О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№   718            18.10. 2019 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на седемнадесети октомври                                       година 2019

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 587  по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.122 ГПК.

          Образувано е по повдигната препирня за подсъдност от Варненския окръжен съд.

          С определение № 3263/16.09.2019г., постановено по т.д. № 1514/2019г. Варненският окръжен съд е повдигнал спор за подсъдност между него и Софийски градски съд за определяне на компетентен съд за произнасяне по предявената от „Модена Варна“ ООД срещу „Бурлекс 2012“ АД молба за обезпечение на бъдещ иск и делото е изпратено на Варненския апелативен съд за произнасяне по същия.

          От представените по делото доказателства се установява следното :

          „Модена Варна” ООД, гр.Варна е сезирала Софийски градски съд с молба за обезпечаване на бъдещи нейни искове с правно основание чл.76 ал.1 т.1, т.2 и т.3  от ЗМГО за установяване и преустановяване на нарушение на нейни права, с правно основание чл.76 ал.1 т.3 вр.чл.76а и чл.76б от ЗМГО, както и  за обезщетение за претърпени вреди в следствие на нарушението в размер на 100 000лв срещу „Бурлекс 2012” АД, гр.Варна. Поисканите от молителя обезпечителни мерки са всъщност визираните в чл.76ж, ал.1, т.1 и т.4 от ЗМГО привременни мерки – забрана на бъдещия ответник да използва в търговската си дейност марката „Модена”, да идентифицира себе си чрез тази марка чрез поставянето й върху рекламни надписи, лепенки, брошури и др, запечатване на детския център, кафене и ресторант на третия етаж в „Сити Център Аспарухово” в гр.Варна, като места, в които се извършва нарушението, до приключване на правния спор. За обезпечаване на осъдителния иск за обезвреда е поискано налагането на запор на вземанията на бъдещия ответник по банкови сметки в посочените в молбата банки да размера на иска от 100 000лв.

          По молбата е образувано гр.д. № 5249/2019г. на СГС. Съобразявайки, че в случая се касае за налагането на привременни мерки, което съгласно чл.76ж, ал.2 от ЗМГО се извършва по реда на чл.389-403 ГПК, съдът е постановил определение  № 9654/17.04.2019г., с което на осн.чл.118 ГПК вр.чл.390 ГПК е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Варненския окръжен съд.

          В определение № 3263/16.09.2019г., постановено по т.д. № 1514/2019г., Варненският окръжен съд се е позовал на разпоредбата на чл.77 от ЗМГО, според която искове за защита на правата върху търговски марки подлежат на разглеждане от СГС, независимо от цената им и седалището на бъдещия ищец. Според съда делата за допускане на обезпечение по чл.76ж от ЗМГО подлежат на разглеждане също от СГС.

          Настоящият състав на апелативния съд, като обсъди доводите на жалбоподателя, във връзка с данните по делото, намира следното:

Привременните мерки по чл.76 ж ал.1 т.1 и т.4 от ЗМГО по своя характер представляват предвидени в специален закон обезпечителни мерки, чрез които предварително се постига ефектът на едно благоприятно за маркопритежателя съдебно решение, чрез забрана за извършване на онези действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марката или географското означение. Наред с обезпечителния им характер - да се осигури упражняването на правата на ищеца при евентуално благоприятно за него решение, тези мерки са насочени и към постигането на целения с предявяването на исковете резултат, а именно - препятстване осъществяването на търговската дейност на бъдещия ответник за неопределен период от време - до разрешаване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Съобразно препращащата норма на чл.76ж ал.2 от ЗМГО по отношение на това особено обезпечително производство намират  приложение нормите на чл.389 и сл. ГПК.

Настоящият състав намира, че това препращане има за предмет реда и условията, при които се допуска обезпечението, не и подсъдността. Чл.77 от ЗМГО предвижда специална подсъдност, която дерогира правилата за общата подсъдност. Тази специална подсъдност предопределя и подсъдността на производството по обезпечаване на бъдещи искове. / Опр.от 14.07.2008г. на ВтАпК по в.ч.гр.д. № 409/2008г.; опр. 700/26.04.2010г. на СфАпС  по ч.гр.д. № 628/2010г./

Ето защо съдът намира, че компетентен да се произнесе по молбата на „Модена Варна” ООД, гр.Варна за обезпечаване на бъдещи нейни искове по ЗМГО е СГС.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е    Д   Е    Л   И   :

         

ОПРЕДЕЛЯ Софийски градски съд като родово и местно компетентен да разгледа молбата на „Модена Варна” ООД, гр.Варна за обезпечаване на бъдещи нейни искове с правно основание чл.76 ал.1 т.1, т.2 и т.3  от ЗМГО за установяване и преустановяване на нарушение на нейни права, с правно основание чл.76 ал.1 т.3 вр.чл.76а и чл.76б от ЗМГО, както и  за обезщетение за претърпени вреди в следствие на нарушението в размер на 100 000лв срещу „Бурлекс 2012” АД, гр.Варна.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: