Р Е Ш Е Н И Е

№     76/ 20.03.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 29.01.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ        

ЧЛЕНОВЕ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

           РАДОСЛАВ СЛАВОВ

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 586 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е жалба от „Х.М.К.”ЕООД гр.Варна, чрез представляващия Г.Ф., чрез пълномощникът си адв.М.Ц.–ищец по т.д. № 2629/2012год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, в неговата отхвърлителна част. Счита обжалваното решение за  неправилно- поради  необоснованост на същото, като постановено в нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени изцяло.

С писмен отговор на „П.”ООД гр.Варна, представлявано от Й.К., чрез процесуален пълномощник, оспорва въззивната жалба, с твърдения, че не са налице твърдяните пороци на съдебното решение в обжалваната част. Счита, че е налице забава на кредитора по см. на чл.95 ЗЗД, тъй като същия не е оказал онова съдействие, което изпълнението изисква.

Срещу решението  е постъпила жалба и от „П.”ООД гр.Варна, представлявано от Й.К., чрез процесуален пълномощник, в частта с което дружеството е осъдено да заплати сумата от 26 353,44лв. представляваща разликата между стойността на изработеното от дружеството по договора-71 125,64лв. и приетата от съда сума за изработеното от дружеството-44 772,20лв.

Счита, че решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила, по изложени съображения.

С писмен отговор на процесуален представител, „Х.М.К.”ЕООД, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.      

В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват чрез процесуални представители, както и чрез писмени становища на същите

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Предявен е иск  с  правно основание чл.55 ЗЗД вр.чл.87 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по иск   от „Х.М.К.”ЕООД гр.Варна, представялвано от управителя Г.Ф. чрез процесуален представител против „П.” ООД, представлявано от Й.К.Г., за заплащане на сумата от 116 880,40лв., като дадена на отпаднало основание  по прекратен между страните  на 15.12.2010год. договор за изработка, сключен на 29.10.2007г. 

Сумата се претендира ведно със законната лихва от иска до окончателното заплащане на главницата.

Ответната страна чрез процесуален представител оспорва исковете като неоснователни.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения за сключен договор за изработка от 29.10.2007год., по който ответникът се е задължил да изработи проектна документация за обект Жилищни и обслужващи сгради в ПИ с пл.№ 154 в землището на с.Д., общ.А., обл.Варна, като етапите са посочени в договора –т.т.1.1.1.-т.т.1.1.17. По договора ищеца е поел задължение да заплати възнаграждение  в размер и срокове  определени в чл.4.2 от договора.  Излага, че съобразно договореното е заплатил авансово сумата от 116 880,40лв. По договора ответникът е изпълнил незначителна част, като е предал на ищеца проект за ПУП-ПРЗ на имота, като по този начин е изпълнил задълженията, посочени в т.1.1.2. Излага, че от 21.05.2008год. изпълнителят е в просрочие на задължението си, поради което на 05.06.2008год. е възникнало правото на ищеца да прекрати договора. Поради което  на осн. чл.87 ЗЗД, ищеца е изпратил изявление, получено от ответната страна на 15.12.2010год. за разваляне на договора.  Претенцията е за връщане на авансово платената сума по договора, ведно с лихва за забава до изплащане на сумата.

Ответникът оспорва исковете с твърдения, че е изпълнил много повече от уговореното между страните, касаещо авансовото плащане, а именно-архитектурни планове-1.1.7, кофражни и армировъчни планове по ч. Конструктивна-1.1.8, ч. ел.инсталации,  ВиК, ОВК-т.1.1.10 от договора, ситуиране и котиране на сградите-част ВП и Геодезическа-т.1.1.1.14, изработване  и организация на строителството по ч. ПБЗ-т.1.1.13., по ч. топлотехника-1.1.11.,  изработване на проекти за благострояване и  озеленяване на терена, -т.1.1.16. и проекти за кухни ресторанти-т.1.1.17.  Според ответното дружество, общата дължима стойност възлиза на 135 063,75лв., поради което ищецът се явява неизправна страна по договора.

В съдебно заседание исковете се поддържат, съответно оспорват чрез процесуални представители, като ответното дрружество е навело съображения, че е налице забава на кредитора по см. на чл.95 ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното, което не е спорно между страните:

 Представен е договор за възлагане от 29.10.2007год., по който ищецът   Х.М.К.”ЕООД е възложило на „П.”ООД и архитект И.Й. К. –водещ проектант, да извърши и изработи на проектна документация във фаза технически проект за обект „Жилищни и обслужващи сгради” в ПИ № 154 в землището на община А.. За изпълнение на заданието  до т.1.1.6 от договора, цената на услугата е определена на 13 600лв. За останалите- от 1.1.7 до т. 1.1.17 е договорена цена от 12 евро на квадратен метър без ДДС. В чл. 1.6. е определена стойност на проектирането  498 000евро без ДДС. Срокът за проектиране е определен  на 14 дни  след предоставяне от страна на възложителя на изпълнителя на точна тахометрична снимка и след плащане на аванса  от 10 % от стойността, като в посочения срок следва да е изготвено идейно решение на ПУП-ПРЗ за част архитектура. След приемане на заданието е определен 50 дневен срок за окончателните проекти до т.1.1.6 включително.

         Не се спори, че на 05.11.2007год. ищецът като възложител е изпълнил задължението си и е превел авансовата сума от 116 880,40лв.

         Не се спори, че ответното дружество е изпълнило задълженията си

за изготвяне на ПУП-ПРЗ /одобрен със заповед № 767/14.07.2008год. на

 Кмета на Община А., влязла в законна сила на 07.08.2008год./, както и че същото се е снабдило с тахиметрична снимка.  Представен е договор от 05.03.2008год., между „П.”ООД и ЕТ”Д.-П. Х.„ е сключен договор за проектиране на жилищни и административни сгради в УПИ ІХ-5 по плана на с.Долище за част СК и ОВК, както и договор  от 10.02.2008год. „П.”ЕООД за проектиране на част „пътна” /стр.118/. Представена са Епикризи от МБАЛ”Св.Марина”ЕАД /стр.112/ и от Клиника по лъчелечение стр./111/, от които се установява, че И.Й. К. е била оперирана на 20.01.2010год., а впоследствие е   проведено лъчелечение  и е била във временна нетрудоспособност от 02.08.2010год. до 24.09.2010год.

С писмо, получено от „П.”ООД /14стр./ на 15.12.2010год., възложителят е уведомил изпълнителя, че поради неизпълнение на възложеното, разваля договора поради липса на интерес от проекта и е поискал връщане на авансово преведената сума.  С отговор до възложителя от 17.12.10год., изпълнителят е заявил, че стойността на извършените проектански услуги надвишава аванса и е поискал среща относно условията за прекратяване на договора. 

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. и Д.. На основание чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на окръжния съд, относно изложеното за гласните доказателства.  Съгласно заключението на повторната СТЕ, допусната пред окръжния съд, процетно изпълненото от т.1.1.1 до т. 1.1.6 е около 97%, или като  стойност представлява сумата от 13 192лв., като според същото, в Община А. има регулационна съставка към ПУП-ПРЗ.  Според експертизата, представените с отговора на исковата молба  и приети като доказателства проекти, се отнасят към част „Архитектура” и към част „Конструкции”, отговарящи на част 1.1.7 и 1.1.8 от договора. Същите не са завършени напълно и не са съгласувани  с възложителя. 

Пред настоящата инстанция е допусната тричленна СТЕ, която е депозирала следното заключение, относно извършеното по договора за възлагане и неговата стойност, извън изпълненото по т.1.1.1-1.1.6.:

         Според заключението, на основание сключения между страните договор, ответното дружество в качеството си на изпълнител, е изработило проекти, включващи:- част „Архитектура”-фази градоустройство, идеен и технически проект и част „Конструкции”, които не са напълно завършени. Според таблица 1 от заключението, хонорарът за 1 кв. м. възлиза общо на 14,40евро с ДДС, които се разпределят на: част архитектура-47%, конструкции-29,15%, други инженерни части-23,85%. Според заключението относно част архитектура,  договорът за проектиране е за еднофазно проектиране във фаза технически проект.  Възложителят не е договорирал и заплащал отделно фаза идеен проект, не е предоставил разработка, направена от друг проектант, която да бъде ползвана. Следователно, фаза идеен проект е включена в архитектурния проект, като основна част на цялостното проектиране, тъй като без нея проектиране във фаза технически проект не е възможно, според СТЕ.  За остойностяване на част „Архитектурна”, в таблица № 2 СТИ е  посочила тежестта на отделните фази:- идеен проект-40%, технически проект-35% и работен проект-25%.  Работният проект не е предмет на договора, поради което 75% на идейния и техническия проект се приравняват на 100% за възложеното по договора.  В таблица 3 е дадена стойността на квадратен метър за фаза Идеен проект и фаза Технически проект, като е посочена общо цена  6,77евро /3,61 евро за идеен проект/, а останалата част до 14,40 евро се разпределя съобразно таблица № 1 на:-4,20евро конструкции и 3,43 евро-други инженерни части. Според заключението, при положение, че е започнала разработката на техническия проект, хонорарът за идейния проект следва да бъде заплатен на 100%. Това е така, тъй като техническият проект не може да бъде започнат, без да е измислено идейното решение.  Според таблица 4, изготвена от СТЕ /стр.64/,  Разгърнатата застроена площ на сгради 1,2,3,4,5 и 6 е 4 240кв.м., стойността на идейния проект  при посочената стойност  от 3,61евро на кв.м. е 15 314евро., с левова равностойност 29 951лв.  В таблица №5 експертизата е посочила % на завършеност на фаза технически проект за всяка отделна сграда и е определила редуцираната стойност на техническия проект на 7 604евро-с левова равностойност 14 872лв.

В таблица № 6 вещите лица са определили хонорара за идейния и техническия проект с приложение на оценка на повторяемостта. Така вещите лица са определили хонорар за останалите сгради на 24 673евро, с левова равносттойност 48 256лв.

         Следователно, стойността на архитектурната разработка е 47 591евро, или 93 079лв. с ДДС.

         Според заключението, стойността на конструктивната разработка  е 3869евро, или 7 567лв. –таблица 11 /стр.69/.

         Следователно, общата стойност на архитектурната разработка и на конструктивната разработка, по сключения договор е 100 646лв. с ДДС.

         Страните не спорят, че „П.”ООД, като изпълнител по сключения договор, е извършил ПУП-ПРЗ на имота, който е  на стойност 13 192лв., съобразно заключението на повторната СТЕ,  или извършената от изпълнителя работа е на обща стойност 113 838лв.

         С оглед на изложеното, следва да се направят следните правни изводи:

         Основният спорен момент между страните е, дали сключения договор е развален от ищеца по вина на ответната страна по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД, поради което се дължи връщане на авансово дадената сума, или е прекратен поради отказ от договора от страна на възложителя, каквото е становището на изпълнителя, поради което се дължи стойността на изработеното на основание чл.268 ЗЗД.

Следва да се има в предвид, че само изправната страна има право да иска разваляне на договора, при установено съществено неизпълнение от другата страна.  Не се спори, че възложителят е изпълнил задълженията си по чл.4.2.1 от договора, като е превел сумата от 116 880,40лв. Не се спори също, че с писмо получено на 15.12.2010год. възложителят е уведомил изпълнителя, че разваля договора за възлагане, като е поискал и връщане на дадената  авансово сума. Както се посочи, в писмото се твърди виновно неизпълнение на поетите задължения по договора от страна на изпълнителя, както и нежелание да се продължат договорните отношения, поради липса на интерес.

А от съдържанието на исковата молба, следва да се направи извод, че неизпълнението се изразява в забавено изпълнение на работата, тъй като като основание  е посочен чл.6.3.2. от договора между страните, според съдържанието на който договора се прекратява в случай на просрочка от 15 дни.  В уточняваща молба /стр.35/, ищецът сочи, че считано от 21.05.2008год., с оглед изработката на ПУП-ПРЗ, изпълнителят е в просрочие да изпълни задълженията си да завърши и представи проектите си по т.1.1.1.-1.1.6.

Следва да се отбележи, както се изложи, че съобразно заключението на повторната СТЕ, проектите по т.т.1.1.1.-1.1.6. са изпълнени на 97%  и са на стойност 13 192лв., следователно, не е налице неизпълнение на задълженията по тази част от договора. Относно твърдението за забавено изпълнение: Не може да се сподели становището, че от 21.05.2008год. ответника е в забава, тъй като ПУП-ПРЗ е влязъл в сила на 07.08.2008год., а той е предпоставка за извършване на последващите разработки.

Видно от съдържанието на договора, същият не е с определен краен срок, а е на етапи-чл.1.12-чл.1.13. Първият конкретен срок за проектиране е посочен в чл.1.12.1 според който до 14 дни след предоставяне на точна тахиметрична снимка от възложителя, изпълнителят предоставя на възложителя идейно решение на ПУП-ПРЗ-част архитектура.

Вторият определен срок  е по т.1.12.2. според  който в срок от 50 дни след приемане на чертежите от възложителя в чернови вид, изпълнителят завършва окончателните проекти по т.1.1.1. до т.1.1.6. Следователно, изпълнението и по  двата посочени срока, а и всички останали срокове в посочения раздел „Срок за проектиране”,  изискват съдействието на възложителя. Не се спори, че до изявлението за прекратяване на договора, възложителят не е предоставил на изпълнителя тахиметрична снимка.  Следователно, това условие да започне да тече срока за проектиране по договора, а именно предоставяне на тахиметрична снимка от възложителя, не  е налице именно поради неизпълнение на задълженията от страна възложителя.  Следва да се отбележи също, че посочената част от договора, а именно: т.1.1.1 до т.1.1.6 е изработването на ПУП-ПРЗ за УПИ-ІХ-5, ХІ-8 и ХІІ-6, като от представените доказателства и СТЕ се установява, че проектът е изготвен от арх. К. и както се посочи, същият е приет и има влязла в сила заповед № 767/14.07.2008год. на Кмета на община А. и който е станал основа на проектирането на сградите и пътната част от проекта.   Следователно, тази част от договора е завършена и въпреки че е бил уведомен, възложителя в нарушение на чл.2.1.4  не е приел с протокол изработените проекти.  От това поведение на възложителя също следва да се направи извод, че не е оказвал необходимото и дължимо съдействие по сключения договор.  За неоказване на съдействие и незаинтересованост от изпълнението на договора от страна на възложителя се установява и от събраните  гласни доказателства-показанията на свидетелите Т.М. и М.Д., които са работели като чертожници по проектите по договора за възлагане.  И двамата сочат, че проекта е бил започнат в края на 2007год.,  началото на 2008год. и през 2008год. се е работило с много ускорени темпове. Към края на 2008год. имало обаждане от възложителя да забавят темповете /св.Д./, защото идвала криза и не знаел как ще се развият финансите му.

Според свидетелите, арх.К. е търсила по телефона възложителя Фиданов, да му покаже свършената работа, защото са стигнали до етапа, в който същата следва да бъде одобрена и това е било към края на 2008год. Възложителят не се е  явил да одобри свършеното и работата договора по довършителни работи продължила до 2009год. По повод на направеното оспорване на твърдението на свидетелите за осъществявана устна форма на контакти, следва да се отбележи от една страна, че ищеца и проектанта арх.К. са имали трайни взаимоотношения по повод на друг обект на ищеца, освен това в договора не е предвидена форма за покана от страна на ответника към възложителя, да отиде на местоизпълнението на договора за възлагане и да приеме и да даде становище за конкретните етапи.  Действително, в чл.3.1 от договора е предвидено че предаването на документацията за отделните етапи се осъществява със съпроводителни документи, но с оглед на неявяването на възложителя за приемане на извършената работа, не са изготвени съпроводителни документи. Следва да се отбележи също, че ищецът не е представил доказателства, за осъществявана по друг начин /например писмен/ покана за приемане на работата, по другия обект проектиран от арх.К. –хотел „А.”.

         С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че договорът за възлагане е изпълнен в частите и до етапите, които не зависят  от съдействие на възложителя- ПУП-ПРЗ за посочените УПИ, тахиметрична снимка, идеен проект, архитектурни проекти и част от конструктивни проекти, пътен проект в рамките на УПИ –ІХ-5, описани в изготвената от в.л.Р.С. и остойностени от допуснатата от настоящата инстанция тройна САЕ.  В неизпълнената част следва да се направи извод, че неизпълнението се дължи на неоказване на необходимото и предвидено в договора съдействие от страна на възложителя, тъй като както се посочи, всички срокове за проектиране визирани в чл.1.12.1. -1.13. от договора,  са поставени в зависимост от приемане и одобрение на чертежите от възложителя. А възложителят не е приел чертежите от нито един етап,     като от гласните доказателства се установява отказ на същия да се яви на срещи за приемане на извършеното. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че липсват доказателства, а и твърдения  от ищеца, че като възложител е проявил каквато и да е заинтересованост от изпълнението на договора за възлагане, до изявлението за разваляне от 13.12.2010год.Гореизложеното води до извод, че е налице отказ от страна на възложителя да приеме изпълненото по договора, както и да окаже предвиденото дължимо и необходимо съдействие. Това поведение на възложителя представлява негова забава като кредитор, по см. на чл.95 ЗЗД.  А съобразно разпоредбата на чл.96 ЗЗД, ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици. Следователно, дори и ответното дружество да е било в забава, същото се освобождава от нейните последици, тъй като липсващото съдействие от кредитора и неприемане на изпълненото по договора, е единствената причина за неизпълнението.

Предвид изложеното, не са налице предпоставките за разваляне на договора на посоченото от ищеца основание-чл.87 ал.2 ЗЗД. А тъй като и ответното дружество е изявило желание за прекратяване на договора, същият следва да се счита за прекратен, като изпълненото следва да се предаде на възложителя-ищец, който дължи възнаграждение за извършеното.

         Относно дължимото възнаграждение:  Както се посочи по горе, според повторната единична СА експертиза и  тричленната САЕ допусната пред настоящата инстанция, изпълненото от ответното дружество задание е на обща стойност 113 838лв., като искът до посочената стойност би се явил неоснователен.  Видно от съдържанието на въззивната жалба на „П.”ООД, решението се обжалва в частта, с която са осъдени да заплатят разликата между установената  от повторната САЕ експертиза и допълнителната към нея експертиза стойност на изработеното по договора-71 125,64лв. и приетата от съда сума за изработеното-44 772,20лв., а именно сумата 26 353,44лв.   Следователно, поради установената стойност на заданието от 113 838лв.,  жалбата се явява основателна за посочената сума, респективно присъдената с обжалваното решение сума за заплащане от 72 108,20лв. сума, следва да бъде намалена със сумата от 26 353, 44лв.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на „П.” ЕООД сумата от 527,08лв. разноски за държавна такса по въззивното обжалване.  С оглед на неоснователността на иска в посочения размер, присъдените разноски от окръжния съд следва да се редуцират до 2063лв. 

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение  № 529/07.06.2013год. постановено по т.д. № 2629/2012год. по описа на Окръжен съд-Варна, ТО в частта с която осъжда „П.”ООД, ЕИК 103259183, гр.Варна, ж.к.”Чайка”, бл.15, вх.Д, ап.31 да заплати на „Х.М.К.”ЕООД, ЕИК 103259183, гр.Варна, к.к.”Златни пясъци”, хотел „А.” за горницата над 45 754,76лв. до присъдените 72 108,20лв. и в частта относно присъдените разноски за горницата над 2063лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Х.М.К.”ЕООД, ЕИК 103259183, гр.Варна, к.к.”З. п.”, хотел „А.” против „П.”ООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, гр.Варна, ж.к.”Чайка”, бл.15, вх.Д, ап.31 иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за сумата от 26 353,44лв., представляваща горницата над уважените от настоящата инстанция 45 754,76лв. до присъдените 72 108,20лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Х.М.К.”ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, гр.Варна, к.к.”З. п.”, хотел „А.” да заплати на  „П.”ООД, ЕИК ХХХХХХХХХ сумата от 527,08лв. /петстотин двадесет и седем лева 08ст./ разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.