Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   86/ 08.04.2016г.,                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    осми март                                                                 Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  А.Братанова

                                                                               М.Недева

 

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 592    по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по  подадена въззивна  жалба от „Инвестиционна компания” АД, ЕИК 124612213, със седалище и адрес на управление гр.Варна, пл.”Екзарх Йосиф” № 7, ет.1, представлявано от изпълнителния директор С. Д. И. против решение № 435/29.05.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 654/2014г., с което са отхвърлени предявените от дружеството искове с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност на “Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД / в несъст./, гр.Варна  вземане на кредитора „Юробанк България” АД,  със седалище гр.София, за горницата над 3 764 957.10 лв, равностойност на 1 924 992 евро, до приетия размер от 4 936 127.32 лв, произтичащо от Договор за кредит N 100-549/18.06.2007 г., анекси и споразумения към него, както и за приемане за установено, че вземането на  „Юробанк България” АД,  със седалище гр.София, не е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като в полза на кредитора, не съществува ипотечно право, поради нищожност на нотариалните действия, опорочаващи нотариалната форма на ипотеките, обезпечаващи приетите вземания, като неоснователни и с което дружеството е осъдено да заплати сумата от  1 025лв, представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78,ал.3 от ГПК, както и 46 926.81 лв по сметката на Варненския окръжен съд,  представляваща дължима по делото държавна такса, на осн. чл. 694, ал. 2 от ТЗ. По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се до неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, моли съда да го отмени изцяло с произтичащите от това законни последици.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.694 ТЗ.

 Ищецът “Инвестиционна компания” АД, със седалище гр.Варна, предявява иск за установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност на “Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД – в несъстоятелност, със седалище гр.Варна, вземане на кредитора „Юробанк България” АД,  със седалище гр.София, за горницата над 3 764 957.10 лева /левовата равностойност на 1 924 992 евро/ до приетия размер от 4 936 127.32 лева, произтичащо от договор за кредит N 100-549/18.06.2007 г., анекси и споразумения към него, както и за приемане за установено, че вземането на  „Юробанк България” АД,  със седалище гр.София, не е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като в полза на кредитора, не съществува ипотечно право, поради нищожност на нотариалните действия, опорочаващи нотариалната форма на ипотеките, обезпечаващи приетите вземания.

По иска срещу размера на приетото вземане на „Юробанк България” АД за горницата над 1 924 992 евро съдът констатира следното :

В т.1 на Допълнително споразумение  № 13 от 30.12.2011г. към Договор за Банков кредит № 100-549/18.06.2007г., сключено между „Юробанк България” АД като кредитор от една страна и „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД и  „Ленд Инвестмънт Къмпани 2” ЕАД като кредитополучатели от друга страна, е разписана постигнатата договореност считано от 30.09.2011г. да се удължи срока за издължаване  и да се промени погасителния план на предоставения инвестиционен кредит с текущ остатък в размер на 1 949 992,61 евро. Крайният срок на издължаване е определен на 21.09.2012г. А съгласно т.7 на същото споразумение всички останали клаузи на Договора за банков кредит, договора за встъпване в дълг, всички анекси и допълнителни споразумения , както и договора за заместване в дълг остават непроменени така, както са уговорени и запазват действието си между страните. Тъй като в производството по несъстоятелност на „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД вземането на „Юробанк България” АД е прието в размер на 4 897 751,63лв, включващи просрочени договорни лихви върху редовна и просрочена главница, просрочена главница, просрочени такси, законни лихви и съдебни разноски,  основният спорен по делото въпрос се свежда до това новирано ли е задължението на кредитополучателите с ДС № 13 до посочения в т.1 размер от 1 949 992,61 евро или  този размер на дълга представлява главница, която не включва дължимите по договора лихви.

Според уговорката по т.2 от ДС № 13 до датата на подписване на споразумението – 30.12.2011г. кредитополучателите следвало да погасят всички просрочени лихви, дължими от 30.09.2011г. до 30.12.2011г. Страните не спорят, че това условие за пораждане действието на ДС № 13 се е сбъднало. С  внесената на 30.12.2011г. сума от 43 400 евро са били погасени лихви в размер на 43 165,25 евро, дължими към 30.09.2011г. В резултат на това Банката е преоформила главницата от просрочена в редовна и е сторнирала наказателната лихва за просрочие на главницата за периода 30.09.2011г. – 30.12.2011г.

В чл.4 от Допълнително споразумение № 4/13.11.2009г. към Договор за банков кредит № 100-549/18.06.2007г.  – л.111 / на гърба/ са посочени дължимите лихви към предоставения кредит, а в чл.5 от същото споразумение – разходите за управлението и обработката му. Тези уговорки не само, че не са изрично отменени с ДС № 13, а напротив – са изрично потвърдени с т.7 от ДС № 13. Ето защо със следващия паричен превод от 49 000 лв, извършен на 25.01.2012г. Банката е погасила 21 502,08 евро лихви към 21.01.2012г. и 2 681,24 евро такса за управление на кредита. Тъй като в представеното от ищеца платежно нареждане за сумата от 49 000лв не е посочено кое по вид задължение се погасява – главница, лихви или такси, а в самия договор за кредит липсва уговорка за реда на погасяване на задължението, Банката е приложила правилото на чл.76 ал.2 ЗЗД, според което когато изпълнението не е достатъчно да покрие  лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после – главницата.

В т.1 на заключението на ССчЕ, приета пред първата инстанция, са посочени по пера задълженията на кредитополучателите към момента на предявяване на вземането – просрочена главница, просрочени лихви, такси и присъдени съдебни вземания.

С оглед на горното съдът намира, че твърденията на ищеца „Инвестиционна компания” АД, гр.Варна, че приетото в производството по несъстоятелност на „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД   за разликата над 3 764 957,10лв /левова равностойност на 1 924 992 евро/ до пълния му размер е недължимо, се явяват неоснователни.

 

По иска  за приемане за установено, че вземането на  „Юробанк България” АД не е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като в полза на кредитора не съществува ипотечно право, поради нищожност на нотариалните действия, опорочаващи нотариалната форма на ипотеките, обезпечаващи приетите вземания, съдът намира следното :

Съгласно чл.469 ал.2 от ГПК /отм./ извършване на подлежащи на вписване нотариални актове става само в канцеларията на нотариуса, и то през работното време. А съгласно чл.476 б.”а” ГПК / отм./ нотариалният акт трябва да съдържа годината, месеца, деня, а когато е потребно – и часа, и мястото на извършването му. В представените по делото 12 броя нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки върху собствени на кредитополучателите недвижими имоти за обезпечение на вземанията на Банката по отпуснатия Договор за банков кредит № 100-549/18.06.2007г. и анексите към него не е посочено мястото на съставянето им. Страните спорят дали липсата на този реквизит води нищожност на нотариалното удостоверяване, което би променило реда за удовлетворяване на вземането на Банката.

Няма спор, че нотариалната форма на договора за ипотека на недвижим имот е условие за неговата действителност. В чл.472 от ГПК /отм./  са посочени основанията за нищожност на нотариалното удостоверяване -  когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. б. "а", "в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2, сред които е изискването за посочване на мястото на извършването му „когато е потребно”. Следователно законът прави разграничение между непосочването на годината, месеца и деня на нотариалното действие, което винаги обуславя неговата нищожност и непосочването на часа и мястото на извършването му, което води до нищожност само в случаите, когато е било необходимо да бъдат посочени,  с оглед характера и условията, при които е извършено нотариалното удостоверяване. Посочването на мястото на съставяне на нотариалния акт е винаги необходимо, когато от обстоятелствата по делото е видно, че нотариалното удостоверяване и извършено извън канцеларията на  нотариуса, което налага да бъде изследвано спазването на изискванията  за териториалната му компетентност.

В процесния случай е установено, че по всички атакувани нотариални актове предмет на ипотечното право са недвижими имоти в община Божурище, която попада в съдебния район на РС Сливница. По седем от процесните нотариални актове сделките са изповядани от съдии по вписванията  при РС – гр.Сливница, действащи при условията на чл.48 ЗННД, съгласно който когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си и няма кой да го замества в района, той е длъжен да уведоми съдията по вписванията, който поема заместването му през това време за извършване на неотложни нотариални действия.

Безспорно се установи по делото необходимостта от заместването на нотариус  К. Б. от съдии по вписванията при РС – Сливница предвид силно влошеното му  здравословно състояние, респ – предвид обстоятелството, че след неговата смърт на 03.11.2007г. и до 26.11.2007г. не е имало друг нотариус в района, а процесните договорни ипотеки са изповядани в периода от 03.08.2007г. до 09.11.2007  г. От  Удостоверение  изх. № 214/16.10.2014г. на  PC Сливница – л.285 се установява, че процесиите сделки са изповядани в сградата на Районен съд гр. Сливница от съдии по вписванията  В. И., И. Т. и  П. А.. И тримата съдии по вписванията са дали показания по делото, съгласно които недвусмислено се установи, че седем от процесните сделки са изповядвани от тях в сградата на PC Сливница. Според показанията на другите двама разпитани по делото свидетели  В. В. и Т. К. съдът прави извода, че  останалите сделки са изповядани в канцеларията на нотариус К. Б..

По изложените съображения и втората искова претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни извода на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд, на осн.чл.272 от ГПК съдът препраща и към мотивите на обжалвания съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски в размер на 545,69лв съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 435/29.05.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 654/2014г.

ОСЪЖДА  „Инвестиционна компания” АД, ЕИК 124612213, със седалище и адрес на управление гр.Варна, пл.”Екзарх Йосиф” № 7, ет.1, представлявано от изпълнителния директор С. Д. И. да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище  и адрес на управление гр.София, ул.”Околовръстен път” № 260 сумата от 545,69лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :

 

 

 

      Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. б. "а", "в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2.Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. б. "а", "в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. б. "а", "в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2.