РЕШЕНИЕ№52

 

гр. Варна,  13.03.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Секретар Е.Т.                                                                                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 588/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД – гр. София, чрез юрк. П.Г. срещу решение 265 от 21.04.2016 г., постановено по търг. дело1591/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на страната по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ срещу Р.П.Х., Т.Б.Л., П.Б.И., С.Е.Г. и И.Б.И., за признаване за установено, по отношение на ответниците в първоинстанционното производство, в качеството им на авалисти, че дължат по заповед за незабавно изпълнение сумата в размер на 516 772.05 лв., представляваща част от главница в размер на 524 000 лв. по запис на заповед, издаден на 12.06.2007 г. от „Сънимед” АД в полза на „Централна кооперативна банка” АД /„ЦКБ“ АД/, впоследствие джиросан на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД.

Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон. Инвокира доводи, че при провеждане на изпълнение по отношение на главния длъжник не се осуетява възможността за търсене на изпълнение до пълния размер на задължението от авалистите по менителничния ефект. Излага, че не е налице повторно претендиране за заплащане на сумите по процесния запис на заповед, поради различието на страните в образуваните заповедни производства. Счита, че е допустимо уважаване на исковете по менителничния ефект и по каузалното правоотношение в случай, че не е налице плащане на задължението. Навежда твърдения за приложение по аналогия на разпоредбата на чл. 513, ал. 2, предл. 1 от ТЗ, във вр. с ал. 1 от ТЗ по отношение на авалистите. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска. Претендира и съдебно – деловодни разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от С.Е.Г., чрез адв. Б.Ч., в който се сочат аргументи за правилността на решението. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно e приел, че е отпаднала обезпечителната функция на процесния запис на заповед, поради реализиране на правата по каузалното правоотношение, по повод на което същият е издаден. Излага, че е налице недобросъвестност у джиратаря – „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, както и че записът на заповед е предявен за плащане на авалистите след снабдяване с изпълнителен лист, въз основа на друго обезпечение на същото каузално правоотношение. Твърди, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване само на главницата по каузалното правооношение и договорената лихва към него, но не и по повод на законната лихва за забава, коятo счита за погасена от събраните суми по изпълнително дело № 206/2010 г. по описа на ЧСИ – И Б. Инвокира доводи за частична недействителност на договора за цесия, основани на липса на обявяване на предсрочната изискуемост на договора за банков кредит, поради отсъствието на качество на финансова или друг вид кредитна институция у жалбоподателя. Също претендира разноски.

Постъпил е писмен отговор и от въззиваемия И.Б.И., чрез адв. И.А., в който се излагат съображения за правилност на постановеното решение. Твърди се, че с погасяване на каузалното правоотношение се погасява и задължението по абстрактната сделка. Излага доводи за недобросъвестност у приносителя на менителния ефект, поради наличие на знание у същия за фактите, на които се основават относителните възражения на хонората. Счита, че вземането не може да се прехвърля ако не е настъпила изискуемостта му, както и че погасяването на задълженията въз основа на публичната продан следва да бъде извършвано по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, а не съразмерно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на съдебно – деловодни разноски. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 25.01.2017 г., процесуалнитe представители на въззивника – адв. М и адв. Н., излагат становище за основателност на иска, подкрепено и с подробните съображения на адв. М в писмената защита. Молят за отмяна на решението. Претендират заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание и в писмената си защита адв. А., в качеството му на процесуален представител на въззиваемия И.И., поддължа правните си твърдения като сочи, че е недопустимо при наличие на един взискател разпределението при плащане да бъде извършвано по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Счита записа на заповед за ненадлежно предявен на И.И. като авалист, поради което намира задължението по процесния запис на заповед за неизискуемо. Поддържа твърденията си за неизискуемост на вземането по каузалното правоотношение поради твърдяно отсъствие на обявяване на длъжника на предсрочната изискуемост на кредита. Счита за изцяло погасено вземането по каузалното правоотношение, по повод на което е издадено обезпечението.

В открито съдебно заседание, както и в писмената си защита  процесуалният представител на въззиваемия С.Г. – адв. Ч., поддържа заявения в процеса правен аргумент досежно твърдяната липса на обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по каузалното правоотношение. Счита, че у въззивника е налице недобросъвестност предвид получаването на суми от изпълнителното производство. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Възразява за прекомерност на претендирания размер на възнаграждението за процесуално представителство на въззивника.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Пред Варненския окръжен съд е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ от „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД за установяване на вземането в размер на 516 772.05 лева спрямо Р.П.Х., Т.Б.Л., П.Б.И., С.Е.Г. и И.Б.И. в качеството им на авалисти по издаден в полза на „ЦКБ“ АД запис на заповед от 12.06.2007 г. с издател „Сънимед“ АД (целият за сумата от 524 000 лв.), с падеж „на предявяване” със срок до 82 месеца от датата на издаването му.

Ответникът Т.Б.Л. в отговора на исковата молба, чрез адв. Й оспорва дължимостта на сумата, като излага възражения, че менителничният ефект е „преклудиран“. Наред с това твърди, че е налице каузално правоотношение между страните, породено от договор за кредит, което се обезпечава с ценната книга. Сочи, че е налице недобросъвестност у приносителя, обоснована с твърдения за знание за каузалното правоотношение, което се обезпечава със записа на заповед. Предвид горните твърдения, счита за възможно противопоставянето от страна на авалистите на абсолютните и личните им възражения срещу приносителя на менителничния ефект, на основание чл. 465 от ТЗ.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на исковата молба и от ответника в първоинстанционното производство – С.Е.Г., чрез адв. Ч., в който се изразява становище за недопустимост на производството поради наличието на висящо дело с предмет установителен иск по гр. д. № 419/2010 г. по описа на ОС – гр. Бургас. Излага твърдения за съществуване на каузално правоотношение между страните, по повод на което е издаден процесният запис на заповед. Сочи, че между страните са сключени четири договора за банков кредит, които са обезпечени със записи на заповед, издадени на 12.06.2007 г., 31.08.2008 г. и 06.06.2008 г. – два броя. Инвокира доводи за трансформиране на задълженията по четирите договора в едно общо задължение, поради съображенията за погасяването им по една обща банкова сметка ***.12.2010 г. на „Инфо Асистанс“ ЕООД /сега „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД/. Навежда твърдения за особеното качество на авалистите по процесния запис на заповед - на акционери в дружеството на издателя на менителничния ефект. Твърденията за неоснователност на предявения иск основава с отсъствието на получено съобщение от длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита от страна на банката. Сочи също така, че цесионерът вече е осъществил принудителното събиране на сумите и по процесния запис на заповед по изп. дело № 20107050400206/2010 г. по описа на ЧСИ – И Б – гр. Бургас, свързано с осъществената публична продан на поземлен имот с идентификатор № 51500.508.205, ведно с построената в него Специализирана болница за активно лечение, хирургия и стоматологичен център. Твърди, че получената сума от публичната продан надвишава размера на задължението, като посочва, че договорът за кредит, който е обезпечен с процесния запис на заповед, е най-старото задължение на длъжника, от които съображения извежда аргументите, основани и на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД за реда за погасяване на задълженията. Позовава се на възможността ищцовата страна неоснователно да се обогати чрез предприемането на действия за събиране на дължимите суми, основани на две различни основания – веднъж на абстрактната сделка и втори път на каузалната такава. Твърди, че сумите платени от Х К. в общ размер на 200 000 лева са погасили част от задължението, поради което счита, че същите следва да бъдат съобразени при изчисляване на размера на задълженията. Възразява за изтекла погасителна давност на дължимите лихви по договора за кредит за периода от 12.06.2007 г., чийто падеж е настъпил по-рано от три години от депозирането на исковата молба. Сочи, че е изтекъл и преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поради изминаването на шестмесечния срок от предявяването на записа на заповед. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В първоинстанционното производство е постъпил отговор на исковата молба и от ответника И.Б.И., представен в процеса чрез адв. А., в който се навеждат твърдения за погасяване на задължението по каузалното правоотношение, което се обезпечава с процесния запис на заповед, предвид осъществената публична продажба на недвижимия имот, ведно с построената сграда в него. Счита иска за преждевременно предявен поради отсъствието на изискуемо вземане, предвид липсата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита или съкращаване на сроковете за изпълнение на задълженията. Позовава се на неосъществено надлежно предявяване на менителния ефект по отношение на авалиста – И.Б.И..

Отсъстват депозирани отговори на исковата молба от ответниците Р.П.Х. и П.Б.И..

В срока за отговор е постъпила допълнителната искова молба по повод на отговора на ответника С.Е.Г., в която ищецът оспорва наличието на друго дело с идентичен предмет, воден  между същите страни. Признава извършените погасявания на част от задълженията с постъпилите суми по образуваното изпълнително производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника С.Е.Г., в който се поддържа искането за прекратяване на производството.

В допълнителния отговор ответникът И.Б.И. също изразява становище за недопустимост на производството поради наличието на каузално правоотношение по процесния заповед, породено от договора за банков кредит от 12.06.2007 г. Излага, че претендираното вземане по менителничния ефект е погасено, поради изпълнение на задължението по каузалното правоотношение, за което е издаден.

Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по делото доказателства, съобрази и приема следната фактическа установеност:

Между страните не се спори, че на 12.06.2007 г. в полза на „ЦКБ“ АД е издаден запис на заповед с издател „Сънимед“ АД. Плащането по ценната книга е авалирано от П.Б.И., И Д М, В А Прейс, Р.П.Х., Т.Б.Л., И.Б.И. и С.Е.Г. с полагането на подписи на лицевата страна на ценната книга, като поръчителството е изразено с думите „като поръчители”. Посочен е падеж за плащане „на предявяване” до 82 месеца от датата на издаването му, при уговорка без разноски и протест.

На 28.12.2010 г. е сключен договор за цесия, по силата на който „ЦКБ“ АД цедира на „Инфо Асистанс“ ЕООД /сега „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД/ вземанията си по договори за банков кредит, изрично описани в Приложение № 2 към договора. В обхвата на прехвърлянето попадат и четирите вземания на банката по договори за банков кредит със „Сънимед“ АД, между които е и задължението по договора за банков кредит, по който е издаден и процесният запис на заповед.

На 20.04.2012 г. вземането по горепосочения запис на заповед е джиросано в полза на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД /джиратар/, като на гърба на ценната книга са положени подписите от страна на джиранта – „ЦКБ“ АД, съответно на прокуриста – Т А и на изпълнителния директор – Л Д.

Видно от ч. гр. д. № 2716/2014 г. по описа на РС – гр. Варна заявителят „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК срещу длъжниците П.Б.И., И Д М, В А Прейс, Р.П.Х., Т.Б.Л., И.Б.И. и С.Е.Г. в качеството им на авалисти по записа на заповед от 12.06.2007 г. за сумата от 516 772.05 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и сторените разноски в размер на 10 335.45 лв. – държавна такса и 5 300 лв. – адвокатско възнаграждение. Към заявлението са приложени четири нотариални покани за предявяване за плащане на записа на заповед, а именно от 11.10.2012 г. – връчена на Т.Л., от 11.10.2012 г. – връчена на Р.Х., от 18.12.2013 г. – връчена на Иля Димитров, от 27.06.2012 г., връчена на С.Г. – лично, „Сънимед“ АД, П.И., И.И. – връчена по реда на чл. 44, ал. 1 от ГПК поради отказ, и на Валентин Прейс – връчена по реда на чл. 47 от ГПК, съответно чрез залепване.

За посочените суми с разпореждане е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1672/13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 2716/2014 г. по описа на РС – гр. Варна въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК и изпълнителен лист. След депозирани възражения, заявителят „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД е подал в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба по чл. 422 от ГПК.

По делото е приет Договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 79700КР-АА-1590/12.06.2007 г., по силата на който „Сънимед“ АД, като кредитополучател е уговорил получаването на сумата от 500 000 лв. За изпълнение на задължението е сключен договор за поръчителство с „Амбулатория за групова практика за първична извънболнична медицинска помощ СЪНИМЕДИК“ ООД, запис на заповед и договорна ипотека.

Видно от приложените данни по изпълнително дело № 20107050400206/2010 г. по описа на ЧСИИ Б, рег. № 705, с р-н на действие ОС – гр. Бургас, срещу „Сънимед“ АД и поръчителя – „Амбулатория за групова практика за първична извънболнична медицинска помощ СЪНИМЕДИК“ ООД е издадена в полза на „Инфо Асистанс“ ЕООД /сега „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД/ заповед за незабавно изпълнение, за задължението от 448 000 лв., произтичащо от договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 132/12.06.2007 г., том XIV, рег. № 7114, дело № 2635/2007 г. по описа на нотариус С А., вписан под № 208 в района на действие на РС – гр. Несебър, Договор за банков кредит № 79700КР-АА-1590/12.06.2007 г., Споразумение за прехвърляне на вземане от 28.12.2010 г., ведно с лихва в размер на 154 435.04 лв. за периода от 21.12.2009 г. до 26.08.2011 г. В резултат на принудителното изпълнение, цесионерът е получил сумата от 1 506 000 лв. с ДДС. От справката за погасени задължения по горепосоченото изпълнително дело, образувано по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1193/2010 г. на РС – гр. Несебър, е видно, че по същото са присъединени изпълнителните листи по ч. гр. д. № 946/2011 г., по ч. гр. д. № 967/2011 г. и по ч. гр. д. № 966/2011 г., всичките издадени по описа на РС – гр. Несебър. В справката е посочено също, че по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 967/2011 г. са постъпили частични плащания, като остатъкът възлиза на 448 000 лв. – главница, ведно със законна лихва за забава от 16.06.2012 г.

В хода на исковото производство ищецът признава, че процесният запис на заповед обезпечава вземането по договора за банков кредит, което напълно кореспондира, с изявленията на насрещните страни, както и със съдържанието на чл. 24.3. от Договора за банков кредит № 79700КР-АА-1590 от 12.06.2007 г. Предвид горното, следва да се приеме, че връзката между каузалното правоотношение и издадената ценна книга е доказана.

По назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и съобразно уточнението на вещото лице се установява, че в периода от 12.06.2007 г. до 25.05.2010 г. по договора за банков кредит са извършени плащания в общ размер  на 187 749.59 лв. Към 13.03.2014 г. размерът на воденото задължение в счетоводството на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е 527 670.45 лв., формирано като сбор от главница и законна лихва за забава.

Правни изводи:

I. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ с предмет установяване съществуването на вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение. Нормата установява специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК; 3/ разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

При съобразяване на горепосочените предпоставки, настоящият състав намира иска за надлежно предявен. Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед /т. 17 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/. За да удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума, записът на заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ. Поради това, независимо дали е сезиран с доводи във въззивната жалба, при разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземане, породено от запис на заповед, въззивният съд следва да съобрази доколко представеният от ищеца кредитор документ отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които му придават значението на запис на заповед /Решение № 71 от 03.07.2012 г. по т. д. № 444/2011 г., II т. о. на ВКС/. При това съобразяване настоящият състав на съда намира, че представеният по делото документ, като притежаващ формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ, удостоверява валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума.

II. Записът на заповед е ценна книга, която материализира права и служи за доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. С авала, по законова дефиниция, е обезпечено плащането по процесния запис на заповед. Не се спори, а и предвид нормата на чл. 484, ал. 3 от ТЗ, в случая авалът обезпечава плащането на издателя на ценната книга. В разглежданата правна хипотеза падежът на задължението по записа е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ – т. е. „на предявяване”. Изявлението, че сумата следва да се плати в срок до 82 месеца от датата на издаването му съставлява съглашение съобразно диспозитивната разпоредба на чл. 487, ал. 1 от ТЗ. Издателят може да определи по-дълъг или по-къс срок за предявяването на записа, респ. определеният срок има обвързващо действие спрямо кредитора по ефекта.

III. По въпроса за необходимостта от предявяване на записа на заповед с падеж „на предявяване” на издателя или на авалиста, заедно или поотделно, и има ли значение реда, по който са се задължили, настоящият състав на съда приема следното:

Предявяването на запис на заповед с падеж на предявяване има за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури съдействието на кредитора за изпълнение задължението на длъжника, поставяйки го в забава. В този смисъл ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, постановяващо че е необходимо предявяване на записа на заповед, за да се ангажира отговорността на авалиста. В този смисъл е и трайната актуална практика на ВКС, намерила израз в  Решение № 206 от 06.04.2015 г. по т. д. № 3701/2013 г., II т. о. на ВКС, Определение № 66 от 11.02.2015 г. по т. д. № 1350/2014 г., II т. о. на ВКС, Определение № 13 от 13.01.2014 г. по т. д. № 1712/2013 г., II т. о. на ВКС и др.

Предявяването на записа на заповед на длъжника, без значение дали кредиторът би предприел принудително изпълнение първо спрямо него или съвместно с такова и против авалиста или би предприел директно само срещу авалиста /каквото право безспорно има, с оглед солидарния характер на отговорността им/, е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист. Авалистът, аналогично на поръчителя /в този аспект липсва различие в уредбата на задълженията им/, отговаря както длъжника. Отговорността му е производна от тази на издателя. Доколкото изискуемостта на задължението, противопоставимо на длъжника, настъпва с предявяване на менителничния ефект за плащане на длъжника, то последното във всички случаи е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста. В съответствие с изложеното, ако разглежданата хипотеза би била предявяване само на авалиста или  непредявяване на записа на заповед с падеж на предявяване на авалиста, при непредявяване и на длъжника, то тогава не би се обусловило настъпването на изискуемостта на задължението за плащане на авалиста /Определение № 45 от 13.01.2014 г. по ч. т. д. № 2880/2013 г., I т.о. на ВКС, Определение № 826 от 31.10.2014 г. по т. д. № 1085/2014 г., I т.о. на ВКС/.

В настоящия случай не се оспорва факта, че процесният запис на заповед е предявен на издателя. Единствено се съдържа възражение, че записът на заповед не е предявен по отношение на един от авалистите – И.И.. В първоинстанционното решение е прието, че процесният запис на заповед е предявен на издателя, като по този факт не се спори между страните в производството, вкл. посоченото обстоятелство не е оспорено и във въззивното производство. Нещо повече -  същото се потвърждава изрично от страна на въззиваемия С.Г. в отговора на въззивната жалба. Предвид горното, съдът приема, че е налице надлежно предявяване на ефекта на издателя, поради което е възможно да бъде допустимо ангажирана и отговорността на авалистите.

IV. В конкретния случай вземането по записа на заповед се претендира не от издателя и главен длъжник по ефекта „Сънимед“ АД, а от авалистите Р.П.Х., Т.Б.Л., П.Б.И., С.Е.Г. и И.Б.И..

Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че менителничното поръчителство е уредено от действащото законодателство като самостоятелно задължение и възникващо единствено по силата на едностранното волеизявление на авалиста, и е независимо от дълга, който обезпечава. Именно поради самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на авалиста, произтичащ от разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ТЗ, той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето, чието задължение се обезпечава /хонорат/ би могъл да направи /в т.см.Решение № 20 от 30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г., ІІ т. о. на ВКС/. Позовавайки се на тази самостоятелна правна природа на авала не е допустимо авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект както абсолютните възражения за недействителност на ефекта /освен относно формата му/, така и лични /относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между последния и издателя на записа на заповед, освен ако докаже, че приносителят е: 1/ недобросъвестен и е 2/ извършил злоупотреба с право, или 3/ самият авалист също е страна по каузалната сделка /в т.см.Решение № 2 от 12.08.2014 г. по т. д. № 984/2012 г., II т.о. на ВКС/.

Видно от изявленията на ищеца и от събраните доказателства по делото се установява недобросъвестност у приносителя при придобиване на менителничния ефект, изразяваща се в знание за наличието на каузално правоотношение между страните по обезпечението, породено от договора за банков кредит. Този извод е подкрепен и с Договора за цесия от 28.12.2010 г. между „ЦКБ“ АД и „Инфо Асистанс“ ЕООД /сега „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД/, предхождащ прехвърлянето на ефекта, в който е изрично описан и договорът за банков кредит от 12.06.2007 г., за обезпечаването на който е издаден и процесният запис на заповед. Съобразно договорните отношения между банката и „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД и предвид задължението за предоставяне на всички документи по вземането на цесионера, следва безкритично и еднозначно да се приеме, че последният е знаел за наличието на няколко вида обезпечения, като едно от тях – Записът на заповед от 12.06.2007 г. му е изрично прехвърлен на 20.04.2012 г. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице в частта, свързана с осчетоводяването на договора за банков кредит в счетоводството на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД.

Въпреки получените частични плащания в полза на въззивника по образуваното изпълнително дело, касаещо и вземането по договора за банков кредит, обезпечен с процесния запис на заповед, съдът не достига до позитивен правен извод за наличие на злоупотреба с право, доколкото не се цели повторно присъждане на пълния размер на вземането, предвид частичното погасяване, съобразно представената справка за погасени задължения по изпълнителното дело. В изпълнителното производство е присъединен и изпълнителният лист, издаден срещу „Сънимед“ АД, който е свързан с договора за кредит, обезпечен с процесния запис на заповед. Посочено е, че задължението по него е останало непогасено до размера на 448 000 лева – главница, ведно със законна лихва за забава от 16.06.2012 г. Предмет на настоящото производство е абстрактната сделка – записът на заповед, по който се претендира плащане от авалистите, поради което не е налице злоупотреба с право доколкото се цели да бъде ангажирана отговорността на авалистите за непогасената част от вземането.

С оглед на горното, следва да се приеме, че е налице знание у джиратаря за каузалното правоотношение, поради което авалистите са легитимирани да противопоставят на ищеца произтичащите от каузалното правоотношение относителни възражения на издателя.

V. Дори да се приеме обратното, съдът съобрази следните обстоятелства:

Въпросът с въведените възражения от страна на авалистите, свързани с отсъствието на достигнало изрично съобщение до длъжника – издател на менителничния ефект от страна на банката, че същата намира кредита за предсрочно изискуем, не може да бъде разрешаван в настоящото производство, доколкото по ч. гр. д. № 967/2011 г. по описа на РС – гр. Несебър, по което в издадена заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя „Сънимед“ АД е прието, че е настъпила изискуемостта на кредита. В същото заповедно производство в заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 3 от ГПК е посочено, че длъжникът видно от писмо изх. № 71194/16.06.2011 г., връчено на представляващия – П.И. и писмо изх. № 71232/16.06.2011 г., връчено на член на съвета на директорите – С.Г., е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Същите констатации не са оспорени от длъжника, посредством депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК, като въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е образувано изпълнително производство.

Неоснователно се явява и възражението за нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет, основано на твърдения за непрехвърлимост и необходимост от притежаването на качеството на кредитна институция у цесионера. Правилата за прехвърляне на вземанията по чл. 99 от ЗЗД установяват забрана за сключване на договор за цесия по отношение на вземания, чието прехвърляне не се допуска от закона. Непрехвърлимостта на вземането представлява отклонение от общия принцип за свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, поради което това изключение следва да се прилага за вземания, чиято непрехвърлимост по силата на закона е установена с императивна правна норма. Отсъства законовo изискване, което да налага цесионерът да притежава качеството кредитна институция при цедиране на вземане, породено от договор за кредит. Съдът съобразява и обстоятелството, че в чл. 37 от Договора за банков кредит № 79700КР-АА-1590/12.06.2007 г. изрично е предвидена възможност на банката да прехвърли вземането си, поради което следва безспорно да се приеме, че отсъства уговорка между страните за непрехвърлимост на вземането, която да обуславя възможността на длъжника да противопоставя подобно възражение на цесионера. С оглед на горното,  следва да се приеме, че договорът за цесия, е действителна сделка - цедираното вземане не е непрехвърлимо нито по естеството си, нито по разпореждане на закона, нито страните по договор за кредит са изявили воля в такава насока / в т.см.Решение № 1173 от 29.V.1975 г. по гр. д. № 692/1975 г., I г. о. на ВС/.

Съдът при постановяване на настоящия акт, съобрази също че повдигнатият пред настоящата инстанция въпрос за разпределението на сумите, получени от публичната продан по образуваното изпълнително дело № 20107050400206/2010 г. по описа на ЧСИ – И Б, рег. № 705, с р-н на действие ОС – гр. Бургас, по издадените четири изпълнителни листа, в това число и възражението за прихващане, са извън пределите на настоящото производство. Същите е можело да бъдат допустимо релевирани в отделно производство по реда на чл. 462 и сл. от ГПК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи също, че съдът намира за неоснователно възражението за погасяване на менителничното поръчителство с изтичането на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбите на поръчителството са неприложими към уредбата на специфичното менителнично поръчителство /авал/, поради спецификата на двата института /в т.см.Решение № 120 от 30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г.,  II т. о. на ВКС, Решение № 185 от 22.11.2010 г. по т. д. № 136/2010 г., II т. о. на ВКС и Решение № 216 от 03.01.2017 г. по т. д. № 3204/2015 г., I т. о. на ВКС/.

Съдът приема за неоснователно и възражението за погасяване по давност на законната лихва за забава за периода преди 27.02.2011 г.. В представената и приобщена по реда на ГПК към доказателствения материал по делото справка за погасени задължения по изпълнителното производство изрично е посочено, че освен главницата в размер на 448 000 лева са останали и непогасени задължения за заплащане на законна лихва за забава, считано от 16.06.2012 г.. Това дава основание на настоящата инстанция да приеме, че не е изтекла тригодишна погасителна давност, арг. от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД /в т.см. Решение № 24 от 17.02.2009 г. по т. д. № 574/2008 г., I т. о. на ВКС, Решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., II т. о. на ВКС и др./.

Нещо повече в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. Ако записът на заповед има обезпечителна функция за задължения по каузално правоотношение, какъвто е и настоящият случай, то изискуеми са тези вземания, които са с настъпил падеж към датата на падежа на ценната книга. За вземанията по каузалното правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на ценната книга /изрично в този смисъл Решение № 108 от 22.07.2014 г. по т. д. № 2418/2013 г., I т. о., ТК на ВКС и Решение № 61 от 21.10.2015 г. по т. д. № 894/2014 г., I т. о. на ВКС/. Записът е с падеж на предявяване със срок до 82 месеца от датата на издаването му, като същият е предявен, поради което единственият възможен извод е, че гаранционното, абстрактно отношение не обхваща последващите задължения, чиято изискуемост не е настъпила. На посоченото основание, последващо възникналите задължения, каквито са вземанията за лихва за забава, са ирелевантни за спорния предмет, тъй като не са обезпечени с изследвания запис на заповед.

При така изложеното се налага краен извод за неоснователност на предявения иск в частта над 448 000 лева, представляваща безспорно установена, непогасена главница по каузалното правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед от 12.06.2007 г. до претендираните 516 772.05 лева.

С оглед на всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция счита постановеното първоинстанционно решение за частично неправилно неправилно и като такова то следва да се отмени в съответните части.

По разноските: Съобразно изхода на спора разноски се дължат в полза на страните по съразмерност.

I. На въззивника следва да се присъдят разноски, както следва:

За въззивното производство от страна на въззивника се претендира заплащането на разноски в общ размер на 21 056.66 лв., от които 10 335.44 лв. – държавна такса, 10 387 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 120 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в съдебно заседание и 214.22 лв. – пътни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че последното открито съдебно заседание по делото е проведено на 25.01.2017 г., след влизане в сила на измененията в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК – 24.01.2017 г., поради което размерът му следва да бъде съобразен с нея. Максималното допустимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 450  лв. при материален интерес над 10 000 лв., съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ. Възражението за прекомерност относно размера на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на въззивника пред въззивна инстанция следва да бъде оставено без уважение, доколкото съдът по гореизложените съображения определи размер в съответствие с измененията на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Предвид горното, в полза на въззивника по съразмерност следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер на 9 640.74 лева, за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

За първоинстанционното разноски се претендират съдебно-деловодни разноски в общ размер на 10 815.45 лв., от които 10 335.45 лв. – държавна такса и 480 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно съдържащо се искане в заявлението за издававане на заповедта за незабавно изпълнение и доказателства за направата им. Предвид горното и съобразното изхода на спора, в полза на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 9 377 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

За заповедното производство се претендират съдебно-деловодни разноски в общ размер на 15 635.45 лв., от които 10 335.45 лв. – държавна такса и 5 300 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно съдържащо се искане в заявлението за издававане на заповедта за незабавно изпълнение и доказателства за направата им, като същото искане е инкорпорирано и в депозираната искова молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК.  Предвид горното и по съразмерност, в полза на заявителя следва следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за заповедното производство в размер на 13 555.94 лева.

II. На въззиваемата Т.Б.Л. следва да се присъдят съдебно-деловдни разноски, както следва:

В първоинстанционното производство се претендира заплащането на сумата в размер на 14 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. В договора за правна помощ от 22.06.2015 г. е указан видът на плащане – в брой.  Предвид договорения размер, следва да се съобрази, че в нормативен акт е посочено задължително заплащането на суми над 15 000 лева да се осъществява по банков път /арг. от чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, действала до 31.12.2015 г./. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение /т. 1 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/. Предвид горното, на Т.Б.Л. за първонстанционното производство следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 928.50 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

III. На въззиваемия С.Е.Г. следва да се присъдят съдебно-деловдни разноски, както следва:

В първоинстанционното производство от страната се претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Съдът съобрази, че страна не е представила списък по чл. 80 от ГПК за разноски за първоинстанционното и въззивното производство. Макар и същият да се явява процесуална предпоставка за допустимостта на искането за изменение на решението в частта за разноските, непредставянето му не влече като последица неприсъждането на същите ако са представени доказателства за извършването им. С оглед на гореизложеното и по съразмерност, на С.Е.Г. следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 81.13 лева.

Други съдебно-деловодни разноски не следва да се присъждат, поради отсъствието на представени списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им макар и страните да са направили искания за присъждането им в първоинстанционното и/или въззивното  производство.  

Предвид горното, първоинстанционното решение е частично неправилно и като такова следва да  бъде отменено в съответните части.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 265 от 21.04.2016 г. по т. д. № 1591/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК: 130997190, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от управителя Д М, по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ срещу Р.П.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Б.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, П.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Е.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и И.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване за установено, по отношение на ответниците в първоинстанционното производство, в качеството им на авалисти, че дължат по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1672 от 13.03.2014 г., постановена по ч. гр. д. № 2716/2014 г. по описа на РС – гр. Варна, на сумата в размер до 448 000 лева, представляваща част от главница в размер на 524 000 лева по запис на заповед, издаден на 12.06.2007 г. от „Сънимед” АД в полза на „Централна кооперативна банка” АД /„ЦКБ“ АД/, впоследствие джиросан на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД,  като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Р.П.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Б.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, П.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Е.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и И.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството им на авалисти, че дължат на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК: 130997190, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от управителя Д М, сумата в размер на 448 000 лева, представляваща част от 524 000 лева по запис на заповед, издаден на 12.06.2007 г. от „Сънимед“ АД в полза на „Централна кооперативна банка“ АД, джиросан на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД на 20.04.2012 г., въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1672 от 13.03.2014 г., постановена по ч. гр. д. № 2716/2014 г. по описа на РС – гр. Варна, ведно със законна лихва за забава върху сумата от считано от 28.02.2014 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ.

ОТМЕНЯ решение № 265 от 21.04.2016 г. по т. д. № 1591/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е осъден „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК: 130997190, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от управителя Д М да заплати на Т.Б.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 1 928.50 лева до присъдените 14 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 265 от 21.04.2016 г. по т. д. № 1591/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е осъден „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК: 130997190, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от управителя Д М да заплати на С.Е.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на  81.13 лева до присъдените 610 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 265 от 21.04.2016 г. по т. д. № 1591/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд в останалата част.

ОСЪЖДА Р.П.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Б.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, П.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Е.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и И.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК: 130997190, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от управителя Д М, сумата в размер на 9 640.74 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в производството по в. т. д. № 588/2016 г. на Варненски апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

ОСЪЖДА Р.П.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Б.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, П.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Е.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и И.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК: 130997190, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от управителя Д М, сумата в размер на 9 377 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в производството по т. д. № 1519/2014 г. на Окръжен съд – гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Р.П.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Б.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, П.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Е.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и И.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: ***  да заплатят на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК: 130997190, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от управителя Д М, сумата в размер на 13 555.94 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в производството по ч. гр. д. № 2716/2014 г. на Районен съд – гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

                                                                                        2.