РЕШЕНИЕ

 

                   №  104/  17.04.2015 г.             град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд -  гр. Варна                 търговско отделение трети състав

На седемнадесети март                                                               2015 година

В публично заседание в следния състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                        Петя Хорозова       

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане възз.т.д. № 59 по описа за 2015 г. докладвано    от З.Златилова     за да се П.изнесе взе предвид:

П.изводството по делото е по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е. - П. М.” АД, със седалище гр. Варна, срещу решение №1163/05.12.2014 г. постановено по т.д. 1323/2014 г. по описа на ОС гр. Варна, с което въззивникът е осъден по иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД да плати на „Е. Д.” ООД със седалище гр. София сумата 104 155,98 лв. получена на отпаднало основание, като цена на достъп до електропреносната и електроразпределителната М., по издадени 6 бр. фактури за периода 11.10.2012 г. – 05.03.2013 г. на Производител на ел.енергия от възобновяем енергиен източник и по иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за плащане на 10 088,54 лв. мораторни лихви считано от поканата за връщане до предявяване на иска /за разликата до 10 697,77 лв. искът е отхвърлен/, както и относно присъдените 8 250,22 лв. съдебни разноски.

Въззивникът „Е. - П. М.” АД със седалище гр. Варна обжалва решението като неправилно. Сочените пороци са необоснованост, нарушение на материалния и на Процесуалния закон, поради което постановеният акт следва да се отмени и предявените искове се отхвърлят като неоснователни.

Въззиваемата страна „Е. Д.” ООД в писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба в която поддържа доводи за обратно действие на отмяната на решението на ДКЕВР, поради което платената вече цена се явява на отпаднало основание и подлежи на връщане, като допълнително основание за недължимостта въвежда липсата на Общи условия като условие по чл. 30 ал. 1 от ЗЕВИ за сключване на договори за достъп, както и реално извършени услуги от страна на ответника.

Третото лице помагач на ответника счита, че привличането му е недопустимо - липсва правен интерес, тъй като административният акт не е основанието за възникване на правоотношението по предоставената услуга, евентуално поддържа неоснователността на иска.

Въззивната жалба е подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Съдът след служебна Проверка констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, поради което следва да се П.изнесе по съществото на спора.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Няма спор по фактите. Ищецът „Е. Д.” ООД е П.изводител на ел. енергия от възобновяем източниu - малка електроцентрала с фотоволтаични модули и заявена мощност 1 250кW”, който е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника с предишно наименование „Е.ОН Б.М.” АД на осн. договор от 30.03.2011 г. за присъединяване на обект на независим Производител на ел. енергия №3156-2009 П ГО10-76-19.03.2011 г. Има сключен договор №202/17.04.2012г за Продажба на Произведената ел. енергия с крайния снабдител – купувача „Е.ОН Б.П.” АД, който съгл. чл. 94а ал. 3 от Закона за енергетиката и чл. 31 от ЗЕВИ /в редакция Д.в. бр. 29 от 2012 г. в сила от 10.04.2012 г./, е длъжен да изкупува Произведената ел. енергия от възобновяеми източници на присъединените към електроразпределителната мрежа Производители. С изменението на ЗЕ Д.в.бр. 54/2012 г., в качеството си на Производител, ищецът съгл. чл. 84 ал. 2 от ЗЕ е бил задължен да сключи договор за достъп с оператора на мрежата към която е присъединен, в случая това е ответникът „Е. – П. М.” АД. Съгл. чл. 84 ал. 3 ЗЕ, този договор е задължително условие за изпълнение на договорите за Продажба на ел. енергия и е следвало да се сключи в двумесечен срок от влизане в сила на новата разпоредба. /§197 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ/, а при неизпълнение в срок операторът е длъжен да сезира ДКЕВР, която определя условията на достъп, до сключването на договора. В изпълнение на това си задължение и при законовото правомощие  съгл. чл. 21т.8 вр. с чл. 30 ал. 1 т. 13 от ЗЕ, да регулира цените на достъп, комисията е постановила решение Ц-33/14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните М. за Производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Съгл. чл. 13 ал. 9 от ЗЕ, обжалването на акта не спира изпълнението му, поради което ищецът, като доставчик по смисъла на т.16 от ДР на ЗЕ, е плащал цената на достъп, като условие за изпълнение на договорите за Продажба на ел. енергия. Платена е цена на достъп за общо 104 155,98лв. по 6 бр.фактури:

№0001100557 от 11.10.2012г, за сума 8 944,80 лв. платена на 15.10.2012 г; №0001100795 от 06.11.2012, за сума 33 043,02 лв. платена на 13.11.2012 г; №0001101061 от 06.12.2012 г, за сума 15 935,20 лв. платена на 11.12.2012г; №0001101345 от 07.01.2013 г, за сума 12 939,96 лв. платена на 15.01.2013 г; №0001101669 от 05.02.2013 г, за сума 19 644,01 лв. платена на 12.02.2013г. №0001102034 от 05.03.2013 г, за сума 13 648,99 лв. платена на 13.03.2013 г.

Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е обжалвано от отделни Производители на ел. енергия от ВЕИ и е отменено. Като се позовава на чл. 177 ал. 1 от АПК, че отмяната има действие по отношение на всички ищецът претендира връщане на даденото като недължимо платено.

При така установеното съдът приема предявения иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД за неоснователен по следните съображения:

Отмяната от административния съд на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което регулаторния орган е определил временна цена на достъп не може да има за последица отпадане с обратна сила на облигационните отношения между страните, които са възникнали въз основа на нормативното изискване на закона за сключване на договори за достъп между оператора на мрежата и Производителя на ел. енергия, за уреждане на правата по диспечиране, предоставяне на студен резерв и допълнителни услуги между оператора на системата и ищеца, който е ползувател по смисъла на § 41а, б”а” предл.първо от ДР на ЗЕ. Доводите на ищеца, че правото на ответника да изисква плащане въобще не е възниквало, защото актът на ДКЕВР никога не е влизал в сила и не може да породи правни последици, а последиците от постановеното предварително изпълнение се заличават с обратна сила са незаконосъобразни. Решението на съда с което обжалвания акт – решение на ДКЕВР за определяне на временна цена е отменен, има действие по отношение на всички /чл. 177 ал. 1 АПК/. Тъй като предмет на спора са гражданскоправните последици, спрямо неучаствалите в административното Производство лица, решението на ВАС следва да се зачете съгл. чл. 302 ГПК, т.е. то е задължително за гражданския съд, който трябва да съобрази отмяната му поради незаконосъобразност - нарушение на принципите на чл. 31 т.1 от ЗЕ за обоснованост и Прозрачност при определяне на цените от регулатора. Но цената е само елемент от договора за достъп, който ищецът като Производител е бил длъжен да сключи с оператора на мрежата към която е присъединен / чл. 84 ал. 2 от ЗЕ/. Той е търговска сделка, с която се уреждат правата и задълженията във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги и съгл. чл. 84 ал. 3 от ЗЕ е задължително условие за изпълнение на договорите за П.дажба на ел. енергия. С §197 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ е определен двумесечен срок за сключването му, който е изтекъл на 17.09.2012 г. Писмената форма не е въведена като условие за действителност, по арг. от §197 ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Именно поради липса на договор операторът е сезирал комисията, която е определила условията въз основа на които ищецът е плащал цена за достъп. Следователно налице са облигационни отношения между страните в изпълнение на които е било извършено и плащане на цената на услугата. Затова отмяната на определената временна цена за услугата, като елемент от сложния фактически състав не влече нищожност на договора, за да се претендира връщане на даденото на осн. чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД. Задължението за осигуряване на достъп при Продажба на ел. енергия между страните по спора не е отпаднало, поради което плащането не е без основание, като дължимият размер ще се определи с окончателните цени, за които съгл. чл. 32 ал. 4 от ЗЕ, регулаторният орган - КЕВР следва да вземе решение за компенсаторни мерки в случаите на отклонение между временните от окончателните цени.

Неоснователни са доводите, на ищеца за липса на основание за плащане изведени от разпоредбата на чл. 30 ал. 1 от Закона за енергия от възобновяеми източници, който е специален закон и изключва общия. Разпоредбите на ЗЕВИ предхождат по време приетите изменения и въведени нови правила по чл. 82 ал. 2 ЗЕ, с които се регламентират конкретни нови елементи по договорите за достъп във връзка с диспечирането, студения резерв и др. съпътстващи услуги и в чл. 84 ал. 3 ЗЕ изрично включват и договорите по чл. 94 а ал. 3 от ЗЕ, които касаят енергия Произведена от възобновяеми източници, поради което е приложим общия закон – ЗЕ, който урежда правоотношения които не са били обект на специалния ЗЕВИ.

При условията на евентуалност ищецът въвежда неоснователността на плащането поради липса на реално извършена услуга, тъй като П.изведената ел. енергия се закупува на границата на имота на Производителя, където са поставени измерителните устройства и липсват допълнителни разходи по достъп и пренос. Тези доводи не отчитат спецификата на ел. енергията като стока, невъзможността да се складира Произведеното количество, както и необходимостта да се поддържа непрекъснатост на електроснабдяването и качеството на доставяната ел. енергия в цялата единна система, която се характеризира с общ режим на работа и непрекъснат Процес на Производство, преобразуване, пренос разпределение и потребление. Именно тези особености определят нуждата от диспечиране и свързани с това допълнителни услуги изрично посочени в чл. 84 ал. 2 от ЗЕ. Електроцентралата с фотоволтаични модули за Производство на електрическа енергия, собственост на ищеца е част от електроенергийната система, която се регулира от нормите на ЗЕ. Затова и при изпълнение на договорите за Продажба по чл. 94 ал. 3 от ЗЕ, т.е. за Произведената от възобновяеми източници ел. енергия, която се закупува от крайния снабдител, какъвто е договор № 202/17.04.2012 г. сключен с ищеца са необходими допълнителни разходи във връзка с диспечирането на закупуваните количества ел. енергия. Размерът на тези разходи не е определен, доколкото и решение  Ц -6 /13.03.2014 г. на ДКЕВР за определяне на окончателни цени е обжалвано. Но дори да бе определен в чл. 32 ал. 4 от ЗЕ при отклонение на временните от окончателните цени се определят компенсаторни мерки, поради което претенцията за връщането им към този момент се явява неоснователна. 

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 104 155,98 лв., получена на отпаднало основание, като цена на достъп до електропреносната и електроразпределителната М. е неоснователен.

Поради неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва на сума 10 088,55лв. за периода 12.07.2013 – 24.06.2014 г.

Отхвърлянето на исковите претенции изключва нуждата от П.изнасяне в мотивите на решението по отношение на третото лице помагач на ответника – Комисия за енергийно и водно регулиране със седалище гр. София.

Поради различие в изводите на двете инстанции, първоинстанционото решение следва да се отмени и се постанови друго с което предявените искове се отхвърлят като неоснователни.

В полза на въззивника следва да се присъдят направените съдебни разноски поискани по реда на чл. 80 ГПК, общо в размер на сумата 11 836 ,89 лв, които включват държавна такса 2 284,89 лв. и общо 9 552 лв. адвокатски хонорар за двете инстанции. Исканият хонорар от 9 492 лв. за въззивна инстанция, предвид направеното възражение за прекомерност е намален на 4 776 лв. какъвто е и платения в първа инстанция.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

ОТМЕНЯ решение № 1163/05.12.2014 г. постановено по т.д. 1323/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд  и вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Е. Д.” ООД със седалище гр. София ЕИК 131355897 срещу „Е. - П. М.” АД, със седалище гр. Варна, ЕИК104518621 иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на платената по 6 бр. фактури сума от 104 155,98 лв. получена на отпаднало основание, като цена на достъп до електропреносната и електроразпределителната М. за периода 11.10.2012 г. – 05.03.2013 г, ведно със законната лихва считано от 21.07.2014 г. до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за плащане на 10 088,54 лв. мораторни лихви считано от датата на поканата – 12.07.2013 г. до 24.06.2014 г както и 8 250,22 лв. съдебни разноски.

ОСЪЖДА „Е. Д.” ООД със седалище и адрес на управление  гр. София район Слатина, ул.”Хубавка”№ 5 ет. 4 ап. 10, ЕИК 131355897 да плати на „Е. - П. М.” АД, със седалище гр. Варна, ЕИК104518621 сумата 11 836 ,89 лв. съдебни разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ :