РЕШЕНИЕ№317

гр. Варна, 03.12..2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на десети ноември две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

секретар Д.Ч.                        

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 588/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано по подадена въззивна жалба от Е.Д. *** против решение № 260 от 03.04.2015 г., постановено по т. д. № 1403/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което се признава за установено, че Е.Д.Г. дължи на „Алианц Банк България” АД – София, сумата от 23 632.33 евро, представляваща главница по договор за универсален ипотечен кредит No-29395/31.03.2008 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението; просрочена лихва за периода от 25.03.2013 г. до 18.03.2014 г. в размер на 1 517.34 евро; наказателна лихва за периода от 25.06.2013 г. до 18.03.2014 г. в размер на 1 198.08 евро; неустойка за периода от 25.03.2013 г. до 18.03.2014 г. в размер на 1 428.65 евро, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №3620/2014 година по описа на Варненски районен съд съд, 9-ти състав, на осн. чл. 422 от ГПК. Обжалва се и решението в частта за присъдените в полза на банката разноски, направени в заповедното производство и тези, направени в исковото производство.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради постановяването му въпреки недоказаност на иска и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че ищецът не е представил погасителните планове нито по договора за кредит, нито по двата анекса. Излага, че въпреки оспорването на счетоводните записвания на банката, първоинстанционният съд е приел изцяло изготвената по делото ССчЕ, основана единствено на тях. Оспорва извода на съда за датата, на която е обявен кредита за предсрочно изискуем, както и констатацията му за индивидуално договорени клаузи по договора за кредит, вследствие на което е приел за неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузи от договора. Моли се за отмяна на решението, респективно и за отхвърляне на иска.

Постъпил е писмен отговор на жалбата от „Алианц Банк България " АД – гр. София със становище, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, с молба същото да се потвърди от настоящата инстанция. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът съобрази следното:

 

Пред Варненския окръжен съд е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от „Алианц Банк България” АД за установяване на вземането за общата сума от 27 776.40 евро, включваща: сумата от 23 632.33 евро, представляваща главница по Договор за универсален ипотечен кредит No-29395/31.03.2008 година, допълнен с Анекс № 1 от 20.08.2010 г. и Анекс № 2 от 28.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, просрочена лихва за периода от 25.03.2013 г. до 18.03.2014 г. в размер на 1 517.34 евро; наказателна лихва за периода от 25.06.2013 г. до 18.03.2014 г. в размер на 1 198.08 евро, неустойка за периода от 25.03.2013 г. до 18.03.2014 г. в размер на 1 428.65 евро, ведно със законната лихва за забава от 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и разноски от 1 086.52 лв. – държавна такса и 993 лв. – адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №3620/2014 г. по описа на Варненски районен съд съд, ІХ-ти състав. Искът се основава на фактически твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането от 25 000 евро, предоставени на Е.Д.Г. съгласно Договора за универсален ипотечен кредит от 31.03.2008 г., изпълнението по който е било обезпечено с договорна ипотека и договори за поръчителство, сключени с „ТЕТИДА” ЕООД, „ТЕТИДА ГРУП” ЕООД, „ХИПЕРИОН ГРУП” ЕООД, „КМ ПЕТРОЛ И ГАЗ” ЕООД. Вследствие на подадено възражение по чл. 414 от ГПК единствено от кредитополучателя Е.Г., банката е предявила иска за установяване на вземанията си само спрямо него.

Ответникът Е.Д.Г. е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище, че спорът между страните следва да се уреди съгласно Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като е потребител съгласно § 13, т. 1, вр. т. 12, б. „б” вр. т. 14. На това основание счита, че определени клаузи в договора (чл. 5.1. вр. чл. 6 – относно дължимата лихва за предоставения кредит и възможността за промяната й, чл. 5.3 – относно наказателната лихва при просрочие в изплащането на главницата, чл. 5.4 – относно неустойка на начислени, но неплатени лихви) са нищожни, като неравноправни, на основание чл. 143, т. 18 вр. чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че не са налице неравноправни клаузи; кредитополучателят се е съгласил с условията след като е подписал договора; банката неколкократно е преструктурирала кредита на длъжника чрез разсрочване на просрочените задължения за период от 36 месеца без да начислява лихва; сторнирала е задължение на длъжника за 8 744.90 евро и т. н.

В допълнителния отговор на исковата молба ответникът Е.Д.Г. поддържа заявените с първоначалния отговор съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на съда намира решението за валидно и допустимо (в обжалваната част), а относно правилността – оплакванията на въззивника се състоят основно в това, че решението е постановено по твърдения на ищеца, които са останали недоказани. Въпреки направеното оспорване на счетоводните извлечения на банката, първоинстанционният съд е приел изцяло изготвената по делото ССчЕ, основана единствено на тях. Оспорва извода на съда за датата, на която е обявен кредита за предсрочно изискуем, както и констатацията му за индивидуално договорени клаузи по договора за кредит, вследствие на което е приел за неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузи от договора

Съдът намира от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че на 31.03.2008 г. са подписали Договор за универсален ипотечен кредит No-29395 със срок на изпълнение до 25.03.2023 г., по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя Е.Г. сумата от 25 000 евро.

Договорът е анексиран с две допълнителни съглашения – Анекс № 1/20.08.2010 г. и Анекс № 2/28.11.2012 г., касаещи отсрочване на просрочени задължения и намаляване на лихвения процент за 6-месечен гратисен период, опростяване на сума от 8 744.90 евро, представяваща задбалансови лихви по кредита (над 180 дни забава), намаляване на годишния лихвен процент за гратисния период – на 3.00 %, респ. увеличаване на същия след това на 9.15 % и въобще уговорки, свързани с преструктуриране на кредита и преоформяне на просрочена главница и други задължения на кредитополучателя. Падежът за изпълнение на задължението по вноската е 25-то число на съответния месец. Срокът на договора е до 25.03.2023 г.

На 10.01.2014 г. Е.Г. получава уведомление от кредитора „Алианц Банк България” АД за обявяването на кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 19, б. „е” от сключения помежду им договор, като длъжникът е поканен да погаси пълния размер на задължението към банката в 7-дневен срок. Изпълнение не е последвало. На поръчителите също са изпратени нотариални покани за заплащане на дължимите суми, като същите са връчени при условията на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47 от ГПК – чрез залепване (поставяне) на уведомление.

От заключението на основната и допълнителната ССчЕ, приети от съда като компетентно и обосновано съставени се установява, че на 31.03.2008 г. сумата от 25 000 евро е постъпила по разплащателната сметка на кредитополучателя с основание „усвояване на кредит”. Отпуснатият кредит от 25 000 евро е реално усвоен на 01.04.2008 г., когато кредитополучателят е изтеглил в брой сумата от 24 500 евро, а 500 евро са удържани от банката на 31.03.2008 г. като административна такса, съгласно чл. 7, т. 1, б. „а” от договора. Вещото лице посочва също, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК – 18.04.2014 г.  задължението по договора за универсален ипотечен кредит възлиза на сума от 27 776.40 евро, включваща: 23 632.33 евро – просрочена главница (усвоени 25 000 евро, а погасени към него момент 1 367.67 евро); 1 517.34 евро – просрочени лихви, начислени за периода от 25.03.2013 г. до 18.03.2014 г. (от които 1 340.10 евро – просрочена договорна лихва и 177.24 евро – просрочена лихва за гратисния период); 1 198.08 евро – наказателни лихви върху просрочената главница, начислени за периода от 25.06.2013 г. до 18.03.2014 г. вкл., съгласно чл. 5.3 от договора при годишна лихва от 24.15 % (9.15 % + 15 %) върху начислената, но неплатена главница; 1 428.65 евро – неустойка, начислена за периода от 25.03.2013 г. до 18.03.2014 г. вкл. по чл. 5.4 при лихва от 15 % месечно върху начислената, но неплатена лихва. Установява се, че кредитополучателят Г. е погасил задължения по договора общо за сумата от 12 719.23 евро, включващи неустойка относно лихвата за гратисния период, плащане по лихва за гратисен период, погасена неустойка върху просрочена лихва, погасяване главница кредит, погасяване лихва върху просрочена главница, погасяване редвона лихва кредит, ведно с лихви по преструктуриране на кредита-погасяване за безлихвен компонент. След 04.10.2013 г., на която дата е направено последното плащане от длъжника за сума от 126.30 евро, с което са погасени 59.08 евро (дължима лихва за гратисен период) и 67.22 евро (неустойка), няма извършени погашения по кредита. Съгласно погасителен план към Анекс № 2/28.11.2012 г. за периода от 6 месеца, а именно от 25.12.2012 г. до 25.05.2013 г. е разрешен гратисен период за плащане по главницата, като дължимата лихва по кредита е в намален размер на БЛП и годишна лихва от 3.00 %, респ. дължимата месечна вноска през гратисния период възлиза на 59.08 евро. Относно това колко пъти е променян лихвеният процент, вещото лице заявява, че първоначално към датата на подписване на договора 31.03.2008 г. лихвеният процент, съгласно чл. 5.1 от договора за кредит е определен на 8.85 % (БЛП от 7.6 % + надбавка от 1.25 %), а след това на 15.10.2008 г. (или почти 7 месеца по-късно) банката едностранно увеличава БЛП за евро от 7.6 % на 7.9 %, респ. действащият годишен лихвен процент по кредита се формира на 9.15 %. Промяната е настъпила съгласно Заповед от 01.10.2008 г. на основание решение на Управителния съвет на банката и влиза в сила, считано от 15.10.2008 г. Както се посочи и по-горе, съобразно анекс № 2/28.11.2012 г. годишният лихвен процент е намален за гратисен 6-месечен период на 3.00 %, тъй като БЛП е намален с 4.9 пункта. Или първоначално вноската е била 251.03 евро – за периода от 25.04.2008 г. до 25.09.2008 г. вкл., а впоследствие след увеличението на БЛП на банката, респ. на годишния лихвен процент от 8.85 % на 9.15 % вноската се увеличава от 251.03 евро на 254.09 евро. След извършените корекции в резулатат на преструктуриране на кредита и преоформяне на главницата, вноската също търпи корекции и се увеличава на 276.33 евро.

Поради неплащане на дължимите вноски (всички вноски с падеж в периода от 25.03.2013 г. до 06.01.2014 г. са просрочени), на 06.01.2014 г. банката е отразила в регистрите си кредита като изцяло изискуем, като към тази дата задълженията възлизат на 26 080.90 евро, от които: 23 632.33 евро – просрочена главница, 1 340.10 евро – просрочена договорна лихва, 177.24 евро – просрочена лихва за гратисния период; 56.07 евро - наказателни лихви върху главницата по чл. 5.3 при годишна лихва от 24.15 % (9.15 % + 15 %) върху начислената, но неплатена главница, 875.16 евро – неустойка, начислена за периода от 25.03.2013 г. до 06.01.2014 г. вкл. по чл. 5.4 при лихва от 15 % месечно върху начислената, но неплатена лихва. На въпроса за методологията за определяне на лихвения процент, вещото лице отговаря, че банката следва принципа кредитният продукт да не бъде предлаган под определена минимална цена, чиято критична точка се определя така че да покрива всички разходи за продукта, вкл. разходи за капитал, за привлечения от банката ресурс при отчитане на разходите за Фонда за гарантиране на влоговете в банките и за задължителни минимални резерви, алтернативните разходи по привличане на допълнителен ресурс на междябанковия пазар, както и на оперативните разходи на банката.

По делото е прието споразумение от 09.12.2014 г., с което страните по настоящия спор са се договорили за извънсъдебна продажба на ипотекирания в полза на банката недвижим имот – апартамент № 4 с идентификатор № 10135.4504.300.48.4 в гр. Варна, като изрично в т. 3 от същото длъжникът Г. е признал всички вземания на банката, описани в издадената процесна заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №3620/2014 г. по описа на Варненски районен съд съд, 9-ти състав, както и че ние ги оспорва по основание и размер – л. 141 от делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с предмет установяване съществуването на вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение. Нормата установява специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3/ разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК; 4/ предявен иск в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Сочените предпоставки за предявяване на иска са нормативно установени. При съобразяване на горепосочените предпоставки, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, настоящият състав на съда намира искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК за надлежно предявен.

Предмет на делото при предявен установителен иск в хипотезата на договор за ипотечен кредит е съществуване на вземането, основано на каузалното правоотношение. Следователно на изследване подлежат следните предпоставки: 1/ действителност на каузалното правоотношение; 2/ настъпила предсрочна изискуемост на кредита и 3/ неизпълнение на задълженията по договора от страна на кредитополучателя. С оглед липсата на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, а именно сключеният Договор за универсален ипотечен кредит No-29395/31.03.2008 г., допълнен с Анекс № 1 от 20.08.2010 г. и Анекс № 2 от 28.11.2012 г., както и на извършено уведомяване от страна на банката спрямо длъжника, с което се отнема преимуществото на срока по договора, т. е. кредита се обявява за предсрочно изискуем, съдът следва да разгледа заявените от длъжника релативни възражения, направени в отговора на исковата молба, за недължимост на сумите на посоченото основание, поради нищожност на договорните клаузи, поставящи длъжникът в неравностойно положение.

Относно направеното от длъжника оспорване на банковите извлечения от сметки, които представляват частни свидетелстващи документи, относно същите правилно не е било открито производство по чл. 193 от ГПК.

По делото безспорно се установи, че кредитополучателят Г. е усвоил предоставената сума от 25 000 евро, като към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 19.03.2014 г. задълженията му възлизат на 27 776.40 евро, включваща: 23 632.33 евро – просрочена главница, 1 517.34 евро – просрочени лихви, начислени за периода от 25.03.2013 г. до 18.03.2014 г., 1 198.08 евро – наказателни лихви върху просрочената главница, начислени за периода от 25.06.2013 г. до 18.03.2014 г. вкл., съгласно чл. 5.3 от договора при годишна лихва от 24.15 % (9.15 % + 15 %) върху начислената, но неплатена главница, 1 428.65 евро – неустойка, начислена за периода от 25.03.2013 г. до 18.03.2014 г. вкл. по чл. 5.4 при лихва от 15 % месечно върху начислената, но неплатена лихва.

Относно наведените възражения за нищожност, съдът съобрази следното:

Отношенията между страните и в частност изложените от длъжника възражения за нищожни клаузи следва да бъдат съобразени с правната уредба на Закона за защита на потребителите. Това е така доколкото кредитополучателят по договора безспорно се явява потребител на финансова услуга по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. По смисъла на ЗЗП финансова услуга e всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане - § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

На въведеното основание за нищожност на клаузата на чл. 5.1 вр. чл. 6 от договора за ипотечен кредит съгласно чл. 143, т. 10 ЗЗП, а именно неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, следва да се посочи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 5.1 от процесния договор, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент, определян периодично от УС на банката, плюс надбавка от 1.25 пункта, а чл. 6 предвижда, че банката си запазва правото по своя преценка да променя по всяко време базовия лихвен процент, ако преобладаващите пазарни условия налагат това. Включените в договора клаузи, даващи възможност на банката (чрез управителния си съвет) да променя „периодично” базовия лихвен процент „по всяко време” и „по своя преценка”, ако „преобладаващите пазарни условия налагат това, принципно представляват неравноправни клаузи дотолкова доколкото посочените понятия не са дефинирани между страните, респ. съдържат неясна и многозначителна терминология, както и зависят единствено и само от едноличната преценка на банката, като кредитополучателят не може да въздейства върху новоопределения размер на лихвения процент, а дори и не е в състояние да проследи предпоставките, които го налагат, респ. същия бива само уведомяван – така чл. 6, изр. 3, според който кредитополучателят се счита за уведомен за променения размер на БЛП с поставянето на уведомление за промяната в паричните салони на банката.

Установи се още, че методологията за промяна на лихвения процент е базирана на изключително неясни критерии за покриване на всички разходи за кредитния продукт, включващ разходи за капитал, за привлечения от банката ресурс при отчитане на разходите за Фонда за гарантиране на влоговете в банките и за задължителни минимални резерви, алтернативните разходи по привличане на допълнителен ресурс на междубанковия пазар, както и на оперативните разходи на банката, които обстоятелства не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора – което дефинира приложението на чл. 143, т. 18 ЗЗП. Начина да се приеме, че кредитополучателят е уведомен за извършената промяна в условията на договора, а именно чрез залепване на уведомление в паричните салони на банката, не покрива приложното поле на изключението на чл. 144, ал. 2 от ЗЗП, тъй като видно от договора възможност на кредитополучателя да прекрати договора ако не е съгласен с извършената корекция не е предвидена.

От друга страна обаче, страните по договора са подписали два анекса, като с втория е договорен определен гратисен период, респ. преструктуриране на кредита и промяна на лихвения процент – намален от 8.85 % (при сключването на договора, респ. след промяната от 15.10.2008 г. на 9.15 %), на 3.00 %, които уговорки следва да се приемат за индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Наред с това е налице и допълнително изразено съгласие, инкорпорирано в споразумението от 09.12.2014 г., което има силата на установително действие между страните и в което длъжникът Е.Г. изрично заявява, че признава всички вземания на банката по издадения изпълнителен лист въз основан на процесната заповед за незабавно изпълнение и не оспорва така формираните вземания на банката, което още веднъж идва да заключи, че кредитополучателят е дал/потвърдил своето съгласие относно оспорените клаузи на сключения договор. При това положение възраженията на кредитополучателят за нищожност на посочените клаузи следва да се приемат за неоснователни, доколкото и по аргумент от противното от предвиденото в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузи, които са уговорени индивидуално, макар и неравноправни, не са нищожни. Изложеното е напълно относимо и приложимо, и досежно останалите оспорени клаузи по чл. 5.3 и чл. 5.4 от договора.

С оглед гореизложеното разбиране, искът е доказан както по основание, така и по размер, а решението на Варненския окръжен съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

По направеното искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция от страна на въззиваемото дружество в размер на сумата от 1 620 лв. – адв. възнаграждение, съдът намира, че искането е направено в срок, подкрепено е с доказателства за реалното му изплащане /извлечение от сметка/, поради което е основателно и следва да се възложи в тежест на насрещната страна.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 от 03.04.2015 г., постановено по т. д. № 1403/2014 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Е.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление: гр. София, сумата от 1 620 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящата въззивна инстанция (адвокатско възнаграждение), на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: