Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   86/18.04.2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    двадесет и втори март                                      Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                                                                             М.Недева

 

при секретар : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 59   по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов против решение № 42/06.12.2016г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 55/2016г., с което дружеството е осъдено да заплати на П.И.С. ***, ЕГН ********** сумата 29 000лв, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на нанесена му средна телесна повреда, поради претърпяно пътно-транспортно произшествие на 14. 07. 2015 г., за което с Решение № 608/ 21. 05. 2015 г. по АНД № 823/ 2015 г. на РзРС деликвентът В И Ве признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 14. 07. 2015 г. до окончателно изплащане на сумата на осн. чл. 226 от КЗ /отм./ Със същото решение дружеството е осъдено да заплати         по сметка на Разградския окръжен съд сумата 1160 лева държавна такса върху предявения размер на иска и сумата 200 лева деловодни разноски, а на   адвокат И.Г.И. *** сумата 1400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и отхвърли предявения срещу него иск или да намали присъденото обезщетение и законовата лихва, като му присъди направените от него разноски за двете инстанции. Излага, че е заплатило на ищеца доброволно сумата от 1 000лв, която сума счита за справедливо обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди в резултат на причинените от ПТП травми. Определеното от първоинстанционния  съд допълнително обезщетение от 29 000лв счита за прекомерно завишено и не намиращо никаква опора в приетата по делото медицинска документация. Основното му твърдение се свежда до това, че окръжният съд е пришил към травмите на ищеца и заболявания, които нямат никаква връзка с процесното ПТП. Според ищеца в резултат на инцидента са му причинени следните телесни увреждания : средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, призната в решението на Разградския районен съд от 23.12.2015г. по АНД № 823/2015г., изразяваща се в натрупване на патологична колекция течност в дясна гръдна половина /плеврален излив/, обусловило разстройство на здравето с временна опасност за живота; контузия на гръден кош - счупване на 7-мо ребро вдясно по средната аксиларна линия; кръвонасядания и палпаторна болка под най-външната част на лява ключица; контузия на главата – клинични  данни за сътресение на мозъка, кръвонасядания високо в лява теменна област на главата и над основата на носа, драскотина през лява вежда, разклащане на трети зъб на горна редица с последваща екстракция; контузия на крайниците: подкожен хематом в горната трета на лицева повърхност на дясна подбедрица, охлузване на левия лакът, пръснати охлузвания и драскотини по външностранична повърхност на същата предмишница, охлузване по лицеви  повърхности на двете подбедрици; посттравматичен шок; изкривен гръден кош и трайно намалена трудоспособност, призната с решение на ТЕЛК от 07.03.2016г. и инвалидизиран с 56 % трайно намалена трудоспособност. Представени са две епикризи от проведени стационарни лечения : Епикриза по ИЗ № 9161 от Отделение по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – Разград за периода 14.07.2015г. – 16.07.2015г., в която е посочена като окончателна диагноза : „Травматичен шок.Съчетана травма : глава, гърди, гръбначен стълб, корем. Мозъчно сътресение. Контузия на гръден кош. Контузия на гръбначен стълб. Контузия на корем. Изписан с подобрение“ и Епикриза по ИЗ  № 9263/1272 от Отделение по хирургия при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – Разград за периода 16.07.2015г. – 23.07.2015г. с окончателна диагноза : „Комоцио церебри. Придружаващи заболявания : Фрактура косте VІІІ декстра /фрактура на 8-мо ребро в дясно/. Изписан с подобрение.“ Освен експертизите по делото е представена обемна медицинска документация, вкл. лист за преглед в Спешно отделение, 4 броя амбулаторни листи, медицинско направление с резултати и заключение, както  и Експертно решение на ТЕЛК 0550/ 044/ 07. 03. 16 г.,  според което  след освидетелстване е прието, че ищецът е с 56 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза – „Последици от травма на главата“, рентгенова снимка, 2 бр. СD с медицински изследвания и заверени копия от история на заболяването от МБАЛ Разград. Преценявайки така посочената медицинска документация застрахователят твърди във въззивната си жалба, че тя не удостоверява по категоричен начин твърдените в исковата молба телесни увреждания вследствие на инцидента от 14.07.2015г. За твърдението, че ищецът е изпаднал в състояние на „травматичен шок“ според въззивника няма нито клинични, нито параклинични данни. Счита, че тази диагноза не се приема и от приетата по делото СМЕ, видно от мотивите към решението. Въпреки, че тази диагноза изрично е вписана в епикризата  от 14.07.2015г. , счита че никъде в този документ няма такива данни. Оспорва заключението на СМЕ за наличието на плеврален излив, като счита, че в представената медицинска документация никъде няма категорично потвърдени данни за наличието на такова увреждане. Според него липсва по делото яснота и по въпроса кое ребро е счупено – 7-мо или 8-мо, или и двете. В епикризата на Хирургичното отделение от 16.07.2015г. ясно е записана фрактура на 8-мо ребро в дясно, като за никакъв плеврален излиз няма данни, а в епикризата на Интензивното отделение от 14.07.2015г. няма никакви данни както за плеврален излив, така и за фрактура на ребро, което и да е то. Оспорва и контузията на главата и мозъчното сътресение, като счита, че никъде в документацията  няма описание на повърхностни травми по горните и долните крайници. Твърди по –нататък, че 56 % инвалидност в Експертното решение на ТЕРК не са дадени за това, че в следствие на ПТП  от 14.07.2015г.  ищецът е получил травми и усложнения, а по повод на заболявания, които нямат нищо общо с този инцидент, като – артериална хипертония, ЦОНС – централен отоневрологичен синдром, транзиторни исхемични атаки, хронична вертебро-базиларна недостатъчност, инсулти, атеросклероза и др. Ето защо изводът на  първоинстанционния съд, че ищецът е получил 56 % инвалидизация за срок от 2 години заради травмата на главата от ПТП е абсолютно неверен. Счита, че диагнозата в епикризата от Интензивното отделение е отразена такава, за да бъде ползвана клиничната пътека, за да се осчетоводи и заплати стойността на извършените изследвания чрез Здравната каса, като това е един от начините за източването й и съответно финансиране на болниците. Оспорва още, че зъбът на ищеца е изваден в резултат от травмата от ПТП, тъй като му е поставена диагноза „пародонтоза“, след като е всеизвестно, че това заболяване няма травматичен произход.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./

          Ищецът П.И.С. *** претендира от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София заплащане на сумата от 29 000лв, представляваща претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на ПТП, осъществено на 14.07.2015г. , ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

          От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 14.07.2015г. ищецът е претърпял  ПТП, причинено от В И В, за което  с решение № 608/ 21. 05. 2015 г. по АНД № 823/ 2015 г.  на РС Разград Владимиров е признат за виновен, че при управление на МПС виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил средна телесна повреда на П.И.С., изразяваща се в натрупването на патологична колекция течност в дясна гръдна половина /плеврален излив/, довело до разстройство на здравето с временна опасност за живота, за което по реда на чл. 78а от НК му е наложено административно наказание. Според чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Липсва спор и по това, че към датата на инцидента  Владимиров е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество, предвид на което съдът намира, че елементите от фактическия състав на отговорността на застрахователя, ангажирана по реда на чл.226 ал.1 КЗ /отм./ са доказани по делото.

Основният спор между страните, пренесен пред настоящата инстанция и определящ предметните предели на инициираната въззивна проверка според изричния императив на чл.269 ГПК, се свежда до доказаността на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на инцидента от 14.07.2015г., в частност - до претърпените травматични увреждания, отразени в представената от ищеца медицинска документация, както и в приетите от първата инстанция заключение на СМЕ и Комплексна съдебно-медицинскка и съдебноавтотехническа експертиза и до размера на определеното обезщетение по реда на чл.52 ЗЗД. В тази връзка съдът съобрази  :  

За да изготви заключението си, прието пред първата инстанция в.лице д-р Диана Василева  е ползвала събраните по НАД № 823/2015г. на РС – Разград доказателства, писмените доказателства, представени от ищеца и е извършила личен преглед на последния. В резултат е дала заключение, че след претърпяното ПТП на 14.07.2015г. пострадалият е получил : 1. Контузия на главата, с клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна  неврологична симптоматика, кръвонасядания високо в лява теменна област над главата и над основата на носа, драскотина през лява вежда, разклащане на трети зъб на горна редица от лявата страна, с последваща екстракция на парадонтозно увредения зъб; 2. Контузия на гръден кош : счупване на 7-мо ребро вдясно, плеврален излив в дясно, кръвонасядане и палпаторна болка под най-външната част на лява ключица и 3.Контузия на крайниците: подкожен хематом в горна трета на лицева повърхност на дясна подбедрица, охлузване на левия лакът, пръснати охлузвания и драскотини по външностранична  повърхност на същата предмишница. В заключението си в.лице категорично потвърждава наличието на плевралния излив , обуславящ разстройство на здравето с временна опасност за живота. Действително се признава наличието на съдова увреда у пострадалия / дългогодишна хипертония, сърдечна и мозъчна форма, хиперхолестеролемия/, която безспорно няма връзка с инцидента, но на нейния фон след получената закрита мозъчно-черепна травма вероятно се е обострила или развила хронична неврологична симптоматика, налагаща задължително лечение поне шест месеца, която симптоматика вече е пряк резултат от претърпяното ПТП. Съдът следва да зачете и извода на медицинския експерт, че заболяванията в издаденото Експертно решение на ТЕЛК нямат връзка с претърпяното ПТП.

С оглед на цялостната медицинска документация и най-вече с оглед категоричността на заключението на в.лица по приетата СМЕ съдът намира, че възраженията на въззивника срещу фактологично установените увреждания на ищеца в резултат на претърпяното ПТП, поддържани и пред въззивната инстанция се явяват недоказани. Касае се за специализирани медицински познания, с каквито съдът не разполага, поради което се налага да бъде прието експертно заключение. А в това заключение описаните в исковата молба увреждания на ищеца, претендирани да са настъпили в резултат на инцидента от 14.07.2015г., се явяват доказани. Следва да бъде зачетено становището на в.лице, че инвалидизирането на ищеца не е пряка последица от получените от него травми по време на ПТП. Т.е. – вярно е твърдението на въззивника, че ищецът е имал редица заболявания, някои от които с дългогодишна давност, които не са последица от получените при произшествието увреждания, като хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, пародонтоза. Но неверен е изводът му, че поради наличието на тези заболявания следва да бъде отречено наличието и на редица увреждания, изчерпателно изброени в исковата молба и доказани от експертното заключение и приетата по делото медицинска документация, които дават основание на пострадалия да претендира обезвреда за претърпени неимуществени вреди. В този смисъл възраженията на въззивника се неоснователни.

Другото основно твърдение във въззивната жалба е за завишен размер на присъденото обезщетение от 29 000лв, на фона на признати от застрахователя вреди и доброволно изплатени такива в размер на 1 000лв. Това твърдение настоящият състав намира също за неоснователно, по следните съображения :

При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който  се определя по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, съдът е длъжен да се съобрази с  константната и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за него. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване на деликта, вида и характера на телесните увреждания, както и произтичащите от тях физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност, продължителността и интензивността  на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и страдания, възрастта на пострадалия, както и възможността за пълно възстановяване. / решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция в тази насока, отчитайки  икономическата конюктура в страната, както и  общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Т.е. - независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и  Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК, Т. Върбанова, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Следва да бъдат съобразени и показанията на разпитаните по делото свидетели, установяващи характера и интензитета на претърпените от ищеца страдания в следствие  наложителното му лечение след инцидента, както и неудобствата, свързани с това лечение. Така свидетелката Станева, чиито показания съдът цени  с оглед евентуалната нейна заинтересованост от изхода на спора, описва тежкото състояние на ищеца по време на болничния му престой, както и болките и страданията, преживени от него в дома му, изследванията, които се е наложило да правят. В този дух са и показанията на свидетеля Сашо Малчев Георгиев.

Преценявайки всички горепосочени критерии в съвкупност, настоящият състав намира, че следва да определи обезщетение за претърпените и доказани от ищеца неимуществени вреди в резултат на претърпяното от него ПТП от 14.07.2015г. в размер на 30 000лв. След приспадане на заплатеното от застрахователя обезщетение от 1 000лв, на ищеца следва да бъдат присъдени 29 000лв, ведно със законната лихва от момента  на настъпване на застрахователното събитие, съвпадащ с момента на увреждането, до окончателното изплащане на задължението.

Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следват направените от нея разноски за водене на делото в настоящата инстанция. В пледоария по същество процесуалният представител на въззиваемия С. прави искане за присъждане  на възнаграждение за тази инстанция по реда на чл.38 от ЗАдв., което изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нередба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1 400лв.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/06.12.2016г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 55/2016г.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД,  гр. София 1407, Община Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК 831830482 да заплати на адвокат И.Г.И. *** 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :