Р Е Ш Е Н И Е

 

 373/ гр.Варна, 27.12.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 26.11.2013 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 592/2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Предмет на въззивно обжалване е решение № 466/20.05.2013 год., постановено по т.д.№ 2269/2012 год.  по описа на ОС – Варна, с което:

1. „Мезон – Новела” ООД – Варна е осъдено да заплати на „Даекс”, дружество, регистрирано във Франция, сумата 14 289.84 евро /четиринадесет хиляди двеста осемдесет и девет евро и осемдесет и четири евроцента/, получена от ответника при отпаднало основание след разваляне на сключен между страните договор за изработка на дървена вила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1 145.66лв. /хиляда сто четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

2. е отхвърлен иска на „Даекс”, дружество регистрирано във Франция, срещу „Мезон – Новела” ООД със седалище гр.Варна за сумата от общо 14 900 евро, претендирана като обезщетение за вреди от разваляне на договора на основание чл.88 ал.1 от ЗЗД, както следва: сумата 1 900 евро, претендирана като частична от 15 000 евро, съставляваща обезщетение за вреди – заплатена по-висока цена на алтернативната услуга и сумата 13 000 евро, претендирана като частична и съставляваща  обезщетение за пропусната полза поради нереализиран пазар.

Постъпила е въззивна жалба от „Мезон – Новела” ООД – Варна против осъдителната част на съдебния акт. Страната поддържа, че между страните не е сключен договор с твърдяното в исковата молба съдържание.  Процесното договаряне е осъществено в рамките на преговори, по които страните не са постигнали съгласие относно съществените елементи на правотношението. Преговорите са прекратени поради некоректното поведение на насрещната страна. 

В срока по чл. 263 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба от „Даекс” САРЛ – Франция с предмет – отхвърлителната част на съдебния акт. В жалбата и допълнителна уточняваща молба от 30.09.2013 год. страната претендира отмяна на съдебния акт в обжалваната част, вкл. присъждане на сумата от 50 000 евро – „частично обезщетение за претърпяни икономически вреди”. С влязло в сила определение  № 658/16.10.2013 год. съдът е констатирал частична недопустимост на насрещната въззивна жалба и е прекратил производството по в частта, в която се претендира присъждане на обезщетение по чл. 82 ЗЗД за разликата над 14 900 евро до претендираните 50 000 лева.

В о.с.з. предявените жалби се поддържат, респ. оспорват от насрещната страна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените жалби са депозирани в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, съответно – чл.263, ал.1 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такива са процесуално допустими. Разгледани  по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

I.Не е спорно между страните, че между тях няма подписан писмен  договор за изработка. По делото е представена многообразна кореспонденция сочеща,  че от началото на м.юни 2012 год. същите установили търговски контакти във връзка с изработката, монтажа и доставка на дървени къщи. Ищецът „Даекс” САРЛ - Франция посетил България във връзка с проучване на възможностите за изработка, респ. ответникът „Мезон Новела” ООД – Варна изразил принципна готовност да поеме производството на алпийски вили HLL.

 Анализът на представената по делото електронна кореспонденция сочи, че в края на м. юни 2012 год. преговорите между страните напреднали, а договарянето се съсредоточило върху производството на къща – мостра /тестов продукт/. Страните уточнили предмета на изпълнение чрез одобряването на подробна сметка за разходите, съдържаща елементите на количествено – стойностна сметка  - вид, количество и един. стойност на влаганите материали; цената на транспорта и цената на монтажа. Ответникът одобрил заданието – e-mail от 28.06.2012 год., 15:27 ч., респ. ищецът нанесъл корекции и предоставил на страната т.н. „последни подробни сметки за разходи” -   e-mail от 28.06.2012 год. , 15:21 ч.

С  e-mail от 02.07.2012 год. ответникът – изпълнител  определил стойността на поръчката – 42 873, 82 евро, вкл. авансово дължимо плащане от 33,33%  в размер на 14 289, 84 евро.  Приложил фактура, вкл. банкова сметка ***.

 С  e-mail от 03.07.2012 год. ищецът - възложител  потвърдил условията за изпълнение чрез възпроизвеждане на подробна сметка за разходите със съответните актуализации; дължимото възнаграждение; срока за изпълнение; мястото на монтаж.

На 06.07.2012 год. ищецът превел по банковата сметка на ответника уговорения аванс.

 Страните не оспорват авторството на коментираните изявления и титулярството на електронните адреси, от  които изхождат съобщенията

Сочената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: 

В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.

Съгласно решение № 97 от 3.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 533/2012 г., II т. о., ТК  не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно или писмено предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение от възложителя. В тази хипотеза, по аргумент от  чл.14, ал.1  ЗЗД, договорът ще се смята за сключен в момента, в който волеизявлението на възложителя достигне у предложителя.  Възможно е приемането да се осъществи и с конклудентни действия на възложителя, сред които и плащането на авансово договорени суми от възнагражението. 

Разменената между страните кореспонденция по чл.293, ал.4 ТЗ, вкл. и предприетите действия от страните сочат манифестирана воля да се обвържат с договор при достатъчна конкретизация на видовете и количествата работи, които изпълнителят предлага да изпълни, и на размера на възнаграждението, което иска да получи за извършването им. Сключеният договор съдържа съществените елементи на чл. 258 и следв. ЗЗД. На основание чл.4, ал.1, б.б Регламент /ЕО/ № 593/2008 год. договорът се регламентира от правото на държавата по обичайното местопребиваване на доставчика на услугата – „Мезон Новела” ООД – Варна, България.

Между страните не се спори, че договорът е прекратен. По арг. от чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД изпълнителят дължи връщане на дадения аванс. За приложение на сочената последица е ирелевантно основанието, на което е осъществено прекратяване на договорната връзка. Ищецът изявил желание да получи изработения и оразмерен материял, а ответникът не навел възражения за частично предприето изпълнение на договорната престация, подлежаща на заплащане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

II. По претенцията за заплащане на вреди:   

Отговорността за вреди възниква при наличие на виновно неизпълнение на договорната връзка – чл.88 и чл.79 ЗЗД.

Страните не оспорват, че с e-mail от 30.07.2012 год. ответникът „сложил край на съвместното сътрудничество” с мотиви, свързани с внезапното посещение на ищеца в България на 27.07.2012 год. Ответникът твърди, че посещението е израз на „некоректно поведение” и „нелоялна конкуренция”. Ищецът е предприел опити за „заобикаляне” на изпълнителя чрез директно договаряне със заводите  - подизпълнители на ответника за възлагане на бъдещи поръчки без неговото посредничеството. Действията са окачествени като опетняване на търговската репутация на ответника и засягане на професионалното му достойнство.

Ищецът от своя страна твърди, че предприел посещението, притеснен от липсата на информация за хода на поръчката и в изпълнение на правомощията си по чл. 262, ал.1 ЗЗД.

Единствените факти, надлежно установени в процеса са, че възложителят предприел посещение в България след предупреждение до изпълнителя, обективирано в кореспонденция от 26.07.2012 год. Според правилото на чл. 262, ал.1 ЗЗД поръчващият има право да проверява изпълнението на договора по всяко време, стига да не пречи на изпълнителя. На посоченото право кореспондира задължението на последния да осигури достъп на възложителя, освен ако според конкретните обстоятелства това би затруднило изработката или са налице обективни пречки, препятстващи прегледа. Такива по делото не са установени.  Следователно – предприетият от изпълнителя отказ не произвежда правните последици на разваляне на облигационната връзка, тъй като липсва виновно насрещно неизпълнение. Липсват и предвидените в закона изрични основания, при които изпълнителят може да се откаже от договора – чл.260, ал.1 ЗЗД.

Предприетият отказ на изпълнителя обективира единствено осъществяването на фактическия състав на чл.262, ал.2 ЗЗД и явната невъзможност за срочно и надлежно изпълнение на поръчката. Поръчващият се е възползвал от предвиденото в закона потестативно право да развали облигационната връзка – чл.262, ал.2 вр. чл. 87, ал.1 ЗЗД /така писмо от 16.08.2012 год./. На основание чл. 262, ал.2 ЗЗД възложителят има право на обезщетение за вредите по общите правила.

Ищецът претендира вреди в размер на 1900 евро, съставляващи претърпяна загуба, свързана с договарянето на изработка с нов изпълнител. Претендираната вреда съставлява разликата в цената. Съобразно Решение № 73 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 897/2009 г., I т. о., ТК, при неизпълнение на задължение по двустранен договор, когато същото е извършено от трето лице срещу уговорката за заплащане на по-висока цена, длъжникът отговаря по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на претърпените загуби, ако е доказано реалното намаляване на актива му вследствие на неизпълнението. Пред въззивната инстанция е представен договор за производство от 21.06.2013 год., по силата на който ищецът е възложил на „БГ Хаус” ЕООД изработката на дървена къща на стойност 55180 евро без ДДС, чието влизане в сила е обусловено от първото авансово плащане. Ищецът не е представил доказателства за действително плащане на възнаграждението, поради което намаляването на актива му не е установено. Претърпяната загуба не се предполага, същата следва да бъде доказана в производството.

Ищецът претендира и обезвреда в размер на 13 000 евро, съставляващи пропуснати ползи от нереализирана печалба във връзка с доставката на 150 къщи на крайния получател – SNC Голф дьо Солонъ – Франция, Париж. По делото не са представени данни за наличие на подобна облигационна обвързаност  с третото лице, а и предмет на разглеждания неизпълнен договор е единичната доставка на къща – мостра. Страните са водили преговори за бъдещо възлагане на допълнителен брой къщи, но само при условие, че тестовия продукт бъде одобрен.

Единствените релевантни доказателства, представени във връзка с претенцията за пропуснати ползи са подробна сметка за разходите, поръчка и чек, обективиращи договорни правоотношения между ищеца и SNC Голф дьо Солонъ – Франция, Париж във връзка с доставката на дървена лека постройка на стойност 73 075, 60 евро. Правоотношението датира от 26.06.2012 год. По делото не са представени доказателства за прекратяване на договора, респ. за пропуск на ищеца да реализира очакваната печалба. При това положение съдът приема, че облигационната връзка с третото лице е действаща, а ищецът е предприел действия по изпълнение на договора чрез възлагане на нов подизпълнител.  Липсва доказана в производството нереализирана възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора.

В съответствие с изложеното, насрещната въззивна жалба е неоснователна.

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция и по компенсация, съдът не присъжда разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 466/20.05.2013 год., постановено по т.д.№ 2269/2012 год.  по описа на ОС – Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: