О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№  705    /     20.  11.2018 г.

 

Варненски Апелативен съд  -  Търговско отделение, втори състав, в закрито заседание на  горепосочената дата в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА 

                           МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. НЕДЕВА в.ч.т.д.№ 589/2018 година по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр. чл.129 ал.3 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД гр. София, чрез изпълнителния директор С* Д*, срещу постановеното по т.д. № 250/2017г. по описа на ДОС определение № 353/02.07.2018г., с което съдът е прекратил производството по делото поради нередовност на исковата молба, на основание чл.129, ал.3, вр. чл. 377 ГПК.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Излага съображения за невъзможността ответникът да определя цената на предявения срещу него иск, като във връзка с това единствената възможност за него остава тази за изразяване на становище по въпроса за допустимостта и основателността на иска. В тази връзка прави оплаквания за нарушение разпоредбата на чл. 372, ал. 1 ГПК предвид това, че съдът не е връчил препис от депозирания от ответника отговор на исковата молба, а вместо това е върнал същата и е прекратил производството по делото. Моли за отмяна на обжалваното определение.

Насрещната страна „НС-АГРО“ АД гр. Добрич, в законоустановения срок, е депозирала писмен отговор, с който излага съображения за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и  срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

Производството пред Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД срещу „НС-АГРО“ АД, с която са предявени:  иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за услуга № Д-53-269/02.08.2012г. и при условие на евентуалност -  иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.

В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение по размера на цената на иска, респ. на дължимата държавна такса. Изложил е съображения за това, че искът е оценяем, а цената на иска следва да се определи в размер на 2 769 765,87 лв., представляваща признат от ищеца размер на задължението му спрямо ответника по иска на основание договор за услуга № Д-53-269/02.08.2012г., прогласяването на чиято нищожност е търсената с иска защита. Като доказателство за това е посочил подписано между страните по спора споразумение, с  нотариална заверка на подписите от 06.11.14г.

По повод на неколкократно оставяне на исковата молба без движение с указания  за посочване на цената на предявените искове, с молба вх.№ 8232/22.12.17г. – л.564, ищецът е посочил такава цена в размер на 150 000лв. Представени са по делото и доказателства за заплатена държавна такса в  размер на 4 % върху така определената цена, а именно – 6 000лв.

С разпореждане № 524/01.06.2018г.  на осн. чл. 70, ал. 2 ГПК Добричкият окръжен съд е увеличил  цената на иска на 2 769 765,87лв, държавната такса върху която е определил на 110 790,63лв. След приспадане на внесените 6 000лв, съдът е определил размера на държавната такса, който следва да бъде довнесен – 104 790,63лв. Препис от това разпореждане, съобразно изискването на чл.7 ал.2 ГПК, е връчен на ищеца на 14.06.18г.  До постановяване на обжалваното определение държавната такса не е довнесена. В частта, в която съдът е увеличил цената на иска, съдебният акт е подлежал на обжалване по реда на чл.70 ал.2 ГПК. Непосочването на тази процесуална възможност не е лишила страната от правото да инициира инстанционен контрол. След като това право не е упражнено, определението за увеличаване на цената на иска се е стабилизирало и като такова не може да бъде преразглеждано в производството по обжалване на определението за връщане на нередовната искова молба и прекратяване на производството по делото. Ето защо всички оплаквания, касаещи определянето на цената на иска, са ирелевантни и  по тях съдът не дължи произнасяне.

С оглед на горното се налага изводът, че ищецът не е изпълнил задължението си да довнесе дължимата  по делото държавна такса, поради което обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

За пълнота на изложението следва да бъде казано и това, че цената на иска е правилно определена. Вярно е, че ищецът е този, който определя вида и обхвата на търсената от него защита. Но вярно е и това, че ответникът има право да повдигне въпроса за цената на иска най-късно в първото по делото заседание. Доколкото в процесния договор не е уговорена конкретна стойност за извършената услуга и тя не може да бъде определена съгласно неговите клаузи, а ищецът е признал дължимост на сумата от 2 769 765,87лв. именно по изпълнението на този договор, то правилно съдът я е приел за цена на иска.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД гр. София, чрез изпълнителния директор С* Д*, срещу постановеното по т.д. № 250/2017г. по описа на ДОС определение № 353/02.07.2018г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: