Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

23/22.01.2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    осми декември                                                     Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                                                                              Р.Славов

 

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 594    по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Агроимпулс 2 000” ООД, ЕИК 130387582, със съдебен адрес ***, представлявано от Е.Д.Н. против решение № 116/16.06.2015г. на Добричкия окръжен съд по т.д. № 276/2013г., с което  е признато за установено, че вземането му по изп.д.№ 56/2013г. по описа на СИС при Тервелски районен съд, произхождащо от Запис на заповед, издаден на 28.02.2000г., образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.05.2001г. на РС гр.Тервел, издаден на несъдебно изпълнително основание, срещу ЗК ”Калето”, в ликвидация, ЕИК 834023818, със седалище и адрес на управление гр.Тервел, ул.”Ген.Столетов” № 19, представлявано от ЛК в състав: С И Г, С Г С, Д М Д НЕ СЪЩЕСТВУВА, като погасено по давност и с което дружеството е осъдено да заплати на ищцовата кооперация сумата от 1 354,80 лв. - съдебно деловодни разноски, както  и сумата от 2 000 лв. - адвокатски хонорар. По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се основно до незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд за наличие на хипотезата на чл.330 ал.1 б.”д” от ГПК /отм./, съответстващ на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК предвид постановеното определение № 239/31.05.2005г. по д. № 206/2005г. на ВКС на РБ, с което изп.дело е изпратено по компетентност на публичния изпълнител при РД Агенция за държавни вземания, гр.Варна, отдел „Публични изпълнители гр.Добрич” за продължаване на изпълнителното производство, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявения срещу него иск и му присъди направените по делото разноски.

         

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК вр.чл.124 ГПК.

          Ищецът ЗК”Калето”, в ликвидация, ЕИК 834023818, със седалище и адрес на управление гр.Тервел, ул.”Ген.Столетов” № 19, представлявано от ЛК в състав : С И Г, С Г С, Д М Д претендира  срещу ”Агроимпулс 2000” ООД, ЕИК 130387582, със седалище и адрес на управление : гр.София, кв.”Св.Троица”, бл.349, вх.А, ет.6, ап.24 чрез управителя Е.Д.Н. установяване на недължимостта на свое задължение по изп.дело № 56/2013г. на СИС при РС Тервел в размер на  31 370 лв., ведно със законна лихва върху главницата, смятано от 14.01.2004г.до окончателното изплащане на задължението, като погасени по давност, евентуално като погасени с плащане.

          Фактическа обстановка  по делото е следната :  

          По силата на изпълнителен лист от 30.05.2001г. ЗК „Калето”, с.Войниково е осъдена да заплати на „Белрим” ЕООД сумата от 168 000лв, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 28.02.2000г., с посочен падеж по същата  10.08.2000г., ведно със законната лихва, начиная от подаването на молбата за издаване на изп.лист – 15.08.2000г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 3 360лв, сторени разноски / държавна такса/, както и разноски по изпълнението. Въз основа на издадения изп.лист е образувано изп. дело № 38/2001г. на СИС при РС Тервел. След осъществена цесия на изпълняемото право като взискател по изпълнението е конституирано ответното дружество „Агроимпулс 2000” ЕООД.

          С Постановление за възлагане на недвижими имоти от 28.11.2003г. на взискателя „Агроимпулс 2000” ЕООД са възложени 6 недвижими имоти, собственост на длъжника, на обща стойност 248 248,12лв. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 14.01.2004г.,  след потвърждаването му  с решение от 14.01.2004г. на Добричкия окръжен съд по ч.гр.д.№1/ 2004г.  В мотивите на посоченото решение съдът е приел, че възложеното имущество е на стойност 239 823,65 лв., а задължението - в размер общо на 271 193,99 лв. С разпореждане от 15.03.2005г. на ДСИ на гърба на изпълнителния лист е отбелязано погасяване на дълга с размер на 239 823,65лв.

          С  определение № 239/31.05.2005г. по д.№206/2005г. на ВКС на РБ е прието,че делото е подведомствено на публичния изпълнител,съгласно императивната разпоредба на чл.157 ал.1 от ДПК/отм./ и делото е изпратено по компетентност на публичния изпълнител при РД „Агенция за държавни вземания”,гр.Варна,отдел „Публични изпълнители” гр.Добрич-за продължаване от него на изпълнителното производство. С  изх.№ 298/23.06.2005г. изп.д.№ 38/2001г. е изпратено от Тервелски РС на „Агенция за държавни вземания”, гр.Варна.

Съгласно удостоверение от 01.04.2015 г.на  ТД на НАП, Варна, офис Добрич – л.138, делото е получено от публичния изпълнител на  23.06.2005г. от СИС при ТРС, публичните вземания, въз основа на които е образувано изп.д.№13977/2002г.за  2001 г. и 2002г. са погасени по давност на 25.10.2013г., а изпълнителният лист е върнат на ответника в настоящото производство на 04.06.2013г.

            Въз основа на върнатия изп.лист  „Агроимпулс 2000” ООД е поискал образуването на изп.дело № 56/2013г. на СИС при РС Тервел за събиране на  сумата от  31 370 лв.главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.01.2004г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 38 лв.държавна такса за образуване на делото, и сумата от  36 043,55 лв.законна лихва за периода от 14.01.2004г. до 07.06.2013г.

Като основание за образуване на делото е посочен изпълнителен лист от 30.05.2001г. по ч.гр.д.№171/2000г.на РС Тервел, договор за цесия от 07.05.2003г. между „Белрим”ЕООД, гр.София и „Агроимпулс 2000” ООД, гр.София и ч.гр.д.№1 /2004г. на ОС гр.София.

За остатъка от дълга по изпълнителния лист от 30.05.2001г. е прието заключението на ССчЕ – л.181, във варианти.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи :

По иска за недължимост на сумата от 31 370лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2004г. до окончателното изплащане ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕТО МУ ПО ДАВНОСТ, както на главното задължение, така и на акцесорното такова, съдът намира следното :

За процесното вземане, произтичащо от запис на заповед,  е издаден изпълнителен лист от 30.05.2001г.  на извънсъдебно изпълнително основание - чл.237 от ГПК/отм./

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД  с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането давността се прекъсва.

Съгласно т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прието СЛЕД постановяване на обжалваното решение,  давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В тълкувателното решение е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Съгласно чл.330 ал.1 б.”д” от ГПК /отм./,съответстващ на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

От справката по изп.д. № 38/2001г. на СИС при ТРС е видно, че след Постановлението за възлагане от 28.11.2003г., влязло в сила на 14.01.2004г., последното изпълнително действие по делото е предприето на 08.02.2005г., когато с постановление от същата дата СИ е приел заключението на ССчЕ за изчисляване на цялостното задължение на длъжника. На 08.02.2007г. производството по изп.дело е било прекратено по право, като след тази дата е започнала да тече новата тригодишна давност за вземането по записа на заповед, която е изтекла на 08.02.2010г.

Следователно към момента на образуване на изп.д.№ 56/2013г. по описа на СИС при ТРС, с разпореждане от 07.06.2013г., вземането за главницата е погасено по давност. Правно ирелевантни са твърденията на въззивника, че поради висящността на изп.дело пред публичния изпълнител    той е бил възпрепятстван да извършва  изпълнителни действия по него. Изпълнителните действия в производството по събиране на публични вземания не го ползват. Освен това публичните вземания  за 2001г. и 2002г.  са погасени по давност на 25.10.2013г., Разпореждането за прекратяване на   производството по принудително изпълнение   по  изп.дело №  13977/2002г.  на ТД на НАП Варна е от 21.01.2015г., а изпълнителният лист от 30.05.2001г. е върнат на взискателя  на 04.06.2013г., т.е. - ПРЕДИ  погасяване на публичните вземания и  ПРЕДИ прекратяване на изп.дело №  13977/2002г по описа на ТД на НАП Варна.

Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

На въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за водене на делото пред ВнАпС в размер на 2000лв – заплатен адв.хонорар, съобразно представените доказателства.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/16.06.2015г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 276/2013г.

ОСЪЖДА   „Агроимпулс 2 000” ООД, ЕИК 130387582, със съдебен адрес ***, представлявано от Е.Д.Н. да заплати на ЗК ”Калето”, в ликвидация, ЕИК 834023818, със седалище и адрес на управление гр.Тервел, ул.”Ген.Столетов” №19, представлявано от ЛК в състав: С И Г, С Г С, Д М Д сумата от 2 000лв. – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :