О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                                                                                          №_____674_________

 гр.Варна, …...11.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №592 по описа за 2018 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПОСОЛСТВО НА КРАСОТАТА” ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Екатерина Танева, чрез адв.Т., срещу постановеното определение №2859/27.08.2018г. по т.д.№1147/2018г. на ВОС, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

В жалбата и допълнително постъпила молба се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона. Твърди се, че жалбоподателят/ищец е кредитор с прието вземане по т.д.№1410/2016г. на ВОС, тъй като черпи правата си от договор за цесия, с който купувач на имот на „Франсис Резидънс” ЕООД – „БИРС” ООД, гр.Варна е заплатил на НАП дължими суми за МДТ за закупения имот, като е получил изрично писмено съгласие, т.е. налице са предпоставките на чл.180, ал.1, т.1 и 4 от ДОПК. Факта на плащане на задълженията се установява от приложеното платежно нареждане, а обстоятелството, че „БИРС” ООД, гр.Варна е купувач на недвижим имот от несъстоятелния длъжник е видно от представеното копие на нот.акт от 26.02.2015г. Представени са и доказателства за извършената цесия и уведомяване на синдика за същата. Всички документи във връзка с вземането са приложени по т.д.№1410/2016г. на ВОС.

Излага се още, че са налице и предвидените в чл.694 от ТЗ предпоставки за допустимост на предявения иск, а именно: иска да е предявен срещу друг кредитор в несъстоятелността; кредиторът, срещу когото се предявява иска да е включен в списъка на приетите вземания с определение по чл.692, ал.4 от ТЗ. В разпоредбата на закона не се съдържа изискване именно кредитора предявил иска по чл.694, ал.3, т.3 от ТЗ да е направил възражението срещу списъците по чл.686 от ТЗ.

По същество се претендира отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от ВРС.

Ответникът „Франсис Резидънс” ЕООД /н/, представлявано от управителя Марияна Г.Д., с писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че определението е правилно и законосъобразно. Твърди, че ищецът няма качеството кредитор, тъй като към приложените документи липсва декларация съгласие за извършеното плащане от страна на длъжника. В условие на евентуалност твърди, че при наличие на такава, тя е подадена от лице, което не е било представляващ дружеството към посочения момент. Не е налице и предвидената в чл.181, ал.4 от ДОПК хипотеза, в която „Бирс” ООД, гр.Варна може да заплати задълженията на несъстоятелния търговец, респ. да се суброгира в правата на НАП, поради което и същият не е могъл да ги прехвърли на ищеца по делото. Още повече, че синдикът на дружеството не е одобрявал заплащане на дълга му от трето лице. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди определението на ВОС.

Ответникът „Петрол Холдинг” АД /н/, чрез синдика И.В., с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че не са налице предвидените в чл.694 от ТЗ предпоставки за завеждане на предявения иск, тъй като вземането на „Петрол Холдинг” АД /н/ не е включено в списъка на приетите вземания по реда на чл.692 от ТЗ. Възражението срещу приетото вземане е направено от длъжника и то е частично уважено. Кредиторът НАП – Варна, от който жалбоподателят е придобил своите права не е подал възражение, поради което и правоприемника не разполага с право на иск.

Твърди се още, че в приложените по т.д.№1410/2016г. на ВОС документи за правоприемство не е представена декларация – съгласие от несъстоятелния длъжник за погасяване на задълженията му от третото лице, поради което и ищецът не може да се легитимира като негов кредитор на твърдяното основание. Приложената към исковата молба декларация не е с достоверна дата, а към датите, които могат да бъдат приети за такива Галина Чолакова не е била представляващ несъстоятелния търговец.  По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното определение потвърдено.

Ответникът Т.Д.И., синдик на „Франсис Резидънс” ЕООД /н/, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът/жалбоподател не е кредитор с прието вземане от несъстоятелния търговец, поради което същият не е легитимиран да предявява специалните установителни искове. В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.694, а ал.3 от ТЗ, тъй като вземането на кредитора „Петрол Холдинг” АД е било включено в списъка на приетите вземания от синдика, като впоследствие е била извършена корекция на размера вземането. Излага се още, че ищецът не е установил и качеството си на кредитор, поради което не са налице предпоставките на чл.694, ал.3, т.1 и т.2 от ТЗ. 

По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното определение потвърдено.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №1147/2018г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявен от „ПОСОЛСТВО ЗА КРАСОТАТА” ЕООД, гр.Варна, представлявана от Екатерина Петрова Танева, чрез адв.Т., срещу „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ – в неплатежоспособност” АД, гр.Варна, „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС-в несъстоятелност” ЕООД, гр.Варна и Т.Д.И., в качеството му на синдик на „Франсиз Резидънс – в несъстоятелност” ЕООД, иск с правно основание чл.694 от ТЗ за установяване, че за ответника „Петрол Холдинг – в неплатежоспособност” АД, в качеството му на кредитор, не съществува вземане спрямо „Франсис резидънс – в несъстоятелност”  в размер на 260 978лв., от които 200 000 лв. – главница по договор за заем от 30.06.3009г. и анекси към него от 18.06.2010г. и от 15.04.2011г. и 60 978лв. – мораторна неустойка за периода 08.05.2015г. до 08.05.2018г., което вземане е включено в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ спрямо „Франсис Резидънс” ЕООД /в несъстоятелност/, одобрен с определение № 2411/09.07.2018г. по т.д.№1410/2016г. на ВОС.

С обжалваното определение №2859/27.08.2018г. съдът е прекратил производството по делото като недопустимо, поради липса на предвидените в закона предпоставки за предявяване на иска с правно основание чл.694 от ТЗ.

            Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

При проверката за допустимост на производството и извършената справка с т.д.№1410/2016г. на ВОС и вписванията и отбелязванията по партидата на търговеца - „Франсис Резидънс” ЕООД /в несъстоятелност/, съдът констатира следното:

            С молба вх.№13721/10.05.2018г. ответникът „Петрол Холдинг” АД /н/ е предявил вземания спрямо „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС” ЕООД /в несъстоятелност/ в общ размер от 488 728,90лв., произтичащи от договор за заем от 30.06.2009г. и анекси към него.

            На 15.05.2018г. синдикът на „Франсис Резидънс” ЕООД /в несъстоятелност/ е изготвил Списък на приетите вземания, в който е включил предявените от „Петрол Холдинг” АД /н/ вземания по договора за заем от 30.06.2009г. и анексите към него в пълен размер.

            Срещу така съставения списък е постъпило възражение вх.№15567/28.05.2018г. от длъжника „Франсис Резидънс” ЕООД /в несъстоятелност/. 

            С определение №2369/06.07.2018г. възражението е частично уважено, като предявеното вземане е прието в размер на 200 000лв. – главница и 60 978лв. – мораторна неустойка  за периода 08.05.2015г. – 08.05.2018г.

            С определение №2411/09.07.2018г. по т.д.№1410/2016г. на ВОС съдът е одобрил списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ спрямо „Франсис Резидънс” ЕООД /в несъстоятелност/, като е изменил същия по отношение размера на приетото вземане на „Петрол Холдинг” АД /н/, което е прието в посочените по-горе размери.

            С оглед на изложеното съдът констатира наличие на част от предвидените в закона предпоставки за допустимост на предявения иск, а именно: предмет на същия е вземане, предявено в срока по чл.685 от ТЗ; включено в одобрения от съда по несъстоятелността Списък на приетите вземания, като е налице идентичност между вземането, предмет на иска и това включено в списъка.

            Не е налице последната предпоставка за допустимост на производството, а именно искът да е предявен от кредитор на несъстоятелния търговец – ответник, подал възражение в срока по чл.692, ал.3, т.1 от ТЗ. Разпоредбата на закона е изрична, като наличието на подадено възражение представлява положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска. Пропускането на възможността за подаване на възражение по чл.690 от ТЗ по съставените списъци е пречка за предявяване на иска по чл.694 от ТЗ, независимо от датата на депозиране на исковата молба в съда, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика /определение по ч.т.д.№29/2005г. на ВКС, решение по т.д.№369/2000г. на ВКС и др./.

            Съдът намира, че в процесния случай предявеният иск не попада в приложното поле на чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ, тъй като посочената разпоредба дава възможност да се оспори вземане, което е включено или изключено от  списъка на приетите вземания в резултат на уважено възражение по чл.692 от ТЗ. Целта на разпоредбата е да се даде възможност за защита на правата и интересите на кредиторите, чийто права се засягат от промяната в списъците /чрез включване на обезпечени или привилегировани вземания, респ. при изключване на вземания/ извършена по възражение на друг кредитор.

            Доколкото вземането предмет на предявения по т.д.№1147/2018г. на ВОС иск не е включено в списъка на приетите вземания на основание уважено възражение по чл.692 от ТЗ, то и кредиторите, които не са подали възражения срещу изготвените списъци нямат легитимация да предявяват иск с правно основание чл.694 от ТЗ по отношение на него.

            От всичко гореизложено следва, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, поради което производството подлежи на прекратяване.

            Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът            

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2859/27.08.2018г. по т.д.№1147/2018г. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: