Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 295

 

Гр.Варна, 15.12.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на петнадесети ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Д.Ч.   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 587 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.294 от ГПК, образувано след отмяна от ВКС с решение № 161 от 04.10.2016г. по търг.дело № 2220/15г. на решение № 96 от 08.04.2015г. по в.търг.дело № 61/15г. по описа на АС – Варна. В отменителното решение касационния съд е дал указания при новото разглеждане на делото въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, релевантни за спора.

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Вива” ООД със седалище гр.Силистра срещу решение № 130 от 25.11.2014г. по търг.дело № 220/12г. по описа на Силистренски ОС, с което е осъден да заплати на „Стил Дизайн 08” ООД със седалище гр.Силистра сумата 330 000лв., представляваща част от придобитото от „Стил Дизайн 08” ООД чрез договор за цесия, сключен на 28.02.2012г. с В.П.В. вземане на В. за равностойността на дружествения му дял във „Вива” ООД, определен съобразно чл.125 ал.3 от ТЗ, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.10.2012г. до окончателното и изплащане, както и е осъден да заплати направените по делото разноски, при участието на В.П.В. като трето лице помагач на страната на ищеца „Стил Дизайн 08” ООД.

В жалбата се твърди, че предявеният от „Стил Дизайн 08” ООД иск е процесуално недопустим поради липса на правен интерес и поради ограничението за непререшаемост на разрешен от съда спор. Излага, че участието на В.П.В. във „Вива” ООД е прекратено на 26.06.2009г., а не на 27.08.2009г., когато е вписано това обстоятелство в търговския регистър. Твърди че В. е предявил иск по чл.125 ал.3 от ТЗ за уреждане на имуществените последици от прекратеното му участие, приключило с одобряване от съда на съдебна спогодба. Твърди, че със съдебната спогодба страните са уредили по между си окончателно начина на ликвидиране на възникналите  отношения между тях по повод на прекратеното участие на В. във „Вива” ООД, както и че за в бъдеще няма да имат каквито и да е претенции, касаещи дружествените правоотношения. Сочи, че одобрената от съда спогодба на основание чл.234 ал.3 от ГПК има значение на влязло в сила решение. Твърди че правните последици от съдебната спогодба се разпростират и по отношение на цесионера „Стил Дизайн 08” ООД, поради което и предявеният в настоящето производство иск по чл.125 ал.3 от ТЗ е заведен повторно и по отношение на него е налице забраната за повторно предявяване на вече разгледан по рано иск по търг.дело № 178/09г. от същия по степен съд. Твърди че третото лице – помагач няма както материално право на вземане поради извършеното прихващане със споразумение от 26.10.2009г. така и процесуално право втори път да предяви същия иск, предмет на търг.дело № 178/09г. Твърди че предявеният иск е недопустим и моли съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по предявения иск.

В отношение на евентуалност твърди, че предявения срещу него иск е неоснователен. Твърди че не са обсъдени всички негови възражения срещу иска, както и че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че съдебната спогодба по търг.дело № 178/09г. е нищожна поради липса на предмет и на основание. Твърди че решението е необосновано и липсва посочване в какво се изразява липсата на предмет и липсата на основание. Сочи че законовото основание за нищожност съобразно чл.26 ал.2 предл.първо от ЗЗД е невъзможен предмет. Излага че невъзможен предмет е налице само когато при сключване на договора предметът е неосъществим, като невъзможността може да е фактическа или правна и следва да е пълна. Твърди че в настоящия случай не е налице невъзможност за възникване на предмета на спогодбата или неосъществимост при нейното сключване, поради което и условията за нищожност поради невъзможен предмет не са налице.

Излага, че предметът на едната престация е този, визиран в исковата молба, по която е образувано търг.дело № 178/09г. – заплащане на равностойността на дружествените дялове на прекратил участието си съдружник. Предметът на насрещната престация са получени от В.В. парични суми с разходни касови ордери. Предметът на двете престации е възможен, осъществим и съществуващ към момента на сключване на спогодбата и не противоречи на закона. Твърди че няма законово изискване за изчерпателно и пълно посочване на ордерите, с които сумите са получени от страна на В. с оглед действителност на процесната спогодба. Излага, че споразумението има функцията на признание от страна на В. за тяхното получаване.

По отношение на липсата на основание сочи, че съобразно разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД основание се предполага до доказване на противното. Твърди че тази презумпция не е оборена от страна на ищеца. Сочи че основанието за сключване на съдебната спогодба е посочено от В. в молбата му до съда по търг.дело № 178/09г., а именно уреждане на отношенията между страните по повод прекратяване на участието на В. във „Вива” ООД. Твърди че между страните, подписали спогодбата не е била налице неяснота относно двете насрещни престации.

Сочи че искът в настоящето производство е предявен от цесионер и същият няма правата на своя праводател - цедента да предявява иск за нищожност на съдебната спогодба, тъй като той е придобил вземането във вида, в който е съществувало към момента на сключване на договора за цесия.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд по отношение на размера на дружествения дял на В., като се позовава на неправилно приложение на разпоредбата на чл.161 от ГПК. Излага, че е задължен да представи платежни документи, удостоверяващи погасяване на задължения в период от 01.06.2009г. – 31.08.2009г. с определение на съда № 424 от 03.10.2014г. поради оспорване от страна на ищеца и третото лице на вписвания в счетоводните книги, като самите счетоводни книги не са представени като доказателство по делото. Твърди че това оспорване е недопустимо. Твърди че не става ясно защо оспорващите считат, че счетоводната статия следва да бъде 345 хил.лв. към посочения период, като не представят доказателства, че това е сумата, която фигурира в счетоводния баланс. Ако това е записване по представен от ищеца счетоводен баланс към 31.05.2009г., то той не е подписан документ и няма материална доказателствена сила за обстоятелствата, които удостоверява.

Твърди че по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Твърди че оспорването от страна на ищеца в с.з. на 05.02.2014г. е само по отношение на баланса за м.май 2009г., който не е част от поставената задача на експертизата. Твърди че представеният по делото от третото лице баланс към 31.05.2009г. не е изготвен по реда на чл.34 от ЗС, не е подписан от представител на дружеството и не съставлява писмено доказателство по смисъла на ГПК. Твърди, че „Вива” ООД няма счетоводен баланс към 31.05.2009г. с твърдяното от ищеца и третото лице помагач съдържание в група ІІ.Вземания, статия 4. Поради което и твърди че задължението му за представяне на документи е извлечено от несъществуващ баланс, което от своя страна се отразява и върху неоснователност на задължаването му по реда на чл.161 от ГПК. Оспорва извода на съда, че балансът към м.май 2009г. е единствено достоверен въпреки фактическата липса на баланс с такова съдържание. Оспорва извършената от съда математическа корекция, тъй като тя е направена в нарушение на основните счетоводни принципи относно равняване на актива и пасива на баланса.

Излага и съображения във връзка с останалите възражения за нищожност на съдебната спогодба, твърдяни от ищеца, поддържани от него в първата инстанция и несподелени от първоинстационния съд в обжалваното решение.

Оспорва и извода на първоинстанционния по направените от него възражения за нищожност на договора за цесия от 28.02.2012г.  поради липса на предмет и на липса на изискуема от закона форма. Твърди че с договора за цесия се прехвърлят непрехвърлими по естеството си права, тъй като прехвърленото право е лично – право на вземане за дружествен дял. Изводът за лично право прави въз основа на членственото правоотношение в ООД, което е лично. На следващо място твърди, че с оглед нормата на чл.129 ал.2 от ТЗ за форма за действителност за прехвърляне на дружествен дял, то и прехвърлянето на вземането за неговата парична равностойност следва да бъде в същата форма. На следващо място твърди, че с договора за цесия в тази му част се прехвърля вземане с неясен /неизяснен/ предмет. Твърди че  с чл.4 от допълнителното споразумение страните са допълнили текста на договора, като двата предмета са различни. Твърди че предметът на цесията е дублиран с алтернативен такъв, поради което и предметът на договора за цесия е неясен.Сочи че всяка неяснота в предмета на договора за цесия води до неговата нищожност поради липса на предмет. Твърди също така, че и в двата варианта на прехвърлено вземане, същото не е определено ясно и точно по размер, така че третото лице длъжник и съдът да знае точно в какъв размер вземане е прехвърлено и какъв е размерът на задължението от страна на третото лице длъжник към новия кредитор.

Моли съда в отношение на евентуалност да отмени обжалваното решение и вместо него да отхвърли предявения срещу дружеството иск. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание при повторното разглеждане на делото от въззивен съд, чрез процесуалните си представители, поддържа въззивната жалби и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Стил Дизайн 08” ООД със седалище гр.Силистра, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, при повторното разглеждане на делото от въззивен съд, чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Третото лице помагач на страната на въззиваемото дружество В.П.В., в съдебно заседание при повторното разглеждане на делото от въззивен съд, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск от „Стил Дизайн 08” ООД срещу „Вива” ООД за сумата 330 000лв., претендирана като равностойността на дружествения дял на В.В. във „Вива” ООД, определена по реда на чл.125 ал.3 от ТЗ след прекратяване на членственото му правоотношение, прехвърлен на ищеца с договор за цесия от 28.02.2012г., сключен между ищеца и В.П.В., трето лице помагач на страната на ищеца.

 Въззиваемото дружество „Стил Дизайн 08” ООД се легитимира като кредитор с вземане от „Вива” ООД за равностойността на дружествения дял на В.П.В., дължимо поради прекратяване на дружествения му дял във „Вива” ООД, определяемо съобразно чл.125 ал.3 от ТЗ, прехвърлено му от В.П.В. с договор за цесия от 28.02.2012г., за който договор длъжникът е редовно уведомен от цедента на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД на 02.03.2012г.

Не е спорно пред въззивна инстанция, че членственото правоотношение на цедента В.П.В. във „Вива” ООД е прекратено на 26.06.2009г. по реда на чл.517 ал.3 от ГПК.

Не е спорно между страните, че В.П.В. е предявил иск с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ срещу дружеството въззивник за сумата 200 000лв., предявен като частичен от целия в размер на 330 000лв., образуван в търг.дело № 178/09г. по описа на СОС. Преди приключване на процедурата по размяна на книжа от страните по делото са депозирани писмени молби с приложено към тях споразумение за одобряване на постигната между тях спогодба по реда на чл.234 от ГПК. С определение от съдебно заседание на 04.11.2009г. по реда на чл.234 от ГПК е одобрена постигнатата между страните спогодба, протоколът е подписан от страните и съда и производството по делото е прекратено, доколкото спогодбата урежда целия предмет на спора.

На основание чл.234 ал.3 от ГПК спогодбата има значението на влязло в сила решение. На основание чл.299 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, като повторно заведеното дело се прекратяване служебно от съда. Доколкото обаче основният елемент на съдебната спогодба е договор, тя може да бъде атакувана по исков ред, в случай че този договор е нищожен или унищожаем, или да се иска развалянето му поради неизпълнение. 

В настоящия случай след направено възражение за сила на присъдено нещо с отговора на исковата молба, ищецът „Стил Дизайн 08” ООД в допълнителната искова молба се е позовал на нищожност на договора за спогодба и в отношение на евентуалност на разваляне на договора за спогодба поради неизпълнение. Поради което и на първо място от съда следва да бъдат обсъдени въведените от въззиваемото дружество възражения за нищожност, в отношение на евентуалност за разваляне на договора за спогодба. Само при уважаването на поне едно от въведените от ищеца основания за нищожност, а в отношение на евентуалност за развалянето, на договора за спогодба, предявеният в настоящето производство иск за същото вземане би бил допустим.  Обсъждането на всички други възражения на въззивника предполага предявен допустим иск.

Въззивният съд намира, възражението на въззивника, че цесионера не е легитимиран да предяви възражения за нищожност на съдебната спогодба за неоснователно. Цесионерът е придобил вземането, доколкото то съществува, с всички недостатъци, с които е обременено. Длъжникът на цедента, може да прави на цесионера  всички възражения, които е могъл да направи на цедента по време, когато цесионният договор е бил сключен, включително и възражението за наличие на сила на присъдено нещо по отношение на това вземане. Всяка нищожност по чл.26 от ЗЗД е абсолютна, не само изначална, а и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици. Поради което и срещу възражението за погасяване на правото поради наличие на сила на присъдено нещо предвид одобрена съдебна спогодба с предмет същото право, цесионерът е легитимиран да се брани с възражения за нищожност на договора за съдебна спогодба.

По възраженията за нищожност на договора за съдебна спогодба, въззивният съд намира следното:

От въззиваемото дружество „Стил Дизай 08” ООД са направени възражения за нищожност на договора за съдебна спогодба: на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави; на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие; на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет; на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на основание и на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради нарушение на императивната разпоредба на чл.125 ал.3 от ТЗ. Всяко от въведените възражения за нищожност ще бъде разгледано от въззивния съд в поредност, произтичаща от тежестта на твърдяния от страната порок на сделката.

Като доказателство по делото е представен протокол от съдебно заседание от 04.11.2009г. по търг.дело № 178/09г. В одобрената от съда спогодба, страните по делото са се споразумяли, че В.П.В., в качеството му на бивш съдружник във „Вива” ООД има право на дял от имуществото на дружеството, дължимо вследствие на прекратяване на участието му в размер на 200 000лв. Страните са признали и съществуване на задължение на В.П.В. към дружеството за връщане на получени суми с разходни касови ордери като неразпределена печалба от учредяване на дружеството до прекратяване на участието на съдружника. Със спогодбата страните са направили изявление за прихващане на двете насрещни задължения. Страните са заявили, че тази спогодба урежда окончателно отношенията между страните във връзка с ликвидиране на възникналите отношения по повод прекратяване участието на В. във „Вива” ООД.

По възражението за нищожност на съдебната спогодба на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие с чл.125 ал.3 от ТЗ, въззивният съд намира следното:

Противоречието със закона, уредено в чл.26 ал.1 предл.първо от ЗЗД е най-тежкото основание за нищожност. За да е налице противоречие със закона следва със сделката да е нарушена повелителна правна норма. Сделката противоречи на закона, когато нейният резултат /приложението на правните и последици/, противоречи на закона.

Нормата на чл.125 ал.3 от ТЗ регламентираща, че имуществените последици от прекратяване на членственото правоотношение се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването е императивна. Поради което и участниците в правоотношението не могат да избират друг, различен начин или момент към който да бъдат уредени отношенията между тях във връзка с прекратяването на членственото правоотношение на съдружник.

Твърди се от въззиваемото дружество и неговият помагач, че уговорения в договора за спогодба размер на паричната равностойност на дружествения дял на В. при липса на данни следва да се приеме, че е уговорен по реда на чл.9 от ЗЗД при условията на договорна свобода, което е в противоречие с императивната норма на чл.125 ал.3 от ТЗ.

Тълкувайки волята на страните съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД, изразена в одобрената от съда съдебна спогодба по търг.дело № 178/09г. по описа на СОС, както и като взе предвид предмета на иска по търг.дело № 178/09г., очертан в исковата молба на В.П.В. и разрешен със сключването на съдебната спогодба, въззивният съд намира, че съдебната спогодба не противоречи на нормата на чл.125 ал.3 от ТЗ. Действително в нея липсва изричен текст, който да има установително действие за точния размер на стойността на дела, изчислен по данни от счетоводен баланс към 31.06.2009г., месеца през който е настъпило прекратяването. Предметът на иска по търг.дело № 178/09г., е опреден от ищеца с изложените от него в исковата молба обстоятелства и петитум. В исковата молба ищецът е посочил че размерът на претенцията му е определен от него съобразно чл.125 ал.3 от ТЗ и същата е в размер на сумата 330 000лв., като по делото е предявен частичен иск до размера на сумата 200 000лв. Именно така определената от ищеца претенция е била предмет на последващото споразумение между страните по делото. В подписаната от страните и одобрена от съда съдебната спогодба е посочен пълния размер на претенцията на ищеца – 330 000лв., определен от него в исковата молба, съобразно чл.125 ал.3 от ТЗ. Поради което и спогодбата не противоречи на нормата на чл.125 ал.3 от ТЗ.

С оглед характера на спогодбата като възмезден договор, с който страните, чрез взаимни отстъпки прекратяват изцяло, както е в настоящия случай, съществуващия между тях правен спор, предмет на делото, евентуалното отклонение в определената в спогодбата сума като равностойност на дела от фактическата стойност на дела, определена по баланса към съответния месец, не може да доведе до нищожност поради противоречие със закона. За да се постигне яснота и определеност в отношенията между спорещите, съдебната спогодба включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение. Поради което и спрямо действителното положение съдебната спогодба може да се яви като един правопроменящ факт.

По възражението за нищожност на договора за спогодба поради липса на основание:

Основанието на договора е причината страните да се задължат. Причината не е необходимо да е посочена в договора, защото тя се предполага. Липсва причина и когато тя е лъжовна – в действителност не съществува.

Въззиваемото дружество извежда твърдението си за липса на основание с липса на индивидуализация на вземането на „Вива” ООД, посочено общо като получавани суми по разходни касови ордери. Тези твърдения не могат да бъдат отнесени към липса на основание, разбирано като типична, непосредствена цел, която страните преследват при сключването на договора за спогодба. Поради което и възражението за нищожност на спогодбата поради липса на основание е неоснователно.

По възражението за нищожност на спогодбата на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие:

Липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 предл.второ от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизялвението е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие” /например – изтръгнато с насилие, направено без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др.подобни/ Липса на съгласие е налице ако няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят за един и същ предмет.

Твърдението на „Стил Дизайн 08” ООД за двусмисленост и неяснота във волята на страните, досежно престацията на всяка страна е неоснователно. Въззивният съд приема, че има ясно изразена воля от  участниците в спогодбата както досежно съществуващите две насрещни вземания – макар и непосочени по размер, но ясно индивидуализирани по своя произход, поради което и определяеми, така и по отношение на извършеното прихващане с тях и по отношение на окончателно уреждане на отношенията между страните във връзка с прекратяване на участието на В. като съдружник. Поради което и възражението за нищожност на договора за спогодба поради липса на съгласие е неоснователно.

По възражението за нищожност на съдебната спогодба поради невъзможен предмет:

На основание чл.26 ал.2 предл.първо от ЗЗД нищожен е договора, който има невъзможен предмет. Невъзможният предмет е равнозначен на липса на предмет. Тази нищожност е нищожност поради липса на фактически състав. Предметът може да бъде невъзможен, т.е. неосъществим по обективни или субективни причини. Необходимо е невъзможността да е начална, а не да настъпи след сключване на сделката. За да има нищожност необходимо е да е налице пълна невъзможност на предмета. Невъзможността може да бъде фактическа и правна.

С договора за спогодба на основание чл.365 от ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. Поради което и въззивният съд намира, че предмета на договора за спогодба е възможен, а възражението за нищожност на договора на това основание е неоснователно.

По възражението за нищожност на спогодбата на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави:

Добрите нрави са морални норми. Макар и неписани и неконкретизирани, те съществуват като общи правни принципи или произтичат от тях и намират приложение в системата на правото като цяло, обхващат и действат във всички правни отрасли и поради това са правно важими и в отношенията между търговците. На основание чл.9 от ЗЗД свободата на договаряне е ограничена от забраната за накърняване на правилата на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави имаме, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна, когато се ограничава прекомерно личната свобода, свободното творчество, упражняването на професия или свободната стопанска инициатива, както и конкуренцията; и други подобни.

В сключената между страните спогодба не е налице нарушение на добрите нрави. Със спогодбата страните са признали съществуващи по между им задължения и са извършили прихващане, водещо до тяхното погасяване. Съдът не споделя изложеното от въззиваемото дружество че със спогодбата се прави прихващане на едно вземане на В.В. с друго негово вземане. Уговореното прихващане е между вземане на В. с негово задължение към дружество, представляващо получена неразпределена печалба. Поради което и възражението за нищожност на договора за спогодба поради накърняване на добрите нрави е неоснователно.

Неоснователно е възражението, на въззиваемия за нищожност на декларациите в съдебната спогодба, с които страните заявяват,  че се урежда окончателно начина на ликвидиране на отношенията им по повод участие на то на В. в дружеството и че след подписването им няма да имат претенции една към друга. Изявленията на страните не представляват отказ от бъдещ иск, както твърди въззиваемото дружество. Съдебната спогодба е двустранен възмезден договор, с който страните по висящото пред съда дело чрез взаимни отстъпки прекратяват изцяло или отчасти правния спор, предмет на делото. Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната. Тя е средство, а не цел на съдебната спогодба.

Неоснователно и поддържаното в отношение на евентуалност възражение за разваляне на съдебната спогодба поради неизпълнение, извършено от цедента В. с нотариална покана, получена от дружеството въззивник на 13.11.2012г. С подписаната между В. и „Вива” ООД съдебна спогодба няма поето задължение за плащане на суми. В нея има признание за дължими между страните две насрещни вземания, изявление за извършено прихващане до размера на сумата 200 000лв., с което задължението на „Вива” ООД за плащане на равностойността на дружествения дял на В. и задължението на В. за връщане на получени суми като неразпределена печалба от учредяване на дружеството до прекратяване на участието му са погасени. За разликата от предявения с иска размер 200 000лв. до твърдяния в исковата молба пълен размер на задължението на „Вива” ООД за парична равностойност на дружествения дял с подписването на съдебната спогодба и изявлението, че същата урежда окончателно отношенията между страните, е налице частичен отказ. Поради което и след сключването на съдебната спогодба, няма задължение, което да подлежи на изпълнение.

С оглед на така приетите от въззвния съд за неоснователни възражения на въззиваемото дружество и на третото лице, негов помагач за нищожност на договора за спогодба, одобрен от съда по търг.дело № 178/09г., евентуално за неговото разваляне, въззивният съд намира, че е налице влязло в сила решение по спор, който на основание чл.299 от ГПК във връзка с чл.234 ал.3 от ГПК, не може да бъде пререшаван, като повторно заведеното дело се прекратяване служебно от съда. Одобрената от съда съдебна спогодба е задължителна за страните и техните правоприемници, каквото е въззиваемото дружество. Поради което и производството по предявения иск по търг.дело № 220/12г. по описа на СОС,  поради наличие на присъдено нещо по същия спор, представляващо отрицателна процесуална предпоставка, е недопустимо. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

С оглед изхода на спора на основание чл.78 ал.4 от ГПК и направеното искане в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото във всички инстанции до момента разноски в общ размер на сумата 41 820лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 130 от 25.11.2014г. по търг.дело № 220/12г. по описа на Силистренски ОС и

ПРЕКРАТЯВА производство по осъдителния иск на „Стил Дизайн 08” ООД със седалище гр.Силистра срещу „Вива” ООД със седалище гр.Силистра, при участието на В.П.В. като трето лице помагач на страната на ищеца „Стил Дизайн 08” ООД за сумата 330 000лв., претендирана като равностойността на дружествения дял на В.П.В. във „Вива” ООД, определена по реда на чл.125 ал.3 от ТЗ след прекратяване на членственото му правоотношение, прехвърлени на „Стил Дизайн 08” ООД с договор за цесия от 28.02.2012г., сключен между В.П.В. и „Стил Дизайн 08” ООД.

ОСЪЖДА „Стил Дизайн 08” ООД със седалище гр.Силистра, адрес на управление гр.Силистра, ул.”Капитан Кръстев” № 2, ет.10, ап.30, ЕИК 200207652, да заплати на „Вива” ООД със седалище гр.Силистра, ЕИК 118505954, сумата 41 820лв. /четиридесет и една хиляди осемстотин и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски за всички инстанции до момента.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: