Р Е Ш Е Н И Е

№  46/21.02.2019 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  15.01.2019 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 594  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД – ответник   по т.д. № 15/2018год. по описа на ОС-Търговище, срещу постановеното решение по делото с № 52/25.07.2018год., с което въззивното дружество е осъдено да заплати на Ф.Х.Ю. суми в общ размер от 48 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинените й средни и леки телесни повреди от допуснато ПТП от А Т, управлявал лек автомобил, за който има валидна застраховка “Гражданска отговорност" със ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ведно със законовата лихва, върху така присъдената главница считано от 18.11.2017 година до окончателното изплащане на сумите, сумата от 1970 лв., държавна такса дължима за производството държавна такса съобразно уважената част от исковите претенции, както и на адвокат Д.П., от Търговищка адвокатска колегия сумата от 1824,73 лева адвокатски хонорар, на осн. чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА.

Счита решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано, по изложени съображения. Основните са срещу определения размер на обезщетение на неимуществените вреди, като счита същия за необосновано завишен. В подкрепа на твърдението излага, че според СМЕ, възстановяването е било добро, с изключение  подуване на корема вследствие на срастване, което би наложило оперативно премахване. За това съобразно данните по делото, според жалбоподателя твърдяните болки от страна на ищцата са били основателни в първото тримесечие след катастрофата. Поддържа се също възражението за съпричиняване от страна на ищцата  на получените травми. С жалбата се иска решението да бъде отменено в частта му с което дружеството е осъдено да заплати сума в присъдения от съда размер  от 48 000лв., преставляваща дължимо обезщетение  за обезвреда  на претърпени неимуществени вреди.  Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима. Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна чрез писмен отговор на процесуален предсавител.

Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.

В съдебно заседание жалбата се поддържа съответно оспорва чрез процесуалните представители на страните, както и чрез писмени бележки представени от пълномощника на въззиваемата страна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното, относно обжалваната част от решението, съдът съобрази следното:

По допустимостта на предявения иск: Производството пред ВОС е образувано по осъдителн иск с правно основание чл.  432, ал.1 от КЗ, като ищцата е спазила процедурата по чл. 380 от КЗ, поради което искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Ф.Х.Ю. срещу ЗАД «ОЗК-Застраховане»  АД гр.София за сумата от 70 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди на осн.чл. 432 от КЗ.

 В исковата молба твърди, че на 28.11.2016г. , ищцата като пътник в л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Т ХХ-ХХ ВТ, е пострадала при ПТП на автомагистрала „Хемус“ в посока от гр. Варна за гр. София, причинено от холандския гражданин А Т, управлявал МПС.

Причина за ПТП е несъобразената скорост и неспазване на дистанция от водача на л.а. “Фолксваген Голф”. На осн. чл. 343, ал. 2 от НК, ищцата заявила, че желае воденото наказателно производство да се прекрати и спрямо виновния водач да не се реализира наказателна отговорност. С Постановление от 09.08.2017 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 636/22016 г. по описа на РУ - Аксаково, прокурорът се е произнесъл в този смисъл. Постановлението е влязло в законна сила. Водачът А Т е изследван за употреба на алкохол с техническо средство след ПТП, като пробата му е отрицателна. Отрицателна била и пробата на водача на товарния автомобил, в който се е блъснал л.а., в който е пътувала ищцата.

Ищцата твърди, че след ПТП е откарана в болница в гр.Варна, където спрямо нея са извършени спешни и неотложни хирургични интервенции, била изписана на 07.12.2018г. Вследствие на ПТП е получила травматологични увреждания, представляващи две средни и една лека телесни  повреди, изразяващи се в: травма на тънкото черво с перфорация (пробив), събиране на кръв в коремната кухина, травматичен шок; счупване на ІІІ и ІV ребра в ляво; счупване на петната кост на дясното ходило. Подробно описва претърпените от нея неимуществени физически и душевни болки и страдания вследствие на уврежданията, интервенциите и възстановителния период, както и имуществените вреди - изразяващи се в закупуване на ортеза, проходилка и медикаменти. Позовава се на факта, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил, собственост на „АДМ Сервиз“ ЕООД – по застрахователна полица Ns BG/23/116002707613/19.10.2016 г. със срок на валидност до 18.10.2017 г., застрахователното събитие, настъпило на 28.11.2016г., е в периода на застрахователното покритие, осъществявано от ответника в качеството му на застраховател. Ищцата твърди, че е спазила процедурата по чл. 380 от КЗ, отказала е отправеното й от застрахователя предложение за изплащане застрахователно обезщетение в общ размер от 16 000лв., който отказ е получен от ответника на 24.11.2017г., поради което и предявява настоящите искови претенции в общ размер от 70 339,25 лв., от които:

-Сума в размер на 30 000 лв.- неимуществени вреди (болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на съня, стрес и уплаха, страх от возене в автомобил, ограничен двигателен режим) от получената средна телесна повреда по см. на чл. 129 от НК, изразяваща се в счупването на петната кост на дясното ходило, причинило й затрудняване на движението на десния долен крайник за повече от 6 месеца.

-Сума в размер на 30 000 лв.- неимуществени вреди (болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на съня, стрес и уплаха, страх от возене в автомобил, ограничен хранителен и диетичен режим) от получената средна телесна повреда по см. на чл. 129 от НК, изразяваща се в перфорация (пробив) на тънкото черво с последващия перитонит, събиране на кръв в коремната кухина и травматичен шок-причинило й разстройство на здравето, временно опасно за живота

-Сума в размер на 10 000 лв.- неимуществени вреди (болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на съня, стрес и уплаха, страх от возене в автомобил, ограничен двигателен режим на снагата) от получената лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в счупването на III и IV ребра в ляво, причинило й разстройство на здравето, не опасно за живота.

Претендира законната лихва за забава върху посочените по-горе главници, на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, считано от деня, в който ответника е получил отказа й за извънсъдебно уреждане на спора, респ. след изтичането на срока от 15 работни дни от представяне на всички доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, а именно - 25.11.2017 г. до окончателното й изплащане.

В представения отговор ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от една страна от пострадалата Ф.Ю., която не е била с поставен обезопасителен колан, и от друга страна - от страна на другия участник в ПТП - шофьор на товарен автомобил. Оспорва твърдението в ИМ, че в резултат на ПТП за ищцата са възникнали всички описани в исковата молба телесни уреждания, като вид и характер, както оспорва твърденията за тяхната продължителност. Оспорва исковете и по размер, като ги счита за неоснователно завишени и прекомерни, както и че са в противоречие с принципа за справедливост, по см. на чл.52 ЗЗД.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно следната фактическа обстановка.

На 28.11.2016г. ищцата като пътник в л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Т ХХ-ХХ ВТ, е пострадала при ПТП на автомагистрала „Хемус“ в посока от гр. Варна за гр. София, причинено от холандския гражданин А Т, управлявал МПС. Причина за ПТП е несъобразената скорост и неспазване на дистанция от водача на л.а. “Фолксваген Голф”-нарушение по чл.23 ал.1 ЗДвП. Ищцата твърди, че след ПТП е откарана в болница в гр.Варна, където спрямо нея са извършени спешни и неотложни хирургични интервенции, била изписана на 07.12.2018г. Вследствие на ПТП е получила травматологични увреждания, представляващи две средни и една лека телесни  повреди, изразяващи се в: травма на тънкото черво с перфорация (пробив), събиране на кръв в коремната кухина, травматичен шок; счупване на ІІІ и ІV ребра в ляво; счупване на петната кост на дясното ходило. От извършеното нарушение, което се установява и от прекратеното наказателно производство, което  е влязло в сила, и получените телесни увреждания следва извода, че водачът на МПС А Т е извършил престъпление, наказуемо по чл.343 ал.1 б. „б“ НК. На осн. чл. 343, ал. 2 от НК, ищцата е пожелала наказателното производство да бъде прекратено и спрямо виновния водач да не се реализира наказателна отговорност. С Постановление от 09.08.2017 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 636/22016 г. по описа на РУ - Аксаково, същото е прекратено, като постановлението е влязло в законна сила. Водачът А Т е изследван за употреба на алкохол с техническо средство след ПТП, като пробата му е отрицателна. Отрицателна била и пробата на водача на товарния автомобил, в който се е блъснал л.а., в който е пътувала ищцата.

Изводът за виновността на деликвента се установява и от установените в хода на съдебното дирене релевантни факти, относно механизма на ПТП и събраните по делото писмени доказателства и заключението по съдебно автотехническа експертиза. Поради което следва да се приеме, че е налице нарушаване на правилата  за движение  от Закона за движение по пътищата от страна на водача на МПС, от което са настъпили твърдяните увреждания.

От съдържанието на въззивната жалба се установява, че въззивникът  ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, не поддържа направеното възражение с ПОИМ, за невиновно поведение на водача на застрахованото МПС А Т. Следователно, съдът следва да се произнесе по оплакванията за нарушаване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и поддържаното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца.

За да се произнесе по тези оплаквания, съдът съобрази следното: Според заключениеуто на СМЕ, изготвена от две вещи лица- хирург и ортопед, вследствие на ПТП ищцата е получила травматологични увреждания, представляващи според съда три средни телесни  повреди, а именно: травма на тънкото черво с перфорация, перитонит, събиране на кръв в коремната кухина, травматичен шок; счупване на ІІІ и ІV ребра в ляво; счупване на петната кост на дясното ходило,,което е диагностицирано 3 дни след травмата. При постъпване в болничното заведение, е извършена  спешна оперативна интервенция, при което е установен дифузен перитонит с тънкочревно съдържимо и пробив на тънко черво; извършена е сутура на нивото на перфорацията на три етажа, не са установени други лезиии на паренхимни и кухи коремни органи, обилен лаваж, поставен е дрен в корема и послоен шев.  По отношение счупването на петната кост е поставена ортеза (заместител на гипсова имобилизация). По повод настъпила инфекция на оперативната рана пострадалата многократно е лекувана амбулаторно с превръзки. Носила ортезата 2 месеца, след което е проведена рехабилитация в МБАЛ-Търговище, отделение по Физикална и рехабилитационна медицина. Ползвала болнични общо 6 месеца. При извършения преглед от хирурга от СМЕ са констатирани леки болки в дясното подребрие.

Според СМЕ, констатираните от вещите лица увреждания по медицинската документация и след преглед на пострадалата изцяло отговарят на описаните в исковата молба и е налице причинна-следствена връзка между тях и ПТП от 28.11.2018г.

Счупването на петната кост е засегнало функцията на десния долен крайник, в продължение на 2 месеца без всякакво стъпване на крайника, ходене с помощно средство (ортеза и патерици). Впоследствие функцията на крайника постепенно се е възстановявала за около 6 месеца от травмата, като болките в началото са били интензивни и постепенно са намалявали.

Вследствие на ПТП е засегната тежко функцията на органите в корема, с риск за живота на пострадалата. В обясненията в о.с.з. в.л.-хирург заявява, че при такова увреждане ако операцията не се направи навреме, шансовете за оцеляване са 50%. Дори и при навременно направена операция, с оглед цялостното състояние на пациента и допълнителните травми, възстановителеният период е много труден. Относно ищцата обаче „всичко е направено както трябва и същата е имала шанса, че е оцеляла“. Констатирано е, че по повод на инфекция на оперативната рана, многократно е лекувана амбулаторно с превръзки. Според СМЕ възможно е за в бъдеще да се получат усложнения-сраствания, като прогнозата е добра. Не може по категоричен начин да се установят колко, какви и къде ще са срастванията, но със сигурност ще има. При част от пациентите (около 15%) в следващите след такава операция 6 месеца до една година се достига до нова операция, която има единствено за цел да премахне срастванията и да подобри движението на червата. В случая такава не се е наложила. При прегледа на ищцата е констатирано подуване на корема, което говори за наличие на страстване и понеже самата операция е тежка, възстановителният период очевидно е бил с усложнеия.  Времетраенето от увреждането до оздравяването е 6 месеца, за този период се спазва и съответен двигателен и хранителен режим, след този период- такива по принцип не се спазват.

 Според СМЕ слабо е засегнато движението на снагата при фрактурата на ІІІ и ІV ребро вляво. Приложеният начин на лечение е правилен. Възможно е било да се получат тежки усложнения през първите 20 дни след фрактурата. За в бъдеще – не. Фрактурите причиняват болки с умерен интензитет и отшумяват за период от 3 месеца, като определен двигателен режим се спазва за период от 2 месеца.

Следва да се отбележи, че уврежданията, които е получила ищцата, водещи съвкупно до разстройство на здравето временно опасно за живота представляват средни телесни повреди по см. на чл.129 НК.   За доказване на претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са  изслушани показанията на свидетелите  Ю, М и св. Ч.

От показанията на св. Ю (брат на ищцата) се установява, че престоят й  в болницата в гр. Варна  е бил от около 10-ина дни. Когато я видял за първи път състоянието на ищцата не било добро -  била на легло, оперирана, стресирана. Наложило да се закупи протеза и проходилка. След прибирането й в Търговище, свидетелят  водил пострадалата  на хирург за промивки, понеже се е била възпалила операцията. Според свидетеля около 3-4 месеца същата била на легло, ставала само до тоалетната, нямала физическа възможност да прави каквото и да било – сама се обличала, но храната й я носели до леглото, до банята и до тоалетната ходела с помощ.

 Според показанията на св. М в началото на м. декември -4-5.ХІІ.2016 г.  посетила ищцата  в болницата във Варна. Заедно с брат й -св. Ю отишла в болницата при изписването, за да вземат ищцата, тъй като нямало как сама да се движи. Според показанията й, претърпяната катастрофа се отразила доста зле психически на ищцата, – ищцата била много разстроена, защото без чужда помощ не можела да се грижи за себе си, както и за децата, а момченцето й имало нужда от по-специални грижи. След десетдневния престой в болницата, ищцата я изписали с пластмасов ботуш за крака, придвижвала се с проходилка, с които била до м.февруари. Ищцата се променила – и физически и психически й се отразила по някакъв начин катастрофата, защото станала по-притеснителна, по-плаха докато шофира.

Според показанията на св. Ч-майка на ищцата, на 5-ия ден от постъпването на ищцата в болницата отишла да я види- ищцата не ставала от леглото, болна, с памперс. Дъщеря й не можела да ходи, само седяла, защото имала болки в гърдите заради счупените ребра. Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Предявени са искове с правно осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ  вр. с чл.  45 и чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ- увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ/ които са спазени от ищцата/.

Предвид показанията на свидетелите, както и от представените писмени доказателства и заключението на СМЕ следва да се направи извод, че ищцата е доказала претърпените неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, респективно, че искът е доказан по основание. Този извод следва и от следното:

С жалбата на ответника не се обжалва решението в частта му, с която съдът е приел че предявеният иск за обезвреда на причинените имуществени вреди е основателен, поради което следва да се направи извод, че и искът за присъждане на неимуществени вреди, е доказан по основание.

Относно жалбата срещу определения размер на претърпените неимуществени вреди:

 Както се посочи, с жалбата се признава виновността на водача, като се изразява и становище, че твърдените от ищцата болки и страдания са били основателни в първото тричмесечие след ПТП.

Предвид изложеното следва да се направи извод, че направените констатации относно виновността на водача за настъпилото ПТП, относно причинените увреждания са установени и са приети от страните, респективно искът е доказан по основание и се оспорва само по размер. Както се посочи, решението се обжалва в частта относно определения размер на неимуществените вреди, като се счита същия за завишен, както и в частта относно оставеното без уважение възражение за съпричиняване от страна на пострадалата.

Относно жалбата срещу присъдения размер на претърпените неимуществени вреди от ищцата Ф.Х.Ю. от 48 000лв.:

При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното: Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди  и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе в предвид следното:

Вследствие на  ПТ произшествие, ищцата Ф.Ю. е получила три средни телесни  повреди, а именно: травма на тънкото черво с перфорация, перитонит, събиране на кръв в коремната кухина, травматичен шок; счупване на ІІІ и ІV ребра в ляво; счупване на петната кост на дясното ходило.

Съдът намира, че паричният еквивалент към момента на причиняване на уврежданията на претърпените болки и страдания, описани по-горе е в общ размер сумата от 48 000лв.

При определяне размера  на паричният еквивалент на посочените увреждания-три средна телесни повреди, настоящият съдебен състав взе в предвид вида на уврежданията, които са довели до твърдяните като претърпени болки и страдания, както  и периода на оздравяване.

Относно жалбата на ответника срещу частта от решението, с която възражението за съпричиняване е оставено без уважение, поради недоказаност: Страните в процеса спорят само относно обстоятелството-била ли е ищцата с поставен обезопасителен колан, респективно възражението на ответника се основава на това обстоятелство. Ищцата е оспорила възражението за съпричиняване като неоснователно.

Следва да се отбележи, че в процеса доказването на  това обстоятелство е в тежест на ответника-арг.чл.154 ал.1 ГПК.

Безспорно в процеса остана недоказано твърдението, че ищцата е пътувала без колан, понеже не е представено нито едно релевантно доказателство относно това обстоятелство. Напротив, според обясненията на вещото лице д-р С дадени в съдебно заседание, увреждането на 3-то и 4-то ребро може да се дължи на това, че е сложен колан. Съдът също счита, че от обективните данни по делото може да се направи извод, че ищцата е била с колан. Видно е, че най-тежките увреждания-са на корема и на ребрата и са на места по тялото, които са в съприкосновение с обезопасителния колан, когато той е поставен. Освен това, получените наранявания са вътрешни, а видно е, че по главата, гърдите и крайниците /с изключение на петата няма никакви наранявания-дори и леки/, което не е характерно за наранявания от ПТП, при непоставен обезопасителен колан. От това следва да се направи извод, че тялото е било фиксирано към седалката-т.е .- може да се направи с голяма вероятност извод, че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан.

Предвид изложеното, съдът прави извод, че възражението за съпричиняване от страна на ищцата следва да се остави без уважение, като неоснователно.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен до посочените размери, респективно жалбата като неоснователна, следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя.

Разноски пред настоящата инстанция: На пълномощника на въззиваемата страна се дължат разноски на осн.чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, които съобразно правния интерес са в размер на 1970лв.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд                       

                             

                                       Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/25.07.2018 год., постановено  по т.д.№ 15/2018 год. по описа на Търговищки окръжен съд.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес управление гр. София, общ. Столична, район Възраждане, ул. “Света София” № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.П. ***, сумата от 1970 лв.- представляваща  адв.възнаграждение за оказана безплатна плавна помощ на ищцата по в.т.д. № 594/2018 г. на ВАпС – на осн.чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.

 

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.