О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…702……./гр.Варна, …5.11.2013  год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

ЧЛЕНОВЕ: Р* С*

А* Б*

като разгледа докладваното от съдията А.Б* ч.гр.д.№ 595/2013 год. по описа на ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК. Образувано е по предявена частна жалба от „К* 7” ООД, ЕТ „К.К.”, М.Н.К. и К.А.К. против разпореждане № 4572/19.04.2013 год. , постановено по т.д.№ 733/2011 год. по описа на ВОС, с което е върната въззивна жалба вх.№ 2489/24.01.2013 год.  срещу решение № 1736/10.12.2012 год.

С разпореждане от 03.09.2013 год. производството по делото е оставено без движение, респ. съобщение с указанията на въззивния съд е надлежно връчено на 09.09.2013 год. В дадения от съда срок по чл.   275, ал. 1 ГПК вр. чл. 262, ал.1 ГПК не са представени доказателства за представителната власт на адв. П.П. по отношение на „К* 7” ООД. Представеното пълномощно, л.317 от първоинстанционното дело, ценено и в съвкупност с договора за правна полощ към него има за предмет единствено извършването на справки, но не и същинско процесуално представителство. Пълномощното не съдържа означение на името на адвоката. 

Представеното второ пълномощно от името на физическото лице – ответник М.Н.К. не обвързва  юридическото лице „К* 7” ООД, чиито управител е страната. Липсва изрично отбелязване, че  упълномощителното изявление изхожда и от името на търговеца.

При липса на надлежно учредена представителна власт от страната, следва и извода, че същата не е надлежно уведомена за обжалвания съдебен акт – разпореждане № 4572/19.04.2013 год.  Същевременно юридическото лице – „К* 7” ООД има качеството на солидарен съдлъжник, поради което разполага и с правото да се присъедини към подадената частната жалба на останалите обикновени другари в процеса по арг. от чл. 278, ал.4 ГПК вр. чл. 265, ал.1 ГПК /аргумент в  този смисъл се извлича и от  Определение № 625/26.07.2011 год. на ВКС по ч.т.д.№ 29/2011 год., II т.о./.  На посоченото основание, с разпореждане № 2220/15.10.2013 год. съдът е разпоредил на страната да бъде връчен служебно изготвен препис от разпореждане № 4592/19.04.2013 год. с указание за право на обжалване или алтернативно – присъединяване към вече депозираната частна жалба. С молба вх.№ 5611/28.10.2013 год. „К*-7” ООД е уведомила съда, че се присъединява към депозираната частна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Частните жалбоподатели ЕТ „К.К.” и К.А.К. са лица с идентична правосубектност, поради което депозираната частна жалба в коментираната част следва да се разглежда като подадена от един правен субект.

В производството по чл. 274 и следв. ГПК съдът действа при условията на ограничен въззив, предвид изричната препращаща норма на чл. 278, ал.4 ГПК вр. чл. 269 ГПК. По изложените съображения, съдът изследва правилността на обжалвания съдебен акт единствено в контекста на изрично наведените в частната жалба доводи за неправилност.

1. На първо място се твърди, че с разпореждане № 3109/11.03.2013 год. съдът е определил погрешно размера на дължимата държавна такса като действително дължимата такава е в двойно по-нисък размер.

Възраженията са неоснователни.  Ищецът по установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК дължи държавна такса, изчислена съгласно чл.72, ал.1 ГПК, т.е. върху цената на всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по делото и представляващо самостоятелен иск, по правилото на чл.1 от ТДТСГПК, т. е в размер на 4%, но не по -малко от 50 лв. От тази сума се приспада платената такса в заповедното производство и разликата формира размера на държавната такса за довнасяне.  На основание чл.18, ал.1 от ТДТСГПК  при обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в половин размер от таксата, дължима за първоинстанционното производство. В контекста на разглеждания казус, базата за изчисляване на дължимата държавна такса е сбора от таксата, внесена за иницииране на заповедното производство и таксата, довнесена при образуване на делото. В числа, 2% от посочения сбор представлява точно 46 530,39 лева.  

         2. В частната жалба са наведени и твърдения, че с разпореждане № 3829/02.04.2013 год. съдът е постановил удължаване на срока за отстраняване на наредовностите по въззивната жалба и внасяне на дължимата държавна такса. Поддържа се, че страните не са уведомени за удължаване на срока.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 ГПК при продължаване на законните или определени от съда срокове, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния, като продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен /Определение № 385 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 374/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 976 от 23.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 816/2010 г., I т. о., ТК/.

         3. Частните жалбоподатели поддържат още, че към датата на постановяване на обжалваното разпореждане е налице висящо и неприключило производство по поправка на очевидна фактическа грешка.

Съдът констатира, че с решение № 209/08.03.2013 год. ВОС е допуснал поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на постановения съдебен акт, касаеща валутата на главния дълг. Следователно, към момента на постановяване на разпореждането от 11.03.2013 год., вкл. и на обжалвания съдебен акт, производството по чл.247 ГПК досежно размера на присъдените вземания е приключило.

Наличието на висящи производства с правно основание чл. 247 и 250 ГПК – за допълване на съдебния акт в частта, касаеща вземането за разноски в заповедното производство и за поправка на грешка в наименованието на ищеца,  не съставлява пречка за администриране на междувременно постъпилата въззивна жалба.

Предвид изложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден, респ. предявената частна жалба – оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4572/19.04.2013 год. , постановено по т.д.№ 733/2011 год. по описа на ВОС, с което е върната въззивна жалба вх.№ 2489/24.01.2013 год.  срещу решение № 1736/10.12.2012 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: