Р Е Ш Е Н И Е

 

№    357/ 12.12.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 05.11.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 582 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК и е образувано по  повод на Въззивна жалба от „Биомет Солар Пчеларово”ЕООД гр.София, чрез процесуален представител–ищец по т.д. № 25/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу„Енерго-Про мрежи”АД  с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, предявен като  частичен за връщане на сумата от 90 896,06лв., представляваща част от платени  за периода октомври 2012г.-април 2013г. цени за достъп до мрежата на ответника, в общ размер на 302 986,87лв., както и акцесорния иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.

Счита решението за неправилно-поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени, по изложени съображения.

Въззиваемата страна „Енерго-Про мрежи”АД  чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва от процесуални представители, както и чрез писмени бележки на същите. Третото лице-помагач - ДКЕВР, чрез писмено становище, счита решението за недопустимо по отношение на него, поради което иска, производството да бъде прекратено в тази част. 

Счита постановеното решение за правилно, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. 

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД от „Биомет Солар Пчеларово”ЕООД гр.София, чрез процесуален представител, срещу  „Енерго-Про мрежи”АД, предявен като  частичен за връщане на сумата от 90 896,06лв., представляаща част от платени  за периода октомври 2012г.-април 2013г. цени за достъп до мрежата на ответника, в общ размер на 302 986,87лв., както и акцесорен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за обезщетение за забава върху процесната главница. Излага, че е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез експлоатация на  „Фотоволтаична централа с мощност 2,5 МW, находяща се в землището на с. Пчеларово, община Генерал Тошево, област Добрич. ФВЦ е била присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника - „Енерго-Про мрежи”АД с договор за присъединяване № 3031-2009-П-Д11-51-07.03.2011год., изменен с Анекси от 24.10.2011год. и 24.02.2012год.  Ползването  на ФВЦ е разрешено с РП № ДК-07-Д-18/15.06.2011год. на ДНСК. По искане на операторите на ел.преносните и резпределителни мрежи, с Решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани ежемесечно в размер, определен в зависимост от датата на присъединяване и мощността на централата, като за ФВЦ на ищеца е определена 189,38лв. МВтч без ДДС. На това основание ищецът е заплатил на ответника по издавани от последния процесни фактури за периода общо сумата в размер на 302 986,87лв. с ДДС. Излага становище, че след отмяната на решението на ДКЕВР с решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС, се дължи връщане на заплатената временна цена за достъп. Извършената отмяна на решението на ДКЕВР е основание за връщане на платената цена според ищеца, тъй като от една страна отмяната има обратно действие, а от друга-отменения административен акт се е явява основанието за плащане на процесните суми. Ищецът с нотариална покана, получена на 05.07.2013год. е поканил дружеството-ответник да върне платената сума, но изпълнение не е настъпило. Поради изложеното, иска ответника „Енерго-Про Мрежи”АД на основание чл.55 ЗЗД, да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 90 896,06лв., предявен като частичен от общата претенция от 302 986,87лв.-цена за достъп до мрежата на ответника, заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното й заплащане.

В писмен отговор чрез процесуален представител, „Енерго-Про Мрежи”АД оспорва допустимостта на исковете, като сочи, че за защита от незаконосъобразни актове на административни органи, е предвиден специален ред:-чл.203 и сл.АПК вр.чл.203 АПК.

Оспорва  и основателността на предявените искове. Не дължи връщане на претендираните суми, тъй като те са заплатени на основание реално ползвани от ищеца услуги по предоставяне на достъп, респективно, плащанията не са извършени без основание, или на отпаднало основание. Дружеството има нормативно регламентирано задължение да заплаща цена на достъп-пар.1 т.15 ДР ЗЕ, както и на основание чл.18а ал.6 и чл.26 ал.4 от правилата за търговия с електрическа енергия.

В евентуалност исковете са неоснователни, тъй като отмяната на решението на ДКЕВР няма обратно действие и плащанията са извършени редовно.  По искане  на ответното дружество, ДКЕВР е привлечено като подпомагаща страна в процеса.

Третото лице–помагач на страната на ответника – ДКЕВР, чрез писмени становища пред ВОС, оспорва конституирането му като подпомагаща страна, като излага, че спорът  между страните е чисто търговски, произтичащ от облигационни отношения между страните.

ВАпС като разгледа становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е установено, че между ”Е.ОН България Мрежи”АД /сега „Енерго-Про Мрежи”АД/ и Биомет Солар Пчеларово”ЕООД е сключен  договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия № 3031-2009-П-Д11-51-07.03.2011год., изменен с Анекси от 24.10.2011год. и 24.02.2012год.  Ползването  на ФВЦ е разрешено с РП № ДК-07-Д-18/15.06.2011год. на ДНСК 0703.2011г.

С  разпоредбата на  чл.30, ал.1 ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35/2011 г./ е въведено изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С разпоредбата на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. Според  ал. 2 на с. разпоредба, при неизпълнение на ал.1, е предвидена възможност за операторите при липса на сключен договор, да сезират комисията за определяне на условията за достъп до сключването на договор.  С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че предоставянето на достъп до ел. преносната и ел. разпределителната мрежа е възмездно и се осъществява на договорно основание.

Не е спорно, че в дадения с пар.197 ал.1 ЗЕ срок, дружеството ие е сключило договор за достъп с ел. разпределителното дружество. 

По искане на ЕРД-ва, с Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, постановено по реда на чл.32 ал.4 ЗЕ и пар. 197 ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ, са определени считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на: „ЕСО” ЕАД, „ЕВН България Електрозапределение”АД, „Енерго Про Мрежи”АД, „ЧЕЗ Разпределение България”АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъденияването към съответната мрежа, от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена ел.енергия. Съобразно ІІІ т.12 на решението, определената временна цена за ищеца е 189,38лв./МВтч. Решението на ДКЕВР, с което са определени временните цени за достъп  е отменено с Решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС, потвърдено с решение на петчленен състав № 9484/25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС по реда на чл.221,ал.2 АПК. Решението на ВАС има конститутивно  и обратно правно действие и действа спрямо всички.

Страните не спорят, че за периода,  за който са издадени процесните фактури- м.октомври 2012г.-м.април 2013г., ищецът е осъществявал производствена дейност и му е бил предоставен достъп от страна на ответника до електроразпределителната мрежа на последния. Не са направени възражения от страна производителя, срещу начисленото по  фактурите количество на произведената ел.енергия, по която е определена цената на предоставения достъп за конкретния период.

От представените и приети 7 бр. фактури, издадени от ответното дружество в периода 20.11.2012год.-07.05.2013год. и извлечение от разплащателната  му сметка в „Уникредит Булбанк” АД се установява, че за периода ищецът е заплатил цена за предоставения  през периода достъп до разпределителната мрежа на ответното дружество в общ размер от 302 986,87лв. с ДДС, определена съобразно количеството произведена ел.енергия и определената временна цена на достъп.

В хода на производството пред ВОС, е прието Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР, с което са определени окончателни цени за достъп. В същото е утвърдена цена за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО”ЕАД за производители на ел.енергия от слънчева енергия, която се изкупува по преференциални цени-2,45лв./МВч, без ДДС.

 Служебно е известно на съда, че по повод на отмяната на Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР с което са приети временните цени за достъп, е прието Решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР, в което се предвиждат компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ, в зависимост от това, дали цената за достъп, определена с Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР е по-висока, или по-ниска от временната цена, определена с Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, като при по-ниска временна цена, разликата следва да се върне на производителя.

 Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните изводи:

ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия уреждат правата и задълженията между електроразпределителните дружества и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници във връзка с достъпа на производителите до електроразпределителната мрежа, в случая на ответното дружество.

Според разпоредбата на пар.1, т.15 от ДР от ЗЕ, „Достъп” е правото на ползване на преносната, или разпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия, срещу заплащане на цена.

На основание  чл.31, т.2 и 8 ЗЕ цената за достъп следва да е определена според разходите, които са необходими във връзка с управление  на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа.

Съобразно чл.84, ал.2 ЗЕ и чл. 104, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителна мрежа. В договора следва да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Според чл.84 ал.3 ЗЕ, тези договори са условие за изпълнение на договорите за продажба на ел.енергия. Следователно отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни и възмездни и са на основание сключен между тях договор. По силата на договора операторът на електроразпределителната мрежа дължи предоставяне на достъп до мрежата, срещу задължението на производителя да заплати цена за предоставената услуга „достъп”. Според чл.104 ал.3 ЗЕ, редът, условията и съотношението в заплащането на цените по чл.104 ал. 1 ЗЕ от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия. За процесния период са действащи Правилата,  приети от ДКЕВР с Решение по протокол № 94 от 25.06.2010 г., обн. в ДВ бр. 64/2010г. , отм. ДВ бр.66/26.07.2013г./. Съгласно чл.26 ал.4 от ПТЕЕ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа. Предоставените права на ДКЕВР за регулиране на цената за достъп до електроразпределителните мрежи са посочени  в чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ, а  на осн. чл.32 ал.4 ЗЕ ДКЕВР може да определи временни цени по чл.30 ал.1, т.13- в случай на забавяне на операторите на разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение, както  и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че  задължението за заплащане на цена на услугата достъп е елемент от съдържанието на договора за продажба на ел.енергия, като нейният размер се определя от ДКЕВР. Както се посочи, дружеството ищец, като производител, не е сключило писмен договор за достъп до електроразпределителната мрежа на оператора.  Също така,  не се спори, че ответникът е предоставял достъп и услуги свързани с него, както и че фактически ищецът е ползвал достъпа.  Следователно, въпреки че страните не са били обвързани с договор за достъп, фактически страните са изпълнявали задълженията и са се ползвали от правата, предвиден в сключен договор за достъп-т.е. реално същите са обвързани с договорно правоотношение. В подкрепа на този извод са и издадените фактури от ответното дружество, съдържащи описание и цени на предоставените услуги –достъп до мрежата на ответното дружество, респективно и тяхното заплащане от ищеца като производител на индивидуализираната в  Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР временна цена и въз основа на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт по чл. 13, ал.7 ЗЕ.

Относно основателността на исковете:

 

Претенциите са с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Тази законова хипотеза визира връщане на плащане, извършено на едно годно правно основание, което впоследствие е отпаднало с обратна сила.

Съобразно твърдението на ищеца, искането за връщане на платената цена за достъп за процесния период е отмененото от ВАС решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012г., тъй като, според ищеца, с неговата отмяна са отменени и размера на временните цени, респективно е заличило с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп. Във вразка с това твърдение, съдът счита, че следвада отбележи следното:

Изложиха се съображения, че страните са обвързани чрез валидно   облигационно правоотношение за покупко-продажба на ел.енергия. По това правоотношение електроразпределителното дружество предоставя постоянен и гарантиран достъп до собствената си електроразпределителна мрежа, срещу задължението на производителя на ел.енергия да заплаща цена, която е определена от ДКЕВР, единствено на която по закон нормативно са определени  правомощия на регулаторен орган –чл.32 ал.1 и ал.4 ЗЕ, както и  чрез възможността да определя по посочения ред на временни, на окончателни цени и на компенсаторни мерки, при отклонение на временните цени.

Следователно, отмененият административен акт не формира основанието на извършените престации, а определя единствено техния размер.

В подкрепа на посочения извод са и следните съображения:  Съобразно чл.84 ал.2 ЗЕ, производителите на ел.енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на ел. мррежа, а според ал.3 договорите са условие за изпълнение на договорите за продажба. В този смисъл е и чл.104 ЗЕ.  Следователно, основанието за заплащане на сумите за достъп са посочените разпоредби, респективно сключения договор за продажба на ел.енергия и фактически свързаната с него предоставена и ползвана услуга „достъп” до електоразпределителна мрежа на ответното дружество.  Или, отмененият административният акт няма правопораждащ характер спрямо основанието за плащане, същият се явява   елемент от фактическия състав на възникналото търговско правоотношение,  доколкото е определило цената на същото.

С оглед на изложеното, следва да се направи извода, че отмяната с решението на ВАС на временните цени не променя възмездното правоотношение в безвъзмездно правоотношение. Поради изложеното, не се и създава задължение за доставчика за връщане на цялата получена парична престация, като получена на отпаднало основание. Това е така, тъй като, както се посочи, основанието за извършените плащания е предоставения от електроразпределителното дружество и ползван от производителя на електрическа енергия достъп до ел. мрежа.

 Ако не се сподели този извод, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца, респективно до обедняване на ответното дружество, в размер на реално извършените  разходи по предоставената и ползвана услуга достъп.

Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява неоснователен. Накратко, това е така, тъй като не се установи съществуването на правно основание, по което е извършено плащането, което впоследствие е отпаднало с обратно действие. В настоящия случай, отмененият  административен акт определя само цената на предоставената услуга достъп и не е основание на извършените престации. Поради което и отмяната на административния акт не води до прекратяване на договорната обвързаност, респективно и основанието на разменените престации не отпада. Следователно, уважаването на иска за връщане на пплатениете суми в пълен размер, би ощетило страната, която е предоставила услугата „достъп”, съответно и би довело до неоснователно обогатяване на получателя на услугата, в размер на дължимите разходи за ползване на предоставената услуга.  С оглед на изложеното, искът с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за връщане на платените суми, поради отпадане на основанието за плащане се явява неоснователен и следва да се остави без уважение, ведно с предявения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД. 

След като окръжния съд е постановил съдебен акт в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди. На основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд, в частта им, относно изложените съображения по привличането и участието на ДКЕВР като трето лице-помагач в процеса. Предвид изхода на спора, направено искане и представени доказателства за платени разноски, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 912лв.

Водим от горното , съдът

 

                               Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 808/07.08.2014г. по т.д. № 25/14г. по описа на ВОС-търговско отделение.

Решението е постановено при участие на ДКЕВР като трето лице-помагач на страната на  „Енерго-Про мрежи”АД.

ОСЪЖДА „БИОМЕТ СОЛАР ПЧЕЛАРОВО” ЕООД, ЕИК 200824714, гр.София, бул. „Никола Й.Вапцаров” № 35, ет.7, да заплати на „Енерго-Про мрежи”АД, ЕИК 104518621, гр.Варна сумата от 3 912лв.- разноски пред настоящата инстанция.

 Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: