РЕШЕНИЕ

   № 249

               гр.Варна, 04.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 25.10.2016 г. в  състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

       ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 577 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 613а, ал. 1 ТЗ. Образувано е по въззивна жалба на „РБК Комерц” ЕООД - гр.София срещу решение № 505/27.06.2016г., постановено по т.д. № 1497/2015год. по описа на Окръжен съд Варна - ТО, с което е отхвърлена молбата на “РБК Комерц” ЕООД, ЕИК 200747805, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина“, ул. "Филип Станиславов", № 11-13,  за откриване на производство по несъстоятелност на „Булминерал” АД, ЕИК 203107778, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Сливница", № 28, на основание чл. 631 ТЗ, както и в частта за присъдените разноски в размер на 7000 лв на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на друго решение, с което се уважи молбата на „РБК Комерц” ЕООД за откриване производство по несъстоятелност на „Булминерал” АД гр.Варна. За същото, ведно с присъждане на разноски по делото, моли с писмена молба от 25.10.2016 г., като с нея прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Булминерал” АД гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалните си представители за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на разноските за въззивното производство, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Вземането на молителя за обезщетение за вреди от некачествено изпълнение на негова поръчка №106/25.04.2014 г. за изработване на детайли, с променени цени с поръчка №110/28.04.2014 г., приета от ответника с писмо №190/30.04.2014 г., за която е сключен между тях договор за изработка №4Б14/30.04.2014 г., за сумите - 17505 евро и 2760 лв не е доказано. Първо, защото не може да има вреди за молителя след като не е изплатил в качеството на възложител /поръчващ/ договореното възнаграждение за изпълнението на поръчката на ответника – изпълнител. Относно неизплатеното възнаграждение на  изпълнителя се води спор между страните – предмет на гр.д. №4845/2015 г. на СГС,ТО, VІ-14 състав, по което възложителят е направил възражение за неизпълнен договор, поради това че изпълнението е с недостатъци, които го правят негодно. Към момента по делото е постановено невлязло в сила решение №780/28.04.2016 г., с което молителят е осъден да заплати дължимото на ответника по настоящата молба за несъстоятелност възнаграждение за приетото изпълнение в размер на 27655 лв, ведно с лихви и неустойка, а възражението за неизпълнен договор не е уважено. Не са представени доказателства молителят да е заплатил на ответника сумата, която му дължи за изпълнение на поръчката и за която е осъден от СГС. И второ, по делото не се доказва, че върнатите от чуждестранния краен купувач на молителя като некачествени детайли са върнати от последния на ответника, нито че се намират при молителя на разположение на ответника. От една страна, от липсата на детайлите следва извод, че те са или изразходвани, или продадени, а това означава приемане на изпълнението, дори да е било с недостатъци. От друга страна невъзможността молителят да осигури детайлите за преглед от вещо лице прави рекламацията му недоказана, тъй като не може да се установи дали изпълнените детайли съответстват или не на параметрите по техническата му документация, по която са изработени. Рекламационният протокол на чуждестранния купувач е едностранен, изхожда от трето лице, което не е страна по договора за изработка, и не може да се противопостави на ответника. Освен това, техническите изисквания, съгласувани от молителя с чуждестранния купувач може да са различни от тези съгласувани с ответника, в който случай от отговорността на молителя не следва автоматично и отговорност за недостатъци на ответника. В случая няма спиране на плащанията по смисъла на чл.608, ал.2 – ТЗ, а е налице неплащане на спорно вземане на молителя към ответника – предмет на друго висящо дело, което той не доказва и в настоящото производство. Обратно, не молителят, а ответникът е негов кредитор,  тъй като не е получил заплащане и има вземане спрямо него за дължимото му се възнаграждение по чл.266, ал.1 – ЗЗД. Това е достатъчно за отхвърляне на молбата за несъстоятелност.

Независимо от горното, молбата е неоснователна и тъй като по отношение на ответника е налице хипотезата на чл.631 – ТЗ. От заключението на ССЕ се установява по безспорен начин, че краткотрайните му активи /14 745 хил.лв/ надвишават значително краткосрочните му задължения /8 095 хил. лв/, т.е. той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за кредиторите. Коефициентите му за обща и бърза ликвидност са над единица, съответно - 1.82 и 1.14, т.е. в референтни стойности, а нетният му оборотен капитал е положително число. Не разполага със свободни парични средства, но разчита на събираемост на вземанията си и на инвестиции в капитала на други дружества. Налице е и неразпределена печалба в размер на 2269 хил.лв. Няма спиране, а само забавяне на плащания към кредитори с падеж предимно през 2015 г. Дружеството е действащо, като не е спирало да функционира от създаването си. Подлежи на независим финансов одит и такъв е извършван всяка година. Следователно, ответникът не е изпаднал в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 - ТЗ. Още по-малко е налице свръхзадълженост на ответника по смисъла на чл.742, ал.1 - ТЗ – всички активи на същия към 31.12.2015 г. възлизат на 51 211 хил.лв, а всички пасиви – на 25 912 хил. лв, т.е. неговото имущество е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Молбата за несъстоятелност следва да се отхвърли и на това основание. Ето защо, обжалваното решение на ВОС-ТО следва да се потвърди.

Предвид направеното от защитата на въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в полза на въззиваемата страна за двете инстанции съдът съобрази следното: С оглед размера на вземането – предмет на молбата за несъстоятелност минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.3 във вр. ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1640 лв, така че претендираният размер възнаграждение в размер на 7000 лв за един адвокат съгласно чл.78, ал.1 – ГПК е прекомерен и следва да се намали с оглед равнопоставеност на страните до размера на възнаграждението - 4800 лв, искано за адвоката на другата страна за въззивната инстанция. Възражение за прекомерност по отношение адвокатския хонорар за първата инстанция не е правено от молителя пред същата инстанция и не е искано изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248-ГПК, така че искането е неоснователно.

Воден от изложеното и на основание чл. 613а, ал.1-ТЗ съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 505/27.06.2016г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 1497/2015год.

ОСЪЖДА „РБК Комерц” ЕООД - гр.София, ЕИК 200747805, да заплати на „Булминерал” АД - гр.Варна, ЕИК 203107778, сумата 4800 лв – разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на съобщението по реда на ГПК пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.  Заверен препис от него да се изпрати служебно на Окръжен съд Варна-ТО за вписване в книгата по чл.634в, ал.1- ТЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.