РЕШЕНИЕ

   № 336

               гр.Варна, 29.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 30.10.2013 г. в  състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

   ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                        КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 594  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Ю.В.Ч. *** е обжалвал решението на Окръжен съд -  Варна, ТО по т.д.№ 3082/2012  г. изцяло,  с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, както е предявен. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за всички инстанции, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата - Д.Г.Б. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за  потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна, и излага съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която обикновено е свързана с каузално правоотношение. За да е действителна обаче, не е необходимо тя да има непременно основание и това е едно от малките изключения от правилото в гражданското право, че имуществените размествания трябва да имат основание. Абстрактният характер на сделката означава, че задължението на длъжника по записа на заповед не е обусловено от съществуването на някаква причина. Задължението на издателя на записа на заповед произтича не от наличието на някакъв договор, а от самото му едностранно волеизявление за задължаване. Ето защо, не е необходимо посочване в записа на причина, поради която издателят се е задължил да заплати сумата по нея на поемателя. Записът на заповед е ценна книга, което означава, че той материализира в себе си самото право да се иска плащане.

Кредиторът няма задължение да доказва каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане. Записът на заповед е за  него едновременно и основание, и доказателство. Ценната книга води до разместване на доказателствената тяжест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него. В случая длъжникът не само че не установява връзка с каузално правоотношение, по което е изпълнил задължението си,  а твърди, че изобщо липсвало такова. А липсата на основание по каузална сделка не прави ценната книга, в случая - записа на заповед, нищожна. Самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в ценната книга, дава право на поемателя да иска плащане и задължава издателя да го извърши.

Без значение е, че ищецът е твърдял чрез защитата си в хода на производството, че записът на заповед е издаден с оглед предоставен от него на ответника паричен заем. Ищецът няма задължение да доказва както съществуването на договора за заем, така и предаването на парите на ответника. Ответникът в отговора си също не оспорва, че е получавал в заем суми от ищеца. Обратно, ответникът следва да докаже възраженията в отговора си, че записът на заповед е с добавени дати и размер на дължимата сума. Защитата му обаче е оттеглила доказателствените си искания в тази връзка. След като длъжникът е издател на ценната книга, с подписване на записа на заповед той потвърждава съществуването на поетото задължение. Предявяване на ценната книга за плащане е ненужно в хипотезата на издаден запис на заповед.

Искът по чл.422-ГПК е основателен и следва да се уважи. ОС-Варна е достигнал до обратни правни изводи и краен резултат, предвид което решението му се отменя изцяло и вместо него въззивният съд постановява друго, с което уважава иска, ведно с присъждане на направените от ищеца съдебни разноски за всички инстанции, съответно – 6875 лв за първа инстанция по т.д. №2505/11 г., включващи адвокатски хонорар от 3500 лв, като съдът не присъжда втори адвокатски хонорар от 5000 лв, и по 2000 лв – адвокатски хонорари - за първа инстанция по второто т.д. №3082/12 г. на ОС-Варна след отмяна на влязлото в сила решение от ВКС и за въззивната инстанция - по в.т.д.№594/13 г. на АС-Варна, намалени до този размер поради прекомерност с оглед направени възражения от другата страна за прекомерност по двете дела, които въззивният съд намира за основателни, или общо в размер на 10875 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 540/11.06.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№3082/2012 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВАНО, че Д.Г.Б. ***, ЕГН **********, дължи на Ю.В.Ч. ***, ЕГН ********** ***, сумата 84000 лв., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 8905/2011 г. по описа на Районен съд – Варна въз основа на запис на заповед от 20.07.2010 г. , ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 14.06.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4180 лв - разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА Д.Г.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Ю.В.Ч., ЕГН **********,***, сумата 10875 лв – съдебни разноски по делото за всички инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.