПК против „ЗЛАТНА ПАЛМА” ООД, ЕИК 200264728, гр. Варна за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 39 950,97 лв., по изпълнителен лист, издаден въз основа на Решение № 1821/19.12.2012 г. по възз.т.д. 2634/2012 г. на ВОС и решение № 3860/03.09.2012 г. по гр.д. № 4959/2011 г. на ВРС, по които е образувано изпълнително дело № 20137120400268 на ЧСИ И.С., район на действие ОС Варна, прехвърлено по описа на ЧСИ Н.Н. под № 20138100400853, район на действие ОС Добрич, със страни взискател „ЗЛАТНА ПАЛМА” ООД и длъжник „СОЧИ СТАР” ЕООД.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение.Счита за  направени в нарушение на закона изводите на ВОС относно пораждане на действие на процесната цесия по отношение на въззивника независимо от неизпълнение на задължението на цедента да съобщи за нея на длъжника. Неправилно първоинстанционният съд не е уважил и възражението на „Сочи стар”ЕООД за нищожност на договора за цесия . Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се уважи предявеният иск. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „ Залтна палма”ООД оспорва основателността на въззивната жалба. Претендира разноски за въззивната инстанция.

ВнАС прецени следното:

Настоящият въззивник е сезирал ВОС с искова молба против „Златна палма”ООД, в която се твърди , че ищецът е длъжник на „Искра 1”ЕООД за вземания на стойност 39 950,97 лв., по изпълнителен лист, издаден въз основа на Решение № 1821/19.12.2012 г. по в.т.д. 2634/2012 г. на ВОС и решение № 3860/03.09.2012 г. по гр.д. № 4959/2011 г. на ВРС. Получил е покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20137120400268 на ЧСИ И.С., район на действие ОС Варна, прехвърлено по описа на ЧСИ Н.Н. под № 20138100400853, район на действие ОС Добрич. От книжата по изп.дело се е запознал, че с договор от 08.02.2013г. „Искра 1” ЕООД е прехвърлило вземанията си срещу „Сочи стар” ЕООД на „Златна плама”ООД. Поради което и последното е взискател по изп.дело. Ищецът не е получавал уведомление за извършената цесия по чл.99,ал.4 ЗЗД от стария кредитор. Затова счита, че същата не може да му се противопостави. Изплатило е редовно дължимите суми на стария кредитор и погасяването на дълга е отразено в споразумение между „Сочи стар” ЕООД и „Искра 1”ЕООД от 04.02.2014г. Моли да се установи по отношение на ответника, че не дължи на последния процесните суми.

В допълнителната искова молба прави възражения , че изпратено на 21.02.2013г. от ответника съобщение до ищеца не съдържа уведомление от „Искра 1”ЕООД за направеното прехвърляне на вземане.Отделно от това счита, че договорът за цесия е нищожен поради заобикаляне на закона и поради липса на предмет. Извършени са поредица от сделки като „Искра 1”ЕООД е заместило в дълг свързаните с него лица Катя Нейкова и Недко Нейков спрямо „Златна палма”ООД, а след това „Искра 1” ЕООД е прехвърлило вземането си спрямо ищеца на „Златна палма”ООД. Целта според ищеца е дългът на физическите лица спрямо „Златна палма”ООД да се заплати от „Искра 1”ЕООД. А цесията е нищожна поради липса на предмет, тъй като прехвърленото вземане не било ликвидно.

Предявеният иск е с правно осн. чл.439,ал.1 ГПК.

В отговора на исковата молба „Златна палма”ООД оспорва основателността на иска. Твърди , че преди споразумението от 04.02.2014г. длъжникът е бил уведомен за извършената цесия – и чрез призовката за доброволно изпълнение , и от цедента, като писмото , с което се връчва уведомлението е изпратено от цесионера. Налице е и признание от страна на длъжника, тъй като той е признал „Златна палма”ООД за взискател по изпълнителното дело.Оспорва , че подписът за „Искра 1”ЕООД по споразумение от 04.02.3014г. е на управителя Стойчо Стойчев.

ВнАС намира за установеното следното от фактическа и правна страна:

Безспорни са между страните фактите относно съществуването на дълг на „Сочи стар”ЕООД спрямо „Искра 1”ЕООД по влезли в сила решения и издаден на   10.01.2013г. изпълнителен лист.

Налице е сключен на 08.02.2013г. договор за цесия с цедент „Искра 1”ЕООД и цесионер „Златна палма”ООД за горепосоченото вземане. Ирелевантен за действителността на договора за цесия е въпросът дали прехвърленото вземане е ликвидно. Спорността му не прави предмета на договора невъзможен. Съдът намира , че не е налице и твърдяната нищожност на цесията поради заобикаляне на закона. Не се установява чрез поредица от посочените сделки да се постига недопустима от закона цел. Поради какви причини старият кредитор на „Сочи стар”ЕООД – „Искра 1”ЕООД е заместило в дълг физически лица е без значение за настоящия въззивник. За него съществува дълг и той дължи заплащането му.

Спорно е наличието или не на уведомяване на длъжника от стария кредитор, което е единствено релевантно с оглед чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Съдебната практика допуска уведомяване, което изхожда от цедента,  и връчено от цесионера /Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/13г. на ВКС,I т.о. – от цесионера чрез прилагане към исковата молба, по която претендира плащане на цедираното вземане/.

Съдът намира за доказан факта на прилагане към писмо, връчено на въззивника с обратна разписка на 21.02.2013г. на уведомление до длъжника от цедента. Действително в обратната разписка не е упоменато съдържанието, но от останалите доказателства по делото може да се изгради цялостен и безпротиворечив извод, че е налице надлежо уведомяване. В жалба вх. № 2777/22.03.2013г. по изп.д. № 20137120400268 на ЧСИ И.С. е обективирано признание от „Сочи стар”ЕООД, че кредитор на последното по отношение на принудително събираното в рамките на това изп.производство вземане е именно „Златна палма”ООД.   Оспорване на действието на цесията спрямо длъжника е предприето близо година по-късно със завеждането на иск по чл.124,ал.1 ГПК и чл.26 ЗЗД, при това преди да бъде извършено плащане на „Искра 1”ЕООД и сключване на споразумение от 04.02.2014г. Размяната на кореспонденция за същия период / февруари 2013г./ между „Сочи стар”ЕООД и „Златна палма”ООД не само , че не установява твърдение на ищеца, че съдържанието на цитираното писмо е друго, но и  потвърждава констатацията, че страните са в трайни търговски отношения. Което се доказва и от справка в ТР по партида на „Сочи стар”ЕООД като видно от вписванията „Златна палма”ООД е било съдружник в първото дружество в предходен период.

Предвид което съдът намира искът по чл.439 ГПК за неоснователен. Обжалваното решение следва да се потвърди като на въззиваемата страна се присъдят разноски пред настоящата инстанция в размер на 1300лв.

Водим от горното , съдът

 

        Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 775/25.07.2014г. на ВОС по т.д. № 355/14г.

ОСЪЖДА „Сочи стар”ЕООД , ЕИК 200376264,сед. и адрес на управление гр.Варна , ул. Ангел Кънчев № 41, представлявано от управителя М.А. да заплати на „Златна палма”ООД ,ЕИК 200264728 ,ул.С.Врачански № 6, ет.2 , офис 2, чрез управителя В.А., сумата от 1300лв. - разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: