РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  312/17.11. 2014 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      четвърти ноември                                                                 Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар  Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер  591    по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на В.П.К. ***, чрез пълномощника му адв. С., срещу решение №502/21.05.2014 г. по т.д. №2230/2013 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника против ЗК „Л И” АД гр. София иск по чл.226 КЗ за разликата над присъдените 12 000 лв. до претендираните 75 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от  причинените му средни телесни повреди вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2012 г. в гр. Варна с МПС „Нисан Алмера” ДК №ВХХХХ РТ, управлявано от водача Д.Т.Д..

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, предвид неговата незаконосъобразност, с оглед на което моли за неговата отмяна в тази му част и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което предявения иск се уважи изцяло.

Въззиваемата страна в депозирана преди съдебното заседание молба оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част ведно с присъждане на разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на вззивника в случай че то надвишава минималния размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемата страна Д.Т.Д. чрез процесуалния си представител адв. Ч. оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване решението на окръжния съд в неговата обжалвана част, като валидно и правилно.

Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Страните не спорят относно факта за наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, по сключена с първия ответник ЗК „Л И” АД гр. София по полица №22111890363089 със срок на действие от 08.09.2011 г. до 07.09.2012 г. за МПС „Нисан Алмера” с рег. № В 2831 РТ, собственост на втория евентуален ответник Д.Т.Д., валидна към датата на застрахователното събитие - настъпилото на 10.08.2012 г. ПТП.

Не се спори също, че водачът Д.Д. съгласно чл.257 ал.2 КЗ се счита за застраховано лице по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Включването на водачите на МПС в категорията „застраховани лица” по застраховка „Гражданска отговорност” произтича от правилата на субективния състав на деликтната отговорност, тъй като този вид застраховка е предназначена да покрие вредите от непозволеното увреждане.

Извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца Д.Т.Д. са установени по безспорен начин със задължителната за гражданския съд на осн. чл.300 ГПК сила на съдебния акт, постановен по НОХД №1126/2013 г. на Варненски районен съд – VI с-в, влязъл в законна сила.

Съобразно установеното по-горе, съдът приема, че ответникът Д.Т.Д. е причинил виновно поради нарушение правилата за движение по пътищата – чл.25 ал.1 и ал.2 ЗДвП и по непредпазливост на ищеца две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна лъчева кост на типично място на десен горен крайник,  причинило трайно затруднение на движенията на същия крайник за период от 15 – 2 месеца, изкълчване на дясна лакътна става, причинило трайно затруднение на движението на десен горен крайник за период от около 1-1,5 месеца. По първоинстанционното дело е назначена СМЕ, от чието заключение се установява, че посочените по-горе травми действително са затруднили движенията на десните горни крайници за период от около 45-60 дни, както и че ищецът е получил контузия на гръдния кош със счупване на 5-то ребро в ляво, разкъсно-контузни рани по лицето, дясна подбедрица и четвърти пръст на лявата ръка с увреждане на сухожилието разгъващо дисталната интерфалангеална става на пръста.

Налице са основанията за носене на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на застрахованото лице, следователно и основания за ангажиране отговорността на застрахователя – ответник, тъй като отговорността му в хипотезата на чл.226 КЗ по застраховка „Гражданска отговорност” е функционална  на деликтната. Следователно ЗК „Л И” АД гр. София отговоря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващи се в случая в претърпените от ищеца болки и страдания.

По отношение размера на обезщетението съобразно правилото на чл.52 ЗЗД съдът отчита всички конкретни факти и обстоятелства, така както са възприети и съответно ценени в мотивите на първоинстанционното решение, към които настоящият състав на съда на осн. чл.272 ГПК изцяло препраща. С оглед установеното съдът определя на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лева.

По отношение приноса на пострадалия ищец за настъпването на вредите освен изложеното в мотивите на решението на окръжния съд досежно установеното по заключението на изготвената САТЕ и в частност шофиране със скорост два пъти над разрешената, съдът съобрази и обстоятелството, че ищецът е бил без каска. Тези две нарушения на правилата за движение са в пряка причинно следствена връзка с интензитета и вида на една част от получените травми, тъй като по причина на високата несъобразена скорост пострадалият я е намалявал в рамките на 36 метра. Именно описаното от вещото лице движение на мотоциклета и страната му на лягане на асфалта са и причината за травмите в дясната половина на тялото, а като травми от самия удар с л.а. се явяват травмите по лява ръка и ляво ребро /л.81/.  

С оглед изложеното по-горе настоящият състав приема, че е налице съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД, което определя на 40%, поради което дължимото обезщетение е в размер на сумата от 12 000 лева. До този размер иска е основателен, поради което за разликата над него до претендираните 75 000 лв. следва да се отхвърли.

Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените към които съдът на осн. чл.272 ГПК препраща, окръжният съд е постановил в обжалваната му отхвърлителна част правилно решение, което се потвърждава.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №№502/21.05.2014 г. по т.д. №2230/2013 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от В.П.К. *** против ЗК „Л И” АД гр. София иск по чл.226 КЗ за разликата над присъдените 12 000 лв. до претендираните 75 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от  причинените му средни телесни повреди вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2012 г. в гр. Варна с МПС „Нисан Алмера” ДК №ВХХХХ РТ, управлявано от водача Д.Т.Д., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2012 г..

 

В останалата осъдителна част, като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.