О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№__718____________

гр.Варна, …23...11.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                            МАРИЯ Х.

като разгледа докладваното от съдия М.Х.

ч.т.д №595 по описа за 2018 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Х.М.Х. и Р.А.Х., чрез адв.Ж., срещу определение №3302/27.09.2018г. по ч.т.д.№1181/2018г. на ВОС, което е оставено без разглеждане подаденото от жалбоподателите възражение по чл.423 от ГПК и производството по делото е прекратено.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че унищожаването на ч.г.д.№745/2012г. на РС Провадия е незаконосъобразно. Оспорва се наличието на приложената заповед за изпълнение, тъй като същата е разпечатка от деловодната система и не представлява надлежен съдебен акт. При липса на делото е невъзможно да бъде установена липсата на подадено възражение по чл.414 от ГПК, както и че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на извлечение от сметка издадено от ОББ АД.

Липсва произнасяне на съда по възражението, че на длъжниците не са връчени препис от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Нередовността на връчването на изпълнителния лист и издадената заповед за изпълнение обосновава извод за липса на узнаване за същите.
            Връчването на ПДИ в хода на изпълнителното производство няма отношение към узнаването, а единствено към твърденията за ненадлежното връчване на издадената заповед за изпълнение.

От всички приложени по делото доказателства не може да се направи извод за съществуване на заповедта за изпълнение преди подаване на възражението.

По същество се претендира отмяна на обжалваното определение, да се разгледа по същество подаденото възражение, като се приеме същото.

Ответникът ОББ АД, гр.София, с писмен отговор, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че срещу жалбоподателите, длъжници по изпълнението, е надлежно образувано производство по събиране на вземанията ,предмет на издадената заповед за изпълнение, за което същите са били надлежно уведомени. Въз основа на знанието им за предприетите действия по събиране на вземането, на 22.11.2013г. между страните е сключено споразумение, в което изрично е посочено, че банката се е снабдила с изпълнителен лист. По делото липсват доказателства, че не са получили препис от заповедта за изпълнение, а от там и че са лишени от правото да възразят.

По същество се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване определението на ВОС.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от ч.т.дело №1181/2018г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по възражение по чл.423 от ГПК от Х.М.Х. и Р.А.Х., чрез адв.Ж., срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 29.09.2012г. по ч.гр.дело № 745/12г. по описа на РС-Провадия, 2-ри състав, с твърдения, че заповедта за изпълнение не им е връчена надлежно.

Във възражението се твърди, че длъжниците са узнали за издадената заповед на 22.05.2018г., когато са получили писмо от РС – Провадия, че ч.г.д.№745/2012г. по описа на съда е унищожено и са получили извлечението от сметка.

С обжалваното определение окръжният съд е прекратил производството по възражението по чл.423 от ГПК като е приел, че съобразно данните по образуваното въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнително производство №20128760400706, длъжниците са узнали за заповедта за изпълнение на 17.12.2012г., когато са получили лично изпратените им ПДИ.

Предмет на спора в настоящето производство е моментът на узнаване от страна на подалите възражението по чл.423 от ГПК длъжници на заповедта за изпълнение.

За да е допустимо производството въз основа на възражение  по чл.423 от ГПК, е необходимо същото да е предявено в едномесечен срок от момента на узнаване на заповедта за изпълнение.

Определеният в чл.423, ал.1 от ГПК срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо.

Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение. „Моментът на узнаването” е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес, а ако има обективни данни за обратното предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от кредитора.

От друга страна, за да е налице узнаване на заповедта е необходимо длъжникът да е получил информация за нейното издаване и съществуване, като при преценката дали срокът е спазен съдът следва да изходи от твърденията на страната и представените и събрани по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаването.

В процесния случай, във възражението е посочено единствено, че длъжниците са узнали за издадената заповед за изпълнение на 22.05.2012г. след получена информация за унищожаване на производството по ч.г.д.745/2012г. на РС – Провадия.

Съдът намира, че обясненията на страните, в т. ч. съдържащи признаване на факти, са редовен способ за събиране на доказателствени средства и доказателства и следва да се преценяват заедно с всички останали доказателства.

От извършената служебна справка по изпълнително дело №20128760400706 се установява, че същото е образувано по молба на ОББ АД за събиране на вземанията по издадения в полза на банката изпълнителен лист от 17.10.2012г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение №570/29.09.2012г. по ч.г.д.№745/2012г. на РС – Провадия. 

Установява се още, че на длъжниците по изпълнението Р.А.Х. и Х.М.Х. са били изпратени покани за доброволно изпълнение, получени лично от всеки един от тях на 17.12.2012г. /л.57 и л.58 от изп.дело/. 

От приложенията по изпълнението е видно, че след получаване на ПДИ длъжниците са били активни при извършване на изпълнителните действия по делото, като длъжникът Х. е присъствал на извършения от съдебния изпълнител опис на недвижим имот на 07.01.2013г./л.70-72/; Р.Х. е депозирала молба вх.№25255/29.10.2013г., с която е заявила, че сумата от 135,39лв. ще бъде заплатена до 20.11.2013г. /л.143/; Х.Х., с молба вх.№10481/22.04.2015г. е посочил телефон и електронен адрес, на който да бъде уведомяван за изпълнителните действия.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че длъжниците Р.А.Х. и Х.М.Х. са узнали надлежно - лично, за процесната заповед за изпълнение на по-ранна дата от посочената във възражението 22.05.2018г., а именно 17.12.2012г., с получаване на препис от намиращите се по изпълнителното дело призовки за доброволно изпълнение.

С оглед на горното съдът счита, че искането за приемане на изпратеното по пощата на 14.06.2018г. възражение, е депозирано извън преклузивния срок, определен в чл.423 от ГПК и изтекъл на 17.11.2012г.

            Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът             

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №3302/27.09.2018г. по ч.т.д.№1181/2018г. на ВОС. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: