Р Е Ш Е Н И Е

 

284

 

Гр.Варна, 27.10. 2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ с-в, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 581 по описа за 2012 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Д.М.Т. против решение № 1274/20.07.2012 г. по т.д. № 160/2012 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени исковете й против Н ООД гр.Варна с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 16 350 евро, платена на ответника с оглед бъдещо неосъществено сключване на договор за покупко-продажба, и за заплащане на сумата 19 670 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода – 01.02.2007 год. – 29.12.2011 год., като ищцата е осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 1 090 лв.

В жалбата се излага, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, за което се сочат подробни съображения. Претендира се същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Доводите на страната, инвокирани в жалбата, касаят действието на сключен договор за спогодба чрез представител, извън пределите на предоставената представителна власт и при извършване на увреждащи интересите на въззивницата разпоредителни действия, изразяващи се в редуциране размера на вземането й и отказ от права, поради което се моли да се приеме, че спогодбата е недействителна, респ. не я обвързва.

Въззиваемата страна Н ООД гр.Варна с писмен отговор оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Страните не претендират присъждането на разноски за въззивната инстанция.

С влязло в законна сила определение от о.с.з. на 12.12.2012 г. съдът е спрял производството по делото, на осн. чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила акт на производство по иск за прогласяване нищожност на спогодбата от 23.07.2010 г. /разгледан по гр.д.№ 454/2013 г. на ВРС, VІІІ състав/, с преюдициален характер спрямо настоящия материално-правен спор. Производството по делото е възобновено с определение № 547 от 08.08.2014 г., след постановяване на окончателно решение по в.т.д.№ 707/2014 г. на ВОС.

За да се произнесе в рамките на въззивното производство, съдът съобрази следното:

В исковата молба се излага, че ищцата Д.Т., в търсене на жилище за закупуване, се свързала с ответника Н ООД в началото на м.І.2007 г. Страните обсъждали принципно закупуването на апартамент в строеж, с площ около 40 кв.м. за цена, не по-висока от 30 000 евро. Без да бъде сключен предварителен договор, само въз основата на устни договорки, ищцата заплатила на ответника на няколко пъти общо сумата 16 350 евро. При плащане на последната вноска поискала да бъде сключен договор, но ответникът посочил цена около 40 000 евро – сума, която ищцата не можела да заплати и при това неоснователно завишена спрямо първоначално уговорените условия, поради което поискала дадените суми да й бъдат върнати, но ответникът отказал. При тези обстоятелства се предявяват исковете, по които ВОС се е произнесъл с обжалваното решение.

В отговора на исковата молба, депозиран от Н ООД, не се оспорва получаването на исковата сума на части, но се твърди, че това е станало въз основа на устна договореност за закупуване на конкретен апартамент в строеж срещу сумата от 30 000 евро, като вноските представлявали капаро. Не е спорен и фактът, че не се е достигнало до сключване на предварителен договор между страните, но се възразява, че това е станало по вина на ищцата. Според ответника, тя всеки път необосновано е отлагала под различен предтекст подписването на предварителен договор, какъвто е бил изготвен и предлаган за подпис още през м.март 2007 г. Вместо това плащала нови суми с цел запазване на избрания от нея апартамент /№ 22б на ул. „Т.Влайков” № 2 в гр.Варна/, докато през м.юли 2007 г. поискала от ответника да й заеме част от платените от нея суми – общо 1000 евро, които й били предадени. На 12.07.2007 г. при получаване на исканата в заем сума, ищцата подписала и уведомително писмо, че се задължава до 24.07.2007 г. да сключи предварителен договор за имота, като в противен случай губи даденото капаро. Ищцата отново не се явила за сключване на договора, а на 03.10.2007 г. ответникът получил покана за връщане на 15 350 евро.

Впоследствие между страните била постигната спогодба относно предмета на настоящия спор, при участието на посредника С.Г.ГРУП ООД гр.София, подписана на 23.07.2010 г., с която са се споразумели за връщане от ответника на ищцата на част от даденото капаро в размер на 5 000 евро, а разликата в размер на 10 350 евро останала като обезщетение в полза на ответника за претърпените от него вреди от непродаването на запазеното за Т. жилище, с което отношенията между страните по повод несключения предварителен договор били изцяло уредени. По тези съображения се моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Отговорът на Н ООД е връчен редовно на ищцата, но тя не е подала допълнителна искова молба, съобразно нормата на чл.372 ГПК. В първото съдебно заседание от нейно име е депозирана писмена молба, с която е оспорена действителността на спогодбата от 23.07.2010 г. с възражения, идентични с изложените във въззивната жалба. Признат е и фактът, че въпреки многобройните устни покани на ответника, ищцата не се е явила за подписване на предварителния договор за продажба на обещания имот.

Преюдициалното исково производство, касаещо въпроса за нищожността на спогодбата, като подписана от пълномощник при липса на представителна власт, евентуално - извън пределите на предоставената му представителна власт и сключена във вреда на представлявания, е приключило с обезсилване от въззивния съд на решението, с което исковата претенция е била отхвърлена, поради неговата недопустимост /Съдът е приел, че решението е постановено по предявен в самостоятелно исково производство инцидентен установителен иск без наведени възражения относно недействителност на спогодбата в срока по чл.372 ГПК по настоящото дело, при което е настъпила преклузия на правата/.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е заплащала на ответника суми в периода – м.януари – м.април 2007 г. с посочено в квитанциите към ПКО основание „за закупуване на ап.22 Б”. Няма спор, че страните са се уговорили устно за бъдеща продажба и сключване на предварителен договор относно жилище в строеж - апартамент № 22б на ул. „Тодор Влайков” № 2 в гр.Варна, което ищцата да закупи при цена 30 000 евро. Установява се, че 1000 евро от общо получената сума от 16 350 евро са били предадени на ищцата през м.VІІ.2007 г., за което са представени РКО от ответника. На 11.07.2007 г. тя е подписала уведомително писмо за следното: че е уведомена, че направените вноски за закупуване на посочения по-горе апартамент представляват капаро, както и че се задължава да сключи до 24.07.2007 г. предварителен договор, в противен случай даденото капаро остава в полза на ответника. Безспорно е обстоятелството, че ответникът е канил многократно ищцата да сключат предварителен договор, но тя не се е явила, за да го подпише. На 03.10.2007 г. е поканила писмено ответника да й върне остатъка от дадената сума, а именно 15 350 евро.

Не се установява, че сключването на предварителния договор е било осуетено по вина на ответника, в какъвто смисъл са изложените в исковата молба обстоятелства /поради необоснованото повишаване на цената на апартамента, в разрез с първоначалната устна договореност/. Напротив, установява се готовността на ответника да подпише такъв договор, включително е бил определен подходящ срок за сключването му, за спазването на който ищцата е поела в писмена форма задължение, останало неизпълнено.

На първо място следва да се отбележи, че макар страните да не са подписали нарочен писмен договор, то договор между тях съществува и това следва както от съдържанието на разписките за плащането на сумите, така и от съдържанието на уведомителното писмо. От него става ясно, че на дадените като авансово плащане на цена за закупуване на жилище суми е придадено значението на капаро по предложение /искане/ на ответника, което ищцата е приела, както и се е задължила да сключи предварителния договор в срок до 24.07.2007 г., в противен случай капарото остава в полза на насрещната страна. Няма пречка в рамките на преддоговорните отношения /в случая за сключване на предварителен и впоследствие – на окончателен договор за покупко-продажба/ страните да встъпват и в други съглашения с предварителен и организационен характер спрямо следващия етап на договаряне, както и да договарят обезпечения за изпълнение на поетите с тях задължения под формата на неустойка, задатък или отметнина /в т.см. Решение № 148/30.06.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 5698/2013 г. – ІV Г.О./. С оглед обстоятелството, че т. нар. „Уведомително писмо” не е оспорено по никакъв начин от ищцата /като неистинско, невярно, подписано при пороци във волята и пр./ съдът намира, че тя е валидно обвързана от поетото задължение и последиците, които следват от неизпълнението му. На това основание следва да се приеме, че ответникът не дължи връщане на исковата сума, като получена по неосъществено основание – за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, какъвто липсва.

На следващо място по делото е представена спогодба от 23.07.2010 г., подписана от двете страни с посредничеството на С.Г.ГРУП ООД, с която страните са декларирали, че уреждат окончателно отношенията си във връзка с несключването на предварителен договор за закупуване на недвижим имот – апартамент в жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Тодор Влайков” № 2, като от предоставената сума, представляваща капаро, дадено от Д. Т. на Н ООД, дружеството връща 5 000 евро, платени на посредника по съгласие на страните. Съдържанието на спогодбата изпълва хипотезата на чл.365 ЗЗД, а именно на договор, с който страните прекратяват един свой съществуващ спор чрез взаимни отстъпки, с присъщите му установително и регулиращо действие. При подписването на договора ищцата е представлявана от пълномощника си Мирослав Димитров Василев /неин син, бивш адвокат от АК-Варна/.

Възраженията на ищцата за липса на представителна власт /излизане извън пределите на дадените пълномощия/ и договаряне във вреда на упълномощителя при сключване на спогодбата не са предявени своевременно пред съда. Доколкото обстоятелствата по сключване на спогодбата и нейното значение спрямо исковата претенция са включени в предмета на спора с отговора на исковата молба, то ищцата е следвало да заяви оспорването си в срока по чл.372 ГПК за подаване на допълнителна искова молба. Като не е сторила това, възраженията й са преклудирани и не подлежат на разглеждане от съда.

Действието на спогодбата следва да бъде зачетено, а според нея с връщането на сумата от 5 000 евро от ответника на ищцата материално-правният спор между тях е изцяло и доброволно уреден и не подлежи на подновяване, респ. преразглеждане по съдебен ред, което се отнася и за акцесорно предявените претенции.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че предявените искове са неоснователни и обжалваното решение, с което същите са отхвърлени, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1274/20.07.2012 г. по т.д. № 160/2012 г. по описа на ВОС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: