Р Е Ш Е Н И Е

247/ 24.11.2017 г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито  съдебно заседание в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ж.Димитрова в.т.д.№ 589/2017 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производството е с правно основание чл.25, ал.4, изр.2 ЗТР и е образувано по жалба от Д. БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу решение № 614/28.09.2017 год..,  постановено по ч.т.д.№ 1017/2017 год. по описа на ОС – Варна, с което е потвърден отказ на Агенция по вписванията   №20170720144203-2/25.07.2017 година, с който е отказано поисканото прекратяване и ликвидация на дружеството-заявител, чийто едноличен собственик е Р. Д., германски гражданин, починал на ХХ.ХХ.ХХХХг.

Твърди се в жалбата, че дружеството е с едноличен собственик, който е починал на ХХ.ХХ.ХХХХ година и е оставил за наследница малолетната си дъщеря С. Р. Д.. Предвид липсата на дееспособност решението за прекратяване на дружеството и ликвидацията е взето от майката и законна представителка на малолетната дъщеря. Съдът е възприел изцяло тезата, че недееспособната наследница не може да взема решения от кръга на правомощията на наследодателя, включително и чрез законния си представител. Следва да се отчете, че дружеството се прекратява със смъртта на едноличния собственик, като прекратеното дружество трябва да влезе в процедура по ликвидация с или без волята на собственика му. Ликвидатор е управителя като той е дал необходимото съгласие и следователно към искането са представени всички необходими документи, установяващи прекратяването на дружеството с или без решението на малолетната С.. Съдът е следвало да съобрази че текстът на чл.65, ал.1 ТЗ се отнася само до учредителите на търговско дружество и то към момента на учредяването му. Няма разумна или формална причина „учредител“ да бъде четено като „съдружник“. Няма пречка акциите да бъдат наследени от недееспособен и тъй като и двете дружества са капиталови не е неуместно прилагането на право по аналогия.   

Предявената жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.25, ал.4 ЗТР, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда от вменените му със Закона за търговския регистър и Наредба №1/2007г. за водене, съхранение и достъп до ТР правомощия. Съгласно чл.21 от ЗТР длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР (респ. акта подлежи на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации по чл.13 от ЗТР; да е заплатена следващата се държавна такса (когато такава се дължи).

С подаденото заявление е заявено за вписване в ТР по партидата на Д. БЪЛГАРИЯ ЕООД гр.Варна прекратяването и ликвидацията на дружеството поради смъртта на едноличния собственик на капитала.

Пред ТР са представени  пълномощно за адв.Ц. за действия пред ТР от управителя В.С., спесимен –образец от подписа на ликвидатора на дружеството – заявител В. С., уведомление до НАП за предприетото прекратяване на дружеството ведно с изд. от НАП, ТД -Варна удостоверение по чл.77 от ДОПК, удостоверение за раждане на С. Д., удостоверяващо качеството и на наследник на Р. Д. както и законния представител на малолетното лице, декларация по чл.13, ал.4 ЗТР на управителя на дружеството, смъртен акт №S 826/ХХХХг., изд. от Германия, Динслакен – СГС, заверен препис от удостоверение за наследници на Районен съд гр.Везел със заверка „Апостил” на преписа, преводно нареждане за заплатена държавна такса по сметка на регистъра както и решение на наследницата на едноличния собственик на капитала на Д. България ЕООД от 22.06.2017г. С. Д., действаща чрез законен представител своята майка Мая Д. за прекратяване на Д. България ЕООД, избор на ликвидатор и откриване на производство по ликвидация на дружеството.

По въпроса за наследяването на дружествения дял и разликите от придобиването на членство е налице постановено решение 376/12.06.2007 година по т.д.149/2007 година, ТК, които съдът изцяло споделя, поради което не може да се приеме, че наследяването на дружествения дял води автоматично до придобиване на членствено право от наследника.

Безспорно е, че организационният характер на дружеството, чието прекратяване и ликвидация се цели да се впише е еднолично дружество с ограничена отговорност, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.157, ал.1 ТЗ.

Съобразно разпоредбата на чл.157, ал. 1 ТЗ дружеството, чийто капитал се притежава от едно лице се прекратява със смъртта му, при наличието на две изрично предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, в устава да не е предвидено друго, както и наследниците да не желаят да продължат дейността му.

При извършената служебна проверка на представения по делото, водено в ТР се установява, че в учредителния акт не е уговорено друго, поради което при празнота на уредбата приложение следва да намери разпоредбата на ТЗ.

В случая се установява, че единствената наследница на починалия собственик на капитала не е пълнолетна, поради което е неприложима разпоредбата на чл.157, ал.1, пр.2 ТЗ, тъй като по силата на чл.65, ал.1 ТЗ учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни лица. При логическото и систематическо тълкуване на разпоредбата е видно, че същата не касае  само учредителите, тъй като липсва законово основание да бъде направена разлика между учредителите и всички последващи съдружници. Този извод се подкрепя и от заглавието на чл.65 ТЗ „Участници в дружеството“. Поради това наследницата, която не е дееспособна не може да поиска продължаване дейността на дружеството и по този начин да стане съдружник и едноличен собственик на капитала. След като е налице законова забрана за продължаване дейността на дружеството то същото е прекратено ex lege. След като същото е прекратено то за управителя е налице законово задължение да поиска вписване на обстоятелството, което е възникнало, като заличаването се извърши след провеждане на процедурата по ликвидация.

Заявлението е подадено от оправомощено лице, обстоятелството прекратяване на дружеството е валидно възникнало. Основният проблем е, че към момента дружеството представлява обособено имущество без персонален състав, поради което и липсва възможност да бъде взето решение за назначаване на ликвидатор.

По възможността наличието на решение на ОС на съдружниците да не бъде поставяно като задължително условие за заличаването на дружество след проведена принудителна ликвидация е налице изразено становище по т.д.431/2017 година по описа на Варненски апелативен съд, като същото разрешение следва да бъде дадено и в настоящия случай.

Целта на ликвидацията е приключване на създадените между дружеството и третите лица правоотношения, разпределение на дружественото имущество между съдружниците и заличаване на дружеството като субект на правото.

По отношение на дружеството следва да се проведе принудителна ликвидация, при която за да настъпи прекратяването не е необходимо волеизявление на съдружниците в дружеството, а прекратяването настъпва въз основа на закона. Поради което и въззивният съд намира, че в хипотези, когато прекратяването и ликвидацията настъпват поради факти, независещи и стоящи извън волята на съдружниците решение на ОС не може да бъде изисквано.

Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.2 ТЗ, в случаите когато няма решение на ОС за ликвидатор се назначава управителя на дружеството, поради което следва да се приеме, че управителя е легитимиран да подаде заявление, а и с оглед разпоредбата на чл.156, ал.2 ТЗ легитимиран да бъде назначен като ликвидатор е управителя.

Това разрешение следва да се приложи при систематическото тълкуване на разпоредбата на чл.155, ал.1, т.3 ТЗ. Когато едноличният собственик на капитала е и управител, следва да се премине през принудителна ликвидация по молба на прокурора, защото при липса на управител липсва легитимирано лице, което да заяви в търговския регистър настъпилото прекратяване по смисъла на закона и тогава решението на окръжен съд служи за започване на производството по ликвидация.

Поради несъвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което бъде отменен отказа на длъжностното лице и му бъде указано да впише исканото обстоятелство.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 614/28.09.2017 год..,  постановено по ч.т.д.№ 1017/2017 год. по описа на ОС – Варна, с което е потвърден отказ на Агенция по вписванията   №20170720144203-2/25.07.2017 година, с който е отказано поисканото прекратяване и ликвидация на дружеството-заявител, чийто едноличен собственик е Р. Д., германски гражданин, починал на ХХ.ХХ.ХХХХг., като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ отказ на Агенция по вписванията   №20170720144203-2/25.07.2017 година, с който е отказано поисканото прекратяване и ликвидация на дружеството-заявител, чийто едноличен собственик е Р. Д., германски гражданин, починал на ХХ.ХХ.ХХХХг. и УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация да впише исканото обстоятелство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: