РЕШЕНИЕ

   № 309

               гр.Варна, 14.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 04.11.2014 г. в  състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРА ХРИСТОВА

      ЧЛЕНОВЕ:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                 КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                   

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело №580  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

В.И.Т. *** е обжалвал решението от 20.06.2014 г. на Окръжен съд-Добрич, ТО по т.д.№279/2013  г., с което искът му по чл.534 – ТЗ  е отхвърлен, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на разноските по делото. С втора жалба обжалва решение от 12.08.2014 г. по делото, с което е отхвърлена молбата му за допълване на първоначалното решение. В с.з. моли чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбите.

Ответникът по жалбата – Н.Ж.К. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Оплакването и в двете жалби, че съдът не е разгледал предявени при условията на евентуалност искове по чл.55-59 – ЗЗД е неоснователно. Такива искове няма предявени с исковата молба. Въззивният съд по повод на частна жалба срещу прекратително определение по делото с оглед неизясняване  от ищеца на основанието на иска, с определение №228/03.04.2014 г. по ч.т.д. №176/2014 г. е посочил, че искът следва да се квалифицира по чл.534 – ТЗ, който е специален иск за неоснователно обогатяване, когато исковете по менителницата /записа на заповед/ бъдат изгубени поради давност, а не по общите текстове за неоснователно обогатяване – чл.55, ал.1 или чл.59 – ЗЗД.

Тази квалификация на иска е била възприета от първоинстанционния съд с доклада по делото и срещу нея ищецът не е възразявал, като съдът е разгледал с оглед дадената квалификация именно предявения иск по чл.534-ТЗ.

Няма и предявен с първоначалната искова молба отделен иск с предмет каузалното правоотношение, стоящо зад процесния запис на заповед от 18.12.2008 г. С допълнителната искова молба ищецът не е пояснил и допълнил първоначалната искова молба с оглед представената наред със записа на заповед разписка на л.6. Не е изменил предявения иск за неоснователно обогатяване следствие загубване на иск по запис на заповед поради давност чрез въвеждане на ново основание - нищожност на записа на заповед и преминаване поради това към иск по каузалната сделка.  Предявяване с ДИМ на нов иск наред с първоначалния иск е поначало недопустимо, а и такова няма направено. При това положение съдът е могъл да се произнесе само по първоначалния иск по чл.534-ТЗ, а не и по незаявени от ищеца искове, евентуално - по чл.240 – ЗЗД и чл.59 – ЗЗД, като към последния може поначало да се пристъпи само ако няма друг иск, с който обеднелият да може да се защити – чл.59, ал.2 – ЗЗД. Иск по чл.55, ал.1 – ЗЗД - връщане на даденото на отпаднало основание, пък не би могло да се изведе дори и хипотетично, доколкото договорното основание, в случай че ищецът беше завел иск за вземането по каузалната сделка, изключва иск за неоснователното обогатяване.

Ищецът едва с оглед на мотивите на решението по делото от 20.06.2014 г. възприема вместо първоначалната си позиция по иска – че записът на заповед е валиден, но прескрибиран – погасен по давност, друга позиция, а именно – че записът на заповед е нищожен като настоява с молба от 03.07.2014 г. съдът да допълни решението си с произнасяне по иск с правно основание чл.55, ал.1 – ЗЗД, какъвто не е предявил в условията на евентуалност спрямо иска по чл. 534 - ТЗ. И с жалбите си и в с.з. на 04.11.2014 г.  въззивникът – ищец признава, че като ценна книга записът на заповед е нищожен с оглед наличието в него на два падежа. Въззивният съд констатира както и първоинстанционния съд в решението си, че това е действително така, тъй като в записа на заповед на л.5 са уговорени едновременно падеж на определен ден /горе в дясно под наименованието „запис на заповед”/ и в самото съдържание – на предявяване. Съгласно чл.486, ал.2 – ТЗ менителница, издадена с последователни падежи, е нищожна. Щом това е така, а това е становището и на самия ищец, искът за неоснователно обогатяване по чл.534 – ТЗ се явява неоснователен, тъй като този иск изисква ценната книга да е действителна, но приносителят й да е изгубил исковете по нея поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях. Това е достатъчно  предявеният иск да се отхвърли, предвид което аналогичният резултат, до който е достигнал Окръжен съд Добрич с обжалваното първоначално решение следва да се потвърди. По изложените по-горе съображения, че няма предявен от ищеца друг иск наред с иска му по чл.534 – ТЗ, който да подлежи на разглеждане от съда, следва да се потвърди и второто обжалвано решение, с което съдът е отказал допълване на основното решение.

 

Ответникът по жалбата не е претендирал разноски за въззивното производство, поради което такива не му се присъждат с въззивното решение.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/20.06.2014 г. и решение № 134/12.08.2014 г. на Окръжен съд – Добрич, ТО по т.д.№279/2013 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.