РЕШЕНИЕ

 

Номер   307/ 15.11.2013 г.,                                   град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд                                     Търговско отделение

На двадесет и втори октомври                                              2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                                          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                                                                                      АНЕТА БРАТАНОВА  

 

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 581 по описа за 2013г. докладвано от М. Христова, за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЛИЧО-ГЛАС” ООД-гр. Хасково, ЕИК 126607791, представлявано от управителя В.М.Б., срещу решение № 22/13.06.2013г. постановено по т.д.№22/2013г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което частично са уважени предявените от „ТРАКИЯ ГЛАС БЪЛГАРИЯ” ЕАД – гр. Търговище, ЕИК 117606893 против „ЛИЧО-ГЛАС” ООД-гр. Хасково искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД и „ЛИЧО-ГЛАС” ООД-гр. Хасково е осъден да заплати в полза на „ТРАКИЯ ГЛАС БЪЛГАРИЯ” ЕАД – гр. Търговище сумата в общ размер 95 377,92 лв., представляваща главница в размер на 58 935,50 лв. по фактури № 12802/7.10.2010 г., №12806/7.10.2010 г., № 12830/12.10.2010 г., 12831/12.10.2010 г., 12840/12.10.2010 г.  и 12841/12.10.2010 г. и неустойка в размер на    36 442.45 лв. за периода от издаването на фактурите до 20.11.2012 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, от завеждането на иска-31.01.2013 г., до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 6 125 лв..

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение задължението на съда да разпредели доказателствената тежест между страните. В тази връзка счита решението за неправилно, поради неговата необоснованост и назаконосъобразност, тъй като съдът не е събрал доказателства по делото, относно дължимостта на главницата. Моли за отмяна на решението в частта, в която са уважени исковите претенции и са присъдени разноски по делото. Моли за постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което съдът се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявените искове. Иска се присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции.

          Въззиваемата страна „Тракия Глас България” ЕАД в писмен отговор моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно. Моли за присъждане на разноските по делото, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за втората инстанция.

Жалбата е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД предявени от „ТРАКИЯ ГЛАС БЪЛГАРИЯ” ЕАД – гр. Търговище против „ЛИЧО-ГЛАС” ООД-гр. Хасково за сумите от 58 960,36 лв. - главница и 47 148,92 лв. - неустойка по договор за периодични доставки, сключен между страните, поради неплащане пълната цена на получената от „ЛИЧО-ГЛАС” ООД - гр. Хасково договорено количество стока. Съдът съобрази, че с отговора на исковата молба ответникът по иска – настоящ жалбоподател,  е признал изцяло предявеният главен иск с правно основание чл. 327 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 327ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Между страните не е било уговорено друго. Ето защо ответникът-купувач е бил длъжен да плати доставените стоки на датата при предаване на стоката и издадената фактура за всяка конкретна доставка. Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в този случай,съгласно чл. 237ал.2 ГПК, в мотивите на решението е достатъчно да се укаже,че то се основава на признанието на иска, без да се излагат подробни мотиви по съществото на спора.

Ответникът с  направеното в отговора на исковата молба възражение оспорва единствено акцесорния иск по чл. 92 ЗЗД в частта досежно дължимия ДДС, като счита, че договорната неустойка се дължи само върху главницата, без начислен ДДС. Ето защо, първоинстанционният съд е назначил съдебно-икономическа експертиза, която да определи размера на главницата и договорната неустойка по нея съобразно процесните фактури.

          Окръжният съд е уважил иска по чл. 327 ТЗ до размера от 58 935,50 лв. и го е отхвърлил за разликата до 58 960,36 лв.. Присъдил е договорна неустойка за забава от 36 442,45 лв., като е отхвърлил иска по чл.92 ЗЗД за разликата до предявения размер от 47 148,92 лева. Така постановено, обжалваното от „ЛИЧО-ГЛАС” ООД-гр. Хасково в осъдителната му част решение е съобразно признанието на иска от ответника – въззивник и направеното от него възражение относно ДДС.

          Предвид пълното признание на иска за главницата от страна на жалбоподателя, окръжният съд правилно е приложил чл.237 ГПК, поради което не е било необходимо да се разпределя и доказателствената тежест между страните по този иск, както и да се събират относими към тази част от предмета на спора доказателства. Ето защо и при отсъствието на събрани от въззивната инстанция нови доказателства, исковата претенция за главницата е основателна в уважения размер.

Що се отнася до иска по чл.92 ЗЗД, то същият е уважен съобразно направеното в хода на делото и прието от окръжния съд за основателно възражение от ответната страна. Предвид горното и при липса на жалба от страна на ищеца в отхвърлителната част на първоинстанционното решение по този иск, настоящият състав на съда намира иска за неустойката за основателен и доказан в уважения размер.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, към които на осн. чл.272 ГПК настоящият състав на съда препраща, първоинстанционният съд е постановил в обжалваната му част правилно решение, което се потвърждава.

С оглед изхода на делото и на основание 78, ал. 1 ЗЗД ответникът- въззивник следва да заплати на ищеца – въззиваем съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция, в размер на сумата от 1 300 лв., адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото на осн.  чл. 80 ГПК списък за сторените разноски ведно с доказателства за заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/13.06.2013г. постановено по т.д. №22/2013г. по описа на Търговищки окръжен съд в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „ЛИЧО-ГЛАС” ООД, ЕИК 126607791, гр. Хасково, ул. „Червена стена” №48, представлявано от В.М.Б., да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК на „ТРАКИЯ ГЛАС БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 117606893, гр. Търговище, кв. „Въбел”, Индустриална зона, представлявано от прокуристите Ш.А. и Х.Д. разноски за въззивната инстанция в размер на 1 300 лв..

В останалата му отхвърлителна част, като необжалвано,  първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.