Р Е Ш Е Н И Е

289/19.12. 2017 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  21.11.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

 ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

            ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 579  по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по постъпили въззивни жалби от:

В.К.  В., чрез процесуални представител–ищец по т.д. № 1335/2016год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 530/25.07.2017год., в частта, с която искът  с правно основание чл.226 ал.1 КЗ/отм/ на въззивника е отхвърлен за разликата  от 60 000лв. до предявения раземер от 120 000лв. Счита решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и необосновано, по изложени съображения. Основните са срещу извода на съда, за наличие на съпричиняване от страна на въззивника за настъпването на неимуществените вреди, и съответно редуциране на правилно определения размер на настъпилите неимуществените вреди. Този извод според въззивника е необоснован, понеже от гласните доказателства не се установява, водачът Д да е употребил алкохол в присъствието на пострадалия въззивник.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част, и постановено ново, с което искът да бъде уважен в предявения размер от 120 000лв.

ЗД”Бул Инс”АД гр.София, чрез процесуален представител–ответник по т.д. № 1335/2016год.по описа на ОС-Варна, обжалва  постановеното решение по делото, в частта, с която искът  с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на В.К.В. е уважен за разликата над 24 000лв. до присъдените 60 000лв. Счита решението за  неправилно като необосновано, по изложени съображения. Излага, че не оспорва  решението относно направените изводи за: -Наличието на деликт:- Наличието на валидно застрахователно правоотношение: Не оспорва изводите на съда относно прилагането на чл.52 ЗЗД.  Единствено изразява несъгласие с определения размер на съпричиняване от 50 %, като счита същия за силно занижен. Според ищеца, всяко от нарушенията на пострадалия-същия е бил без предпазен колан и се е качил в автомобил, управляван от водач, с висока степен на алкохолно опиянение, води до съпричиняване в размер на 40-50%, поради което счита, че съпричиняването следва да бъде определено в размер на 80%.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част.

С писмен отговор на процесуален представител на насрещната страна, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

 Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.

В съдебно заседание жалбата на въззивното дружество се  поддържа чрез писмено становище на процесуален представител и чрез същото се оспорва жалбата на насрещната страна.

Жалбата на ищеца В.К.В. се поддържа от процесуален представител, съответно същия оспорва жалбата на ответното дружество.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Искът по който е образувано съдебното производство пред ВОС е с  правно основание чл.226 КЗ /отм./ и е предявен от В.К.В., чрез процесуален представител срещу „Бул инс" АД, гр.София, представлявано от изпълнителните си директори С С П и К Д К, с която са предявени искове с правно основание чл.226 КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД  за осъждане на ответника да заплати обезщетение за непозволено увреждане в размер на 120 000 лв.- представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП от 09.08.2014 год., по пътя между с.Манастир и с.Добрина общ.Провадия, по вина на водача на лек автомобил марка «ВАЗ 21013» с ДК № В 3539 КВ, управляван от С К. Д и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица № 02113002787604, сключена с «БУЛ ИНС» АД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /15.09.2016год./ до окончателното й изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.

Ответникът «БУЛ ИНС» АД, в срока по чл.367 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че по досъдебното производство е установено, че водачът Стоян К. Д е бил с наличие на алкохол в кръвта от  2,35 промила, което количество съответства на тежка степен на алкохолно опиянение, а относно ищеца В.К.В. твърди знание за това обстоятелства, а също и че спрямо него също е установено наличие на алкохол в кръвта от 3.00 промила, което количество също съответства на тежка степен на алкохолно опиянение. Излага също, че ищецът е бил без предпазен колан, обстоятелство, което също е довело до увеличение на траматичните увреждания. В тази връзка релевира възражение за съпричиняване от страна ищеца на настъпването на вредоносния резултат поради качване в автомобил, управляван от пиян водач и неползване на обезопасителен колан от негова страна.

Съобразно правомощията си визирани в чл.269 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе по повдигнатите с жалбите въпроси.

За това, съдът приема, че вследствие на валидно застрахователно правоотношение, ответното дружество дължи обезщетяване на претърпените вследствие на ПТП неимуществени вреди от страна на ищеца, чийто паричен еквивалент е в определения от първоинстанционния съд в претендирания размер от 120 000лв.

И двете страни обжалват единствено определения от съда размер на съпричиняване.

По жалбите съдът съобрази  следното:

Ответното дружество своевременно е въвело две възражения  за съпричиняване: Неизползане от страна на пострадалия ищец на предпазен обезопасителен колан-обстоятелство, което не се оспорва от насрещната страна, но в жалбата се твърди, че поставянето на такъв колан би повлияло в незначителна степен на уврежданията.

 Второто възражение, наличие на знание от страна на пострадалия, че се е  качил в автомобил  управляван от водач, повлиян във висока степен от употреба на алкохол.

Предвид своевременно направените възражения за намаляване на отговорността на ответното дружество, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, с твърдение за съпричиняване на настъпилия резултат от страна на  пострадалия ищец, същите следва да бъдат разгледани.

Относно възражението за съпричиняване, на резултата, вследствие на употреба на алкохол от водача на л.а., чрез който е причинено ПТП.

След съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат с довод за съзнателно пътуване в автомобил, управляван от водач в състояние на алкохолно опиянение.

Действително, показанията на свидетелката В /които следва да се ценят при условията на чл.172 ГПК/, са двусмислени, относно обстоятелството, дали и С Д е присъствал на обяда и е  употребил алкохол, по време на който ищецът е употребил алкохол.

Въпреки това, съдът прави извод, че когато ищецът В.В. и С Д са взели решение да пътуват с МПС, шофирано от последния, ищецът е знаел, че Д е силно повлиян отконсумиран алкохол, респективно, че се качва  в автомобил, управляван от водач в пияно състояние. Това  следва от установените и безспорни обективни данни, а именно:

Установена е висока концентрация на алкохол в кръвта на водача на автомобила Д,  а именно-2,35 ‰. Тази висока концентрация, представляваща средна степен на алкохолно опиване,  несъмнено е намерила външен израз и се отразила на поведението на водача, от което пострадалият е могъл да установи, че същият е под влияние на алкохолно опиянение и да прецени дали да се качи в автомобила. Това изрично се сочи в приетата и неоспорена СМЕ, според заключението на която установената концентрация на алкохол в кръвта  на водача С Д съответства на средна степен на алкохолно опиване, при която са налице нарушения в координацията на движението, нарушения в равновесието, адекватна преценка за собствените постъпки и околната действителност и др. Следователно, дори и да се сподели становището на процесуалния представите на ищеца, че същият не е бил свидетел на употребата на алкохол от страна на водача Д /въпреки че в прекратеното наказателно производство са налице данни, че двамата заедно са употребявали алкохол/, от посочените от вещото лице обективни прояви на алкохолното опиване при посочената концентрация на алкохол в кръвта, следва да се направи извод, че пострадалият е имал възможност да узнае и би следвало да е узнал за неадекватното състояние на водача на МПС.

Следва да се отбележи  също, че състоянието на ищеца, който също е бил в степен на тежко алкохолно опиянение, което може да е повлияло на неговата обективна преценка на ситуацията, не е оневиняващо обстоятелство, понеже същият сам се е поставил в това състояние и не може да черпи права от това си поведение. Предвид изложеното, следва да се направи извод, за доказано възражението за съпричиняване, свързано със знание за употреба на алкохол от страна на водача на МПС, предизвикал ППП, от което са произлезли вредите.

Относно второто възражение за съпричиняване:

По делото е установено и не е спорно, че пострадалият В. е седял на предната дясна седалка и е бил без поставен предпазен колан. Вещите лица излагат становище, че при поставен предпазен колан пострадалият би получил травматични увреждания, но същите не биха могли да бъдат с такава тежест. Разпоредбите на ЗДвП вменяват задължение на пътниците в превозни средства да поставят предпазен колан, като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция. Но дали дадено задължение е скрепено със санкция е без значение за прилагане на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД. Безспорно, целта на предпазния колан е именно предпазване на пътуващите в МПС при евентуално настъпване на ПТП. За това и с непоставянето на предпазния колан, ищецът е допринесъл несъмнено за настъпването на такива тежки увреждания. Това е така, защото беспорно при челния удар на МПС, ако тялото на пострадаия е било фиксирано  с предпазния колан, инерционният момент на същото би бил намален, распективно настъпилите увреждания в гръдния кош и особено в главата, биха били в по-малка степенн и интензитет.

За това съдът прави извод, че и от това поведение на ищеца са настъпили увреждания, респективно и това възражение за съпричиняване се явява основателно.

При така приетите за доказани възражения за съпричиняване на резултата от страна на ищеца В.В.- настъпилите травматични увреждания, изразяващи се в:- пътуване в автомобил без поставен предпазен колан: и-пътуване в автомобил  със съзнание, че водачът на превозното средство е употребил алкохол, следва да бъде определен процентът на съпричиняване за настъпването на вредите от страна на ищеца. При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че приносът на ищеца В.В. за съпричиняване на  настъпилите травматични увреждания, е в общ размер от  50%, поради което с този размер следва да се редуцира дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 120 000лв., определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД.

За това окончателният размер на обезщетението следва да се определи на 60000 лева. За разликата до претендирания размер от 120000 лева, исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвди изложеното жалбите на ваззивниците  срещу така определения размер на претърпените неимуществени вреди са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение в обжалваната част, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 препраща и към мотивите на окръжния съд, относно обжалваната част от решението, които споделя. Предвид неоснователността на жалбите, разноски не се присъждат, като следва да се отбележи, че доказателствата за претендираните от процесуалния представител на ЗД“Бул Инс“АД разноски за адвокатски хонорар са постъпили на 22.11.2017год.-т.е. след съдебното заседание/.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                  

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 530/25.07.2017 год., постановено по т.д.№ 1335/2016 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.