РЕШЕНИЕ

   № 339

               гр.Варна, 29.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 30.10.2013 г. в  състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

   ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                        КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 587  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД - гр.София, е обжалвал решението на Окръжен съд -  Разград  по гр.д.№10 /2013  г. изцяло,  с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответницата по жалбата – А.А.В. ***. чрез процесуалния си представител за  потвърждаване на решението, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С жалбата се правят оплаквания относно размера на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на станалото ПТП на 03.06.2012 г. Оплакването, че по реда на чл.273, ал.1 от КЗастр. експертна комисия на застрахователя е определила обезщетение на ищцата в размер на 30000 лв, което й е било доброволно изплатено, е неоснователно. От една страна – тъй като не се представят доказателства за такова взето от експертна комисия решение, а от друга – тъй като няма постигнато между страните споразумение относно окончателния размер на обезщетението, което се признава и с жалбата. При това положение, независимо от доброволното изплащане от застрахователя на сумата 30000 лв на ищцата, последната има право да търси по съдебен ред разликата до размера, дължим й за действително претърпените от нея вреди. Предвид понесените от ищцата следствие на ПТП две сериозни средни телесни повреди – мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние, довело до разстройство на здравето с временна опасност за живота й, и контузия на таза със счупване на дясната сраменна кост, довели до трайно затруднение на движението на долните й крайници и техните последици – постконтузионен синдром и лек психоорганичен синдром и болки в дясната половина на таза при натоварване на долните крайници, както и трайна деформация на средната ставичка на четвърти пръст на лявата ръка, установено от заключенията на СМЕ и СПЕ, изплатеното от застрахователя обезщетение е занижено по размер и не покрива адекватно претъпрените вреди и страдания от ищцата. Същевременно някои от оплакванията за отшумели, други са намалели, прогнозите за приключване на оздравителния процес са също добри – около 2-3 месеца – за счупването на срамната кост и около година за мозъчното сътресение, установено от заключенията на двете експертизи. Представената на л.62 от първоинст.дело епикриза от 01.04.13 г. е установила оток, зачервяване и силна палпаторна болезненост в областта на десния глутеус и бедро, с данни за флуктуация, като след проведеното лечение локалното състояние на ищцата е подобрено и същата е изписана в задоволително общо състояние като оздравяла. Епикризата на л.20 от въззивното дело от 20.10.2013 г. установява постъпване на ищцата в отделението по нервни болести с оплаквания за мравучкане по бедрата и моменти на слабост в дясното коляно и подберицата. След провеждане на лечение в болнична обстановка болките в кръста и краката са намалели и е възстановен обемът на движение. Болната е изписана за продължаване на домашно лечение и провеждане на физиотерапия.

При тези данни справедливият размер на окончателното обезщетение на ищцата следва да се определи в размер на 55000 лв. Няма данни за настъпили към момента усложнения на претъпените увреждания, като обратно налице са данни за отшумяване на оплакванията и за стабилизиране състоянието на ищцата. Определеното от ОС – Разград обезщетение общо в размер на 65000 лв е в известна степен завишено. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда само с оглед претъпените от пострадалия болки и страдания и не следва да служи като източник на допълнителен доход. Предвид извършеното доброволно плащане на сумата 30000 лв от въззивника на ищцата, в крайна сметка с решението следва да се присъди разликата до определеното обезщетение от 55000 лв, а именно сумата 25000 лв. В тази му част първоинстанционното решение следва да се потвърди, а за разликата от 25000 лв до 35000 лв  - да се отмени, като искът в същата част се отхвърли. Решението следва да се отмени и в частта за присъдената държавна такса за разликата от 1000 лв до 2600 лв, като държавната такса е била поначало неправилно определена върху цялата искова сума, а не само върху присъдената главница.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат по съразмерност направените  съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 700 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 21/30.04.2013 г. на Окръжен съд – Разград, по гр.д.№10/2013 г. в осъдителната му част по иска относно главницата, за разликата от 25000 лв до 35000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпяно ПТП на 03.06.2012 г., както и в частта относно присъдената държавна такса за разликата от 1000 лв до 2600 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „ДЗИ – Общо застраховане” АД гр.София срещу А.А.В. ***, за сумата 10000 лв., представляваща разлика между сумите 25000 лв и 35000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпяно ПТП на 03.06.2012 г., като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му осъдителна част.

ОСЪЖДА А.А.В., ЕГН ********** ***, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане” АД - гр.София, ЕИК 121718407, сумата 700 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.