Р Е Ш Е Н И Е

№      367/19.12. 2013 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 05.11.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА              

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

           ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 591 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

           Производството по делото е образувано по  въззивна жалба на 

Ц.К.Т. – Ф. и М - Г М.С. чрез майка си и законен представител Ц.К. Н.

Въззивниците Ц.К.Т. – Ф. и М - Г М.С. чрез майка си и законен представител Ц.К. Н обжалват решение № 437/15.05.13 г. по т.д. № 2924/12 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от тях искове, както следва: иск срещу ЗК ”Л И” АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.04.2005 г. по вина на С.С.Ф., при твърдения за ексцес, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 407 ал.1 /отм/ от ТЗ и в условие на евентуалност искът  против С.С.Ф. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.04.2005 г. по вина на С.С.Ф., при твърдения за ексцес, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 45 от ЗЗД; иск от М Г С. чрез законен представител Ц.К. Н против С.С.Ф., за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 23 000 лева, обезщетение за пропуснати ползи от неосигуряването на месечна издръжка от починалия при ПТП баща на детето, при твърдения за нараснали нужди на детето, на осн. чл. 45 от ЗЗД, както и в частта, с която Ц. Н  лично и като законен представител на М.М.С. е осъдена да заплати на С.С.Ф. сумата от 1 200  лева разходи за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, претендира се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което предявените искови претенции да бъдат уважени ведно с присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна ЗК „Л И” АД гр. София счита обжалваното решение за валидно, допустимо, правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Останалите страни не са изразили становище по жалбата.

         В съдебно заседание въззивниците Ц.К.Т. – Ф. и М - Г М.С. чрез майка си и законен представител Ц.К. Н, редовно призовани, не се явяват, за тях се явява адв. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

           Въззиваемата страна ЗК „Л И” АД гр. София,  редовно призована чрез адв. Б., не изпраща представител.

           Въззиваемата страна  С.С.Ф., редовно призован, не се явява, за нея се явява адв. Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

           Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирани в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такива са процесуално допустими.

При разглеждането им, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от Ц.К. Н и от М.М.С. чрез майка си законен представител първата ищца, а именно: Иск от първата ищца против ЗК ”Л И” АД, а в условията на евентуалност против С.С.Ф., за осъждането им да заплатят на ищцата сумата от 50 000 лева, неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.04.2005 г. по вина на евентуалния ответник, при твърдения за ексцес, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

От М.М.С. чрез майка си законен представител първата ищца М.С., против С.Ф. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 23000 лева, обезщетение за пропуснати ползи от неосигуряването на месечна издръжка от починалия при ПТП баща на детето. Уточненията на по исковете са направени с молба вх. № 38501/19.12.2012 г. и последваща 1393/19.01.2013 г. Относно иска по чл. 45 от се уточнява, че същият се предявява в глобален размер от 23 000 лева с твърдения, че се претендира обезщетение за пропуска от неосигуряването на месечна издръжка от починалия при ПТП баща на детето като в случая се търси увеличение на вече присъденото с предходно решение от 24.03.2008 г. обезщетение поради нарасналите нужди на детето.

В исковата молба се излага, че с влязло в сила Решение по т.д. № 843/20006 г. на ВОС на ищцата Ц.Н е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие ПТП допуснато на 17.04.2005 г. в района на КК”Камчия”,  по вина на ответника С.Ф. и при наличие на застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, с който е допуснато ПТП, която е сключена с ответника ЗК „Л И” АД. Твърди, че с цитираното решение е присъдено и обезщетение /заместващо издръжка/ на малолетната дъщеря Мария С..   Излага, че  здравословно състояние на ищцата се влошава – заболяванията се задълбочават, поради което и твърди нови вреди при наличие на ексцес, настъпили след влизане в сила на решението по т.д. № 843/2006 г. на ВОС. На това основание претендира осъждане на ответника ЗК „Л И” АД, а в условията на евентуалност С.Ф. да заплатят на ищцата сумата от 50000 лева, неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.04.2005 г. при твърдения за ексцес, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

По отношение иска, предявен от Мария С. чрез законния представител се твърди, че детето е с нараснали нужди, поради което изплатеното с решението по т.д. № 843/2006 г. обезщетение е недостатъчно, а детето следствие настъпилата смърт на родителя при процесното ПТП на 17.04.2005 г. е лишено от издръжка, която липса следва да се репапира от деликвента. Предявява иск против евентуалния ответник за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 23000 лева, обезщетение за пропуснати ползи от неосигуряването на месечна издръжка от починалия при ПТП баща на детето.

Исковете са  по чл. 407 ал.1 /отм/ ТЗ от КЗ против ЗК „Л И” АД и по чл. 45 от ЗЗД против евентуалния ответник С.Ф..

Ответниците считат исковете неоснователни.

ЗК „Л И” АД претендира отхвърляне на иска против дружеството поради погасяването му по давност /изтичане на пет години, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие или ексцеса/; наличие на влязло в сила решение по т.д. № 843/2006 г., в което при присъждане на обезщетението на Н са взети предвид възможните усложнения; новите заболявания, ако такива изобщо са възникнали не са в причинна връзка с ПТП.

 Становището на ответника С.Ф. е за неоснователност на исковете;  По отношение на  иска за заплащане обезщетение на малолетното момиче счита, че съдът по т.д. №843/2006 г. е отчел всички обстоятелства, свързани с растежа на детето до 18 годишна възраст при присъждане на обезщетението, заместващо издръжката и няма основание за присъждане на нови суми, като и не се и твърдят обстоятелства, налагащи увеличаване размера на обезщетението.

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.04.2005 г. ищцата Ц. Н е претърпяла ПТП в района на к.к. „Камчия”, обл.. Варна, причинено по вина на С.Ф., с шофиран от него лек автомобил, застрахован за периода, включващ датата на ПТП при застрахователя ЗК „Л И” АД.  С решение по т.д. № 843/2006 г. на ВОС, образувано по искова молба на Ц. Н, лично за себе си и като законен представител на Мария С.,  са уважени предявените искове с правно основание чл. 407 ал.1 /отм/ от ТЗ и чл. 45 от ЗЗД за осъждане на застрахователя, респективно деликвента за заплащане на неимуществени и имуществени вреди. С решението в полза на ищцата е присъдено обезщетение, платимо от застрахователя за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания следствие собствените увреждания, които е получила при ПТП в размер на 8 000 лева /сумата от 20 000 лева е обезщетение за болки и страдания следствие смъртта на съпруга й/. На детето, чрез законния представител е присъдено обезщетение, заместващо издръжка в размер на 17280 лева, платима от деликвента, ведно със законната лихва от увреждането до изплащането.  Решението по цитираното дело е в законна сила, считано от 07.09.2009 г.

В настоящето производство се претендира допълнително осъждане на застрахователя, респективно деликвента от двете пострадали лица с твърдения за ексцес в здравословното състояние на ищцата Н  и нараснали нужди на детето. които предполагат по-висок размер издръжка.

 По иска, предявен от Ц. Н:

За да е основателен предявения иск, т.е. да е налицес екцес на увреждането, следва да се установи причинна връзка между станалото на 17.04.2005 г. пътно-транспортно произшествие и последвалото според твърденията на ищцата обективно влошаване на състоянието на пострадалата, различно от това, за което е присъдено първоначално обезщетение. Във тази връзка е изслушано заключение по съдебно-медицинска експертиза, което не е  оспорено. Същото дава заключение, че при ПТП ищцата е получила счупване на дясната дъга на трети шиен прешлен, приплъзвъне напред /антеролистеза/ на трети шиен прешлен спрямо четвърти. В оздравителния процес гръбначната травма се е усложнила с развитие на ошипяване в областта на ставите вдясно и стесняване на отворите на гръбначномозъчните нерви в дясно, срастване между трети и четвърти прешлени напред с оформяне на блок. Установяват се данни за хронична коренчева увреда вдясно. В резултат на това се манифестира шиен гръбначен синдром с палпаторна болка в областта на шията, втвърденост на мускулатурата на дясната раменна мишница с болезнени и ограничени активни движения на десния горен крайник в отвеждане, сгъване, разгъване и въртене в раменната става, намалена сила на хващане с дясна ръка, намалени по амплитуда рефлекси, сетивни нарушения. Съгласно експертизата шийната травма е довела до трайно затруднение в движението на шията, на десния горен крайник, които са налице и към момента и вероятно ще останат завинаги без да е налице осакатяване.

По време на ПТП ищцата е получила и мозъчно сътресение, което представлява функционално разстройство на функцията на централната нервна система, проявяващо се със симптоми от главоболие, виене на свят, обща отпадналост, намалена трудоспособност за период от няколко месеца. Не са установени органични увреждания на централната нервна система, поради което според експертизата към настоящия момент не би следвало да е налице церебрастенен синдром в причинна връзка с претърпяното мозъчно сътресение. Установените при прегледа лекостепенна хипертонична болест, дифузното увеличаване на щитовидната жлеза, десностранния епикондилит и намаление в зрителната острота, които също са констатирани от експертизата като налични към момента заболявания нямат отношение към травматичните увреждания от претърпяното ПТП.

Допълнително в съдебно заседание експертът посочи, че симптоматиката във връзка с претърпяното мозъчно сътресение към момента е изчезнала, респективно пациентът е излекуван. Единствено симптоматиката във връзка с възстановяване движението на шията и десния горен крайник, както сетивна, така и двигателна е във връзка с травмата, няма да отзвучат, дори с времето биха могли да бъдат в количествен израз и по-сериозни. Съгласно становището на експерта в областта на счупването на прешлените влошаването на състоянието не е предвидимо в началото. Две усложнения биха могли да се развият като едното е срастването между трети и четвърти шийни прешлени, от друга страна там където излиза коренчето на гръбначно-мозъчния нерв, дясна раменна става, десен горен крайник, след счупването се оформят артрозни промени, които стесняват канала. Според експерта непосредствено след травмата не може да се направи прогнозна оценка на състоянието на пострадалия. Две години след травмата обаче усложненията са се развили в степен, почти еднаква с настоящия етап.

От приобщеното като доказателство т.д. № 843/2006 г. на ВОС е видно, че СМЕ е изготвена на 29.02.2008 г. – т.е. повече от две години половина след ПТП при извършен преглед на ищцата Констатациите в СМЕ, залегнали и в решението по цитираното дело са за идентични увреждания в областта на шията, по-специално фрактурата на дясната дъга на С3 и разместването на гръбначния стълб в областта на С3-С4. Видно от постановеното решение на ВОС, в същото при определяне размера на обезщетението е отчетено въздействието на посочените увреждания, които както се посочи, са идентични и по двете експертизи. В настоящия процес  не се констатира влошаване, което да не е взето предвид, за което да не е присъдено обезщетение, поради което няма основание да се присъжда отново. Останалите посочени увреждания, нямат отношение към ПТП с оглед заключението по СМЕ.

Предвид изложеното съдът счита, че ищцата не установява влошаване на здравословното си състояние, което да не е отчетено при първоначалното присъждане на обезщетение, респективно предявеният иск основан на екцес на увррежданията е неоснователен.

Във връзка с направеното възражение,  искът на ищцата срещу застрахователя е погасен и по давност защото по отношение погасителната давност на исковете срещу застрахователя, какъвто е и прекият по чл. 407 ал.1/отм/ от ТЗ е приложима специалната норма на чл. 392 /отм/ ТЗ, която е пет годишна от датата на застрахователното събитие, тук ПТП. С оглед недоказаността на екцеса, неоснователен се явява и евентуалния иск срещу деликвента.

По предявеният иск на Мария С. чрез законния й представител Ц.Н против С.Ф.. Видно от  решението по т.д. № 843/2006 г. по описа на ВОС на детето е присъдено обезщетение, заместващо издръжка, платимо от деликвента в размер на 17280 лева до навършване на пълнолетие. Съдът по това дело макар да е присъдил сумата глобално, всъщност мотивирайки дължимостта на обезщетението е приел, че за детето М. са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в неосигуряване на месечна издръжка от починалия при ПТП в размер на 80лв.  Единственото твърдение на ищцата по иска за необходимост от увеличен размер на издръжката се свежда до това, че детето било пораснало и като ученик посещавало платени извънкласни занимания, които факти и обстоятелства следва да се приемат за доказани.

Следва да се отбележи, че с оглед бъдещия разтеж на детето,  о отношение растежа на детето, безспорно това е факт, съдът е  взел в  предвид при присъждане на първоначалния размер /след като сумата е до навършване на пълнолетие/, другите разходи не са задължителни  не следва с тях да се ангажира отговорноста на деликвента.

Предвид изложеното и този иск се явява неоснователен поради недоказаност и следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното, исковете се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.

След като е постановил съдебния си акт в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди, като на основание чл.-272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, относно направените фактически и правни изводи, които споделя.

Водим от горното, съдът

                                    Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 437 от 15.05.2013 год., постановено по т. д. № 2924/2012 год. по описа на Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ :1.                       2.