Р Е Ш Е Н И Е  № 64

 

Гр.Варна, 10.03.2014 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 17.12.2013 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА въззивно т.д.№ 590/2013 г. по описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от СИБАНК АД гр. София против решение на ВОС № 543/12.06.2013 г. по т.д.№ 3000/2012 г., в частта, с което при участие на въззивника в качеството му на трето лице помагач на ответника е прието за установено по реда на чл.694 ал.3 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника - ГОЛДЪН БЪЛГАРИАН ДЕВЕЛОПЕРС ЕООД /Н/, че в полза на кредитора БЪЛГАРИАН ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПЕРС ЕООД /Н/ се дължи неприето предявено вземане, както следва: в размер на 527 099.53 лв. – сбор от главници по предоставени парични заеми с поредица от банкови преводи от 04.04.2007 г., 25.04.2007 г., 02.07.2007 г., 23.10.2007 г., 23.09.2008 г., 24.09.2008 г., 25.09.2008 г., 26.09.2008 г. и 30.09.2008 г., на основание чл.240 ал.1 ЗЗД, както и в размер на 145 277.42 лв. – сбор от всички текущо начислени лихви за ползване на заетите средства по същите заеми, за периода 2007–2010 г., на основание чл.694 ал.1 ТЗ.

Въззивната жалба е подадена своевременно, от легитимирана страна и е допустима. Държавна такса по нея ще бъде събрана с оглед изхода на делото, по арг. от чл.694 ал.2 ТЗ.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на решението в посочената обжалвана част, като въззивникът счита, че съдът не се е произнесъл по спорния предмет, заявен с исковата молба, в която вземането се претендира на основание конкретно посочени в исковата молба писмени договори за заем. Евентуално се правят оплаквания, че решението в тази част е неправилно – противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Против жалбата е депозиран писмен отговор от БЪЛГАРИАН ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПЕРС ЕООД /Н/, в който се сочи, че решението в обжалваната част е допустимо и правилно, поради което се моли да бъде потвърдено.

Съдът, с оглед оплакванията във въззивната жалба и материалите по делото, приема следното:

І. Относно допустимостта на решението.

С предявените искове се цели установяване на вземания /главница, лихви/ в производство по несъстоятелност за връщане на предоставени в заем парични средства ведно с уговорена лихва, с правно основание чл.240 ЗЗД. Писмените договори, както и документите за постъпване на сумите по банковите сметки на ответника, касаят доказването на исковите претенции, а не представляват тяхно основание. Затова обстоятелството, че в исковата молба се сочат конкретни писмени договори за заем, а в решението в обжалвана му част съдът е уважил исковете въз основа на неформално сключени договори за заем, индивидуализирани с извършените банкови преводи, които също са описани в обстоятелствената част на исковата молба, не съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на решението като постановено по непредявен иск.

Съдът констатира наличието на специалните предпоставки за допустимост на исковете, предявени по реда на чл.694 ТЗ, за които въззивната инстанция също следи служебно. Установи се, СИБАНК АД е възразило своевременно против приемането на вземанията на БЪЛГАРИАН ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПЕРС ЕООД по спорните договори за заем в размер на 703 008.23 лв. с доводи, че сумите не са били реално предадени на длъжника, като възражението в производството по чл.692 ал.2-4 ТЗ е било уважено от съда по несъстоятелността. Други вземания по същите договори в размер на 275 734.57 лв. не са били приети от синдика, кредиторът е възразил по съответния ред, а съдът е оставил възражението без уважение. По отношение на вземанията, които не са били включени в оспорените списъци на синдика исковото производство е прекратено с влязло в сила определение.

ІІ. Относно действителността на договорите за заем, сключени в писмена форма между ищеца и ответника, представлявани от едно и също лице – техен управител.

С ТР № 3/15.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/13 г. на ОСГТК бе окончателно разрешен въпросът относно приложението на общата норма на чл.38 ал.1 ЗЗД спрямо представителството на търговските дружества. ОСГТК реши, че към органното представителство на ТД при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл.38 ал.1 ЗЗД, становище, което е поддържал и този състав на АС.

Следователно, договорите не могат да се квалифицират като нищожни на посоченото основание.

ІІІ. Относно останалите предпоставки за уважаване на исковете.

От заключението на вещото лице по назначената ССЕ /в поправен вид пред настоящата инстанция/, останало необорено по надлежния ред, безспорно се установява, че процесните суми са преминали реално от патримониума на ищеца в този на ответника - постъпили са чрез банкови преводи по сметка по последния. Сумите по извършените преводи съответстват на тези, описани в договорите за заем. Преводите съвпадат или следват с броени дни датите на сключване на договорите. Те са надлежно осчетоводени в счетоводството на ответника като дадени заеми, включително и тяхното частично погасяване. Осчетоводено е и задължението за годишна лихва, уговорено в обичайния размер между свързани лица.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че между страните действително са били сключени договори за заем, като съобразно представените писмени договори и анексите по тях, заетите суми е следвало да се върнат в 5 годишен срок. С обявяването на длъжника в несъстоятелност с решение от 09.12.2010 г., вземанията по договорите са станали изискуеми. Техният размер, установен чрез ССЕ, е както следва: 527 099.53 лв. – сбор от главници по предоставени парични заеми с поредица от банкови преводи от 04.04.2007 г., 25.04.2007 г., 02.07.2007 г., 23.10.2007 г., 23.09.2008 г., 24.09.2008 г., 25.09.2008 г., 26.09.2008 г. и 30.09.2008 г., въз основа на писмени договори за заем от 02.04.2007 г., 23.04.2007 г., 02.07.2007 г., 18.10.2007 г. и 18.09.2008 г. и 145 277.42 лв. – сбор от всички текущо начислени лихви за ползване на заетите средства по същите заеми, за периода 2007–2010 г.

Горното мотивира съда да заключи, че вземанията в посочения размер и на предявеното основание се дължат от ответника, поради което постановеното в този смисъл решение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода от спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 13 447.54 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 543/12.06.2013 г. по т.д.№ 3000/2012 г. по описа на ВОС, в частта, с което предявените искове по реда на чл.694 ТЗ са уважени.

ОСЪЖДА СИБАНК АД гр.София с ЕИК 831686320 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд сумата 13 447.54 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: