РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  37/19.02.2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      трети февруари                                                                        Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ          

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер   587           по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:       

          Производството е образувано по въззивна жалба от 03.06.2014 г. на „П - В - В” ЕООД гр. Русе /сега „М” ЕООД гр. Ц К/ срещу решение №19/09.05.2014 г. по т.д. №84/2013 г. на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „П - В - В” ЕООД /сега „М” ЕООД/ против „М К” ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/ гр. Кубрат и „Р Б/ ЕАД гр. София, съответно в качеството им на длъжник и кредитор с прието вземане, положителен установителен иск по чл.694 ал.3 вр. с ал.1 ТЗ за установяване на вземане, дължимо на осн. чл.474 вр. с чл.466 ТЗ в размер на сумата от 450 000 лв. от длъжника „М К” ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/ гр. Кубрат в качеството му на авалист, солидарно задължил се по запис на заповед от 29.03.2013 г. с издател „Ф - Ф” ЕООД гр. Русе /сега „Л С” гр. Кубрат/ и поемател ”Н В Б” ЕООД гр. Русе /сега „К” ЕООД гр. Ц К/.

          Въззивникът навежда оплакване за неправилност на първоинстанционното решение предвид неговата незаконосъобразност, постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда доводи относно процесуалната легитимация на ответника „Р Б/ ЕАД като главна страна в производството  по чл.694 ТЗ, с оглед на което моли за отмяна на обжалваното решение и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане без участието на ненадлежния ответник „Р Б/ ЕАД. Алтернативно моли за отмяна на решението и постановяване на друго от въззивния съд, с което се уважи предявения иск.

          Въззиваемата страна „М К” ЕООД гр. Кубрат не е депозирала отговор на подадената от „П - В - В” ЕООД /със сегашно наименование „М” ЕООД/ въззивна жалба, като не е изразила становище по нея и в съдебно заседание. Производството по въззивната жалба на „М К” ЕООД е прекратено като недопустимо с влязло в законна сила определение.

          Въззиваемата страна „Р Б/ ЕАД в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Табакова оспорва въззивната жалба. Счита, че банката недопустимо е конституирана като главна страна – ответник вместо трето лице-помагач на  другия ответник - длъжника „М К” ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/. С оглед на това моли за обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.694 ТЗ срещу „Р Б/ ЕАД. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение ведно с присъждане на разноски. Поддържа всички направени в първата инстанция възражения срещу иска. За пръв път пред настоящата инстанция прави възражение за нищожност на процесния записа на заповед поради противоречие с императивната норма на чл.635 ал.1 ТЗ предвид издаването му и авалирането му от длъжника след назначаване на временния синдик.

          Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Поставеният в жалбата въпрос относно участието на „Р Б/ ЕАД в производството пред първата инстанция, като главна страна – ответник по предявения от „М” ЕООД гр. Ц К положителен установителен иск по чл.694 ТЗ има еднозначен отговор, даден в задължителната за настоящия състав на съда съобразно т.2 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдебна практика, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения /Р. №22/14.03.2012 г. ВКС, ТК, първо т.о.; Р. №155/13.10.2011 г. на ВКС, ТК, второ т.о. и др./. В тях е прието, че процесуалната легитимация на страните в производството по чл.694 ал.1 ТЗ е обусловена от материалноправното им качество на страни в спорното правоотношение, от което произтичат твърдяните или отричаните с исковете по чл.694 ал.1 ТЗ вземания.Това е така защото искът е установителен по своя характер. На установяване подлежи съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в призводството по несъстоятелност т.е. на конкретно материално правоотношение между определени лица – кредитор и длъжник /длъжникът в производството по несъстоятелност/.При положителен установителен иск по чл.694 ТЗ страна ищец е кредиторът, направил възражение срещу неприемането на неговото вземане и ответник - длъжникът.

          Съобразно изложеното, следва да се приеме, че „Р Б/ ЕАД, макар да се явява възразил срещу приемането на вземането на ищеца в производството по несъстоятелност на „М К” ЕООД кредитор, не е страна в материалното правоотношение, поради което не е пасивно легитимирана страна по иска по чл.694 ал.1 ТЗ. Съдебната практика отрича възможността възразилият кредитор да е главна страна – ответник, но на този кредитор следва да се признае възможността да встъпи като трето лице-помагач на страната на ответника – длъжник в производството по несъстоятелност по реда на чл.218 ГПК вр. с чл.621 ТЗ. Правото на участие на встъпващия произтича от неговия интерес да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна, поради което този интерес обуславя и допустимостта на встъпването. Интересът е налице, когато решението по иска може да окаже въздействие върху правната сфера на третото лице. Такова въздействие винаги е налице, когато силата на решението се разпрострира и спрямо третото лице. В конкретния случай съгласно чл.694 ал.4 ТЗ влязлото в сила решение по ал.1 има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. Безспорно „Р Б/ ЕАД е кредитор в производството по несъстоятелност на длъжника „М К” ЕООД, поради което решението по настоящото дело ще има действие и спрямо него. Правният интерес се предпоставя и от изхода на спора между ищеца и длъжника, тъй като установяването по съдебен ред на вземането на ищеца в размер на исковата сума, сериозно ще рефлектира върху разширяване кръга на кредиторите и върху изплащането на вземанията при разпределение на осребреното имущество. Интерес от встъпване в процеса като подпомагаща ответника – длъжник страна следва да се признае и на кредитор по дело, водено срещу неговия длъжник от привиден кредитор, в какъвто смисъл е и направеното с писмения отговор на исковата молба и поддържано и пред въззивната инстанция възражение за привидност на сключените в поредността по ЗЗ сделки.

Встъпилото трето лице разполага с всички процесуални правомощия с изключение разпореждане с предмета на делото /чл.221 ал.1 ГПК/, и може да извършва всички процесуални действия в защита позицията на ответника, на когото помага, дори и такива, които противоречат на действията на подпомаганата страна /чл.221 ал.2 ГПК/.

          Отнесено към настоящия спор, всичко казано по-горе води до следния извод:

Независимо, че окръжният съд е мотивирал конституирането на „Р Б/ ЕАД като главна страна-ответник с участието й в производството по чл.692 ТЗ в частност с нормата на чл.692 ал.3 ТЗ, и поради това не се е произнесъл по искането на банката да встъпи като трето лице-помагач, съставът на съда приема, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, което да се отрази на валидността и допустимостта на решението като цяло. Аргумент в тази насока е не само специалната норма на чл.694 ал.4 ТЗ, както бе посочено по-горе в мотивите, но и процесуалната норма на чл.222 ГПК. Подпомаганата страна може да се деизинтересира от воденето на делото, както е станало в конкретния случай и дори е признала в производството по чл.692 ТЗ вземането на ищеца. Тогава  за подпомагащата страна съществува процесуалната възможност да замести подпомаганата страна и да стане главна страна със съгласието на страните по спора. Следователно в производството по чл.694 ТЗ възразилият кредитор, в случая „Р Б/ ЕАД, може да встъпи като трето лице – помагач на длъжника в процеса. По аргумент за по –силното основание, след като банката е участвала като главна страна – ответник в първоинстанционното производство, вместо трето лице - помагач, процесуалните й права не следва да се считат нарушени, а защитени в пълен обем.

Окръжният съд се е произнесъл по допустим иск и с оглед на това, че същият е предявен от „П - В - В” ЕООД /със сегашно наименование „М” ЕООД/, което дружество е предявило процесното вземане за приемане по реда и в сроковете по чл.685 ТЗ в производството по несъстоятелност на „М К” ЕООД. Това вземане е прието и включено в изготвения от синдика списък на приетите вземания. Същото е оспорено с възражение по реда и в сроковете по чл.690 и сл. ТЗ от „Р Б/ ЕАД, присъединен кредитор с приети вземания, В производството по чл.692 ал.3 ТЗ съдът по несъстоятелността с определение от 22.11.2013 г. е одобрил списъка на приетите вземания като е изключил от него предявеното от ищеца вземане. Искът е предявен на 29.11.203 г. в срока по чл.694 ал.1 вр. с ал.3 ТЗ и е допустим.

По същество обаче, настоящият състав на съда го намира за неоснователен по няколко съображения:

Ищецът извежда материалната си легитимация на кредитор на длъжника „М К” ЕООД с вземане в размер на сумата от 450 000 лв. по процесния запис на заповед от 29.03.2013 г. от прехвърлянето му чрез джиро от поемателя  на ефекта ”Н В Б” ЕООД гр. Русе /сега „К” ЕООД гр. Ц К/ на 14.05.2013 г.. По силата на джирото се изменя носителя на вземането, такъв вместо джиранта става джиратарят. За да настъпи тази правна последица не е достатъчно наличната ценна книга /ЗЗ/ да е валидна, но и джирото да е действително. В случая издаденият ЗЗ съответства по форма и съдържание на реквизитите по чл.535 вр. с чл.536 ТЗ, поради което същият е редовен от външна страна.

В депозирания писмен отговор на исковата молба обаче, е наведено възражение за недействителност на джирото с оглед императивната норма на чл.468 ТЗ, което възражение съставът на съда намира за основателно. Законът поставя императивно изискването джирото да бъде НАПИСАНО върху менителницата или върху прикрепен към нея лист /алонж/ и да се подпише от джиранта. В конкретния случай джирото не е написано, а НАПЕЧАТАНО върху менителницата на компютър със същия шрифт, с който са напечатани ЗЗ и авала. Липсва прикрепен алонж, какъвто в този случай съдът счита, че е необходим и за каквито случаи законът /ТЗ/ е предвидил джирото да е написано върху прикрепен към менителницата лист. Изискването джирото да отговаря на изискуемата от закона форма е условие за неговата действителност и се счита за изпълнено, ако то се извърши с писмена бележка върху менителничния документ или върху прикрепен към него допълнителен лист и само по традиция в търговската практика се поставя на гърба на ефекта /М. Павлова „Записът на заповед и менителницата” изд. 1998 г. стр.113/. Джирото е недействително /нищожно/ поради неспазена форма, което налага извода, че ищецът не е придобил правата по ценната книга от поемателя по ЗЗ /джирант/, поради което и не се легитимира като кредитор на ответното дружество. На това основание искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Отделно от това банката твърди и привидност на всички едностранни сделки, от които от значение за спора на първо място ще е недействителността на джирото извън формата. С оглед гарантиране  оборота на ценните книги длъжникът не може да възразява за невалидност на задължението си спрямо добросъвестните приобретатели на ефекта.  Според разпоредбата на чл.465 ТЗ обаче, ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата, длъжниците по менителницата, а съгл. чл.537 ТЗ и за ЗЗ и длъжниците по ЗЗ / в това число и авалистът/, могат да му  противопоставят и възраженията си, основани на личните им отношения с издателя. От изложеното следва, че няма законова пречка длъжникът да противопостави на недобросъвестния приносител и възраженията си за недействителност при привидно прехвърляне на ефекта чрез джиро. По отношение на прехвърлителната сделка длъжникът се явява трето лице, поради което и по арг. от чл.165 ал.2 изр. последно ГПК писмен документ /обратно писмо/ не е необходимо.

От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът „П - В - В” ЕООД - джиратар и дружеството „Н В Б” ЕООД поемател по ЗЗ  са вписани едновременно на една и съща дата 21.03.2013 г. в ТР. И двете дружества са с управители Б М и Д М, които видно от издаденото от Община – Русе удостоверение от 12.02.2014 г. са съпрузи и съгласно §1 т.1 от ДР на ТЗ се явяват свързани лица. Свързани лица по см. на закона §1 ал.2 от ДР на ТЗ се явяват управителят на издателя на ЗЗ „Ф - Ф” ЕООД Ф Ф и управителят на дружеството - авалист „М К” ЕООД, представлявано също от лицето Ф Ф. Следователно, както на страната на длъжниците /главен и менителничен поръчител/, така и на кредиторите /поемател - джирант и приносител-джиратар/ действат, изразявайки воля, свързани лица, които съобразно разпоредбата на §1 ал.2 от ДР на ТЗ могат да уговарят условия, различни от обичайните. Тези факти, ценени в контекста на процесуалното поведение на ответника „М К” ЕООД – безусловно признание на дълга и пълно дезинтересиране от процеса, налагат единствено възможния извод за злоупотреба с права по см. на чл.289 ТЗ, каквото поведение законът не позволява нито в частен, нито в обществен интерес /чл.8 ЗЗД/. В подкрепа на този извод е и факта, че прехвърлянето на менителничното право на вземане по ЗЗ чрез джиро е осъществено на 14.05.2013 г., която дата следва датата на падежа на задължението по ЗЗ -  29.04.2013 г., както и датата на депозиране молбата за откриване производството по несъстоятелност на длъжника „М К” ЕООД - 08.05.2013 г., служебно известна на съда по в.т.д. №790/2014 г. на ВАпС. Действително законът допуска джирото да бъде направено и след падежа /чл.474 ал.1 ТЗ/, както и не съществува забрана новият носител на инкорпорираното в ценната книга на заповед субективно право да го придобие след депозиране молбата на друг кредитор по чл.625 ТЗ в съда. Но законът забранява злоупотребата с права в смисъла, вложен в съответните посочени по-горе текстове. В случая целената от страните по ефекта изключително кратка във времето последователност, а дори някъде и едновременност на осъществените правни действия по вписване в ТР, на издаване на ЗЗ, на неговото авалиране, падеж и джиросване от посочените по-горе лица са насочени към това, не само на ищеца да се придаде качеството на кредитор на длъжника със значително по размер изискуемо вземане, но и да се влоши икономическо състояние на ответника – авалист /в производство по несъстоятелност, открито само след три месеца/ обезпечил задължението на издателя на ЗЗ. Безспорно установеният факт на представителството и управление на дружеството – издател на ЗЗ Ф - Ф” ЕООД и на дружеството - авалист „М К” ЕООД от едно и също лице Ф Ф презумира знанието за влошеното икономическо състояние на дружеството менителничен поръчител, но въпреки това чрез волеизявлението на същия управител ответното дружество е поело задължението и то в пълен  размер, въпреки възможността за поемането му отчасти съгласно чл.483 ТЗ. Наред с това, съзнателното участие на ищеца в създаването и включването на документа в оборота чрез свързани по см. на §1 ал.1 т.1 от ДР на ТЗ лица – управителите на „Н В Б” ЕООД Д М и на ищеца „П - В - В” ЕООД Б М, както и използването му в противоречие с нормата на чл.289 ТЗ, обуславя извода не само за неговата недобросъвестност, но и за доказана недопустима злоупотреба с права.  Поради това съдът намира и твърдяната от банката привидност на авала и джирото като едностранни сделки също за доказана, което обосновава извода за неоснователност на предявения иск.

Като е отхвърлил предявения иск по мотиви, сходни с изложените, към които настоящият състав на съда на осн. чл.272 ГПК препраща, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Предвид приетото от въззивната инстанция качество на „Р Б” ЕАД като трето лице-помагач на ответника, вместо главна страна ответник, решението следва да се обезсили в тази му част.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.694 ал.2 ТЗ въззивникът „М” ЕООД гр. Ц К следва да бъде осъден да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса по жалбата в размер на сумата от 9 000 лева.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №19/09.05.2014 г. по т.д. №84/2013 г. на Разградски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от „П - В - В” ЕООД гр. Русе /сега „М” ЕООД гр. Ц К/ срещу ТБ „Р Б” АД гр. София иск по чл.694 ТЗ.

ПОТВЪРЖДАВА решение №19/09.05.2014 г. по т.д. №84/2013 г. на Разградски окръжен съд в останалата му част, което решение да се счита постановено при участието на ТБ „Р Б” АД гр. София, като трето лице-помагач на ответника.

ОСЪЖДА „М” ЕООД, ЕИК 202493871, гр. Ц К /с предишно наименование и седалище „П - В - В” ЕООД гр. Русе/ да заплати на осн. чл.694 ал.2 ТЗ в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 9 000 лв. държавна такса по въззивната жалба.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.