ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  752                                               01.11.2019 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                                  Търговско отделение

На  1-и ноември                                                           Година 2019год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ   

                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА  МАРКОВА

                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от Р.Славов в.ч. т. дело № 594 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е частна жалба подадена от РИК -2012 ООД, ЕИК 202165134, София, чрез адв.Кр.М. от САК, срещу определение №2212/14.06.2019г., постановено по ч.т.д.790/2019г. на ВОС, с което съдът е потвърдил определение № 4129/27.03.2019год. по гр.д. № 1410/2018год. на ВРС-33 с-в. , с което е прекратено изцяло производството по предявените искове.

Счита определението на ВОС за неправилно по изложени съображения.

Съдът, за да произнесе съобрази следното:

Производството пред ВРС по гр.дело №14010/2018г. е образувано на 29.12.2017г., по искова молба на „РИК - 2012" ООД, ЕИК 202165134, представлявано от С. Р. П., срещу  „Миг Маркет"ООД, ЕИК 813208824, със законен представител Г. И. Н., с пр. основание чл.240, ал.2 от ГПК, за  постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че присъдените с неприсъствено решение № 154/17.06.2016 г. по гр.д.№1239/2015г. Районен съд – гр.Ботевград вземания не се дължат на ответника, а именно следните суми: от 765.30 евро за такса за студио 19 за 2015 г. и 489.79 евро за неустойка за нея за периода 01.01.2015 Г.-16.11.2015 г. ,  2502.28 евро за такса за ап. 36 за 2015 г. и  1601.46 евро за неустойка за нея за периода 01.01.2015г.- 16.11.2015 г. с произход Договори от 29.01.2014 г. за ст.19 и от 21.11.2012г. за ап.36 за поддръжка и управление на принадлежащите им идеални части от общите части на сградата с адрес гр.Бяла, ул. Цар Ивайло № 1, наречена Апартаментен студиен-хотел-Корпус А, поради нищожност на тези Договори и/или, евентуално, поради нищожност на клаузите на чл.2.1 и чл.5.1 от тези договори; законна лихва, считано от 18.11.2015г., за всяка от горните суми, която законна лихва в общ размер от 1358.18лв. е платена от ищеца по изп.д. 20167170400811 по описа на ЧСИ Р. Т.-Варна, образувано по изпълнителния лист, издаден въз основа на горното неприсъствено решение, както и да се установите недължимост на присъдените със същото горно неприсъствено решение разноски от 430.92лв. В условията на евентуалност ищецът желае в случай, че съда отхвърли, като неоснователен иска му по чл. 240, ал. 2 от ГПК, или прекрати на друго основание производството по него, на основание чл.55, ал.1 т.1 от ЗЗД, осъждане на ответникът „Миг-Маркет" ООД да заплати на ищеца „РИК - 2012" ООД недължимо, без основание платените от него суми: 765.30 евро за такса за студио 19 за 2015 г. и 489.79 евро за неустойка за нея за периода 01.01.205 п-16.11.2015 г.  и 2502.28 евро за такса за ап. 36 за 2015 г. и 1 601.46 евро за неустойка за нея за периода 01.01.2015 Г.-16.11.2015г. с произход Договори от 29.01.2014 г. за ст. 19 и от 21.11.2012 г. за ап. 36, за поддръжка и управление на принадлежащите им идеални части от общите части на сградата с адрес гр. Бяла, ул. Цар Ивайло № 1, наречена Апартаментен студиен-хотел-Корпус А, поради нищожност на тези Договори и/или, в частност, поради нищожност на клаузите на чл. 2.1 и чл. 5.1 от тези договори, които суми са заплатени въз основа на неприсъствено решение № 154/17.06.2016 г. по гр.д.№1239/2015 г. на Районен съд - град Ботевград са платени от ищеца на ответника по изп.д.№20167170400811 по описа на ЧСИ Р. Т.-Варна, образувано по издадения по това решение изпълнителен лист ведно със законна лихва, считано от 18.11.2015 г., за всяка от горните суми, която законна лихва е платена от ищеца в общ размер за тях от 1358.18лв. по изп.д. 20167170400811 по описа на ЧСИ Р. Т.-Варна, както и разноски от 430.92лв. и на разноските от 284.00 лв. и 1087.47 лв., платени също по посоченото изпълнително дело.

С определение №4129/27.03.2019г., постановено по г.д. №14010/2018г. на ВРС, съдът е прекратил изцяло производството по исковете, като недопустимо, по изложени съображения.

С обжалваното определение №2212/14.06.2019г., постановено по ч.т.д.790/2019г. на ВОС, съдът е потвърдил определение № 4129/27.03.2019год. по гр.д. № 1410/2018год. на ВРС.

Съдът съобрази следното:

В разглеждания случай ВОС е потвърдил определение на ВРС, с което е прекратено производството поради недопустимост на иска с правно осн. чл. 240 ал.2 ГПК и евентуалният иск по чл.55 ЗЗД, т.е. прекратителното определение е постановено за пръв път от първоинстанционния съд – в случая ВРС. С други думи, ВОС – като въззивен съд, с определението предмет на обжалване с настоящата частна жалба не е прекратил развитието на въззивното произодство. Следователно, с постановеното от ВОС определение не се прегражда пътят на защита срещу първоинстанционния съдебен акт. Предмет на обжалване е въззивно определение, повърждаващо първоинстанционното такова, с което е прекратено произвоството по делото, т.е. РС е постановил прекратителното определение.

Вложеният в редакцията на текста на чл. 274, ал. 2, изр. 1во ГПК смисъл е, че се касае до съдебен акт на окръжен съд, действал в правомощията си на въззивна инстанция, с което определение ОС е прекратил самото въззивно производство – напр. недопустимост на в.ж.; оставена без разглеждане в.ж. поради просрочие, неотстранени в срок нередовности, липса на процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба (интерес/легитимация); в случай на оттегляне на в.ж. и др.

Когато едно определение е постановено от въззивна инстанция, но в правомощията му на контролна инстанция и с него е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първа инстанция по чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК, неговото обжалване е по реда на частното касационно обжалване, визирано в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал.1 ГПК. Постановените по реда на обжалването, в рамките на извършената законосъобразност, определения на въззивните съдилища подлежат на обжалване пред ВКС съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 и 2 ГПК с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК и доколкото с тези определения на въззивните съдилища е оставена без уважение частна жалба (потвърдено обжалваното първоинстанционно определение) срещу преграждащи по-нататъшното развитие на делото определения, или се обжалват определения, даващи разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

Законодателят в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК изрично е посочил, че определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото могат и подлежат на обжалване пред ВКС като касационна инстанция по реда на частното обжалване В тези случаи става въпрос за обжалване пред ВКС на определения, постановени от въззивни съдилища по реда на второинстанционното производство, при което ВКС действа като трета инстанция, при задължително извършване на предварителна преценка за допускане на касационно обжалване по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва от касационната инстанция.

В обобщение на гореизложеното, доколкото втората инстанция (без значение дали се касае за окръжен или апелативен съд) потвърди определение за прекратяване на делото поради недопустимост на иска, като трета инстанция винаги компетентен съд е ВКС. В този смисъл е изложеното в „ГПК. Приложен коментар, проблеми на правоприлагането, анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, второ преработено и допълнено издание, стр. 678-688. Това е и застъпеното становище в практиката на ВКС (определение № 90/31.03.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 557/2015 г., II г. о., ГК; определение № 390/14.09.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 4316/2015г., I г.о., ГК; определение № 305/17.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 597/2016 г., II т. о., ТК; определение № 163 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3101/2018 г., II г. о., ГК; определение № 347 от 11.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3059/2018 г., III г. о., ГК; определение № 144 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2554/2018 г., II г. о., ГК; определение № 16 от 30.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4465/2017 г., I г. о., ГК и др.)

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАпС приема, че обжалваното определение предмет на настоящето производство, с което въззивният съд е оставил без уважение частната жалба, по своята същност не е от визираните в чл.274 ал.2 от ГПК, поради което апелативният съд не е компетентен да се произнесе по него. С оглед общата компетентност, с която разполага ВКС при разглеждане на частни жалби срещу определения по същество, постановени от въззивна инстанция, съдът намира, че компетентен да се произнесе по допустимостта на жалбата, респективно правилността на обжалваното определение е Върховния Касационен съд, на когото да бъде изпратено делото.

           По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                                               

                                        О  П  Р  Е  Д  Е Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.т.д. № 594/2019год. по описа на Варненски Апелативен съд.

ИЗПРАЩА делото на Върховния касационен съд по компетентност.

Определението е окончателно.

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.