Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 23.02.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Десислава Чипева                              

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 583/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадени са въззивни жалби от И.Н.В., чрез адв. А.Д. и от ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, чрез адв. С.Р., против решение № 464/07.07.2017 г., постановено по търг. дело № 1746/2016 г. по описа на ВОС, с което съдът е осъдил ЗК „Лев Инс” АД да заплати на И.Н.В. сумата в размер на 18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, следствие на настъпило ПТП на 03.12.2014 г., причинено от С.П.Г. при управление на МПС – л. а. марка „Дачия Логан“, рег. № ХХХХ ХХ, ведно със законна лихва за забава от 03.12.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД, като е отхвърлил претенцията за заплащане на неимуществени вреди за горницата над 18 000 лв. до претендираните 33 800 лв..

Жалбоподателят – И.Н. излага подробни доводи за неправилност на решението. Намира, че определеният размер на неимуществените вреди не съответства на причинените болки и страдания. В допълнение на горното разбиране посочва и медицинската документация, събраните гласни доказателства по делото и заключенията на вещите лица. Твърди, че следствие на ПТП пострадалата е преживяла психотравма, която възпрепятства общуването й с познати и близки, като е повишена и страховата й готовност. Посочва, че същата е провела назначено лечение от психиатър с антидепресанти, чийто прием прoдължава и към настоящия момент. Счита, че от свидетелските показания се установява, че получените психически травми следствие на претърпяното ПТП не са отшумяли. Посочва и клиничната симптоматика /МКБ-10-Ф-43.2-разстройство на адаптацията и коморбидност Ф-40.2-специфични фобии-уртикария и болест на Райно/, които се дължат на преживяния стрес. Позовавайки се на съдебна практика намира определения размер на неимуществените вреди за несправедлив съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че по делото не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи, че макар и изтрита, пешеходната пътека е част от пътното платно, очертана или не с пътна маркировка, а при приближаване водачът следва да пропусне стъпилите на нея пешеходци /чл. 119, ал. 1 от ЗДвП/. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната част. Претендира и съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК няма постъпил писмен отговор нито от въззиваемото ЗК „Лев Инс” АД, нито от третото лице – помагач на страна на застрахователното дружество – С.П.Г..

В подадената жалба от ЗК „Лев Инс” АД се излагат подробни доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон. Обжалва се частта, с която са присъдени неимуществени вреди за разликата над 7 000 лв. до присъдените 18 000 лв.. Позовавайки се на заключението на вещото лице намира, че възстановяването на травмите е завършило напълно, без да са налице усложнения и остатъчни деформитети. Намира за безспорно отсъствието на болестта на Рейно, както и за недоказано използването на психологическа помощ. Твърди, че съдът не е обсъдил разминаването на свидетелските показания и заключенията на вещите лица. Сочи, че присъденото обезщетение в обжалваната част не отговаря на икономическите и социални критерии в страната. Намира същото за несправедливо и завишено. Позовавайки се на съдебна практика счита, че обективните обстоятелства се преценяват в съвкупност в мотивирано изложение за преценката на приноса спрямо увреждането. Моли за отмяна на решението в частта за присъденото обезщетение над 7 000 лв. и за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатско възнаграждение от насрещната страна за настоящата съдебна инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.Н.В., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата. Навеждат се твърдения за обсъждане на всички събрани доказателства от страна на съда. Посочва, че от амбулаторните листи и свидетелските показания се установява, че пострадалата се е оплаквала от силна болка в продължение на два-три месеца в горния ляв крайник, което е довело до неработоспособност над 30 дни. Позовава се на заключението на вещото лице досежно неотшумяването на болката към настоящия момент. Сочи, че следствие на ПТП е повишена чувствителността на пострадалата, променен е начина й на живот и са усложнени взаимоотношенията й с близки и познати. Посочва, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради превишаването на разрешената скорост за движение от страна на водача /арг. от чл. 119, ал. 1 от ЗДвП/.

Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в частта, с която е осъдено застрахователното дружество да заплати на пострадалата сумата в размер на 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалба са подадени в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

В провелото се по делото открито съдебно заседание на 24.01.2018 г., процесуалният представител на И.Н.В. поддържа изложеното във въззивната жалба и моли съда да уважи същата, респ. да отхвърли жалбата на застрахвателното дружество като необоснована. Същото се излага и в депозирания писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представител на застрахователното дружество не се явява.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

По делото е безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП - 03.12.2014 г., лекият автомобил, управляван от С.П.Г. е бил застрахован при въззиваемия за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода от 22.01.2014г. до 21.01.2015г. съгласно застрахователна полица №2211400041271. Следователно налице са основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на отговорността на застрахователя по чл. 226 от КЗ (отм).

Видно от материалите по делото с решение №2132/23.11.2016г., в сила от 09.12.16г, с което С.П.Г. е признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.2, т.1 , чл.119, ал.1 и 4 ЗДвП и на 03.12.14г., при управление на МПС - л. а. Дачия Логан с ДК № Х ХХХХ ХХ, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.В., изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 2,5-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека- престъпление по чл.343, ал.3, пр.8, б.а, пр.2, вр. чл.343, ал.1, б.б, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК. На осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказ.отговорност и му е наложено адм.наказание глоба в размер на 1200лв.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в сила присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач. Следователно влязлата в сила присъда се зачита при настоящото разглеждане на спора относно гражданските последици от престъпното деяние – установени са противоправността, причиняването на вредата и вината на водача като елементи от престъпния фактически състав.

Не се спори по делото, че в следствие настъпило на 03.12.2014г. ПТП между л.а. Дачия Логан с рег.№ Х ХХХХ ХХ, и пресичащата на обозначена пешеходна пътека пешеходка И.В., последната е получила счупване на лява лъчева кост, представляващо средна телесна повреда, обусловила затруднение в движението на горен крайник за период от около 2,5 – 3 месеца. През този период пострадалата се е нуждаела от непрекъснатата помощ на близки. В следствие на ПТП И.В. е изпаднала в стрес и паника, особено в ситуациите на преминаващи автомобили или при необходимост да се качи в такъв.

Спорният въпрос касае физическото състояние на пострадалата и по-конктетно наличието на посттравматични симптоми и към настоящия момент, респ. на тяхната проява и в каква степен същите се проявяват. Разрешаването на този въпрос ще обоснове и правните изводи, които съдът следва да направи във връзка с приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД.

По делото е разпитан свидетелят М Д Т, приятел на пострадалата, живеещ на семейни начала с последната, който свидетелства за събитията, настъпили през процесния ден. Твърди, че пострадалата е била в шок. Не е била в състояние да извършва сама ежедневните си грижи за себе си. Посещавала е психиатър, с който са провели медикаментозно лечение. Изпитва силни смущения и тревожност при пътуване в автомобил.

По делото са приети СПЕ и СМЕ, които съдът намира за компетентно изпълнени, като същите не са оспорени от страните и в тях се потвърждава изложеното от ищеца в исковата молба досежно причинените му телесни увреждания и посттравматичния стрес и отключени психични оплаквания.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства – съдебно-психиатрична експертиза, съдебномедицинска експертиза, амбулаторни листи и съдебно-медицинско удостоверение, че пострадалата вследствие на претърпяната от процесното ПТП травма е изпитвала силна тревожност, която продължава и към момента. До момента на ПТП пострадалата не е приемала медикаменти по повод на психично или соматично заболяване, нито е търсела специализирана помощ. След ПТП е страдала от разстройство в адаптацията и коморбидност, с проява на различни фобии. Често плачела. Изпитвала зависимост от грижите на близките ѝ за нея. След изтичане на болничния се завърнала на работа, но била раздразнителна, с бурни реакции и неспокоен сън. До момента изпитва страх от пътуване с автомобил, както и от кормуване. Не пресича на пешеходна пътека, като търси място урегулирано със светофарна уредба или подлез. Не може да преодолее притеснението и напрежението от пресичането на улиците, като чака да стори това в присъствието на други хора. По данни на в. лице д-р К лицето е приемала необходимите медикаменти. В последствие се проявил алергичен дерматит и уртикария. Установено е и наличие на увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел и неврастения, със засилващо се главоболие стягащо цялата глава, чувство на напрегнатост и безпокойство. Съгласно епикриза издадена от Ревматологична клиника рпи УМБАЛ Св. Марина – гр. Варна, пострадалата е имала оплаквания относими към синдром на Рейно, но се касае само до наличието на симптоми, но не и на поставена диагноза за заболяването (съгл. отговорите на в. лице д-р К дадени в о.с.з. на въпросите на процесуалните представители на страните). Към момента на психиатричното освидетелстване пострадалата е била вътрешно напрегната и тревожна заради психичните проблеми, които все още има, като е налице неотреагирана психотравма. В заключението си в. лице д-р К указва, че случилото се ПТП и водените съдебни дела присъстват в съзнанието на пострадалата, провокирайки с това неудоволствени и неприятни спомени, а също и водят до повишаване на тревожността на пострадалото лице. Налице са симптоми на психосоматично заболяване. Наблюдава се стеснение на интересите, хипохондрична нагласа и повишена страхова готовност. И до момента пострадалото лице изпитва психологичен дискомфорт, който преживява свръхценно. Всички промени в психичния живот на пострадалата са довели до промени в начина ѝ на живот и до усложнения в личния ѝ живот, нарушавайки неговото качество. Като цяло има данни за разбалансиране на личността, на който дисбаланс при пострадалата се дължат алергичните процеси, афективните колебания до гневни реакции, главоболието и проблемите със съня, които обаче се повлияват от провежданото медикаментозно лечение и провежданите психотерапевтични мерки.

Налице са данни, че с времето посттравматичния стрес и причинените неудобства ще отшумят с оглед констатацията на в. лице д-р К, че отдалечаването от психотравмата дава влияние за преодоляване на гореизложените оплаквания.

Заключението на съдебномедицинската експертиза указва за временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травмите включват счупване на лъчева кост на ляв горен крайник, контузни рани в областта на пръстите и дланта, кръвонасядания в областта на лактите на двата горни крайника, както и в областта на бедрата. Лечението е включвало имобилизация на травмирания горен ляв крайник и прием на болкоуспокояващи. Не се е наложило оперативно лечение. Няма данни за остатъчни деформитети в резултат на травматичните увреждания вследствие на ПТП-то. Запазена е хватателната сила и на двете ръце, с наличие на изразена болезненост при сгъване и разгъване на лявата гривнена става. Функцията на крайника е възстановена без дефицит, като в. лице д-р Д указва, че оплакванията на пациентката са във връзка с продължителното извършване на еднотипна работа и обичайно отзвучават по-късно.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

В първоинстанционното производство са предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Доколкото във въззивните жалби се навеждат доводи единствено и само за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, то предмет на въззивното производство е размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за сумата над присъдените 7 000 лв. до претендираните 33 800 лв.

По същество:

За да възникне отговорността на застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) наличие на деликт при съответното авторство, 2) противоправност, 3) вина, 4) наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя С.П.Г. и ЗК „Лев Инс” АД по застраховка „Гражданска отговорност“, 5) настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64 г., задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от 01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

В настоящия случай, размерът на обезщетението с оглед претърпените травми следва да е обусловен от възрастта на пострадалата, нейният характер, социално положение в обществото, отношения с близки и приятели и т. н. Настоящият съдебен състав взе предвид възрастта на пострадалата, реализацията ѝ в обществото (постоянна квалифицирана работа), както и посттравматичните психични оплаквания, приема, че е налице интензитет на претърпени болки и страдания от страна на пострадалата. Съгласно заключението има данни за проявили се симптоми, възникнали вследствие посттравматичния стрес. Психосоматичните заболявания са такива, характеризиращи се като заболявания причинени от чисто психични фактори като вътрешни емоционални конфликти и стрес. Макар и пострадалата да може да извършва трудова дейност, както и да води активен начин на живот и да спортува, каквито данни се съдържат в експертното заключение на съдебния медик, животът ѝ сериозно се е повлиял от претърпяната злополука. Съдът намира, че процесното ПТП е оказало върху ищеца, отношенията му с околните и цялостното му вписване в обществото значителен негативен ефект, за който е необходимо психотерапевтично лечение, в т.ч. и медикаментозно, за да бъде превъзмогнат. Според експертното мнение на в.лице по приетата СПЕ установената у ищеца симптоматика се повлиява и може да бъде преодоляна, но все още не е. Следователно стресът предизвикан от процесното ПТП е причинил значителна промяна в начина на живот на пострадалата. Психологическите проблеми в резултат на претърпяното ПТП, както и продължаващия до момента дискомфорт са взети предвид при определяне размера на обезщетението, както и лимитите на застрахователната отговорност при изплащане на обезщетение за настъпило застрахователно събитие при едно пострадало лице. Съобразявайки всичко това и младата възраст на пострадалата и обстоятелствата, че същата вече няколко години след злополучния инцидент не съумява да се справи с посттравматичния стрес, още повече и при оказана лекарска помощ с цел преодоляването му, а напротив същият е довел до отключени психосоматични симптоми, които допълнително внасят стрес в живота на младата жена, настоящият състав намира, че размерът на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 18 000 лв., отчитайки при това практиката на съдилищата в подобни на настоящия случай.

При така формираните изводи по съществото на спора съдът приема, че предявените искови претенции с правно основание чл.226 КЗ са основателни и доказани в размера, присъден от първоинстанционния съд, поради което жалбите се явяват неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода от правния спор, разноски на страните не следва да се присъждат.

По изложените съображения, съставът на ВАпС, търговско отделение

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 464/07.07.2017 г., постановено по търг. дело № 1746/2016 г. по описа на ВОС.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788 – С.П.Г., ЕГН ********** ***.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                       

 

   2.