ОПРЕДЕЛЕНИЕ 697

 

гр. Варна, 22.11.…2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. ч. т. дело № 592/2017 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е частна жалба от „Фърстлайн Естейтс България“ ЕООД /в ликвидация/, чрез ликвидатора адв. А.С. против определение № 3009 от 27.09.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 2775/2012 г., с което е допусната корекция в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, депозиран от синдика с вх. № 21698 от 26.07.2017 г. и обявен в ТР на 31.07.2017 г., включено е вземането на НАП в размер на 6 203.25 лв. в списъка на приетите вземания под отлагателно условие, отказано е одобряването на частичната сметка за разпределение № 4 на „Обзор Бийч Ресорт II“ ЕООД /в несъстoятелност/, предложена с молба вх. № 21696 от 26.07.2017 г. и е указано на синдика да изготви нова частична сметка за разпределение, на основание чл. 692, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 729 от ТЗ.

В частната жалба се инвокират доводи за неправилност на обжалваното определение поради противоречието му с материалния закон. Навеждат се твърдения, че съдът не е компетентен да изменя сметката за разпределение. Посочва, че вземането на НАП е прието под условие и същото следва да бъде включено в сметката за разпределение едва чак след сбъдването на условието за изплащането му. Счита, че законът не предоставя на съда компетентност да отказва одобряването на сметката за разпределение. Моли за отмяна на определението и одобряване на четвъртата по ред частична сметка за разпределение.

В законоустановения срок синдикът – С.М. изразява становище за допустимост и основателност на частната жалба.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от Национална агенция по приходите – гр. София чрез директора на дирекция „Държавни вземания“ – В* П*, в който се сочат доводи за недопустимост на частната жалба. Намира, че обжалваното определение не подлежи на обжалване, предвид препращането на разпоредбите на ТЗ към ГПК и непопадането му в приложното поле на чл. 274, ал. 1 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения:

С решение № 381 от 24.04.2013 г., постановено по т. д. № 2775/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелността на „Обзор Бийч Ресорт II“ ЕООД.

От постоянния синдик на „Обзор Бийч Ресорт II“ ЕООД /в несъстоятелност/ е изготвена сметка за неприети вземания, представена с молба вх. № 21698 от 26.07.2017 г. пред съда по несъстоятелността. В същата е посочена сумата в размер на 6 203.25 лв., представлява неприето публично вземане на НАП въз основа на Акт за установяване на задължения МД № 801 от 25.10.2006 г.. В законоустановения срок по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е постъпило възражение от НАП по повод на горепосочения списък.

С определение от 17.08.2017 г. съдът по несъстоятелността е отложил произнасянето по предявената четвърта частична сметка за разпределение, депозирана с молба вх. № 21696 от 26.07.2017 г..

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 613 а, ал. 3 от ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява по съответния ред от ГПК. С оглед на гореизложеното, на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелността /чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК/ или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани /чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК/.

В продължение на горните доводи и съображения, определението, с което съдът по несъстоятелността отказва да одобри сметката за разпределение и дава на синдика указания за съобразяване на определени обстоятелства при изготвянето й, не може да бъде предмет на инстанционен контрол, тъй като не попада в нито една от посочените хипотези: не прегражда развитието на производството по несъстоятелността. Същото отлага само временно удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността и по отношение на него законът не предвижда възможността да бъде обжалвано. Обжалване е допустимо само по отношение на определението за одобряване на сметката за разпределение /какъвто не е настоящият случай/. В този смисъл е и постановената, относима, съдебна практика - Определение от 08.09.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 489/2014 г. на Варненския апелативен съд, потвърдено с Определение № 710 от 11.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3039/2014 г., II т. о., ТК, Определение № 755 от 10.11.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 682/2014 г. на Варненския апелативен съд, потвърдено с Определение № 146 от 16.03.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 478/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 485 от 16.07.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 412/2014 г. на Варненския апелативен съд, потвърдено с Определение № 253 от 07.05.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 283/2015 г., I т. о., ТК и Определение № 94 от 18.03.2016 г., постановено по в. ч. т. д. № 83/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд.

            За пълнота на изложението и предвид изричното посочването в частната въззивна жалба, че се обжалва изцяло постановеното първоинстанционно определение, настоящият съдебен състав намира, че следва да посочи, че определението в частта за допускането на корекция в списъка на неприети вземания и включване на вземането на НАП в списъка на приетите вземания е необжалваемо. В тази насока е доктрината и постановената съдебна практика /С.. С., Т*. Р., М*. Д., Н*. Б., А* въпроси на производството по несъстоятелност, 2013, 209, Решение № 149 от 08.12.2009 г. по ч. т. д. № 341/2009 г., ТК на ВКС и Определение № 443 от 03.06.2011 г. по ч. т. д. № 237/2011 г., ТК на ВКС/.

            С оглед на горното, частната жалба предмет на настоящото производство е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 27298 от 03.10.2017 г., депозирана от „Фърстлайн Естейтс България“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК: 148148892, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Изгрев“, ул. „Тинтява“ № 13 Б, ет. 6, чрез ликвидатора адв. А.С..

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. т. д. № 592/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд.

            Препис от определението да се изпрати на АВп за обявяване в ТР, по партидата на „Обзор Бийч Ресорт II“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК: 103963216.

            Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.