Р Е Ш Е Н И Е

№   36/14.02.2018 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  16.01.2018 г. в  състав:

           

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

 ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

            ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 588  по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е жалба от Национална агенция по приходите-София, представлявана от Венцислава Петкова-директор на Дирекция „Държавни вземания“, срещу постановеното решение № 411/22.06.2017год.  по т.д. № 1940/2015год. на ОС-Варна, с което е отхвърлен искът на въззивника с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, за установяване на съществуването и дължимостта на неприети в производството по несъстоятелност на „Марина Блейк Сий Ривиера“ООД публични вземания в размер на 200,29лв. –лихви начислени по главници, възникнали по неплатени държавни такси, съгласно тарифата  за д.т. събирани от съдилищата.

Счита обжалваното решение за неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост по изложени съображения. Основното е срещу извода на съда, според който за да възникнат вземанията за лихви, начислени върху главници, възникнали  по неизплатени държавни такси, следва длъжникът да бъде поканен, за да възникне отговорността за забава по см. на чл.84 ал.2 ЗЗД.  Счита този извод за необоснован. Според Закона за лихвите върху данъци, такси,  и други подобни държавни вземания, лихви се дължат за всеки ден забава до окончателното изплащане на главниците по вземанията. ДОПК също предвижда начисляване на лихви върху публичните държавни вземания до окончателното им изплащане.

За това счита, че не е необходима покана за поставяне на длъжника в забава, респекивно че предявеният иск е основателен и доказан по размер.

Предвид изложеното, желае да бъде постановено решение, с което след отмяна на обжалваното решение, да бъде уважен искът на въззивника.

Насрещните страни не са изразили становище по жалбата.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

             В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на въззивника. Страната претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна относно обжалваното решение:

Предмет на разглеждане от настоящето производство са:

Искове с  правно основание чл.694 ал.1 ТЗ.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба чрез която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 694, ал.1 от ТЗ, вр. чл.1 от Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от Националната агенция за приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от изп. директор Б А срещу „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД, ЕИК 103958265, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Сирма войвода“ № 2“ да бъде прието за установено съществуването на предявените в производството по несъстоятелност на „Марина Блек Сий Ривиера" ООД публични вземания в общ размер на 200.29 лв., от които 128.98 лева, законна лихва върху присъдената държавна такса в размер на 22 044.97 лева за периода от датата на решението по т. дело №2029/2013г. 27.11.2014г. до датата на предявеното вземане 17.12.2014г. и сумата 71.31лева, законна лихва върху държавната такса в размер 3 880.00 лева по постановеното решение по т.д.№ 1265/2013 година за периода от 17.11.2014 г. до 21.01.2015г.

Ищецът излага в исковата молба, че с решение № 115 от 23.03.2010г., постановено по т. д. № 865/2009г. по описа на Окръжен съд Варна е открито производство по несъстоятелност на „Марина Блек Сий Ривиера" ООД, гр. Варна, ЕИК 103958265. С молба от 15.12.2014г. Националната агенция за приходите /НАП/ е предявила публични вземания в общ размер на 22 112.53 лв., от които главници - 22 044.97 лв. и лихви, изчислени към 09.12.2014г. - 67,56 лв., дължими по изпълнителен лист от 28.11.2014г., издаден въз основа на подлежащо на изпълнение съдебно решение, постановено по т. д. № 2029/2013г. на ВКС. С молба от 16.01.2015г. НАП е предявила публични вземания в общ размер на 3 914,57 лв., от които главници - 3 880,00 лв. и лихви, изчислени към 13.01.2015 г. - 34.57 лв., дължими по изпълнителен лист от 12.12.2014г., издаден въз основа на подлежащо на изпълнение съдебно решение, постановено по т. д. № 1265/2013 г. на ВКС. Твърди се, че синдикът на ответното дружество е изготвил допълнителен списък на приети вземания и допълнителен списък на неприети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявени в Търговския регистър под № 20151014133702, като в първия са включени публични вземания в общ размер на 25 924,97 лв. - главници и лихви, възникнали след датата на предявяване на вземането пред съда по несъстоятелността до окончателното погасяване на главницата, представляващи публични вземания по цитираните по-горе изпълнителни листи, а в допълнителния списък на неприети вземания са включени публични вземания в общ размер на 200.29 лв., представляващи предявени от НАП лихви, начислени върху вземанията за държавни такси по изпълнителните листи. НАП е депозирала възражение срещу списъка на неприетите вземания, което е оставено без уважение с определение № 4101/03.12.2015г. по ч.т.д. № 1684/2015г. Ищецът изразява несъгласие с мотивите на постановеното определение, по изложени съображения, като се иска да се приеме за установено съществуването на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания в общ размер на 200. 29 лв.

Ответникът „Марина Блек Сий Ривиера” ООД, не е  изразил становище по исковете.

Синдикът Т.П.Н. е изразил становище за неоснователност на исковете, понеже не е отправена покана до длъжника и същият не  изпаднал в забава, което е задължително за начисляване на законни лихви в полза на НАП.

Съдът съобрази следното:

Не се оспорва, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства и изразените становища, следното:

От доказателствата се установява, че с решение №115/23.03.2010г., постановено по т. дело №865/2009г. по описа на Окръжен съд – Варна е открито производство по несъстоятелност за длъжника „Марина Блек Сий Ривиера” ООД.

Срещу несъстоятелния длъжник са издадени изпълнителен лист от 12.12.2014г., въз основа на решение №206/17.11.2014г. по т. дело №1265/2013г. по описа на ВКС за сумата от 3380.00лв., представляваща държавна такса и изпълнителен лист от 28.11.2014г., въз основа на решение №184/27.11.2014г. по т. дело №2029/2013г. по описа на ВКС за сумата от 22044.94лв., с основание държавна такса.

Тези вземания са предявени от НАП в производството по несъстоятелност по т. дело №865/2009г. и са включени в списък с приети вземания, одобрен с определение №4102/03.12.2015г.

Процесните две суми от 128.98 лева, законна лихва върху главницата от 22 044.97 лева за периода от  27.11.2014г. до 17.12.2014г. и от 71.31лева, законна лихва върху главницата от 3 880.00 лева за периода от 17.11.2014г. до 21.01.2015г., са били включени в списък на неприети вземания и с определение №4101/03.12.2015г., постановено по т. дело №1684/2015г. по описа на ВОС е отхвърлено възражението на ищеца по чл.690, ал.1 от ТЗ. За това са изпълнени изискванията на закона за процесуалната легитимация на ищеца да предяви установителния иск.

При разглеждане по същество на исковете, съдът съобрази следното:

Следва да се отбележи, че в процеса не съществува спор относно размера на претенциите, а се спори единствено относно предпоставките за тяхната  изискуемост.

Относно характера на предявеното вземане-вземанията представляват начислени лихви върху определени със съдебно решение държавни такси.

Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК публично държавно вземане е това за държавни такси, установени по основание със закон. Съдебните такси са установени по основание с Закона за държавните такси и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г.), поради което представляват държавни публични вземания. Съгласно нормата на чл.162 ал.2 т.9 ДОПК Публично държавно вземане са и лихвите по т.1-8 –т.е следва да се направи извод, че процесните вземания в размер на 200.29лв. за лихва върху дължими публични задължения, също представляват публични държавни вземания.

В чл. 175, ал. 1 ДОПК е предвидено, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Законът, който определя размера на дължимата лихва е Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно чл.1 от посочения нормативен акт дължимата лихва която е визирана в чл.175 ал.1 ДОПК е в размер на законната лихва.

Следователно, според разпоредбата на чл.175 ал.1 ДОПК, за неплатените в законоустановените срокове задължения се дължи лихва в размер на законната лихва. В процесния случай, задължениято за заплащане на лихва е възникнало когато задължението за заплащане на държавна такса е станало изискуемо-т.е. това е момента на влизане в сила на съдебното решение.

Или, разпоредбата на чл.175 ДОПК определя кога възниква задължението за заплащане на лихва-това е момента когато изтече срока за заплащане на публичното задължение. Следователно, срокът за заплащане на публично задължение е определяем и е последния ден на съответния данъчен период. След изтичане на срока възниква задължението за заплащане на лихва върху неплатеното публично задължение. Конкретно в случая, срокът е изтекъл, респективно задължението за плащане е възинкнало с влизане в сила на съдебните решения, по които се дължат държавните такси.

За това и не може да бъде споделен извода на окръжния съд, че на основание разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД и чл.182 ал.1 ДОПК/отм./, длъжникът следва да бъде поканен за да възникне отговорността за забава. Чл.84 ал.2 ЗЗД визира хипотеза, при която не е определен ден за изпълнение, а както се посочи по-горе, денят за изпъление на публичните задължения е определен от чл.175 ал.1 ДОПК, за това не е необходима изрична покана за изпълнение. Чл.182 ал.1 ДОПК /отм./, също е неприложим, понеже в разпоредбата е уредена процедурата при  предприемането на принудително събиране на публични задължения, а именно преди предприемането на действия за принудително събиране, следва да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.  Въпреки че е неотносимо, понеже чл.175 ал.1 ДОПК препраща към Закона само относно определяне на размера за дължимите лихви, по повод на изложеното от окръжния съд, следва да се отбележи следното: Съдът неправилно се е обосновал относно нуждата за отправена покана и с разпоредбата на чл.1 от Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно чл.1 от посочения нормативен акт –Неплатените в сроковете за доброволно плащане ... вземания се събират със законата лихва.  От текста не може да се направи извод, че се визира срокът за доброволно изпълнение при образувано принудително изпъленние, от което се прави извод за необходимост от писмена покана. Напротив, посоченият израз „Срокове за доброволно плащане“..следва да се тълкува че се има в предвид определените от съответния закон срокове за плащане на задължението.

Предвид изложеното, задължението за заплащане на лихви за неплатени публични задължения е изискуемо, без да  е необходимо за възникването му отправяне на писмена покана до длъжника. За това и предявения иск по чл.694 ал.1 ТЗ за установяване на вземане в размер на 200.29лв.- дължими от ответника за неплатени публични задължения е основателен и следва да бъде уважен.

Следва да се отбележи, че направения извод е съобразен и с изводите, съдържащи се в Решение № 43 от 20.06.2014год. по т.д. № 2471/2013год., І т.о., в което е уважен иск с идентичен предмет.

Предвид изложеното, искът `по чл.694 ТЗ за установяване на съществуване на вземане на НАП за законна лихва в размер на 200.29лв. е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед направения извод, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, като въззивният съд постанови вместо него друго решение, с което уважи претенциите по иска изцяло.

При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъдят и направените разноски за двете инстанции.

Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г./, в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и възнаграждение, в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът приема, че следва да се присъди съобразно предвиденото в Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждение в размер на 200лв. за всяка инстанция,  понеже намира, че делото не е с фактическа и правна сложност, при съобразяване критериите на чл.25 ЗПП.  С оглед основателността на исковете, Масатата на несъсноятелността следва да заплати държавна такса в общ размер от 150 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 411/22.06.2017 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№ 1940/2015 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на Националната агенция за приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от изп. директор Б А, с правно основание чл. 694, ал.1 от ТЗ, срещу „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД, ЕИК 103958265, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Сирма войвода“ № 2 съществуването на предявените в производството по несъстоятелност на „Марина Блек Сий Ривиера" ООД публични вземания в общ размер на 200.29 лв./двеста лева и двадесет и девет стотинки/, от които 128.98 лева, законна лихва върху присъдената държавна такса в размер на 22 044.97 лева за периода от датата на решението по т. дело №2029/2013г.- 27.11.2014г. до датата на предявеното вземане 17.12.2014г. и сумата 71.31лева, законна лихва върху държавната такса в размер 3 880.00 лева по постановеното решение по т.д.№ 1265/2013 година за периода от 17.11.2014 г. до 21.01.2015г.

Решението е постановено при участието на синдика Т.П.Н. на длъжника „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД, ЕИК 103958265 /в несъстоятелност/.

ОСЪЖДА Масата на несъстоятелността на „Марина Блек Сий Ривиера" ООД  да заплати на Националната агенция за приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от изп. директор Б А сумата от 400лв.-юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции, на основание чл.78 ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА Масата на несъстоятелността на „Марина Блек Сий Ривиера" ООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд  сумата от 150.00лв., представляваща държавна такса за исковото и въззивното производство, на основание чл.694, ал.7 от ТЗ и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

На съдия Дарина Маркова

 

Не съм съгласна с извода на мнозинството от състава на съда за дължимост на лихви върху присъдените държавни такси за периода от влизане в сила на решенията до датата на предявяване на вземанията.

Безспорно предявените от кредитора вземания за лихви върху присъдени държавни такси са публични държавни вземания по смисъла на чл.162 ал.2 т.9 от ГПК. Безспорно върху присъдената с влязло в сила решение в полза на бюджета държавна такса се дължи законна лихва в размер, определен от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Разминаването между моето мнение и това на състава на съда е само по отношение на началния момент, от който следва да бъде начислявана законна лихва върху присъдената държавна такса, като считам, че такава следва да бъде начислявана след покана, а не както е приело мнозинството от състава от датата на решението.

Съображенията ми за това са следните:

Тъй като се касае за публично вземане, нормата на чл.84 ал.2 от ЗЗД не намира приложение в настоящата хипотеза. Приложими са нормите на ДОПК и на ЗЛДТДПДВ.

На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ неплатените в сроковете за доброволно плащане такси се събират със законна лихва. Чл.175 ал.1 от ЗОПК регламентира че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се държи лихва в размер, определен в съответния закон.

Задължението за внасяне на държавна такса на основание чл.3 ал.1 от ЗДТ е авансово – при предявяване на искането. Настоящият случай е сред изрично предвидените изключения от правилото – на основание чл.649 ал.6 от ТЗ, в който изрично е регламентирано че държавните такси не се внасят предварително, а в случай на отхвърляне на иска, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. В случаите на изключения от правилото /чл.78 ал.6 от ГПК, чл.649 ал.6 от ТЗ, чл.694 ал.7 от ГПК/ законов срок за внасяне на дължимите държавни такси няма. Поради което и задължението за заплащане на присъдените с двете решения на ВКС държавни такси от несъстоятелния търговец възниква с влизане в сила на решението.

 С влизане в сила на решението присъденото задължение за плащане на дължима по делото държавна такса е ликвидно, изискуемо и подлежащо на принудително изпълнение. За да изпадне длъжникът в забава и да дължи законна лихва върху присъдените със съдебното решение държавни такси, той следва да бъде нарочно уведомен за влизане в сила на решението и за възникване на задължението и неговия размер, за да може да изпълни доброволно. В подкрепа на това разрешение е действалата към момента на влизане в сила на двете решения, по които са присъдени процесните държавни такси, норма на чл.182 ал.1 от ДОПК, сега отменена, задължаваща органа, установил вземането да изпрати до длъжника покана да плати задължението си в седмодневен срок, която покана предхожда предприемането на принудително изпълнение срещу длъжника.

Поради което и считам, че вземането на НАП за присъдени държавни такси следва да бъде включено като лихвоносно, но от датата на предявяване на вземането, предвид на което и предявеният иск за установяване на съществуването на законна лихва върху присъдените държавни такси за периода от датата на съдебните решения до датата на предявяване на вземанията, намирам за недоказан и неоснователен.