РЕШЕНИЕ

   № 299

               гр.Варна, 04.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 15.10.2013 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                    ПЕТЯ ХОРОЗОВА  

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 579  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Уникредит лизинг” АД – гр.София обжалва решение № 131/04.06.13 г. по т.д. № 333/12 г. по описа на ДОС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу „Деврак” ООД - гр.Добрич и Т.Д.Г. *** иск за разликата от 31 923,58 лв. до 101 373,97 лв, включващи главница от 84 092,63 лв /42 995,88 евро/; неустойка по чл.30, ал.1 буква”в” от договора за финансов лизинг в размер на 56 311,32 лв. и законна лихва от 17.02.2011 г. до 04.07.2012 г. в размер на 13 139 лв, с молба да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго решение, с което се уважи изцяло предявеният иск, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Въззивникът моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за двете инстанции, и за потвърждаване на решението в обжалваната от ответниците част, като съображения за това излага в писмени бележки.

Т.Д.Г. *** и Деврак ООД - гр. Добрич обжалват същото решение в частта, с която е уважен частично предявеният срещу тях от Уникредит лизинг АД иск по чл.422- ГПК, като е прието за установено в отношенията между тях, че му дължат солидарно сумата 31 923,58 лв /16 322,27 евро/ по запис на заповед от 31.07.2008 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение № 273/17.08.2012 г. по ч.гр.д. №2850/2012 г. на ДРС,ведно със законната лихва върху сумата от 16.08.2012 г. до окончателното й изплащане.  Молят за неговата отмяна и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което се отхвърли предявеният иск изцяло. Въззивниците молят в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата им, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, и за отхвърляне на жалбата на ищеца.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. 

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Няма спор, че процесният запис на заповед от 31.07.2008 г. е издаден с оглед гарантиране изпълнение на задълженията на ответника – „Деврак” ООД – гр.Добрич по договор за финансов лизинг на ППС от същата дата, сключен между него като лизингополучател и ищеца като лизингодател. Поетото менителнично задължение е авалирано от физическото лице Т.Д.Г. – управител на „Деврак” ООД – гр.Добрич, който е привлечен като втори ответник по иска по чл.422-ГПК. Със записа на заповед е уговорен падеж на предявяване,  а така също че срокът за предявяване на записа на заповед за плащане е до 61 месеца от издаването му. Този падеж е съобразен с уговореното изплащане на лизинговата цена на автомобила по договора за финансов лизинг на встъпителна и 60 месечни лизингови вноски съобразно погасителен план – от 01.09.2008 г. до 01.08.2013 г. Уговарянето на падеж на предявяване в рамките на определен срок, съобразен с падежа на задължението по каузалната сделка, е напълно нормално и не противоречи на закона. Давността за вземането по записа на заповед започва да тече от момента на предявяването му за плащане, а не от момента на издаване на ценната книга. В този смисъл  тригодишната давност не е изтекла към 16.08.2012 г. -  датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 – ГПК спрямо датата на предявяване на записа на заповед за плащане с нотариални покани до двамата ответници на 18.05.2012 г.

Съгласно чл.19, ал.15 от договора за финансов лизинг записът на заповед, платим на предявяване със срок за предявяване за плащане дълъг поне колкото срока на договора, се издава като обезпечение за редовното и точно заплащане на всички суми по договора, както и на сумите на договорните неустойки и лихви за забава. Съгласно чл.12, ал.1 от договора лизингополучателят понася всички рискове от случайното погиване или повреждане на предадения лизингов обект. Съгласно чл.13, ал.1 за целия срок на договора се сключват от името и в полза на лизингодателя и за сметка на лизингополучателя договори за застраховка срещу определените рискове в Приложение 1 съгласно Общите условия на определения в Приложение 1 застраховател. Съгласно чл.15, ал.1 и 2 в случай на пълна загуба на лизинговия обект /поради щета или кражба/ право на застрахователно обезщетение има собственикът – лизингодател. Лизингополучателят е длъжен незабавно писмено да уведоми лизингодателя и застрахователя за всички обстоятелства по настъпилото събитие, като е длъжен да продължи редовното плащане на вноските по договора независимо от настъпването на застрахователното събитие. При получаване от лизингодателя на застрахователното обезщетение за пълната загуба той удържа обезщетение равно по размер на лизинговата цена на обекта, намалена с вече платените лизингови вноски, увеличена с евентуално възникнали в негова тежест публични държавни или общински задължения по повод пълната загуба, като изплаща на лизингополучателя евентуалния остатък в 7-дневен срок от получаване на обезщетението от застрахователя.

При така договорените права и задължения на страните в договора им за финасов лизинг на ППС от 31.07.2008 г. и с оглед неоспорените обстоятелства по делото, че лизинговият автомобил е бил откраднат – отнет от владението на лизингополучателя, на 25.02.2011 г., а лизингодателят не е сключил застраховка срещу кражба на автомобила от свое име и за сметка на лизингополучателя, следват следните правни изводи:

Лизингополучателят е следвало да изплаща на лизингодателя лизинговите вноски на съответния падеж. Като не е изпълнил това си договорно задължение по смисъла на чл.32, ал.1, б.”л” от договора за лизинг, е станал причина за развалянето на договора от лизингодателя. Съгласно чл.33 от същия при разваляне на договора лизингополучателят се задължава да върне незабавно лизинговия обект и да заплати на лизингодателя и неустойка в размера, определен в чл.30, ал.1, б.”В”. Предвидената в този текст неустойка е в размер равен на разликата между лизинговата цена на обекта и вече платените от лизингополучателя месечни лизингови вноски. Тъй като автомобилът е откраднат и рискът от погиването му е за лизингополучателя, той дължи на лизингодателя вместо връщане на откраднатия лизингов обект заплащането на останалата непогасена част от лизинговите вноски. Искът в тази му част е основателен и следва да се уважи, в случая – до размера на сумата 31923.58 лв /16322.27 евро/ съгласно заключението на ССЕ  /заключителна част - л.85, таблица 1 - л.80 и таблица 3 – л.82 от първоинст.дело/. До същия краен резултат е достигнал и ДОС в решението си в уважената част по иска, поради което същото следва да се потвърди в тази му част.

Ищецът – лизингодател освен това счита, че лизингополучателят му дължи отделно неустойката по чл.30, ал.1, б.”в” от договора, представляваща 30 месечни вноски с падеж от 01.03.2011 г. – 01.08.2013 г., в размер на 56311.32 лв /28791.52 евро/ и дължима законна лихва върху дължимите месечни вноски за периода – 17.02.2011 г.- 04.07.2011 г. в размер на 13139.06 лв /6717.89 евро/ съгласно т.3 и т.4 от Таблица 5 към заключението на ССЕ – л.84 от делото. Претенцията за лихви е неоснователна, тъй като чл.33 от договора предвижда изплащането само на компенсаторна неустойка за разваляне на договора по чл.30, ал.1, б.”в” от договора, като всяко друго евентуално обезщетение, на което лизингодателят би имал право, в случая – на обезщетение за забава върху месечните вноски, се счита погълнато от него и не може да се претендира отделно, освен при изрично договоряне в този смисъл, каквото няма.

Самата претенция за неустойка по чл.30, ал.1, б.”в” от договора също е неоснователна предвид направеното от лизингополучателя възражение за неизпълнен договор от лизингодателя, което е основателно. Лизингодателят не е застраховал лизинговия обект срещу кражба и по този начин не е охранил с грижата на добър търговец съгласно чл.302 - ТЗ интересите на лизингополучателя предвид носения от него риск от случайно погиване на вещта, както и своите собствени интереси. Той би могъл да удържи съгласно уговорките по чл.15, ал.2 от договора повторно търсената, вече като неустойка, разлика между лизинговата цена на обекта и вече платените от лизингополучателя месечни лизингови вноски от застрахователното обезщетение, което би получил от застрахователя. Няма данни за отправено от лизингодателя писмено уведомление до лизингополучателя относно застрахователя, застрахователните рискове, застрахователните премии и техният падеж за плащане съгласно т.10 от Приложение №1 към договора за финансов лизинг във връзка с клаузата на чл.13, ал.1 от самия договор. С несключване на договор за застраховка относно лизинговия обект лизингодателят е препятствал възможността лизингополучателят да прихване задължението си за неустойка към него за сметка на застрахователното обезщетение. Съгласно чл.83, ал.2 – ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

Искът в тази му част не е недоказан, както е приел първоинстанционният съд, а е неоснователен. Макар че съдът го е отхвърлил по други съображения, които не се споделят от въззивния съд, в крайна сметка решението и в отхвърлителната част по иска е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид крайния резултат по делото въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които не противоречат на мотивите на настоящото решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора съдебните разноски се понасят от страните така както са направени.

Воден от изложеното и на основание чл.271 ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №131/04.06.2013 г. на Окръжен съд – Добрич, ТО по т.д.№333/2012 г. изцяло.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.