Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

22/19.01.2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  двадесети декември                                                Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева          

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 577   по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Ергос“ АД, гр.Варна, ЕИК 148084176, представлявано от изп.директор Свилен Димитров Чернокожев против решение № 513/20.07.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1781/2014г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „Газтрейд“ АД сумата от 95 020,30лв, представляваща дължим остатък от незаплатени цени за закупено гориво съгласно сключен между страните Договор за покупко-продажба на горива № 002 от 05.01.2012г., за които са издадени описаните в диспозитива на решението фактури от 2013г. и 2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2017г. (дата, следваща датата на извършената съдебна компенсация на насрещни вземания) до окончателното й плащане. По съображения за неправилност на обжалваното решение, моли същото да бъде отменено и да бъдат отхвърлени изцяло исковете на „Газтрейд“ АД като недоказани и неоснователни. В условията на евентуалност моли  след отмяна на осъдителния диспозитив за 95 020,30лв да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции с оглед предявените от него при условията на евентуалност възражения за прихващане. Претендира разноски.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

           Предявените искове са с правно основание  чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

          Ищецът „Газтрейд” АД, ЕИК 121847398, гр.София претендира от ответника  „Ергос” АД, ЕИК 148084176, гр.Варна заплащане на сумата 352 961,11 лева, представляваща общия размер на дължими, но незаплатени цени за закупено гориво съгласно сключен между страните Договор за покупко-продажба на горива № 002/05.01.2012г., за които са издадени фактури, подробно описани в диспозитива на обжалваното решение; заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.02.2014г., до окончателното й заплащане, както и заплащане на сумата 8 361,04 лева, представляваща общия размер на дължимите обезщетения за забава в размер на законната лихва върху неплатените задължения за период, считано от датата на падежа на всяко едно задължение по процесните фактури до датата на подаване на исковата молба в съда - 12.02.2014г.

          Ответникът релевира следните възражения за прихващане :

1. С отговора на ИМ – л.250 на гр.д. № 7890/14г. ответникът „Ергос” АД  прави волеизявление за прихващане от 06.06.2014г. със сумата от 36 000лв, представляваща наемна цена за периода  юни-август 2013г. / по 10 000лв месечно без ДДС/, дължима въз основа на сключения между него и „Газтрейд” АД Наемен договор от 09.03.2010г., по силата на който „Ергос” АД отдал под наем на ищеца „Газтрейд” АД свой собствен недвижим имот – производствен терен № 000146, находящ се в землището на с. Езерово по план на МТ база „Трансстрой В.”АД с площ от 5000 м3, съгласно скица № 002715/19.11.2009 за 5-годишен срок на наемно ползване, считано от 01.04.2010г. Срещу това дружеството – наемател „Газтрейд” АД се задължило да плаща месечна наемна цена в размер на 10 000 лева (без ДДС) в срок до 5-то число на текущия месец.

2. Със сумата от 216 000лв наемна цена по договора за наем от 09.03.2010г., на осн.чл.3 вл.чл.2 от договора / 18 месеца х10 000лв месечен наем без ДДС с падеж 5-то число на текущия месец, за периода от м.септември 2013г. до изтичане на срока на договора – 31.03.2015г./, ведно със законната лихва от внасяне на възражението в съда до окончателното изплащане на задължението -  по възражение от 20.03.2015г.

3. Със сумата от 3 336,29лв – законна лихва върху неплатените наеми за трите месеца, изчислена за периода от падежа съгласно чл.3 от наемния договор /5-ти число на съответния месец/, до заявяване на възражението в съда – 06.06.2014г.

4. Със свое вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите за периода м. юни – м. август

2013г. (вкл.) наемни цени за период от датата на предявяване на възражението – 06.06.2014г. до датата на окончателното погасяване на вземането;

          5. С свое вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите за периода м. септември 2013г. – м. март 2015г. (вкл.) наемни цени за период от датата на предявяване на възражението – 20.03.2015г. до датата на окончателното погасяване на вземането;

          6. Със  сумата 66 577,58 лева (с ДДС), представляваща част от дължимото обезщетение за вреди на собствения на „Ергос” АД недвижим имот - ПИ с № 000146 с площ от 5 000 кв.м. в землището на с. Езерово, обл. Варна и застроената в него складова база ГСМ (база за разтоварване, складиране и търговска дейност с течни горива), изразяващи се в неговото реално обезценяване със стойността на средствата, необходими за възстановяването му, причинени вследствие на взрив от 14.08.2013г. на две цистерни с гориво - собственост на наемателя „Газтрейд” АД, и взривната вълна, настъпили поради виновно и противоправно проявена от него груба небрежност, цялото в размер на 1 316 930 лева.

          От събраните по делото доказателства се установи, че въз основа на сключен между страните рамковия договор от 05.01.2012г.  за покупко-продажба на горива с определен произход и качество, продавачът „Газтрейд” АД доставил на купувача „Ергос” АД в периода август 2013г. – февруари 2014г. горива по уговорени в рамковия договор  цена  и начин, за което и издал процесните фактури, надлежно осчетоводени и у двете дружества -  продавач и купувач.

          Безспорно установено е още, че на 06.02.2014г., т.е. преди подаването на исковата молба на 13.02.2014г. ответното дружество  извършило частично плащане на задължението по първата фактура №500027344/14.08.2013г. в размер на 3 000лв, а след предявяване на иска – на 24.02.2014г. платил и остатъка на задължението по тази фактура в размер на 3 537,72 лева. Предвид на това общият размер на неплатените цени по издадените фактури е 349 424,39 лева. В този размер исковата претенция за главница, ведно с тази за лихва за забава в плащанията до и след предявяване на исковата молба следва да бъдат уважени.

          Първото оплакване в жалбата се свежда до несъгласие с извода на първоинстанционния съд за основателност на ищцовите претенции. Според въззивника неправилно решаващият състав е приел, че оспореното от него с допълнителния отговор писмо изх.№ 5300/0407/13.02.2014г. има характера и последиците на цесионно уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Недоказана се явява според него  и материалноправната легитимация на ищеца поради липсата  на годни доказателства за твърдяното обратно прехвърляне на вземанията по процесните фактури. Въпреки изрично указаната му доказателствена тежест ищецът не  е установил твърдението  си, че към датата на предявяване на иска е носител на вземанията по процесните фактури. Тъй като договорът за факторинг № 63/30.07.2012г.  доказва прехвърлянето на вземанията по процесните фактури от ищеца „Газтрейд” АД в качеството му на доставчик на „Юробанк И Еф Джи България” АД в качеството му на фактор за обратното прехвърляне на вземането е необходим нов двустранен договор /цесия/ от фактора /банката/ към „Газтрейд” АД, какъвто в случая няма.

          Тезата не може да бъде споделена по следните съображения :

          Поначало факторингьт представлява  договор между продавач и финансова институция - фактор, с който продавачът прехвърля вземането си за цената на фактора, който се задължава да я събере. Най-общо факторингът може да бъде определен като  цесия на вземане за цената по договор за продажба, която се сключва с цел за събиране на вземането и покриване на риска от неплатежоспособността на купувача от фактора.

           Съгласно приетия по делото Договор за факторинг № 63/30.07.2012г.  ищецът „Газтрейд” АД прехвърлил на „Юробанк И Еф Джи България” АД, в качеството й на фактор, вземанията си, възникнали и възникващи  по осъществените доставки на горива на ответника. Тъй като обаче „Ергос“ АД не е плащал паричните си задължения нито към фактора, нито към ищцовото дружество, на 12.02.2014г. „Газтрейд“ АД отправил изявление до банката, че желае да изключи от списъка с длъжниците „Ергос“ АД и моли да му бъдат прехвърлени обратно вземанията на „Ергос“ АД  по посочени в писмото фактури, които се явяват част от процесните.  С писмо изх.№ 5300/0406/13.02.2014г. банката уведомила „Газтрейд“ АД, че му прехвърля обратно вземанията по фактурите в приложен опис и в тази връзка счита задължението си за събиране на вземането, предмет на договора за факторинг, за преустановено. На същата дата банката е връчила и уведомително писмо изх.№ 5300/0407 до длъжника „Ергос“ АД, в което изрично е посочила, че дружеството е извадено от Списъка на длъжниците по Договор за факторинг № 63/30.07.2012г. и считано от 12.02.2014г. банката е извършила обратно прехвърляне на вземанията от дружеството на „Газтрейд“ АД. В писмото изрично е визуализирано, че новият кредитор на „Ергос“ АД е „Газтрейд“ АД и от датата на получаване на уведомлението – 13.02.2014г. дружеството дължи и следва да заплаща дълга си към новия кредитор „Газтрейд“ АД.

          Така посочените писмени доказателства, ценени в съответствие с постигнатите договорености по Договора за факторинг от 30.07.2012г. и общите условия, при които същият е сключен, налагат извода, че доставчикът и факторът са отправили един към друг волеизявления за изваждане от обхвата на сключения между тях договор за факторинг по отношение на процесните фактури, в резултат на което вземането по тях е било обратно прехвърлено на „Газтрейд“ АД. С писмо изх.№ 5300/0407/ 13.02.2014г., което съдът цени като цесионно уведомление по смисъла на  чл.99, ал.3 от ЗЗД, е бил уведомен и длъжника. При това положение последиците на обратното прехвърляне на вземането са постигнати и надлежен кредитор на „Ергос“ АД след 13.02.2014г. се явява именно „Газтрейд“ АД. Осъществените на 06.02.2014г. и на 24.02.2014г. плащания от ответника на  задължението по фактура № 500027344/14.08.2013г.  на новия кредитор „Газтрейд“ АД потвърждават горния правен извод.

          Ето защо съдът намира активната материалноправна легитимация на ищеца за доказана. В този смисъл първото оплакване в жалбата се явява неоснователно.

          Второто оплакване в жалбата касае размера на извършеното прихващане по предявените при условията на евентуалност възражения на „Ергос“ АД.  Според въззивника изводът на първоинстанционния съд, че прихващането следва да се извърши към момента на постановяване на съдебното решение, като до този момент се начисляват и компенсират лихви, противоречи на разпоредбата на чл.104 ал.2 ЗЗД. Според него моментът, към който следва да бъде зачетено  прихващането е този на падежите на вземанията по възраженията на „Ергос“ АД, при което неправилно ВОС приема наличие на 121 770,42лв непогасени лихви по фактурите с издател „Газтрейд“ АД към момента на прихващането. Неправилно съдът не е съобразил ССчЕ, установяваща размера на остатъка  след прихващане на насрещните задължения съобразно чл.104 ал.2 ГПК. Поддържа твърдението си, че при съобразяване разпоредбата на чл.104 ал.2 ГПК и заключението на ССчЕ уважаването на възражението му за прихващане, направено при условията на евентуалност, би довело до пълно погасяване на претенцията на „Газтрейд“ АД.

          По това оплакване съдът намира следното :

          Както в теорията, така и в съдебната практика ясно са разграничени хипотезите на съдебно и извънсъдебно прихващане.

Предпоставките за настъпване на извънсъдебно прихващане, като способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото, съгласно чл.103 ЗЗд – чл.105 ЗЗД са: да съществуват действителни насрещни вземания на страните с предмет пари или еднородни и заместими вещи към момента на изявлението за прихващане; активното вземане на кредитора, който прихваща, да е изискуемо и ликвидно (вземане безспорно по основание и установено по размер); пасивното вземане да е изпълняемо ( като не е необходимо да е изискуемо). Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за прихващане се състои в прекратяване на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото задължение от момента, в който са били налице елементите на фактическия състав на чл.103 ЗЗД. Този ефект не настъпва по право, а изявлението трябва да достигне до насрещната страна.

Правният ефект на възражението за съдебно прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност. Дори насрещното вземане да не е ликвидно и изискуемо към момента на релевиране на възражението, съдът е длъжен да го разгледа и да се произнесе по него, като обсъди всички събрани доказателства, тъй като. решението влиза в сила и по отношение на вземанията, предявени с възражение за прихващане. С влизане в сила на решението спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно.

          Релевираните в настоящото производство – с отговора на исковата молба от 06.06.2014г. и с отговора на доп.искова молба от 20.03.2015г. възражения за прихващане са за съдебно прихващане. При него погасителният ефект настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено по размера, в който се реализира от съда. Ето защо направеното в жалбата оплакване за момента, към който следва да бъде зачетено прихващането, вкл.  и възражението срещу вземането на ищеца в размер на 121 770,42лв обезщетение за забава върху главницата от 349 424,39лв за периода 13.02.2014г. / подаването на исковата молба/ - 19.07.2017г. / датата на постановяване на съдебното решение/, включено в осъщественото от съда съдебно прихващане, се явяват неоснователни.

          По изложените съображения жалбата се преценява в нейната цялост като неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни извода на двете инстанции, съдът, на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото дружество се следват разноски. Тъй като обаче такива не се претендират, съдът не присъжда разноски.

          Водим от горното, съдът

 

 

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 513/20.07.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1781/2014г. в обжалваната му част.

          В необжалваната част решението е влязло в сила.

          Разноски не се присъждат.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :