РЕШЕНИЕ

 

№   342/  3.12.2013 г. град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                            търговско отделение

На  тринадесети ноември                                                                          2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                        ЧЛЕНОВЕ: Анета Братанова                                                              

                                                               Петя Хорозова

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 593 по описа за 2013 г. докладвано  от З.Златилова и за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивната жалба на С.А.Х. от гр. Варна срещу решение № 514 от 03.06.2013 г.постановено по т.д. 2816/2012 г. на Варненския окръжен съд с което е прието за установено в отношенията между С.А.Х. и Г.Н.Т. съществуването на вземането по заповед № 1656/13.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.9 ГПК по ч.гр.д. 3378/2012 г. на РС Варна ХХ с, произтичащо от запис на заповед издаден на 17.03.2010 за сумата 13 000 евро и са присъдени съдебни разноски.

Въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, поради което иска отмяната му и отхвърляне на иска.

Възозиваемата страна оспорва основателността на жалбата в писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и при наличието на правен интерес и е допустима.

Съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:

Предявен е иск с правно основание чл. 415 ал. 1 ГПК вр. с чл. 422 ГПК .

Ищцата Т. иска да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането за което е издадена заповед за изпълнение № 1656/13.03.2012 г. по ч.гр.д. 3378/2012 г. на РС Варна ХХ с, за парично задължение произтичащо от запис на заповед  издаден на 17.03.2010 за сумата 13 000 лв.

Спори се на първо място редовен ли е записа на заповед, който се явява изпълнително основание по чл. 417 т. 9 ГПК за претендираното вземане, поради добавки в текста – дописване след сумата 6 800 евро на сумата 6 200 евро.

Задължаването по менителничния ефект трябва да е за една точно и ясно определена сума пари, като след нея може да се посочат съставните части /главница, неустойка/, макар това пояснение, което е факултативен елемент на записа на заповед в битието му на ценна книга, да се счита за неписано. В случая издаденият на 17.03.2010 г. запис на заповед е за определена сума от 6 800 евро и за втора сума от 6200 евро, като двете са посочени в последващ сбор от 13 000 евро. Записът на заповед е абстрактна сделка и менителничния ефект възниква при наличието на задължителните реквизити по чл. 535 от ТЗ. Освен наименованието „запис на заповед” в текста трябва да се съдържа и безусловно обещание да се плати определена сума пари. Подлежащата на плащане сума трябва да е точно определена още при издаването. Правното значение на тази клауза произтича от характера на записа на заповед, като ценна книга - издава се в един единствен екземпляр, който остава у поемателя. Задължилото се лице не е в състояние да упражни контрол след издаването му. Ето защо следва да се приеме за основателно възражението, че  след издаването на записа на заповед е направено дописване на сумата 6 200 евро и посочения сбор от 13 000 евро. В подкрепа на горното е и факта, че записът на заповед е попълнен от различни лица, като почеркът на изписване на сумите 6800 евро, 6 200 евро е различен от почерка на лицето изписало трите имена ЕГН, адрес и подпис на платеца. Този извод не е в противоречие със назначената съдебно графическа експертиза, която е посочила, че химикалната паста е една и съща, но няма метод от който да се установи изписани ли са едновременно със съставяне на записа на заповед. С оглед изложеното съдът приема, че меродавна е само сумата от 6 800 евро, предвид формалното изискване на чл. 535 т. 2 от ТЗ съдържанието на записа на заповед да е за определена сума пари. В останалата си част съдържанието на оспорения частен документ, какъвто е записа на заповед е недоказано. Искът е основателен и доказан до размера на претенцията от 6 800 евро.

Доводите на ответника - платец, че издателят е различно лице от кредитора по каузалната сделка, поради което не му дължи плащане не намират законова опора. Вярно е, че съществуването на друга, каузална сделка е непосредствена причина за менителничното задължаване. Но ответникът още във възражението по чл. 414 ГПК признава факта, че записът на заповед е обезпечение на задължението за сумата 6 800 евро представляваща паричен заем от 5000 евро ведно с лихва/ със заемодател Б.А. и заемател С.Х.. Издателят се е задължил по записа на заповед към Г.Т. – приятелка на А., по искане на последния. Следователно е налице хипотеза по чл. 75 ал. 1 ЗЗД при която плащането е на овластено от кредитора лице.

Поради изложеното на основание чл. 272 ГПК първоинстанционното решение следва да се потвърди до размера на сумата 6 800 евро, а за разликата от 6 200 евро да се отхвърли, поради различие в мотивите и крайния резултат.

На осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК, предвид направеното от всяка от страните искане и представен списък с доказателства за извършени съдебни разноски следва да се присъдят дължимите за всяка инстанция съдебни разноски съобразно уважената, съответно отхвърлената част на иска. Дължимите за първа инстанция съдебни разноски в полза на ищцата са в размер на сумата 1 105,78 лв., а на ответника 987,23 лв. За втора инстанция са съответно 836,92 лв. в полза на ищцата и 846,06 лв. в полза на ответника. След компенсация се дължат съдебни разноски на ищцата в размер на сумата 113,41лв. за двете инстанции.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 514 от 03.06.2013 г.постановено по т.д. 2816/2012 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е прието за установено в отношенията между С.А.Х. и Г.Н.Т. съществуването на вземането по заповед № 1656/13.03.2012 г. по ч.гр.д. 3378/2012 г. на РС Варна ХХ с, за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.9 ГПК запис на заповед издаден на 17.03.2010 до размера на сумата 6 800 евро, ведно със законната лихва считано от 09.03.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата 527,50 лв. съдебни разноски в заповедното производство.

ОТМЕНЯ решението в останалата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за съществуване на вземането по заповед № 1656/13.03.2012 г. по ч.гр.д. 3378/2012 г. на РС Варна ХХ за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.9 ГПК запис на заповед за разликата над 6800 евро до 13 000 евро.

ОСЪЖДА С.А.Х. ЕГН ********** *** да заплати на Г.Н.Т. ЕГН ********** *** сумата 113,41 лв. /сто и тринадесет лв. 41 ст./ съдебни разноски по компенсация за двете инстанции.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                   ЧЛЕНОВЕ :