РЕШЕНИЕ

   № 310

               гр.Варна, 27.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 24.11.2015 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН П.

          ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                   ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.П.  в.т.дело № 585 по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 „Банка ДСК” ЕАД - гр.София обжалва решение № 53/01.06.2015 г.  по т.д. № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд Силистра, в частта, с която е отхвърлен предявеният от банката иск срещу К.Т.П. за признаване дължимостта на сумата от 7533.20 лева, представляваща договорна лихва за периода: 18.12.2011г. - 25.02.2013г. и сумата от 6387.63 лева, представляваща наказателна лихва за периода: 21.03.2012г. - 25.02.2013г. по договор за ипотечен кредит от 12.02.2008 г., като неправилно. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи изцяло предявения иск, ведно с присъждане на разноски по делото. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция съобразно представен списък, като оспорва жалбата на другата страна в уважената част по иска. 

  К.Т.П. *** обжалва същото решение в частта, с която е признато за установено по отношение на „Банка ДСК" София, че има съществуващо парично вземане срещу него в размер на 64397.25 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 12.02.2008 г., сключен между страните, ведно със законна лихва, считано от 26.02.2013 г. до окончателното погасяване на задължението. Моли за отмяна на решението в тази му част и за постановяване вместо него на друго решение от въззивната инстанция, с което се отхвърли изцяло предявеният иск, ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му и за отхвърляне на жалбата на другата страна в отхвърлителната част по иска.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, въззивната жалба на „Банка ДСК” ЕАД - гр.София е неоснователна, а жалбата на К.Т.П. *** е основателна.

Оплакването в жалбата на К.Т.П. за ненастъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит е основателно. Безспорно по делото е, че банката не е предприела действия за обявяване на своя клиент – ответника по иска кредита за предсрочно изискуем, като го уведоми писмено за това обстоятелство. В този случай тя не може да ползва облегчения ред по чл.417, т.2 – ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист срещу него за остатъка от паричното му задължение по договора за ипотечен кредит по извлечение от счетоводните книги на банката. В този смисъл е изричното тълкуване по т.18 от ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с приложението на чл.60, ал.2 – ЗКИ, както и последващата практика на ВКС – напр. по решение №53/18.05.2015 г. по т.д. №888/2014 г. на състав на второ отделение на ВКС - ТК, представено за сведение по делото. Ето защо, предявеният установителен иск на банката по чл.422 – ГПК за установяване съществуване на вземанията й срещу ответника, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №362/2013 г. на Районен съд Силистра, се явява неоснователен изцяло и следва да се отхвърли за всички заявени вземания по договора за кредит.

          Окръжен съд Силистра, ТО е достигнал до други правни изводи и краен резултат в частта от решението, с което установителният иск на банката по чл.422 - ГПК е уважен срещу ответника за сумата 64397.25 лв - предсрочно изискуем остатък от  парично задължение по договор за ипотечен кредит от 12.02.2008 г. между страните, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на заявлението до заповедния съд - 26.02.2013 г. до окончателното й изплащане. Ето защо обжалваното решение в тази му част, както и в частта относно присъдените на банката съдебни разноски за първата инстанция, следващи предвид акцесорния си характер съдбата на решението относно главния иск, се отменя и вместо него въззивният съд постановява друго, с което искът в тази му част  се отхвърля като неоснователен. В останалата му отхвърлителна част по иска решението следва да се потвърди като правилно макар по други съображения, изложени по-горе.

           Решението в уважената част по иска по чл.422 – ГПК за сумата 2799.54 лв – направени от заявителя /ищеца/ разноски в заповедното производство, за която са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №362/2013 г. на Районен съд Силистра, е недопустимо и решението в тази му част следва да се обезсили, а производството по иска в същата част – да се прекрати. Съгласно т.12 от ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС разноските в заповедното производство не са част от предмета на установителния иск по чл.422, ал.1 – ГПК, а по тях съдът се произнася с решението си по иска в частта му за разноските по делото.                      

          Искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция, направено с жалбата на ответника е основателно и следва да се уважи за сумата 1287.94 лв – заплатена държавна такса по въззивната му жалба предвид уважаването й изцяло и отхвърляне жалбата на ищеца - „Банка ДСК” АД – гр.София изцяло. С оглед изхода на делото разноски в полза на последния не се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №53/01.06.2015 г. на Окръжен съд – Силистра, ТО по т.д.№83/2014 г. в обжалваната уважена част по иска на „Банка ДСК” АД – гр.София по чл.422 – ГПК, както и в частта относно присъдените й съдебни разноски за първата инстанция, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК” АД – гр.София за установяване, че съществува негово вземане срещу К.Т.П. *** за сумата 64397.25 лв – предсрочно изискуем остатък от парично задължение по договор за ипотечен кредит от 12.02.2008 г. между страните, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 26.02.2013 г. до окончателното й изплащане, за която са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №362/2013 г. на Районен съд Силистра, както и за съдебни разноски за първата инстанция, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част по иска за сумите: 7533.20 лв - договорна лихва за периода: 18.12.2011 г. - 25.02.2013 г. и 6387.63 лв - наказателна лихва за периода: 21.03.2012 г. - 25.02.2013 г. по договор за ипотечен кредит от 12.02.2008 г. между страните, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №362/2013 г. на Районен съд Силистра.

ОБЕЗСИЛВА същото решение в уважената част по иска по чл.422 – ГПК за сумата 2799.54 лв – направени от заявителя /ищеца/ разноски в заповедното производство, за която са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №362/2013 г. на Районен съд Силистра, и ПРЕКРАТЯВА производството по иска в тази му част.

ОСЪЖДА „Банка ДСК” АД – гр.София,          ЕИК 121830616, да заплати на К.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1287.94 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.