Р Е Ш Е Н И Е

298 / 19.12.                             2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.11.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р.

СЛАВОВ  в.т.дело № 592 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

С Решение № 84/29.07.2016год. по т.д. № 74/2016год. на СОС, съдът е обявил неплатежоспособността на "ДБ АСЕТ" ЕООД, ЕИК 201076241, седалище и адрес на управление: гр. Силистра 7500, ул. КАП. КРЪСТЕВ № 3, представлявано от управителя И* Н* И*, с начална дата на неплатежоспособността - 15.09.2015г.: Открил е производство по несъстоятелност на "ДБ АСЕТ" ЕООД, ЕИК 201076241 и е назначил временен синдик на "ДБ АСЕТ" ЕООД.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от "Уни Кредит Булбанк" АД, ЕИК: 831919536, със седалище и адрес на управление: област София, община Столична, гр. София 1000, р-н Възраждане, пл. „С* Н*“ № 7, подадена чрез процесуален представител, чрез която се иска решението за бъде отменено като неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост, като се иска делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, за разглеждане от друг състав на съда. Излага следните съображения: Съдът неправилно е открил производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност на длъжника. В производството са заявили като предпочитано основание за откриване на производството по несъстоятелност основанието „свръхзадълженост”, а като евентуално основанието „Неплатежоспособност”, като с протоколно определение съдът е допуснал изменение на иска: Твърди се също, че в решението липсва обосновка защо датата 15.09.2015год. е определена за начална дата на неплатежоспособността: Решението е постановено при допуснати процесуални нарушения, цитирани в жалбата, които са дали основание жалбоподателят да поиска отвод на съдебния състав, искане което е оставено без уважение от същия.

В законоустановения срок, при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, присъединеният кредитор- „Транскомерс” С.А., чрез процесуалния си представител адв.С., е депозирало писмен отговор, с който е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез писмено становище на процесуален представител, оспорва  се чрез писмено становище на процесуалния представител на присъединеният кредитор- „Транскомерс” С.А..

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното решение:

Производството по търг.дело № 74/16г. по описа на СОС е образувано по молба по чл. 625 от ТЗ, за откриване на производство по несъстоятелност подадена от "Уни Кредит Булбанк" АД, ЕИК: 831919536, със седалище и адрес на управление: област София, община Столична, гр. София 1000, р-н Възраждане, пл. „С* Н*“ № 7, подадена чрез процесуален представител. С молбата се иска съда да открие производството по несъстоятелност срещу "ДБ АСЕТ" ЕООД, ЕИК 201076241, седалище и адрес на управление: гр. Силистра 7500, ул. КАП. К* № 3, представлявано от управителя И* Н* И*, поради настъпило състояние на неплатежоспособност на дружеството. Във връзка с постъпилия писмен отговор, с писмена молба, молителят изменя основанито си  за откриване на производство по несъстоятелност на  длъжника, като сочи състояние на свръхзадълженост и в отношение на евентуалност състояние на неплатежоспособност.

С определение от 29.06.2016г., постановено  открито съдебно заседание съдът по молба на представител на молителя "Уни Кредит Булбанк" АД, е допуснал изменение на иска, а именно – съдът да обяви свръхзадължеността на "ДБ АСЕТ" ЕООД, и да определи началната й дата, а в условията на евентуалност да обяви неплатежоспособността на дружеството и да определи началната й дата.

С молба от 25.04.2016г., "Транскомерс СА", дружество създадено на 02.07.2012r. с peг. № 55729, по силата на законодателството на Република Маршалови острови, със седалище Дъ Тръст Къмпани Комплекс, Аджелтейк роуд, остров Аджелтейк, маджуро, Маршалови острови, е поискало по реда на чл. 629, ал. 4 от ТЗ, да участва, като кредитор производството. С Определение № 152 от 26.04.2016г. постановено по настоящото дело съдът се е произнесъл по молба и е конституирал дружеството като страна - кредитор в производството.

Ответникът по молбата - "ДБ АСЕТ" ЕООД, ЕИК 201076241, седалище и адрес на управление: гр. Силистра 7500, ул. КАП. К* № 3, представлявано от управителя И* Н* И*, оспорва молбата подадена от "Уни Кредит Булбанк" АД, като твърди, че банката не е кредитор на дружеството по посоченото от нейния представител правоотношение.

Преди да се произнесе по съществото на спора, съдът намира,че следва да се произнесе по оплакването в жалбата, относно наличие на предпоставките по чл.22 ал.1 т.6 ГПК, за отвод на съдебния състав и респективно за отмяна на решението, на това основание. Видно и в направеното искане пред СОС, изложеното във въззивната жалба и в писменото становище по съществото на спора, основанието на направеното и поддържано искане на страната са допуснати груби процесуални нарушения, изразяващи се в: Съдът не е допуснал редица доказателствени искания, които сапряко свързани с изясняване предмета на производството. В резултат, съдебното решение е постановено при наличието на множество груби нарушения, описани в молбата.

По направено искане съдът съобрази следното: Както се изложи, искането за отвод на съдебния състав се основава на допуснати според жалбоподателя, процесуални нарушения от съдебния състав.

От характера на посочените основания за отвод, следва да се направи извод, че дори и да съществуват, същите имат отношение към правилността на обжалваното решение, поради което същите попадат в обхвата на въззивната проверка, респективно, на оплакванията ще бъде даден отговор с въззивното решение. Предвид изложеното, искането за обезсилване на решението, поради наличието на предпоставките на чл.22 ал.6 ГПК, следва да се остави без уважение.

При разглеждане на жалбата по същество, съдебния състав съобрази следното:

 На въззивния съд е известно решение № 201 от 11.12.2014г. по търг.дело № 659/14г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика. Съобразно даденото от касационния съд разрешение свръхзадължеността и неплатежоспособността са самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност. Те могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението.

Предвид даденото разрешение, че двете основания са самостоятелни, поради което могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност, съдът е обвързан от искането на длъжника в молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Както се посочи, в допълнителна молба за откриване на производство по несъстоятелност /стр.145/, първоначалният молител, сега въззивник е поискал а съдът е приел, обявяване на дружеството в свърхзадълженост, а в отношение на евентуалност в неплатежоспособност, като въпреки това, съдът се е произнесъл по евентуалното искане-да бъде обявено дружеството в неплатежоспособност.

Поради което, при проверката на обжалваното решение, съдът е задължен да се произнесе по основанията в поредността им, определена в молбата – първо по главното искане  – за установяване на състояние на свръхзадълженост и определяне на неговата начална дата, и едва ако установи че такова не е налице към момента на постановяване на решението да пристъпи към евентуално заявеното основание на неплатежоспособност и да определи неговата начална дата. Задължение на съда по несъстоятелността да изследва и двете основания и да установи и двете начални дати и да ги съпостави във времето има само ако двете основания са предявени кумулативно, какъвто не е настоящия случай. Поради което и въззивният съд намира, съобразно с изложеното във въззивната жалба искане, да обсъди основанията за обявяване на дружеството в несъстоятелност, поради свръхзадълженост.

Въззивният съд, като съд по съществото на спора и с оглед на изискването на чл.235 ал.2 от ГПК е длъжен да направи самостоятелни фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Съгласно постановките на ТР №1/2013г. на ОСГТК обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на съдебния акт на първоинстанционния съд е само косвен резултат от тази дейност, а основната е въззивната инстанция да реши спора по същество. Съобразно собственото си становище относно крайния изход въззивният съд може да потвърди или отмени решението на първоинстанционния съд. Уредбата на второинстанционното производство, като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, не води до промяна на основната му характеристика на въззивно.

Във връзка със състоянието на свърхзадълженост и неговата начална дата въззивният съд намира следното:

Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, приложима само за капиталовите търговски дружества. Съобразно разпоредбата на чл.742 ал.1 от ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Свръхзадължеността е налице ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, в който случай имуществото на капиталовото дружество ще бъде обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори и ако дружеството е платежоспособно.

Следователно, за установяване на съществуването на материално-правната предпоставка – свръхзадълженост като основание за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде извършена съпоставка между имуществото/актива и задълженията/пасива на дружеството. Под имущество следва да се разбират всички парично оценими права на дружеството, а в размера на задълженията следва да бъдат включени всички задължения на дружеството, включително и неизискуемите.

За да извърши тази съпоставка въззивният съд използва изготвеното заключение от ССЕ, неоспорено от страните и прието от съда като изчерпателно и обективно, както и приложените към него годишни счетоводни баланси на длъжника ДБ Асет”ЕООД към: 31.12.2012год.: 31.12.2013: 31.12.2014год. и 31.12.2015год.  В заключението на ССЕ е направен извод, възприет от съда, че началната дата на неплатежоспособността е 15.09.2015год. /30.09.2015год./, от която дата дружеството не може да изпълни изискуемо парично задължение в размер на 1 500 000лв., тъй като не разполага с парични средсва  по банкови сметки или касова наличност, както и с бързоликвидни активи.

Относно установяване на съществуването на материално-правната предпоставка – свръхзадълженост като основание за откриване на производство по несъстоятелност: Както се изложи и съобразно разпоредбата на чл.742 ал.1 ТЗ, за да се отговори на поставения въприс, следва да бъде извършена съпоставка между имуществото/актива и задълженията/пасива на дружеството. Под имущество следва да се разбират всички парично оценими права на дружеството, а в размера на задълженията следва да бъдат включени всички задължения на дружеството, включително и неизискуемите. 

Съобразно заключението на ССЕ,  в отговора на въпрос № 6 на поставената задача / стр.119/, вещото лице е дало следния отговор: Сравнявайки ДМА по балансови стойностти с общия размер на задълженията, то общият размер на задълженията 2 269 000лв. превишава общия размер на имуществото 1 184 000лв. за първи път към 31.12.2013год.  Горния извод се установява и от счетоводните годишни баланси на длъжника „ДБ Асет”ЕООД към: 31.12.2012год.: 2013: 2014 и 31.12.2015год.

При така установените данни съдът намира, че състоянието на свръхзадълженост е налице към 31.12.2013г. Няма данни по делото през годината на определена дата да е настъпило конкретно събитие, което да води до рязка в промяна в активите или пасивите на дружеството. Видно от данните на балансите на дружеството и след 31.12.2013г., състоянието на свръхзадълженост на дружество  се увеличава през следващите години, поради нарастванията на задълженията и е налично към постановяване на обжалваното решение.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение в частта му, с която дружеството е обявено в неплатежоспособност  с начална дата на неплатежоспособността-15.09.2015год. следва да бъде отменено вместо него постановено друго, с което дружеството да бъде обявено в свръхзадълженост, а за  начална дата на свърхзадължеността да бъде определена 31.12.2013г. С оглед изхода на спора и направено искане, въззиваемоно дружество "ДБ АСЕТ" ЕООД, ЕИК 201076241 следва да заплати на въззивното дружество сумата от 125лв.—държавна такса за въззивното обжалване, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение №84 от 29.07.2016г. на Силистренски ОС по търг.дело по нес. № 74/16г., в частта му, с която  е обявил неплатежоспособността на "ДБ АСЕТ" ЕООД, ЕИК 201076241, седалище и адрес на управление: гр. Силистра 7500, ул. КАП. КРЪСТЕВ № 3, представлявано от управителя И* Н* И*, с начална дата на неплатежоспособността - 15.09.2015г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА свръхзадължеността на "ДБ АСЕТ" ЕООД, ЕИК 201076241, седалище и адрес на управление: гр. Силистра 7500, ул. КАП. К* № 3, представлявано от управителя Иван Недялков Иванов, с начална дата на свръхзадължеността - 31.12.2013г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.

ОСЪЖДА "ДБ АСЕТ" ЕООД /в н./, ЕИК 201076241, седалище и адрес на управление: гр. Силистра 7500, ул. КАП. К* № 3, представлявано от управителя И*Н* И*да заплати от масата на несъстоятелността на "Уни Кредит Булбанк" АД, ЕИК: 831919536, със седалище и адрес на управление: област София, община Столична, гр. София 1000, р-н Възраждане, пл. „С* Н*“ № 7 сумата 125лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща дължима по делото държавна такса.

 Препис от решението да се обяви в книгата по чл.634в от ТЗ, водена от съда по несъстоятелността.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: