РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер    98 /  09.04.2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      двадесет и шести март                                                             Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер  596        по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:       

          Производството е образувано по въззивни жалби на „К.-Б.—Х.” ЕООД гр. Кубрат и „Л.-Н.-А.” /сега „А.А.Б.” ЕООД/ гр. Русе срещу решение №12/04.04.2014 г., допълнено с решение №177/26.06.2014 г. по т.д. №87/2013 г. на Разградски окръжен съд, с което на осн. чл.632 ал.1 ТЗ по молба на „Н.” ООД гр. Русе, присъединен кредитор по чл.629 ал.4 ТЗ, съдът е обявил длъжника „К.-Б.—Х.” ЕООД гр. Кубрат в свръхзадълженост, определил е начална дата на свръхзадължеността – 31.12.2007 г. и е открил производство по несъстоятелност по отношение на същия длъжник, а с допълнителното решение е оставил без уважение като неоснователна молбата на „Л.-Н.-А.” /сега „А.А.Б.”/ ЕООД гр. Русе за откриване производство по несъстоятелност на длъжника „К.-Б.—Х.” ЕООД гр. Кубрат.

          Въззивната жалба на длъжника „К.-Б.—Х.” ЕООД гр. Кубрат е редовна, депозирана в срока по чл.633 ал.1 ТЗ от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима и подлежаща на разглеждане по същество. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че окръжният съд е следвало да се произнесе първо по  наведеното от молителя „Л.-Н.-А.” /сега „А.А.Б.” ЕООД гр. Русе основание за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност по отношение на длъжника, имащо според този въззивник самостоятелен характер, и едва след това на заявеното от същия молител в условие на евентуалност основание – свръхзадълженост. Твърди, че последното се е отразило върху правилността на решението в частта досежно началната дата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което съдът открие производство по несъстоятелност на длъжника „К.-Б.—Х.” ЕООД гр. Кубрат на основание неплатежоспособност с начална дата, датата на влизане в сила на ДРА №1202103/20.07.2012 г..

          Въззивникът „Л.-Н.-А.” /сега „А.А.Б.”/ ЕООД гр. Русе обжалва същото решение, считайки го за неправилно, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което съдът открие производство по несъстоятелност по отношение на длъжника на основание неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността – датата на влизане на горепосочения ДРА в законна сила.

          С определение №43/20.01.2015 г. по ч.т.д. №3767/2014 г. на ВКС-ТК първо т.о. са дадени задължителни указания, съобразно които въззивният съд следва да се произнесе по въззивната жалба на „А.А. Б.” ЕООД, като извърши преценка на изложеното в нея становище за порочност на първоинстанционното решение, с което е отречено качеството на въззивника на кредитор на длъжника и съответно да формира правни изводи относно процесуалноправната легитимация на този въззивник за обжалване решението Разградския окръжен съд.

          С оглед дадените по-горе с акта на касационната инстанция задължителни указания, настоящият състав на съда следва да извърши проверка правилността на формираните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на подадената от първоначалния кредитор „Л.-Н.-А.” /сега „А.А.Б.”/ ЕООД молба поради недоказаност на твърдяното от него качество на кредитор на длъжника, обективирано в постановеното допълнително решение. Предмет на жалбата на този въззивник и дължимото от съда произнасяне по чл.269 ал.2 ГПК от въззивния съд е именно отричането на този молител  качеството му на кредитор, обусловило и липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по въведеното с молбата му основание за постановяване на обявително решение на основание неплатежоспособност. Този е въпросът, на който съдът следва да даде отговор преди преценката си за разглеждане на жалбата по същество.

          Видно от обстоятелствената част на депозираната от „Л.-Н.-А.” /сега „А.А.Б.”/ ЕООД въззивна жалба, дружеството извежда твърдяното от него качество на кредитор на длъжника по търговска сделка от сключен с длъжника договор за заем от 02.09.2013 г.. Договорът е възмезден, срочен -  за един месец, установено от съдържанието на р. III т.1 и т.2 на договора. Същият е с предмет предоставяне в заем от заемодателя „Л.-Н.-А.” /сега „А.А.Б.”/ ЕООД на заемателя „К.-Б.—Х.” ЕООД /с предишно наименование „П.” ЕООД/ гр. Русе на сумата от 5 000 лв. при възнаградителна лихва от 0,1% върху заетата сума - 500 лв. С оглед на това, че договорът за паричен заем е реален, в т.2 на р. I на договора страните са уговорили, че същият има значението на разписка, удостоверяваща даването респективно получаването на сумата, предмет на договора за заем.

          Съобразно клаузата на т.1 от р. II, страните са се договорили за обезпечение вземанията на заемателя по договора за заем заемодателят да издаде в негова полза  освободен от разноски и протест запис на заповед  за сумата от 5 500 лв. с падеж 02.10.2013 г., датата на връщане на заетата сума в пълен размер – главница 5 000 лв. и възнаградителна лихва 500 лева. Страните не спорят, че такъв запис на заповед е издаден на 02.09.2013 г. и  че той е именно този, представен от присъединения на осн. чл.629 ал.4 ТЗ в производството по несъстоятелност кредитор „Н.” ООД гр. Русе /л.76/. По силата на ценната книга дружеството - издател „П.” ЕООД /сега „К.-Б.—Х.” ЕООД/ се е задължил безусловно, неотменимо и без протест да заплати на посочения в ЗЗ падеж 02.10.2013 г. на кредитора „Л.-Н.-А.” /сега „А.А.Б.”/ ЕООД сумата от 5 500 лв.. Записът на заповед съдържа задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, което обосновава извода за редовност на менителничния ефект. Отчитайки датата му на издаване 02.09.2013 г., безусловната клауза за плащане на точно определената парична сума – 5 500 лв., издателя на ефекта „П.” ЕООД, съвпадащ със заемателя по сключения договор за заем, падежът на паричното задължение 02.10.2013 г., отново съвпадащ с падежа на задължението на заемателя за връщане на заетата сума включваща освен главницата в размер на сумата от 5 000 лв., така и възнаградителната лихва от 500 лв., името на поемателя „Л.-Н.-А.” ЕООД, кредитор и по договора за заем, обосновават извода за относимостта на ЗЗ към поетото по заемния договор задължение за връщане на заетата сума и в частност безспорно сочат неговата обезпечителна функция по изпълнение на  задължението по каузалната сделка. Последното обсновава и извода за каузалната обусловеност на процесния ЗЗ.

          Каузалното отношение съществува паралелно с менителничното, поради което кредиторът може да избере кое субективно право да упражни. В конкретния случай, видно от извършената върху лицевата страна на документа писмена бележка, наречена в документа „алонж”, на 17.10.2013 г. кредиторът по ефекта „Л.-Н.-А.” ЕООД чрез представляващия дружеството негов управител А. А. С. е джиросал изцяло всички права по ЗЗ на „Н.” ООД гр. Русе. Джирото е волеизявление на кредитора - джирант по менителничния ефект, насочено към придобиване на правата по ценната книга от лицето – джиратар. Не се спори, че „Н.” ООД се легитимира като кредитор на длъжника „К.-Б.—Х.” ЕООД по силата на джирото и че въз основа на вземането по ЗЗ и на осн. чл.629 ал.4 ТЗ е конституиран в производството по несъстоятелност като присъединен кредитор. Длъжникът не е оспорил връзката между ценната книга и каузалното правоотношение, което е причина за издаването на ЗЗ. Не се оспорва и съществуването на вземането по каузалната сделка, което при отсъствието на доказателства за погасяване на задължението по нея от страна на заемателя – длъжник и същевременно издател на процесния ЗЗ, съдът счита за доказано. При това положение следва да се приеме за установено като правна последица и дължимостта на вземането по записа на заповед. Субективното право на вземане по ЗЗ обаче, вече е упражнено в производството по несъстоятелност от легитимирания по силата на джирото кредитор „Н.” ООД. Поради това кредиторът по каузалната сделка /договорът за заем/, поемател по издадения ефект и джирант е загубил правата си срещу длъжника „К.-Б.—Х.” ЕООД по  реализиране отговорността му на заемател за връщане на заетата сума по каузалната сделка. Това е така защото, осъществяването на каузалните правоотношения пряко рефлектира върху доказване на задължението на същия длъжник, произтичащо от абстрактната сделка, обезпечаваща изпълнението на договора. При доказана обезпечителната функция на ценната книга спрямо изпълнението на конкретно задължение по каузалното правоотношение, както е в случая, плащането на задължението по каузалното правоотношение има погасителен ефект за вземането по ЗЗ и обратно. По аргумент от изложеното по-горе следва извода, че не е допустимо при настъпила изискуемост както на вземането по каузалното правоотношение, така и на обезпечаващото го вземане по ценната книга, кредиторът да търси едновременно изпълнение и по двете, дори и в хипотезата на джиросване на ефекта, при която по правило джиратарят не придобива правата, които джирантът черпи от извънменителничното каузално правоотношение. Да се приеме противното, би означавало да се стигне до неоснователно обогатяване на кредитора, ако той е един и същ, както и до заобикаляне на закона чрез джиросване на ефект с обезпечителна функция. Допълнителен аргумент съдът намира и в легитимационната функция на джирото и по-конкретно в това, че при наличие на материална легитимация, задълженото по ефекта лице, в случая длъжника „К.-Б.—Х.” ЕООД, не може да откаже изпълнение на вземането по ефекта, легитимиращ приносителя-джиратар като негов кредитор. Това изпълнение обаче, ще се реализира в производството по несъстоятелност при сбъдване на установените от ТЗ предпоставки за това. В този смисъл съдът цени и установената вече задължителна съдебна практика в хипотезата на причинноследствена връзка между каузалното правоотношение и издаването на ценната книга, а именно установяване на фактите, от които произтича вземането /каузалното правоотношение/ и по-конкретно пораждането на задължението по него и дължимостта на престацията /Р. №38/04.04.2013 г. по т.д. №1165/11 г. на ВКС, ТК, първо т.о.; Р. №108/22.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2418/2013 г. ТК, първо т.о. и др./.

          Съобразно изложеното, единствено легитимиран да иска обявяване на длъжника „К.-Б.—Х.” ЕООД в несъстоятелност е присъединилият се кредитор. Предвид отричането качеството на кредитор на подалото молбата по чл.625 ТЗ търговско дружество „Л.-Н.-А.” ЕООД /сега „А.А. Б.” ЕООД/, следва да се отрече и легитимацията му за иницииране на инстанционен контрол по отношение на решението на окръжния съд за откриване производство по несъстоятелност на „К.-Б.—Х.” ЕООД. Поради липса на процесуалноправна легитимация на дружеството за обжалване решението на РОС по чл.632 ал.1 ТЗ, съдът намира подадената от него въззивна жалба за недопустима, поради което производството по нея следва да се прекрати - така Решение №172/22.12.2014 г. по т.д. №4414/2013 г. на ВКС, ТК второ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.

          По жалбата на длъжника „К.-Б.—Х.” ЕООД съдът съобрази следното:

          Основният наведен с въззивната жалба довод е, че първонистанционният съд е „игнорирал” напълно молбата на кредитора „Л.-Н.-А.” ЕООД, а оттам и поддържаното главно основание за откриване на производство по несъстоятелност – настъпила неплатежоспособност.

          С оглед изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, съдът счита този довод за неоснователен. При това положение правилно съдът е разгледал молбата на присъединения кредитор „Н.” ООД и на посоченото в нея основание – свръхзадълженост по см. на чл.742 ал.1 ТЗ е открил производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „К.-Б.—Х.” ЕООД с начална дата на свръхзадължеността 31.12.2007 г.. Свръхзадължеността е специално основание за откриване производство по несъстоятелност, прилагано само за капиталовите търговски дружества. Самостоятелното уреждане на свръхзадължеността е доказателство, че при нея възниква специфична заплаха за кредиторите, която при капиталовите търговски дружество се изразява в това, че ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, имуществото на дружеството ще е недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството е платежоспособно. Освен това съгласно легалното определение на свръхзадължеността, дадено в чл.742 ал.1 ТЗ, не е нужно задълженията да са изискуеми, като при преценка дали това състояние е налице се вземат предвид и неизискуемите задължения /Решение №201/11.12.2014 г. по т.д. №659/2014г. на ВКС, ТК, първо т.о./.

          Отнесено към конкретния казус съобразно предявеното основание за откриване производство по несъстоятелност - „свръхзадълженост” изложеното по-горе обосновава следните изводи:

          По делото е назначена ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда, е приобщено към доказателствата по делото. Видно от същото, ведно дадените в съдебно заседание обяснение на вещото лице, което настоящият състав на съда кредитира само в частта, относима към установяване състоянието на свръхзадълженост, и при отчитане на осчетоводяването през м. септември на 2013 г. на влезлия в сила ДРА, към 30.11.2013 г. длъжникът не разполага с достатъчно имущество за покриване на всичките си задължения. Притежаваните ДМА, материали и стоки не са достатъчни дори за покриване на ликвидните задължения. Предвид това, съдът намира молбата на „Н.” ООД за откриване производство по несъстоятелност на основание „свръхзадълженост” за основателна. За начална дата на свръхзадължеността следва да се приеме установената по заключението на ССЕ дата – 30.11.2013 г..

          Като е приел за начална дата на свръхзадължеността датата 31.12.2007 г., окръжният съд е постановил в тази му част неправилно решение, което следва да се измени, а в останалата обжалвана част, в която длъжникът е обявен в свръхзадълженост – да се потвърди. В останалите части, като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.

          Водим от горното, съдът

                                                Р  Е  Ш  И  :

          ОТМЕНЯ решение №12/04.04.2014 г. по т.д. №87/2013 г. на Разградски окръжен съд в частта, с която е определил за начална дата на свръхзадължеността на        „К.-Б.—Х.” ЕООД гр. Кубрат 31.12.2007 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на свръхзадължеността – 30.11.2013 г.          ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, с която „К.-Б.—Х.” ЕООД, ЕИК117529800, гр. Кубрат, ул.”Цар Борис I” №47 е обявен в свръхзадълженост.                                               

          ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по в.т.д. №596/2014 г. на Варненски апелативен съд в частта по жалбата на  „Л.-Н.-А.” ЕООД /сега „А.А. Б.” ЕООД/ гр. Русе.

          В останалите необжалвани части решението е влязло в сила.

          Решението подлежи на вписване в ТР и във водената при Разградски окръжен съд нарочна книга по чл.634в ал.1 ТЗ.

          Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от вписването му в ТР пред ВКС на РБ.

          В прекратителната му част решението с характер на определение в тази част подлежи на обжалване по реда на ГПК с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на заинтересованата страна „Л.-Н.-А.” ЕООД /сега „А.А. Б.” ЕООД/ гр. Русе.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.