Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  51/ 10.03.2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    четиринадесети февруари                                    Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова  

                                                                           М.Недева

 

при секретар : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 586   по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е  по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е  по подадена въззивна жалба от „Лес Трейд М” ЕООД, ЕИК 201749652, със седалище и адрес на управление гр.Антоново, община Антоново, област Търговище, ул.”Тузлушки герой”  № 53, ет.3, офис 3, представлявано от управителя си М. И. М.ев против решение № 44/15.07.2016г.на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 31/2016г. в частта, с която e отхвърлен предявения от него иск срещу „Тузлушка гора” ЕООД, ЕИК 125548831 гр.Антоново,   за заплащане на сумата от 2 908,04лв., представляваща лихва за забава върху главница от 60 393.33лв., считано от 31.08.2015г. до датата на предявяване на иска- 22.02.2016г. като  НЕОСНОВАТЕЛЕН. Решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от  60 393.33лв., претендирана като част от авансово внесена сума за покупка на дървесина на временен склад, срещу която не е предадена дървесина, съгласно договор №2/10.12.2014г., прекратен на 31.12.2016г., като ПОГАСЕН ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ не е предмет на настоящото въззивно производство. Във въззивната жалба, както и в пледоария по същество, визуализирана в представените по делото писмени бележки, въззивникът изрично отбелязва, че поради пълно изплащане на дължимата сума с посочени от него четири платежни нареждания от 17.02.2016г., 19.02.2016г., 01.03.2016г. и 28.03.2016г. няма претенции за процесната сума по главния иск с правно основание чл.79 ЗЗД.

 

По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да бъде осъден ответника да заплати лихвата за забава, така както е предявена, ведно с направените разноски по реда на чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението в обжалваната му  част.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предмет на настоящото въззивно производство е иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по силата на сключения между страните по спора Договор №2/10.12.2014г. с предмет покупко-продажба на дървесина ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца собствеността върху 6000 m3 дървесина на временен склад от ЛФ 2015, а  ищецът внесъл авансово сума от 120 000 лв.  по фактура 570/12.12.2014г., както и още 10 000 лв. по фактура № 584/09.02.2015 г. Срокът на договора е определен  „до края на 2015 г.“ Няма спор и за това, че последната извършена продажба на дървесина е била осъществена на 31.08.2015г., както и че за периода на действие на  договора ответникът доставил на ищеца дървесина общо 958,50 куб.м. на обща стойност 47 940.00лв.

Въпреки проведените многократни срещи след 31.08.2016г. доставка на останалото количество дървесина до договорените 6 000 куб.м. не е извършена.

Не се спори и че след прекратяване на договора на 31.12.2015г. ответникът върнал на ищеца  исковата сума от общо 60 393.33лв., както следва :  с пл.нареждане от 17.02.2016 г. - сумата от 29000        лв., с пл.нареждане от 19.02.2016 г. - сумата от    19000        лв., с пл.нареждане от 01.03.2016 г. - сумата от 12000   лв. и с пл.нареждане от 28.03.2016 г. - сумата от 393,33лв.

Спорни са въпросите по чия вина не е изпълнен договорът и от кой момент се дължи лихва за забава върху върнатите от ответника суми на ищеца. Доколкото обаче нито една от страните не е предприела прекратяването му поради неизпълнение на другата страна, въпросът за виновното му неизпълнение е ирелевантен за спора.  Ето защо съдът не дължи произнасяне по наведените от въззивника доводи  и сочени в тази връзка доказателства за виновното неизпълнение на задълженията на „Тузлушка гора“ ЕООД, гр.Антоново.

Съществен  обаче е вторият въпрос – за началния момента на дължимата лихва за забава.

 

Договорът е прекратен на 31.12.2015г. поради изтичане на срока му на действие на осн. р.VІІ, т.7.2 вр. р.І, т.1.3 от същия. Съгласно изричното правило на чл.84 ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Ищецът не твърди, нито представя доказателства да е канил продавача по договора да му върне авансово заплатените от него суми, срещу които не е получил насрещна престация. При това положение следва да се приеме, че поканата за това е инкорпорирана в предявената от него искова молба с направеното в тази насока искане за присъждане на лихвата за забава. Неоснователно е оплакването в жалбата, че исковата молба е входирана в съда на 22.02.2016г., но е изпратена по пощата  два дни по-рано – на 20.02.2016г. За прецизност на изложението следва да бъде казано, че поканата до длъжника се счита връчена му дори не и с предявяване на исковата молба, а с получаване от длъжника на препис от същата. Т.е. – дължимата по делото мораторна лихва би следвало да бъде изчислена дори и в по-нисък размер от присъдения от първоинстанционния съд, но тъй като въззивна жалба от ответника по иска не е постъпила, съдът не е сезиран да се произнесе по този въпрос.

С оглед на горното дължимата мораторна лихва за периода 22.02.2016г. – 01.03.2016г. върху сумата от 12 000лв е в размер на 30,06лв, а за периода 22.02.2016г. – 28.03.2016г. върху сумата от 393,33лв – в размер на 3, 94лв.

Като е достигнал до идентични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната му част.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 870лв, съобразно направеното искане в тази насока, представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за изплащането им.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 44/15.07.2016г.на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 31/2016г. в обжалваната му част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА  „Лес Трейд М” ЕООД, ЕИК 201749652, със седалище и адрес на управление гр.Антоново, община Антоново, област Търговище, ул.”Тузлушки герой”  № 53, ет.3, офис 3, представлявано от управителя си М. И. М. да заплати на „Тузлушка гора” ЕООД, ЕИК 125548831, гр.Антоново, област Търговище, ул.Никола Новков № 1, представлявано от управителя си Г. И. А. сумата от 870лв – с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението е окончателно, на осн.чл.280 ал.2 т.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ :