О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 657/08.11.2017

 

07.11.2017г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 578

по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „ СТАН -1“ ЕООД – с. Василево, Община Ген. Тошево, подадена чрез адв. М.В., срещу определение № 689/02.06.2017г. по в. гр. д. № 602/2016г. по описа на Добрички окръжен съд, с правния характер на разпореждане, постановено еднолично от администриращ съдия, с което е върната подадена от жалбоподателя касационна жалба вх. рег. № 1769/16.03.2017г. против постановеното по същото дело решение № 36/13.02.2017г.

В жалбата се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му еднолично от администриращ съдия, а не в състав от трима съдии, поради неправилно разпределена компетентност между търговско и гражданско отделение и разглеждането на делото като гражданско и в двете инстанции. Твърди се и нищожност на определението, но без адекватни оплаквания. Жалбоподателят се позовава на дадените указания в решение № 36/13.02.2017г. за обжалването му пред ВКС като основание за право на касационна жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Жалбата е била изпратена на ВКС, но с определение № 605/25.10.2017г. по ч. т. д. № 1829/2017г. по описа на ВКС, ТК, делото е препратено на компетентния Варненски апелативен съд, тъй като съгласно чл. 274, ал. 2, предл. 2 -ро ГПК в редакцията след изменението й с § 3 от ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 50/03.07.2015г., в сила от 07.07.2015г., частна жалба, насочена срещу постановено от окръжен съд, като въззивна инстанция, определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежи на разглеждане от съответния апелативен съд, а съгласно чл. 279 ГПК разпоредбата се прилага и за частни жалби срещу разпореждания на съда.

Ответниците К.Г.Г. и В.Г.Г., представлявани от адв. Д.Ч. от АК – Бургас, изразяват становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени съображения и доводи.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на другата страна и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С решение № 36/13.02.2017г., постановено по гр. д. № 602/2016г. по описа на Добрички окръжен съд, Гражданско отделение, е потвърдено решение № 91/11.08.2016г. по гр. д. № 212/2016г. по описа на Бургаски районен съд, постановено по предявен иск с цена под 20 000 лв. Срещу това решение е депозирана касационна жалба с рег. № 1769/16.03.2017г., която е върната с определение № 689/02.06.2017г., на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК съставът на ВнАпС намира, че обжалваното определение, което е с правния характер на разпореждане, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. . Съгласно т. 10 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично, така както е процедирано в процесния случай. Ирелевантно за допустимостта на съдебните актове по търговски дела е постановяването им от съдии от състава на гражданските отделения, ако въобще в съответния съд има вътрешно разпределение на постъпващите дела чрез сформиране на отделни гражданско и търговско отделение

Определението е правилно, тъй като решение № 36/13.02.2017г., постановено по гр. д. № 602/2016г. по описа на Добрички окръжен съд, не подлежи на обжалване.

Нормата на чл. 280, ал. 2, ал. 1 ГПК предвижда двуинстанционен съдебен контрол на споровете по търговски дела, по които цената на иска е до 20 000 лв. Делото е търговско, тъй като родово компетентният Бургаски районен съд, на който делото е препратено след отвод на съдиите от Районен съд – гр. Генерал Тошево, е бил сезиран с разглеждането на иск за установяване в отношенията между страните съществуването на търговска сделка - договор за аренда от 2007г., сключена между физически лица и жалбоподателя - търговско дружество, респ. свързана с упражняваното от търговеца занятие - чл. 286 ТЗ. При посочена от ищеца и възприета от първоинстанционния съд цена на иска – 10 695.09 лв., правото на достъп до касационен контрол е изключено от закона.

Погрешните указания на съда по чл. 236, ал. 1 т. 7 или по чл. 254, ал. 2, т. 6 ГПК не рефлектират върху правото на обжалване, което се определя от закона, и не създават пречка за това при постъпване на жалба срещу необжалваем акт, администриращият съдия да съобрази действителните права на инстанционен контрол и да върне недопустимата жалба. По аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, определящ правилата за репариране на съдебно – деловодни разноски, предприетото недопустимо обжалване не е основание за ангажиране на отговорност за разноски на насрещната страна или на съда, който е дал погрешни указания за обжалване.

Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно приложимите норми и установените с тях правни последици за недопустимост на предприетото обжалване определението следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, основателно се явява направеното в отговора искане от процесуалния представител на ответниците по жалбата за присъждане на съдебно – деловодни разноски за сумата 300 лв., за всеки от тях, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за частно производство, за реалното заплащане на което са представени доказателства.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 689/02.06.2017г. по в. гр. д. № 602/2016 г. по описа на Добрички окръжен съд, с правния характер на разпореждане, с което е върната подадена от „ СТАН -1“ ЕООД – с. Василево, Община Ген. Тошево касационна жалба вх. рег. № 1769/16.03.2017г. против постановеното по същото дело решение № 36/13.02.2017г.

ОСЪЖДА „ СТАН -1“ ЕООД – с. Василево, Община Ген. Тошево, ЕИК 124601811, да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********,  и В.Г.Г., ЕГН **********, по 300 лв. / триста лева/, на всеки от тях, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.